Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2961
гр. Пловдив, 24.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXII граждански състав, в публично заседание нa втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18294 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с
вх. № 65150/17.11.2017 г. от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, против
И.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.И.Д., ЕГН **********, с която са предявени положителни
установителни искове за признаване на установено между страните, че ответниците
дължат при условията на солидарност на ищеца, следните суми: 11 765.69 лева - главница, произтичаща от договор
за кредит ******* от *******вземанията по който са изискуеми поради настъпването
на краен падеж; 9 588.24 лева - просрочена договорна лихва, начислена съгласно т.
6, раздел III от договора за периода 10.11.2009г.-10.06.2016г.; 9088.30 лева - просрочена наказателна лихва, начислена съгласно
т. 12, раздел III от договора за периода 28.06.2011г.-08.12.2016г.; ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда-
09.12.2016г. до погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.12.2016 г. и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 16990/2016 г. по описа на РС Пловдив.
На *******. бил
сключен договор за кредит ******* между “Първа Инвестиционна
Банка“ АД – от една страна и И.Д.Д. /к./ и Г.И.Д. /п./ - от друга страна. На
длъжника И.Д. била предоставен банков кредит в размер на 12 000 лв., с
краен срок за погасяване 10.06.2016 г. к.ят следвало да заплаща на ищеца
годишна лихва в размер на базов лихвен процент от 7.7907 % годишно плюс
надбавка 10.3593 пункта. Дължал и наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва за
плащания неизвършени в определения срок, считано от деня, следващ датата на падежа
на съответната вноска. Кредитът бил усвоен. За обезпечаване на задълженията се
осигурило п.ството на Г.Д.. Вземанията не били погасявани съобразно
представения погасителен план.
Било подадено
заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 16990/2016 г. по описа на ПРС. Била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По заповедното производство
постъпили възражения в срока по чл. 414 ГПК, като двамата длъжници И.Д.Д. и Г.И.Д.
са оспорели вземанията - за главницата за периода 10.10.2009 г. до 10.11.2011 г.,
за договорната лихва за периода 10.11.2009 г. до 10.11.2013 г. и за наказателната
лихва за периода от 10.07.2011 г. – 10.11.2013 г., като твърдят настъпила погасителна
давност за тези периоди.
С оглед изложеното
се моли исковете да се уважат, като се признае за установено, че ответниците
дължат на ищеца посочените суми, въз основа на издадената заповед за изпълнение
от 13.12.2016 г. по ч. гр. д. № 16990/2016 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
С определение от
18.01.2018 г. производството по делото е частично прекратено в следните части;
- в частта, с която
са предявени положителни установителни искове за признаване на установено между
страните, че ответниците дължат при условията на солидарност на ищеца следните суми:
за главница за разликата над 2062.30 лв. до пълния предявен размер от 11 765.69
лева, произтичаща от договор за кредит ******* от *******., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда -
09.12.2016г. до погасяване на вземането; за договорна лихва за разликата над
5592.06 лв. – падежирала договорна лихва за периода 10.11.2009 г. до 10.11.2013
г. до пълния предявен размер от 9 588.24
лева., представляваща договорна лихва, падежирала съгласно т. 6, раздел III от договора
за периода 10.12.2013 г. до 10.06.2016 г.; за наказателна лихва за разликата над
4039.11 лв. – начислена наказателна лихва за периода от 10.07.2011 г. –
10.11.2013 г. до пълния предявен размер от 9088.30 лева, представляваща наказателна
лихва начислена съгласно т. 12, раздел III от договора за останалия период по издадената
заповед за изпълнение;, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.12.2016 г. по ч. гр. д. №
16990/2016 г. по описа на РС Пловдив;
- в частта, с която
са предявени положителни установителни искове за признаване на установено между
страните, че Г.И.Д. дължи на ищеца при условията на солидарност с И.Д.Д. следните
суми: главница в размер на 2062.30 лв. за
периода 10.10.2009 г. до 10.11.2011 г., произтичаща от договор за кредит *******
от *******., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване
на заявлението в съда - 09.12.2016г. до погасяване на вземането; договорна лихва
в размер на 5592.06 лв., начислена съгласно т. 6, раздел III от договора за периода
10.11.2009 г. до 10.11.2013 г. и за наказателна лихва в размер на 4039.11 лв., начислена
съгласно т. 12, раздел III от договора за периода от 10.07.2011 г. – 10.11.2013
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 13.12.2016 г. по ч. гр. д. № 16990/2016 г. по описа
на РС Пловдив, като в тази част заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
спрямо Г.И.Д. са обезсилени;
Определението от
18.01.2018 г., с което производството е частично прекратено относно И.Д.Д. и изцяло
прекратено относно Г.И.Д., е влязло в законна сила на 01.02.2018 г.
