Решение по дело №588/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта /ППЗНЗ/.

 

Образувано е по жалба, подадена от адв. М. М. като пълномощник на „Строй Контрол 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, ул. „Никола Самоук“ № 5, представлявано от управителя С. И. Л., срещу решение от 02.10.2023 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, с което на дружеството-жалбоподател е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, а именно: включване по Национална програма „Помощ при пенсиониране“ от ЗНЗ за 3 работни места. Жалбоподателят твърди, че Агенцията по заетостта на 19.09.2023 г. след 17,30 часа е публикувала на сайта си прес съобщение „Бюрата по труда предлагат преференции за работодатели и безработни“. В 8,05 ч. на 20.09.2023 г. управителят на „Строй Контрол 2010“ ЕООД е бил пред Бюро по труда – Велико Търново с подготвените документи, за да ги регистрира. Твърди, че преди него и след него не е имало друг работодател. При започване на дейността на Бюро по труда – Велико Търново в 8,30 ч. управителят на дружеството е бил първото лице, което е влязло в деловодството на дирекцията и е входирало своите документи. Според жалбоподателя преди публикуването на обявата в интернет е изтекла предварителна информация извън определения ред, което е довело до въвеждане в системата на лица, които не са подали лично своите документи. В писмена защита излага допълнителни доводи за немотивираност на обжалваното решение. Моли за отмяна на оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново чрез процесуалния си представител юриск. М. К., оспорва жалбата. В представена писмена защита развива доводи, че преди жалбоподателя да подаде своите документи има друг работодател, който е кандидатствал за същата процедура. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна „Харисън консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Полтава“ № 3, вх. Б, чрез представляващия дружеството оспорва жалбата.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.09.2023 г. на интернет страницата на Агенцията по заетостта е публикувано прес съобщение „Бюрата по труда предлагат преференции за работодатели и безработни“, в което е указано, че от тази дата до 29.09.2023 г. Агенцията, чрез своите дирекции „Бюро по труда“ стартира финансова подкрепа за работодатели и безработни лица. Съгласно определените свободни финансови средства Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново разполага с такива за финансиране на едно работно място до края на годината по Национална програма „Помощ при пенсиониране“ в размер на 3218 лв. От Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново е изготвена обява, която е публикувана на интернет страницата на Агенцията по заетостта на 20.09.2023 г. в 8:10 ч. от служител в Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Ловеч и е поставена на информационното табло в Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, в която е посочено, че работодателите могат да подават заявки и документи за насърчителните мерки, както следва:…-„за насърчителните мерки по т. 2 от Раздел I /т.е. по реда на чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ/, по националните програми по Раздел II, за които не е регламентирана процедура /Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания и Национална програма „Помощ при пенсиониране“/ и обученията на безработни или заети лица по Раздел III, считано от 20.09.2023 г.“ Посочено е в обявата, че одобряването на подадените документи по Раздел II /в който е включена и Национална програма „Помощ при пенсиониране“/ се извършва по реда на чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ до изчерпване на свободния ресурс за нови договори по съответната програма/мярка. Информацията от обявата е излъчена по общинското кабелно радио на 20.09.2023 г. в 14,16 ч. и на 21.09.2023 г. – общо два пъти.

На 20.09.2023 г. в 08:31:51 ч. в деловодната програма на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново с рег. номер 60-04-01-17041 са заведени заявка и документи от „Харисън консулт“ ЕООД за разкриване на едно работно място по Национална програма „Помощ при пенсиониране“. Заявката и документите на „Строй Контрол 2010“ ЕООД за разкриване на три работни места на длъжността „работник паркинг“ по Национална програма „Помощ при пенсиониране“ са заведени на 20.09.2023 г. в 09:09:15 ч. с рег. номер 60-04-01-17074. От други субекти – „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД, „Интер агро“ ЕООД, „Туристическа компания 2000“ ЕООД, „Рема-БТ“ ЕООД и Адвокатско дружество „И. и съдружници“, по-късно през деня също са подадени заявки за участие по посочената национална програма. Одобрен за ползване на финансови средства по Национална програма „Помощ при пенсиониране“ е кандидатът „Харисън консулт“ ЕООД, като подал първи документи за участие по програмата и отговарящ на изискванията за допустимост за минимална помощ.

