РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1997/6.11.2020г.
гр. Пловдив,
6 ноември 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІ с., в открито заседание на шести
октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д.Й. и участието на
прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2815 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Т.С.С., ЕГН
**********,***, против отказ да бъде издадено удостоверение за търпимост от
гл.архитект на община Родопи № 9423-339#1 от 10.07.2019 г.
В жалбата не се сочи конкретно в
какво според жалбоподателката се състои незаконосъобразността на оспорения
отказ.
Иска се неговата отмяна.
Претендират се разноски.
В представена молба вх.№
15591/05.10.20 г.(л.80) се излагат доводи по съществото на спора, изхождащи от
факта, че липсата на изготвен ОУП на процесната територия е по вина на
ответната страна, което препятства възможността жалбоподателката да получи положителен
отговор на нейното искане.
За ответната
страна, гл.архитект на община Родопи, се заема становище за неоснователност на
жалбата.
Представят се подробни писмени бележки от адв.Н..
Претендират се разноски.
Административен съд - Пловдив, в настоящия си състав, като
прецени допустимостта на жалбата,
доводите на страните и събраните по делото доказателства
(административната преписка и приетата по делото СТЕ), намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице, чиито
права и законни интереси са засегнати с процесния отказ за издаване на
удостоверение за търпимост.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като от
ответната страна не са представени доказателства за връчване на процесния отказ
– представена е единствено обратна разписка, на която е отбелязано, че пратката
е непотърсена – л.30 и сл. и не са представени други доказателства за
връчването на процесния отказ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на процесното оспорване е отказ изх.№ 9423-339#1 /10.07.2019 г. на гл.архитект на община Родопи за издаване
на удостоверение за търпимост на сграда с ИД 66809.50.579.4 в землището на
с.Скобелево, местност/летовище „Върховръх“, попадаща в имот ИД 66809.50.579 с
площ 3.879 дка, НТП друг вид дървопроизводителна гора.
За да постанови този отказ, гл.архитект
на община Родопи е приел, че не е налице третата предпоставка на §16, ал.1 от
ПЗРЗУТ, а именно, строежът да е допустим съгласно разпоредбите, действали по
времето когато е извършен или по сега действащите разпоредби на ЗУТ предвид
непромененото предназначение на земята, която и в двете хипотези е със статут
на горска територия, с непроменено предназначение.
Самото производство е започнало по
заявление на жалбоподателката вх.№ 9423-339/06.06.2019 г., с което е поискано
издаване на удостоверение да търпимост на сграда № 278, построена през 1979 г.
в летовище Върховръх, община Родопи.
Годината на построяване не е спорна между
страните, предвид което за конкретния казус намира приложение нормата на § 16,
ал.1 от ПЗРЗУТ.
За да бъде търпим един строеж, съгласно
изискванията на тази разпоредба, първото условие е същият да е изграден до 7 април 1987 г. без
строителни книжа какъвто е и процесният строеж – годината на построяването му
не е спорна между страните – 1979 г., не се представиха по делото и строителни
книжа за изграждането на процесната постройка. Нито в хода на административното
производство, нито пред съда се представиха и документа за притежавано от
жалбоподателката (или нейния наследодател) право на собственост върху
сградата/земята.
Спорен между страните се явява въпросът дали
процесният строеж е допустим по действащите
ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им
или съгласно ЗУТ.
За изясняването му по делото е приета
СТЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентна дадена и неоспорена от
страните.
ВЛ, след проверка на плановете,
констатира, че за местност/летовище „Върховръх“ в землището на с.Скобелево
действащия регулационен план за процесния ПИ с ИД 88809.50.579, към датата на
изграждане на строежа и към датата на издаване на отказа е „Геодезически и
регулационен план“, одобрен със заповед № 252/10.05.1972 г., в който се
предвижда само улична регулация. В този план няма проектирана дворищна
регулация. Застроителен план няма. ВЛ сочи, че в регулационното платно е
показано някакво частично застрояване с молив, което не може да се прием за
одобрено. В кадастъра няма посочени планоснимачни номера. Поставени са в плана
топографски знаци върху ареали с определено предназначение: борова гора и
пасища, ливади. ВЛ е посочило, че по подразбиране, съгласно практиката на
изработване на плановете от този период, имотите без пл.номер се приемат като
общински или държавни имоти.