В законоустановения срок по чл.131,
ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от И.Д.Д.. Ответникът поддържа,
че за висящите претенции и периоди е настъпила погасителна давност. Твърди и,
че не е подписал Общите условия към договора, поради което договорът за кредит
бил нищожен поради липса на съгласие. Не оспорва размера на претендираните
вземания за посочените от ищеца периоди. Претендира разноски. Моли за
евентуално приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските на ищеца.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
Приложено е ч. гр. д. № 16990/2016 г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в, от което се установява, че по заявление на “Първа Инвестиционна Банка“ АД, депозирано на 09.12.2016 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника И.Д.Д., ЕГН: ********** и Г.И.Д. за вземанията, предмет на настоящия иск. Срещу заповедта са подадени в срок възражение по чл. 414 ГПК, в резултат на което е изпратено съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Предвид частичното прекратяване на производството предмет по съществото на спора са единствено претенциите спрямо И.Д.Д. - за главница до размер от 2062.30 лв., падежирала за периода 10.10.2009 г. до 10.11.2011 г. произтичаща от договор за кредит ******* от *******., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.12.2016г. до погасяване на вземането; за договорна лихва за сумата от 5592.06 лв. – падежирала договорна лихва за периода 10.11.2009 г. до 10.11.2013 г. и за наказателна лихва за сумата от 4039.11 лв. – начислена наказателна лихва за периода от 10.07.2011 г. – 10.11.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16990/2016 г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Безспорни и признати между “Първа Инвестиционна Банка“ АД и И.Д.Д. са обстоятелствата, че е сключен договор за кредит ******* от *******., както и, че съобразно погасителния план към договора за периода 10.10.2009 г. до 10.11.2011 г. е начислена главница в размер от 2062.30 лв.; за периода 10.11.2009 г. до 10.11.2013 г. е начислена договорна лихва за сумата от 5592.06 лв. и за периода от 10.07.2011 г. – 10.11.2013 г. е начислена наказателна лихва за сумата от 4039.11 лв. Относно размерите на сумите за процесните периоди е изслушана и кредитираната от съда ССчЕ.
Относно действителността на
процесния договор за кредит:
В настоящия случай договорът за потребителски кредит между страните е сключен на *******. Към момента на сключването на договора за потребителки кредит, изискванията за предоставяне на потребителски кредит и изискванията към договора за потребителски кредит са уредени по отм. ЗПК в редакцията на ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г. с последващите изменения – виж и § 5 на ЗПК от 2010 г., според който разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила - 12.05.2010 г.
Договорът за кредит отговаря на изискванията на чл. 6 и чл. 7 от ЗПК /отм./ действал към *******.
Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя е предоставен екземпляр от договора. Спазени са и изискванията на чл. 7, т. 4-14 ЗПК /отм./ - посочена е чистата стойност на кредита /главницата/; базовият лихвен процент; годишният процент на разходите; посочени са всички отделни разходи по договора за кредит – такси и комисионни по т. 8-10; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общия размер на тези плащания – в погасителния план неразделна част от договора за кредит; общият размер на кредита – 12 000 лв.; правото на предсрочно погасяване на кредита – т. 11; предвидените обезпечения – т. 14.