При описаната фактическа обстановка на 02.10.2023 г. директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново e издал на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗНЗ във връзка с чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ оспореното решение, с което на „Строй Контрол 2010“ ЕООД е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, а именно: включване по Национална програма „Помощ при пенсиониране“ от ЗНЗ за 3 работни места. Като мотиви е посочено, че поради изчерпан финансов ресурс от Разпределение на полагащите се средства, съгласно чл. 27 от ППЗНЗ, за реализация на програми и мерки за обучение и заетост и обучение на възрастни през 2023 г., утвърдено от директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Ловеч, Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново не разполага с финансови средства по Национална програма „Помощ при пенсиониране“, необходими за сключване на договор за заетост.

Решението е връчено на жалбоподателя на 05.10.2023 г., а жалбата е подадена в съда на 10.10.2023 г.

В хода на съдебното обжалване са събрани гласни доказателствени средства чрез свидетелски показания и обяснения на страните.

Св. Д. С. С., служител в ДБТ – Велико Търново заявява, че на 20.09.2023 г. е замествала друг служител и е била регистратор в деловодството. В 8,30 ч. в стаята влязъл господин, който С. не познавала, но се представил, че е от „Харисън консулт“ ЕООД, оставил заявка с приложенията към нея, не поискал входящ номер и си заминал. С. веднага входирала документите, след това обработила документи, получени чрез ССЕВ и може би след това е влязъл жалбоподателят. Не помни дали е имало точно тогава проблеми със системата. Мисли, че г-н Ш. подписва документите и че преди да дойдат при нея, документите ходят при г-н Ш.. Не проверява обаче дали документите имат подписи и как са попълнени.

Управителят на „Харисън консулт“ ЕООД – В. П. П. заявява, че той лично на 20.09.2023 г. занесъл документите в ДБТ – В. Търново към 8,25-8,30 ч. Отпред не е имало никой, почукал, влязъл, оставил документите и е излязъл, без да взема входящ номер, тъй като бързал. Не познава г-н Т. Ш., не му е оставял документи и не е ходил при него за подпис. Получил решение, че е спечелил процедурата и може да сключи договор. Потвърждава, че св. Д. С. /“жената, с която се разминах на вратата“/ е тази, която е приела документите.

Ответникът - Б. Г. – директор на ДБТ В. Търново, в отговор на въпроси по чл. 176 от ГПК заявява, че не ѝ е известно докога са работили камерите за видеонаблюдение и това, че не са работили ѝ е станало известно в процеса на делото от старши юрисконсулт К.. В Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново нямали никакво отношение по камерите и видеонаблюдението. Обикновено идвала на работа 10-15 минути преди началото на работния ден. Ответникът познавал г-жа Л. като дългогодишен клиент на Бюрото, като представител на фирмите на г-н М.. Влизайки не я е видяла в същия ден да е пред бюрото. Проверила на информационното табло качена ли е обявата, което било преди 8,30 ч., а г-жа Л. я видяла впоследствие в деловодството, когато вече й се приемали документите.

Управителят на „Строй Контрол 2010“ ЕООД - С. И. Л., не се яви в съдебно заседание, за да отговори на поставените въпроси по чл. 176 от ГПК, а вместо това от нейно име са представени писмени обяснения. Съгласно същите при започване на работния ден в 8,30 ч. г-жа Л. била на третия етаж пред стая 302, където се приемали документите. След като почакала две минути влязла в стаята и поискала да ѝ бъдат входирани носените от нея документи на 4 фирми, всяка от които кандидатствала по две програми. В този момент влязъл Т. Ш., който оставил документи на бюрото на г-жа С. като й казал да ги входира. На възражението на г-жа Л. за спазване на реда г-н Ш. я уведомил, че за да се входират и нейните документи следва да бъдат проверени и подписани от него. Започнал проверка на всяка една Заявка-спецификация, като след подпис оставял комплекта документи на бюрото на г-жа С., която след като въвела първоначално оставените от него документи започнала да входира и нейните проверени и подписани заявки. Забавянето се получило поради внесени документи от г-н Ш., с които на практика били прередени носените от нея. През периода от 32 минути била в стаята на г-жа С., където изчаквала да бъдат входирани предоставените от г-н Ш. документи, както и той да извърши проверка на носените от нея заявки и да се подпише на тях, за да бъдат регистрирани от г-жа С..

