Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието. Ищцовата страна – ОБЩИНА Г., Г. Г. - излага в исковата си молба, че с ответното дружество сключили договори за аренда от 18.02.208 година, впоследствие анексиран със споразумение от 30.07.2009 година, и договор от 30.07.2009 година, съответно за 3 152,32 дка и 262,965 дка земя, срещу годишна арендна вноска общо по двата договора в размер на сумата от 54 460,60 лв. С твърдение ответникът-арендатор да не е платил вноската за стопанската 201-2012 година, по реда на настоящото производство се търси присъждане на сумата от 21 480,15 лв. неплатена част от арендата вноска по двата договора, сумата от 1 912,50 лв., мораторна лихва върху неплатената част за времето от 30.09.2012 година до 01.07.2012 година, сумата от 2 888,77 лв., мораторна лихва за времето от 01.07.2012 година до 04.01.2013 година, законна лихва върху главницата от тази дата насетне и направените по делото разноски. Ответната страна – "С. С."-Е., село В., община С. – признава исковата сума да не е платена, но оспорва исковете с твърдения тя да не е договаряна. Разликата между платените като арендни вноски за процесната стопанска година суми и претендираните ищецът търсел въз основа на едностранно актуализиране на паричното задължение, според правилата на чл. 4 от двата арендни договора. Цитирания текст бил нищожен като противоречащ на императивни правила на закона, не пораждал правно действие и основаните на него суми не се дължали. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените договори, че страните са сключили описаните в исковата молба договори, както и че исковата сума от 21 480,15 лв. не е платена. Спорът е концентриран в правната валидност на чл. 4, ал. 1, т. 5 от първия договор и чл. 4, ал. 1, т. 4 от втория. И двата текста по аналогичен начин предвиждат възможност за арендодателя да актуализира едностранно арендната вноска при промяна на Наредбата на Общинския съвет на община Г.. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. Договорната клауза по чл. 4, ал. 1, т. 5 от първия договор и чл. 4, ал. 1, т. 4 от втория са недействителни като противоречащи на императивното правило на чл. 8 от ЗЗД във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗАЗ. Текстът на чл. 8 от ЗЗД урежда договора като съглашение, като насрещни съвпадащи си по съдържание волеизявления на двама субекти. Нормата на чл. 1, ал. 2 от ЗАЗ императивно предвижда договора като единствен способ за уреждане на арендните отношения. Страните са уговорили едностранно изменение на съществен елемент на договорите - арендата вноска. Това, според цитираните правила, не е позволено. Липсата на доказателства ответникът-арендатор да се е съгласил с актуализираната вноска води до извода да не съществува основанието, на което се търси сумата по главницата. В този смисъл искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне на посоченото основание. Доводите на ищеца са неоснователни. Те не държат сметка, че законът не предвижда възможност по извъндоговорен път, на основата на едностранно изявление, да се променя съществен елемент на договорната връзка. Клаузите по чл. 4 от двата арендни договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и не пораждат правни последици. По исковете за мораторна лихва: Регламентирана от закона като обезщетение за вреди от забава, мораторната лихва се дължи единствено при налично вземане, което не е изпълнено на падежа по причина, за която длъжникът отговаря. Липсата на такова вземане, налага извода и за недължимост на мораторната лихва. Като неоснователни исковете следва да се отхвърлят. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски, по делото доказани като сума от 3 150 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля предявените от ОБЩИНА Г., Г. Г. против "С. С."-Е., село В., Община С. и с к о в е, с които на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието се претендира присъждане на сумата от 21 480,15/двадесет и една хиляди четиристотин и осемдесет лева и петнадесет стотинки/ лв. неплатена част от арендата вноска по договори за аренда от 18.02.2008 година и от 30.07.2009 година за стопанската 2011-2012 година, сумата от 1 912,50/ хиляда деветстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/ лв., мораторна лихва върху неплатената част за времето от 30.09.2012 година до 01.07.2012 година, сумата от 2 888,77/две хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/ лв., мораторна лихва за времето от 01.07.2012 година до 04.01.2013 година, законна лихва върху главницата от тази дата насетне и направените по делото разноски, като неоснователни. Осъжда ОБЩИНА Г., Г. Г. да заплати на "С. С."-Е., село В., Община С. сумата от 3 150/три хиляди сто и петдесет лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в четиринадесетдневен до страните срок от съобщението, че е изготвено и обявено. Съдия: |