Решение по дело №5160/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1819
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20182120105160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  1819                           15.07.2019 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На двадесет и осми юни                      две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж.С.,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №5160 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...................., седалище и адрес на управление в ................, представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.З., против К.М.М., ЕГН **********, с адрес *** и М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира установяването дължимостта от страна на ответницата К.М.М. на сумата от 313,49 лева, представляваща 4/6 от общия размер на дълга от 470,24 лева по фактури, издадени в периода 26.10.2015 г. – 25.04.2017 г. с отчетен период по фактури от 04.09.2015 г. – 29.03.2017 г. и сумата от 23,66 лева, представляваща 4/6 от общия размер на обезщетението за забавено плащане от 35,79 лева за периода 27.11.2015 г. до 13.12.2017 г. и дължимостта от страна на ответницата М.Г.М. на сумата от 78,37 лева, представляваща 1/6 от общия размер на дълга от 470,24 лева по фактури, издадени в периода 26.10.2015 г. – 25.04.2017 г. с отчетен период по фактури от 04.09.2015 г. – 29.03.2017 г. и сумата от 5,96 лева, представляваща 1/6 от общия размер на обезщетението за забавено плащане от 35,79 лева за периода 27.11.2015 г. до 13.12.2017 г., ведно със законните лихва за забава върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №5620/21.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9493/2017 г. по описа на РС-Бургас.

                                Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответниците са клиенти на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на което ответниците имат качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в ......................., ап.десен, за който има открита и заведена партида с абонатен №.............. и който обект е съсобствен между страните по силата на наследяване от Г.П.М.. Твърди се, че ответниците, ведно със сънаследника П.Г.М., по отношение на когото има издаден изпълнителен лист съобразно наследствената му част, дължат сумата от общо 470,24 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за периода 02.09.2015 г. – 29.03.2017 г., която сума не е заплатена от последните съобразно наследствените им квоти, поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода 27.11.2015 г. – 13.12.2017 г. в общ размер на 35,79 лева, за които ищецът се е снабдил със Заповед №5620/21.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9493/2017 г. по описа на РС-Бургас.

                                В подкрепа на иска са ангажирани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Претендират се разноски.

                                В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – юк.Б., който поддържа иска и моли за уважаването му.

                                В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответницата К.М.М. – адв.П.К., в който исковете се оспорват по основание и размер на подробно изложени аргументи. В тази връзка се акцентира върху това, че липсват данни кой е потребил водата за отчетния период, като подписаното от нея споразумение не я обвързва в качеството на наследник, а единствено в качеството на потребител на услугите на ищеца. Доколкото ищецът не е установил качеството на ответницата К.М. на собственик или ползвател на имота, назначеният й от съда особен представител изразява становище за неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му спрямо този ответник.

                                В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител, който пледира за отхвърляне на иска.

                                В срока по чл.131 от ГПК, ответницата М.М., редовно уведомена, не се е възползвала от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба и не взема становище по основателността на иска. Не ангажира доказателства.

                                В съдебно заседание ответницата М.М., редовно уведомена не се явява и представлява.

                                Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

                                Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                По делото е прието като доказателство Удостоверение за наследници, изх.№94-01-14887/02.05.207 г. на Община Бургас, от съдържанието на което се установява, че Г.П.М. е починал на .............. г., а негови наследници по закон са ответниците К.М.М., М.Г.М. и П.Г.М., първата от които негова съпруга, а последните двама – съответно дъщеря и син.

                                По делото са приети като доказателства още заявление за промяна на партида, вх.№З-2МР-140/03.05.2017 г. и споразумение, образец 7/2017 г., от съдържанието на които става ясно, че наследниците на Г.П.М. са поикали партида за вода №..............., водеща се на името на Г.П.М. да бъде прехвърлена на ответницата К.М.М..

                                По делото е приложено ч.гр.д.№9493/2017 г. по описа на БРС, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД срещу К.М.М., М.Г.М. и П.Г.М., срещу които има издадена на 21.12.2017 г. Заповед №5620 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците да заплатят разделно на кредитора сумата от 470,24 лева за неизплатено задължение по издадени фактури за периода 26.10.2015 г. – 25.04.2017 г. с отчетен период по фактури 04.09.2015 г. – 29.03.2017 г., от която К.М. дължи 313,49 лева, М.М. дължи 78,38 лева и П.М. дължи 78,38 лева, както и сумата от 35,79 лева – лихва за периода 27.11.2015 г. – 13.12.2017 г., от които К.М. дължи 23,86 лева, М.М. дължи 5,96 лева, а П.М. дължи 5,97 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2017 г. до изплащане на вземането и за тримата длъжника.

                                С разпореждане от 13.06.2018 г., срещу длъжника П.Г.М. има издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила по отношение на него заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9493/2017 г. по описа на БРС.