Свидетелят Т. К. Ш., на длъжност „главен експерт АИС“ в ДБТ – Велико Търново заявява, че на 20.09.2023 г., в 8 без 5 бил на работа. Към 8,15 ч. му се обадила колежката от Ловеч, че е качила обявата и в 8,15 ч. свидетелят влязъл в самата страница на Агенцията, разпечатал обявата и веднага я поставил на информационното табло в Бюрото по труда. Няколко пъти влизал в стаята на г-жа С. и помнел, че тя му казала да покани г-жа Л. /която свидетелят познавал от работата си в Бюрото по труда/ да влезе. Свидетелят я поканил да влезе и тя му казала, че е търсила тяхна колежка – Д. Й.. На въпроса „Защо?“, отговорила: „Да прегледа документите“. Свидетелят казал, че може той да ги прегледа, поканил я да седне при него докато колежката входирала самите писма, и почнал да преглежда съответните заявки за свободно работно място да не би да има някъде пропуск. Такава проверка на документи при самия прием не правели, но ако самото лице желаело да бъдат погледнати документи преди или по време на входирането, ги преглеждали. Свидетелят не познавал управителя на „Харисън консулт“ и никога не го е виждал. При едно от влизанията си видял г-жа С. да входира писмо. Самите документи били придружително писмо, заявка за разкриване на работно място и една декларация и докато г-жа С. входирала самото придружително писмо, той погледнал заявката, видял, че е попълнена правилно и всичко е наред, и се подписал на документите на „Харисън консулт“. По същия начин в присъствието на г-жа Л. почнал да преглежда и подписва нейните документи един по един. Свидетелят не може да си спомни с абсолютна точност в колко часа г-жа Л. е била пред вратата на г-жа С., като според свидетеля това е било след началото на работния ден с клиенти, който започва в 8,30 ч., може би 10-15 минути, може и повече. Преди това не е виждал г-жа Л. отвън, като е влизал няколко пъти след 8,30 ч., но нямало никой отвън. Документите на „Харисън консулт“ е видял и подписал след 8,30 ч., между 8,30 ч. и 8,36 ч. Към този момент г-жа Л. не е била там. Свидетелят е виждал в Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново видеокамери, три на брой, но няма никакво отношение към договора за обслужване на тази техника и изтичането му, и не знае дали работят.

