РЕШЕНИЕ
№ 2816
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110210333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Б. В. Н. от гр.София, с ЕГН:
********** чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление
№ 338898/29.06.2018г. издадено от Зам.- кмет на Столична Община, с което
на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за
извършено административно нарушение по чл.18, ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с
чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
В жалба се оспорва наказателното постановление с оплакването, че
същото е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и
процесуален закон. Алтернативно се релевира възражение за маловажност на
случая. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят Б.Н., редовно призован, не се
явава. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна
подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган Зам.- Кмет на Столична
1
Община, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка на жалбата съдът намира, че
същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с
правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 06.06.2018г. в 15:08ч. в гр.София, в ТМ 11 /инв.№ 681/ служители
при СО Т.Д. и Ю.В. констатирали, че след спирка кв.,,Триъгълника" посока
,,Илиянци", район кв. ,,Триъгълника", жалбоподателката Б.Н. пътувала без
редовен превозен документ и отказала да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Бил й
съставен АУАН, който й бил връчен лично и подписан от нея без отбелязване
на възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка я възприе за безспорно установена и
доказана от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства. Същата обаче не се потвърждава от разпитаните в качеството
им на свидетели актосъставител и свидетел по акта. В съдебно заседание от
06.04.2022г. Т.Д. и Ю.В. потвърждават, че подписите върху акта са техни, но
след предявяването на същия заявяват, че не си спомнят за случая. Съдът
кредитира показанията им като правдиви, но поради изминалия период от
време и липсата и у двамата на спомен за случилото се, не би могъл да
приеме, че възприетата и описана в АУАН и обжалваното НП фактическа
обстановка е действително случилата се. Ето защо обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и недоказано откъм извършено
административно нарушение.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона и
процесуалните правила.
Видно както от АУАН, така и от самото НП е, че жалбоподателката е
била подведена под отговорност за извършено административно нарушение
по чл.18, ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
2
Разпоредбата вменява три алтернативни задължения на поведение от страна
на превозвач, ползващ обществен транспорт на територията на Столична
Община. От приложените по делото доказателства не се установява кое от
трите задължения по чл.18, т.1 от Наредбата /отм./ на жалбоподетелката е
наложено административно наказание. В АУАН и НП са посочени и трите
букви от т.1 на чл.18 от Наредбата /отм./, което препятства правото на защита
на наказаното лице да разбере вмененото му за осъществено нарушение.
Също така следва да се посочи, че изпълнителното деяние - пътуване
без редовен превозен документ, е елемент от фактическия състав на
нарушение, което подлежи на санкциониране по чл.101 от ЗАвПр.
Въпросната разпоредба няма бланкетен характер, поради което и не подлежи
на попълване от друг нормативен акт.
Недопустимо е законово уредените отношения да бъдат преуреждани с
подзаконови актове, какъвто е НРУПОГТТСО.
Съдът не споделя оплакването в жалбата за маловажност на случая.
Честите пътувания на граждани с градския транспорт без надлежно
разрешително и сравнително малкото им санкциониране обуславят трайна
тенденция към незачитане на установения в столицата правов ред. Това
поведение на свой ред ощетява общинския бюджет, което завишава
обществената опасност на подобни проявления.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото направените в хода на съдебното
производство разноски от жалбоподателя за договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник в размер на 400.00
лева следва да бъдат присъдени на Столична Община, която да заплати по
сметка на СРС и сумата от 05.00 лева представляваща държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 338898/29.06.2018г. издадено
от Зам.- кмет на Столична Община, с което на Б. В. Н. от гр.София, с ЕГН:
3
********** е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за извършено
административно нарушение по чл.18, ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.46, ал.1 и
чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Столична Община
да заплати на Б. В. Н. от гр.София, с ЕГН: ********** направените в
съдебното производство разноски за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник в размер на 400.00 лева, както и
по сметка на СРС сумата от 05.00 лева представляваща държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4