№ 17413
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110116080 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юрк. К., срещу
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
105,60 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Ауди А6“, с рег. №
******, от настъпило на 13.10.2020 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие по вина
на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* гражданската отговорност на който е
застрахована по силата на сключен с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна
лихва за период от 16.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 38,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.12.2021 г. до
13.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.01.2025 г. по ч.гр.д. № 74731/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
13.10.2020 г., около 20:20ч., в гр. София, на бул. „Джавахарлал Неру“, посока Център, било
реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на л.а. „Ауди А6“, с рег. №
******, и л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ********. Сочи, че събитието е настъпило по
вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, който навлязъл в пътната лента на л.а. „Ауди А6“
и го ударил. Излага доводи, че в резултат от настъпилото ПТП били реализирани щети по
л.а. „Ауди А6“, по отношение на който била налице имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № 93001910038121. Сочи, че за настъпилото ПТП
бил съставен двустранен констативен протокол, в който било отбелязано, че същото е било
реализирано по вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ********. Твърди, че към
датата на събитието гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. №
******* била застрахована при ответното дружество. Сочи, че доколкото има качеството на
застраховател по отношение на увреденото МПС, пред дружеството е било заявено искане за
1
изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е била образувана
ликвидационна преписка, като били извършени оглед и опис на щетите по автомобила.
Сочи, че необходимите ремонтни дейности за възстановяване на нанесените щети по
автомобила били извършени в автосервиз, като стойността им възлизала на 634,80 лв.
Твърди, че дружеството е заплатило сумата с преводно нареждане от 12.06.2020 г., като били
реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 15 лв. Поддържа, че с изплащането на
дължимото застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя на делинквента. В тази връзка, с писмо отправил регресна покана до
ответното дружество, което възстановило част от сумата в размер на 544,20 лв., поради
което останала незаплатена сумата в размер на 105,60 лв. Поддържа също така, че ответното
дружество изпаднало в забава и следвало да заплати на ищеца и обезщетение за забава в
размер на 38,41 лв. за периода от 13.12.2021 г. до 13.12.2024 г. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените
суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.12.2024 г. до окончателното й
заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.01.2025 г. по ч.гр.д. № 74731/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Я., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП
между ответното дружество и собственика на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ********.
Релевира възражение, че размерът на заплатените от ищеца ремонтни дейности бил
прекомерно завишен. Оспорва и иска за заплащане на мораторна лихва за посочения в
исковата молба период. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на
МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 31.07.2025г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
25.09.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване между страните са отделени следните обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право: 1/ настъпване на пътнотранспорно произшествие на 13.10.2020г.
при твърдения от ищеца механизъм; 2/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП
между ответното дружество и собственика на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ********; 3/
факта на заплащане от ищеца на сума в размер на 634,80 лв. в полза на собственика на
увредения автомобил; 4/ факта на валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП между ищеца и собственика на л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******; 5/ факта на извършено
от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД в полза на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД плащане на сума в
размер на 544,20 лв.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за
безспорни факти за доказано.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителния размер на
претърпените вреди, вследствие на процесното ПТП, която доказателствена тежест се носи
от ищеца.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
Съдът счита, че при съдебно заявена претенция дължимото обезщетение следва да се
определи по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на
застрахователното събитие. В експертното заключение по назначената САТЕ е посочено, че
стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Ауди А6“, с рег. № *****, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 1118,88 лв. Възражението на
ответника, че стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, следва да
бъде определена съобразно представеното Споразумение относно условията и реда за
ликвидация на регресни щети № 585/16.08.2013 г., е неоснователно, защото то е сключено за
срок от 1 година, като е предвидена възможност за автоматичното му продължаване за още 1
година, т. е. максималният срок на действието му е до 16.08.2015 г., поради което то е
неприложимо по отношение на процесната щета, заведена във връзка с ПТП, настъпило на
13.10.2020 г.
Между страните не е спорно, че ответникът е извършил плащане на сумата от 544,20
лв., а ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил сума в размер на
634,80 лв., като претендира и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., т.е. общо
дължимата сума на ищеца възлиза в размер на 649,80 лв. Следователно с извършеното
плащане ответникът не е покрил изцяло дължимото застрахователно обезщетение по
регресната претенция на ищеца, поради което предявеният иск за заплащане на сумата от
105,60 лв. е изцяло основателен, ведно със законна лихва за период от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 16.12.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът
3
дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е
обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2
от ЗЗД.
Предвид пълното уважаване на главната претенция, следва да бъде напълно уважена и
акцесорната претенция за обезщетение за забава.
В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 411 КЗ е възникнало в
момента на плащане на обезщетението по застраховката "Каско на МПС" на увреденото
лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от застрахователя по
застраховката "Гражданска отговорност" в срок от 30 дни от представянето на всички
доказателства по реда на чл. 412, ал. 3 КЗ.
По делото се установява, че е изпратена регресната покана до ответника, който с
преводно нареждане от 12.08.2020 г. е заплатил на ищеца сумата от 544,20 лв.
В случая с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ищецът
претендира лихва за забава за периода от 13.12.2021 г. до 13.12.2024 г., която възлиза в
претендирания размер на 38,41 лв. Ответникът не е представил доказателства за извършено
плащане в рамките на срока, поради което акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът. В заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 25
лв. за държавна такса, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 50 лв., т.е. общо 75 лв. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 75 лв., за САТЕ в размер на 250 лв., като претендира
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е. общо 425
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, че „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89Б, дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, следните суми: 105,60 лв.,
представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******, от
настъпило на 13.10.2020 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие по вина на водача
на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* гражданската отговорност на който е
застрахована по силата на сключен с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна
лихва за период от 16.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 38,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.12.2021 г. до
13.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.01.2025 г. по ч.гр.д. № 74731/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
4
„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 74731/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в
размер на 75 лв., както и направените разноски в исковото производство пред СРС в размер
на 425 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5