В повторния разпит на свидетеля в съдебно заседание на 24.04.2024 г. Т. Ш. заявява, че преди да бъдат входирани документите, ако лицето желае, може да бъдат прегледани докато се преглежда заявката и да се подпише, ако всичко е наред и тогава то да отиде да я входира в деловодството, но не е длъжен, а е ако лицето поиска. Относно конкретната заявка на „Харисън консулт“ сочи, че когато влизал при г-жа Г. през въпросния ден, не помни точно колко часа било, но малко след началото на работния ден, видял колежката да входира документи. Нямало е никой при нея. Комплектът за кандидатстване съдържал заявка, декларация и придружително писмо. В момента, в който тя входирала писмото, свидетелят видял заявката, прегледал я и я подписал. За него щом колежката е входирала писмото, вече са входирани документи и могат да бъдат проверени. Проверил дали всичко е наред технически, дали е попълнено, дали има неясноти. Няма спомен дали на 20.09.2023 г. е имало смяна на образеца на декларация по чл. 56 от ЗНЗ.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице Я. С. е дало заключение, че в ДБТ – В. Търново е изградена система за видеонаблюдение, състояща се от комуникационен шкаф, 3 бр. камери и др. В ДБТ – В. Търново не са имали достъп до системата, както за видеонаблюдение, така и за управление, тъй като системата е била изградена като централизирана система с централно администриране. В момента на посещението на експерта на 05.02.2024 г. системата за видеонаблюдение не работи, както и липсва мрежовото оборудване за интернет свързаност. Не може да се установи какво е било техническото състояние на системата към 20.09.2023 г. Същата е била в работоспособно състояние и са се извършвали записи до момента на изтичане на договора за следгаранционна поддръжка - 25.02.2023 г. След тази дата, поради демонтиране на мрежовите устройства системата е престанала да функционира в цялост. На ДБТ – В. Търново не е предоставена парола за достъп до NVR-а и твърдият му диск е повреден, поради което не може да се установи до коя дата и час са извършвани записи локално и поради каква причина е преустановено записването. Според вещото лице не се установява скорошно физическо въздействие върху техническото средство NVR, а поради повредата на твърдия диск на NVR-а няма информация за въздейсттвие или изтриване на записи от него. Поради липсата на парола за достъп до NVR-а и повредата на твърдия му диск няма информация дали към 20.09.2023 г. е извършван запис от системата за видеонаблюдение, съответно няма информация за изтриване на записи и възможност за възстановяването им. Експертът посочва, че документите на „Харисън Консулт“ ЕООД са регистрирани с входящ номер в деловодната система „Архимед“ в ДБТ – В. Търново на 20.09.2023 г. в 8:31:51 ч., а сканираните документи, подадени при регистрацията от „Харисън Консулт“ ЕООД, са прикачени в деловодната система в 8:35:25 ч. В Заявката-спецификация, съдържаща се в сканираните документи при подаването, в поле "Приел" е изписана фамилия „Ш.“ и е положен подпис след нея.

Прието е и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от друго вещо лице по искане на жалбоподателя. Експертът И. Б. е посочил, че според него системата за видеонаблюдение е работила и записвала до 27.02.2023 г., когато е прекратен договора за поддръжката ѝ със „Сиском инженеринг“ ЕООД. Друга вероятна причина може да бъде и констатирана физическа повреда на твърдия диск. При физически оглед на системата не са установени следи, индикиращи за физическа намеса, а при осъществен вход в администраторския профил на системата не са установени индикации за неправомерни софтуерна намеса или достъп до NVR системата. Поради това, че твърдият диск е нечетаем и с невъзможност за възстановяване/извличане на данни от него експертизата не може да твърди дали е налице някакво физическо въздействие върху него или умишлено изтриване на информация от него. Повредата на твърдия диск е неотстранима, което възпрепятства отговора на въпроса дали към 20.09.2023 г. е извършван запис от системата за видеонаблюдение. Заявлението на работодателя „Харисън Консулт“ ЕООД е регистрирано с входящ номер в деловодната система „Архимед“ в ДБТ – В. Търново на 20.09.2023 г. в 8:31:51 ч., а сканираните документи, подадени при регистрацията от „Харисън Консулт“ ЕООД, са прикачени в деловодната система в 8:35:25 ч. Вещото лице не може да отговори на въпроса относно образеца на декларация към 20.09.2023 г., тъй като качената версия на документа на сайта на АЗ е претърпяла множество редакции и на уеб сървъра на Агенцията се пазят само текущо видимите във сайта файлове и не се съхраняват физически по-стари версии на процесния файл.

Представени са писмени доказателства от страните и както и са изискани такива от трети, неучастващи по делото лица.

 

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съдът приема, че същата е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

 

Решението е издадено от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, който е компетентен орган съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗНЗ вр. чл. 26, ал. 6, т. 2, б. „е“ и т. 4 от Устройствения правилник на АЗ, в предвидената за валидността му от формална страна писмена форма и съдържащо реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът е немотивиран и това е ограничило правото му на защита. В обжалваното решение са посочени както правните, така и фактическите основания за постановяването му – изчерпан финансов ресурс по програмата, като от поведението на жалбоподателя и доказателствените му искания е очевидно, че същият е напълно наясно с причината за постановения отказ – подал е второ по ред предложение, при което предоставеният финансов ресурс е изчерпан още с първото такова. Размерът на предоставената за разпределение сума е посочен още в обявлението, а е напълно неотносимо колко други кандидати освен жалбоподателя и заинтересованата страна са подали заявления и в каква поредност, така че неописването им в мотивите на решението не представлява съществено нарушение. Изложените мотиви са достатъчни за провеждането на съдебен контрол за законосъобразност.