Възражението, че договорът е нищожен, тъй като не са подписани Общите условия към него, съдът намира за неоснователно. Представен е оригинал от договор за кредит ******* от *******. и погасителният план към него /л. 91-93/, като истинността му, не е оспорена в съответните процесуални срокове. В договора за кредит /стр. 2 в края на договора/ е посочено, че к.ят И.Д. декларира, че са му представени и е запознат с Общите условия на Банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключването на договора. Така направено изявление, под което е поставен неоспореният подпис на И.Д.Д., съдът цени като извънсъдебно признание на неизгоден факт от ответника, а именно, че е запознат с Общите условия, съгласен е да се прилагат във връзка с процесния договор за кредит и, че екземпляр от същите му е предоставен при сключването на договора. Относно твърдението за подписване на Общите условия към договора, подобно задължение към датата на сключването - *******., не съществува. В чл. 11, ал. 2 ЗПК към настоящия момент фигурира клауза, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Тази клауза е в сила от 23.07.2014 г. За същата не е предвидено обратно действие. Ето защо за ищеца не е съществувало договорно задължение за представяне на общите условия за подписване от страна на к.я.
Спазен е материалният закон към датата на сключване на договора – ЗПК от 30.06.2006 г., поради което правоотношение е действително и не страда от пороци.
Относно размера на вземанията за
процесните периоди:
Липсва спор между страните за размерите на непогасените вземаният за процесните периоди, а и същите се установяват по категоричен начин от назначената ССчЕ. Размерът на главницата по договора за периода 10.10.2009 г. – 10.11.2011 г. – от 4-та до 29-та вноска е 2602.30 лв. Размерът на просрочената договорна лихва за периода от 10.11.2009 г. до 10.11.2013 г. от 6 –та /частично/ до 53-та вноска вкл. е 7 349.61 лв. – като с оглед прекратяването на производство пред настоящия съд е висяща претенция за договорна лихва за посочения период в размер на 5592.06 лв. Размерът на просрочената наказателна лихва за периода от 10.07.2011 г. до 10.11.2013 г. е 4039.11 лв.
По възражението за погасителна давност:
При договора за кредит /заем/ е налице общо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за частични плащания по договора. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични./виж решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г. на I ТО и др./. Това разрешение е важимо единствено за главницата. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който се изчислява от крайния падеж за връщане на заемната сума. Крайният падеж на договора е 10.06.2016 г., поради което до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.12.2016 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок. Доколкото от ответника не се ангажирани доказателства, а и липсват твърдения за погасяването на дължимата сума, то установителният иск за главницата е основателен в пълен размер – 2 062.30 лв. за периода 10.10.2009 г. – 10.11.2011 г. Като законна последица върху главницата се дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Относно погасяването на акцесорните претенции, съдът намира следното:
Задължението за заплащане на възнаградителни лихви е периодично и се погасява с изтичане на кратката погасителна давност – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД. Възнаградителна лихва представлява цена за ползвания финансов ресурс. Същата представлява акцесорно вземане, което зависи от главния дълг и винаги има периодичен характер. Всички вземания за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Аргументи в тази насока може да черпим и от следното:
- може да бъде разсрочено само главното лихвоносно парично задължение – за връщане на предоставения кредит, но не и възнаградителна лихва, която се дължи при ползване на финансовия ресурс за съответния период – помесечно;
- при предсрочно погасяване на кредита, за периода след погасяването му не се дължи възнаградителна лихва;
Следователно възнаградителна лихва се дължи само докато се ползва финансовият ресурс по договора. Обстоятелството, че възнаградителна лихва е включена е погасителния план заедно с вноските за главница, не променя периодичният й характер. В този смисъл например виж решение № 1194 по в. гр. д. № 5936/2016 г. на САС, решение № 863 от 10.02.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 5441/2013 г. и др. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.12.2016 г., поради което погасени по давност са вземания за възнаградителна лихва, чиято изискуемост е настъпила преди 09.12.2013 г. Не са ангажирани от ищеца доказателства за спирането или прекъсването на давностния срок. Твърденията за частично плащане са за период различен от процесния, поради което няма как да доведат до спиране или прекъсване на погасителната давност. Без значение е датата на заплащането на сумите, тъй като със същите са осчетоводявани като заплатени задължения предхождащи процесния период. Освен това частичното плащане съдържа волеизявление, отнасящо се само до погасената част, но не изразява воля по отношение на неплатената част, поради което не може да прекъсне давността за същата /виж решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., решение № 161 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1934/2014 г., I т. о. и др./. Следователно претенцията за възнаградителна лихва в размер на 5592.06 лв. за периода 10.11.2009 г. до 10.11.2013 г. е изцяло погасена по давност, тъй като дори и претендираната възнаградителна лихва по погасителна вноска № 54 - станала изискуема на 10.11.2013 г., е погасена към 09.12.2016 г.
