№ 22059
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110118610 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците А. К. М. и К. К. Х. са предявили срещу Л. И. О. положителен установителен
иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, с който да се признае за установено по отношение
на Л. И. О., че А. К. М. и К. К. Х., са собственици при равни квоти, а именно по 1/2 идеална
част всеки един от тях на поземлен имот с идентификатор .. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село П.., община С.., област София /столица/, одобрени със
Заповед РД- 18-24/02.02.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота село
П.., район П.., с площ на поземления имот от 672 кв.м., при съседи на поземления имот -
поземлени имоти с идентификатори: ..., ..., ..., ..., ... и ....
Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство №..., том I, рег.№.., дело №... от
08.03.2024г. на нотариус М Р вписана под №... на ПК, вписан в Служба по вписванията гр.
София с вх.№.. от 08.03.2024г., акт №.., том XXXV.
Ищците твърдят, че са собственици при равни квоти на поземлен имот с
идентификатор .. /п....../ по кадастралната карта и кадастралните регистри на село П..,
община С.., област София /столица/, одобрени със Заповед РД - 18-24/02.02.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота село П.., район П.., улица „М..” № 6 с
площ на поземления имот от 672 кв.м., при съседи на поземления имот - поземлени имоти с
идентификатори: ..., ..., ..., ..., ... и .... Твърдят, че са придобили имота по наследство от баща
им К А М., починал на 19.11.2014г. Сочат, че баща им е придобил имота въз основа на
нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в
ТКЗС №..., том X, дело .. от 24.04.1965г. на I нотариус при Софийски народен съд. От 1965 г.
до неговата смърт на 19.11.2014г., имотът бил владян и ползван от баща им, като никой не е
оспорвал неговата собственост, нито неговото владение, което е било необезпокоявано, като
той е демонстрирал ясно и недвусмислено своето владение върху процесния имот, като го е
оградил, обработвал и почиствал. Посочват, че след смъртта му продължили да владеят и
ползват имота необезпокоявано. Твърдят, че през 2024г. установили, че за имота е съставен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство №.., том I, рег.№
1
.., дело №... от 08,03.2024г. на нотариус М Р вписана под №... на НК, вписан в Служба по
вписванията гр. София с вх.№ .. от 08.03.2024г., акт №..., том XXXV, с който ответницата и
призната за собственик на описания по-горе имот. Твърдят, че посоченото в този нотариален
акт е невярно, тъй като те са собственици на имота по наследство, а условията на
евентуалност считат, че са придобили имота по давност. С оглед гореизложеното молят за
уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В откритото съдебно заседание, проведено на 12.11.2025 г. изрично упълномощен
процесуален представител на ответника заяви, че ответницата признава иска и моли да бъде
постановено решение при признание на иска, а ищецът поиска съдът да се произнесе с
решение при признание на иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. В откритото съдебно заседание надлежно упълномощеният
представител на ответника заяви, че признава иска, а ищецът изрично поиска
постановяване на такова решение. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал.
3 ГПК (в този смисъл Определение № 130 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 489/2016 г., I г.
о.), поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови
решение при признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат
ищците, които претендират 120 лв. държавна такса за разглеждане на исковата молба и 10
лв. такса за вписване на исковата молба. Видно от приложените на л. 18 и л. 19 разписки,
сумите за такси са били заплатени единствено от ищеца А. М., поради което съответните
суми следва да бъдат присъдени единствено в негова полза. Предвид данъчната оценка и
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2, вр. чл. 71, ал. 2 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса по делото е в размер на
50 лв., поради което в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
60 лв. За разликата над 50 лв. до пълния внесен размер от 120 лв. ищецът имат право да
получи обратно надвнесената сума като подаде изрична молба за възстановяване с
посочване на банкова сметка, по която желае да му бъде възстановена.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 3000 лв.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Разумните, пропорционални
и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение в конкретния случай се равняват на
400 лв. по следните съображения.
С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания
и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа,
че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски
по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради
съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от
Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
"пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително
е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки
случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
2
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В
Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че разглеждането на делото е приключено в едно открито
съдебно заседание при направено признание на иска, като не са извършвани каквито и да е
процесуални действия по събиране на доказателства и не са налице процесуални
усложнения, като следва да бъдат взети предвид и реално извършените действия от
процесуалния представител. Производството по делото се е развило в минимални рамки,
при извършено признание на иска и без провеждане на съдебно дирене.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. К. М., ЕГН **********, и К. К.
Х., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ул. „К..“, бл. .., вх. Б, ЕТ... срещу Л. И. О.,
ЕГН **********, с адрес: с. Б.., ул. „К...“ №.., положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. ГПК, че А. К. М., ЕГН **********, и К. К. Х., ЕГН **********, са
собственици при равни квоти, а именно по 1/2 идеална част всеки един от тях на поземлен
имот с идентификатор .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на село П..,
община С.., област София /столица/, одобрени със Заповед РД- 18-24/02.02.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота село П.., район П.., с площ на
поземления имот от 672 кв.м., при съседи на поземления имот - поземлени имоти с
идентификатори: ..., ..., ..., ..., ... и ....
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство №.., том I, рег.№.., дело №... от 08.03.2024г. на нотариус М Р
вписана под №... на ПК, вписан в Служба по вписванията гр. София с вх.№.. от 08.03.2024г.,
акт №.., том XXXV, в частта относно поземлен имот с идентификатор .. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село П.., община С.., област София /столица/, одобрени
със Заповед РД- 18-24/02.02.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота
село П.., район П.., с площ на поземления имот от 672 кв.м., при съседи на поземления имот
- поземлени имоти с идентификатори: ..., ..., ..., ..., ... и ....
ОСЪЖДА Л. И. О., ЕГН **********, с адрес: с. Б.., ул. „К...“ №.., да заплати на А. К.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „К..“, бл. .., вх. Б, ЕТ... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 60 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. И. О., ЕГН **********, с адрес: с. Б.., ул. „К...“ №.., да заплати на адвокат
А. И. И. от САК, с адрес: гр. София, ул. „Х...“ №.. ет. 4, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищците
безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4