                                При така приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните изводи:

                                При условията на чл.422 от ГПК са предявени срещу ответниците, искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца по отношение на всяка от ответниците, предмет на издадена по ч.гр.д.№9493/2017 г. по описа на БРС Заповед №5620/21.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на исковете срещу всяка от ответниците е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

                                Настоящите искове са предявени след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК, което ги прави допустими, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на вземанията му по заповедта.

                                В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 07.05.2019 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество проведе успешно пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период, съгласно която разпоредба, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; вкл. и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

                                Изложеното обосновава като извод, че между страните е установено наличието на облигационно договорно правоотношение, по което ответниците имат качеството на потребители на услугите на ВиК.

                                Видно от текста на чл.8 от цитираната по-горе Наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел, поради което и по аргумент от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.

                                Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответниците, в качеството им на потребители да заплатят извършената ВиК услуга в съответствие с притежаваната от тях ид.ч. от съсобствения им недвижим имот.

                                По това облигационно правоотношение, за процесния период 26.10.2015 г. – 25.04.2017 г. ищцовото дружество е доставило в обект, находящ се в ......................, съсобствен между ответниците К.М. и М.М. и П.Г.М., вода, чието количество възлиза общо на 209,77 куб.м., които са преминали през индивидуалния водомер, като 22,77 куб.м.вода са от разпределение, при спазване на изискванията на посочената по-горе Наредба №4, съгласно заключението на в.л.инж.Е., което съдът кредитира като компетентно дадено, обективно и пълно, а за това свидетелстват и издадените от ищеца фактури с основание „вода, пречистване и канал”, чиято обща стойност според заключението на в.л.Д., което съдът кредитира като компетентно дадено, обективно и пълно, възлиза на сумата от 470,24 лева.

                                Изводът следователно, който се налага е, че ответниците дължат цената на доставената в апартамента им, съответно консумирана вода в съответствие с притежаваната от тях ид.ч. в съсобствеността, поради което и предявеният иск се явява основателен и доказан по размер, като ответницата К.М. дължи сумата от 313,49 лева като собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот, а ответницата М.М. дължи на ищеца сумата от 78,38 лева като собственик на 1/6 ид.ч. от същия.

                                Основателността на главните претенции има за своя закономерна последица основателност на акцесорните – за дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда на 20.12.2017 г. до окончателното плащане на сумите, като ответницата К.М. дължи лихва за забава в размер на 23,86 лева, като собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот за периода 27.11.2015 г. – 13.12.2017 г., а ответницата М.М. за същия период дължи лихва за забава в размер на 5,96 лева като собственик на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.

                                На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер на 725,00 лева, от които 75,00 лева – платена държавна такса, 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 200,00 лева – възнаграждение за вещи лица, 150,00 лева – възнаграждение за особен представител, като 533,32 лева от тях се дължат от ответницата К.М., а 95,83 лева се дължат от ответницата М.М..

                                При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75,00 лева, от които ответницата К.М. дължи 50,00 лева, а ответницата М.М. – 12,50 лева.

                                Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

                           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „ВиК“ ЕАД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в .................., сумата от 313,49 лева (триста и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща 4/6 от общия размер на дълга от 470,24 лева по фактури, издадени в периода 26.10.2015 г. – 25.04.2017 г. с отчетен период по фактури от 04.09.2015 г. – 29.03.2017 г. и сумата от 23,66 лева (двадесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща 4/6 от общия размер на обезщетението за забавено плащане от 35,79 лева за периода 27.11.2015 г. до 13.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №5620/21.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9493/2017 г. по описа на РС-Бургас.

                                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***,  дължи на ищеца дължи на ищеца „ВиК“ ЕАД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в ....................., сумата от 78,38 лева (седемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща 1/6 от общия размер на дълга от 470,24 лева по фактури, издадени в периода 26.10.2015 г. – 25.04.2017 г. с отчетен период по фактури от 04.09.2015 г. – 29.03.2017 г. и сумата от 5,96 лева (пет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща 1/6 от общия размер на обезщетението за забавено плащане от 35,79 лева за периода 27.11.2015 г. до 13.12.2017 г., ведно със законните лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №5620/21.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№9493/2017 г. по описа на РС-Бургас.

                                ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца „ВиК“ ЕАД, ЕИК ..................., седалище и адрес на управление в ....................., сумата от 533,32 лева (петстотин тридесет и три лева и тридесет и две стотинки), представляваща направените в исковото производство разноски по делото и сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляваща разноски в заповедното производство.

                                ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца „ВиК“ ЕАД, ЕИК ................., седалище и адрес на управление в ...................., сумата от 95,83 лева (деветдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща направените в исковото производство разноски по делото и сумата от 12,50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство.

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.