Относно претенцията за обезщетение за забава – наказателна лихва, няма спор, че периодът на погасителната давност винаги е три години преди предявяване на иска, тъй като обезщетението за забава е се дължи ежедневно – за всеки ден, след изпадането в забава на длъжника – /виж решение № 24 от 17.02.2009 г. по т. д. № 574/2008 г. на I т. о. на ВКС, решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о./. Важимо е гореизложеното, че частичното плащане съдържа волеизявление, отнасящо се само до погасената част, но не изразява воля по отношение на неплатената част, поради което не може да прекъсне давността за същата. Оттук и този иск в размер на 4039.11 лв. за периода 10.07.2011 г. – 10.11.2013 г. ще се отхвърли, като погасен по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.12.2016 г., поради което погасени по давност са вземанията за обезщетения за забава – наказателна лихва, чиято изискуемост е настъпила преди 09.12.2013 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК за исковото производство. Претендират се разноски за държавната такса в размер на 233.87 лв., депозит за ССчЕ в размер на 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Или на ищеца за исковото производство са дължими разноски по съразмерност в общ размер 126.58 лв.
По заповедното производство отново се дължат разноски на ищеца по съразмерност,
но само относно претенциите в настоящото производство. Относно вземанията, за
които липсва възражение, заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила
и има издаден изпълнителен лист. Претендирани са разноски за държавна такса в
размер на 608.84 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 700 лв., от които по
съразмерност на ищеца във връзка с процесните претенции ще се присъдят разноски
в размер на 88.67 лв.
На ответника се дължат разноски по съразмерност за исковото
производство. Представени са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. В договора за правна защита и съдействие е
уговорено отделно възнаграждението по всеки иск – по 250 лв. за иска за
главница и наказателна лихва и 300 лв. за иска за договорна лихва. Ето защо на
ответника по съразмерност за заплатеното адвокатско възнаграждение относно
двата отхвърлени иска за направени разноски ще се присъдят 550 лв.
Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, против И.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, че И.Д.Д. дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, сумата от 2062.30 лв., представляваща дължима главница по вноски по погасителен план за периода от 10.10.2009 г. до 10.11.2011 г., произтичаща от договор за кредит ******* от *******. сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и И.Д.Д. – к., обезпечен с п.ството на Г.И.Д., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.12.2016г. до погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед от 13.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 16 990/2016 г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, положителни установителни искове, срещу И.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, за признаването на установено, че И.Д.Д. дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ АД по договор за кредит ******* от *******. сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и И.Д.Д. – к., обезпечен с п.ството на Г.И.Д.: договорна лихва в размер на 5592.06 лв., начислена съгласно т. 6, раздел III от договора за периода 10.11.2009 г. до 10.11.2013 г. и наказателна лихва в размер на 4039.11 лв., начислена съгласно т. 12, раздел III от договора за периода от 10.07.2011 г. – 10.11.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.12.2016 г. по ч. гр. д. № 16990/2016 г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в., поради погасяването на претенциите по давност.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 126.58 лв. – разноски по съразмерност в исковото производство, както и сумата от 88.67 лв. – разноски по съразмерност в производството по ч. гр. д. № 16990/2016 г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, да заплати на И.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 550 лв. – разноски по съразмерност по производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
КИРИЛ
ПЕТРОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.