Спазени са стриктно разписаните в закона условия и ред за провеждане на процедурата по чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ, по която е обявено, че ще се провежда одобряването на документите, вкл. е налице надлежно уведомяване на потенциалните кандидати-работодатели за подпомагане по горепосочената програма. Класирането на кандидатите е извършено в съответствие с критериите, разписани в закона и в утвърдената със Заповед № РД-11-00-2684/30.08.2023 г. на ИД на АЗ методика за оценка за съответствието за минимална помощ по програми, проекти и насърчителни мерки за заетост и обучение по ЗПЗ и ППЗНЗ, а именно по реда на постъпване на заявките до изчерпване на средствата /чл. 50, ал. 4, т. 3 от ППЗНЗ/.

В тази връзка съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на жалбоподателя. От събраните гласни и писмени доказателства съдът приема за установено по безспорен начин, че на 20.09.2023 г. управителят на „Харисън консулт“ ЕООД е подал първи заявката на дружеството по НП „Помощ за пенсиониране“ около 08,30 ч. към който момент управителят на дружеството-жалбоподател Ст. Л. не е била пред деловодството, а документите на „Строй Контрол 2010“ ЕООД са подадени по-късно, около 9 ч. Писмените обяснения на Ст. Л. са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани доказателства, а и освен това е налице хипотезата на чл. 176, ал. 3, предл. първо от ГПК – страната не се яви за да отговори на поставените въпроси, въпреки че беше предупредена за последиците от неявяването. От друга страна показанията на свидетелите Д. С., Т. Ш. и обясненията на В. П. и Б. Г. са логични, последователни и взаимнодопълващи се. Същите са подкрепени и от основното и допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза. По делото не е доказано, вкл. чрез заключенията на експертизата, че към 20.09.2023 г. наличните охранителни камери изготвят записи, нито пък същите да са били умишлено повредени /напротив, от доказателствата по-скоро може да бъде направен извод, че видеонаблюдението е прекратено след 27.02.2023 г., когато е изтекъл договорът за поддръжка на системата/, поради което непредставянето на такива записи не може да бъде тълкувано в ущърб на ответната страна. Тези доказателства кореспондират и с писмените такива - извадки от деловодната система Архимед, от която се установява, че първо по тази програма е било предложението на „Харисън консулт“ ЕООД.

Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с подадените образци на декларация. Подадената от заинтересованата страна „Харисън консулт“ ЕООД декларация по чл. 56 от ЗНЗ /л. 180-182 от делото/ е изцяло по образеца, който е бил актуален към 20.09.2023 г. според получената информация от Агенцията по заетостта /л. 440-444 от делото/. Съдът кредитира становището за допусната грешка при първоначалното изпращане от АЗ на актуалния към 20.09.2023 г. образец на декларация в изпълнение на определение на съда, което е наложило повторното изпращане на верния образец, още повече, че жалбоподателят по никакъв начин не доказа противното. Предвид това е изпълнено условието на чл. 50, ал. 4, т. 2 от ППЗНЗ. Твърденията на жалбоподателя за някакво предварително вътрешно съдействие от страна на служители на ответника и манипулации от тяхна страна при подаването на документите не намират никаква опора в доказателствения материал, още повече, че предвид доста бързото подаване на документите за кандидатстване от негова страна още сутринта на 20.09.2023 г. такива недоказани предположения хипотетично биха могли да се правят и по отношение на него. Тъй като с одобрението на „Харисън консулт“ ЕООД са изчерпани средствата по програмата, законосъобразно по отношение на жалбоподателя /както и спрямо останалите кандидати/ е постановен обжалвания отказ.

Следователно обжалваното решение е законосъобразно, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в чиято структура е ответникът, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съдът съобразява и фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Строй Контрол 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, ул. „Никола Самоук“ № 5, срещу решение от 02.10.2023 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново, с което е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.

 

ОСЪЖДА „Строй Контрол 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дебелец, ул. „Никола Самоук“ № 5, да заплати на Агенция по заетостта разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.