Със заповед № РД 18-67/02.06.2008 г. на
ИД АГКК е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на
с.Скобелево. Процесната сграда – вила № 278 в тази КК е заснета с ИД
66809.50.579.4 с площ 54 кв.м. като в КР е записана на неизвестен собственик. В
приложение № 2 към СТЕ, ВЛ е показало извадка от КК с граници на имот ИД 66809.50.579
НТП друг вид дървопроизводителна гора, в който попада процесната сграда. ВЛ изрично е посочило, че
няма отреден парцел в действащия ПУП от 1972 г. Направена е констатация, че и
към настоящия момент статута на земята е горска територия и преотреждането на
земята за жилищни нужди следва да се извърши чрез процедура по промяна на предназначението.
Такава процедура няма данни (според заключението на ВЛ) да е провеждана както при действието на ЗТСУ,
така и при действие на ЗУТ.
ВЛ сочи също, че по данни от
приложената преписка на Община Родопи за територията не са открити документи за
промяна предназначението на земята, застроително решение съгласно чл.108 от
ЗТСУ. Освен това, до настоящия момент все още няма изготвен ОУП, което се явява
пречка за разрешаване на процедура за промяна предназначението на територията в
границите на местността/летовището от МЗГ.
Предвид констатациите на ВЛ, се налага
единствения възможен правен извод, че процесната сграда няма как да е допустима
съгласно действащия към момента на изграждането ѝ ПУП, тъй като се
установи по делото по безспорен начин, че няма дворищно-регулационен и
застроителен план за процесната територия, действащ както към момента на
изграждането ѝ, така и към този момент, което препятства въобще преценка
за съответствие в този смисъл. Не може да бъде допустима сградата и съгласно
правилата на ЗТСУ/ЗУТ, тъй като и към момента на изграждането на сградата, и
към настоящия момент статута на земята, върху която е сградата, е горска територия и преотреждането на земята
за жилищни нужди следва да се извърши чрез процедура по промяна на предназначението
каквато не е извършена дотолкова доколкото доказателства в тази насока не се
представиха.
По тези съображения съдът намира
процесния отказ изх.№ 9423-339#1 от 10.07.2019 г. на гл.архитект на община Родопи за
издаване на удостоверение за търпимост на сграда с ИД 66809.50.579.4 в
землището на с.Скобелево, местност/летовище „Върховръх“, попадаща в имот ИД
66809.50.579, за законосъобразен.
За пълнота, предвид направеното
оплакване по жалбата в този смисъл, съдът намира за нужно да посочи, че
оспореният отказ не е нищожен. Същият е издаден от компетентен орган, в кръга
на предоставените му правомощия – съгласно § 16, ал.1 от ПРЗУТ удостоверенията
за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, а съгласно чл.145 от ЗУТ техническите или
работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект
на общината.
По
тези съображения жалбата се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на ответната
страна се следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
които се констатираха да са в размер на 600 лева (л.99 и сл.).
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.С., ЕГН **********,***, срещу отказ изх.№ 9423-339#1
от 10.07.2019 г. на гл.архитект на община Родопи за издаване на удостоверение
за търпимост на сграда с ИД 66809.50.579.4 в землището на с.Скобелево,
местност/летовище „Върховръх“, попадаща в имот ИД 66809.50.579 с площ 3.879
дка, НТП друг вид дървопроизводителна гора.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********,***, да
заплати на община Родопи, сторените по делото разноски в размер на 600 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: