Мотиви към присъда № 260019/19.05.2022 по ЧХД №
768 по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав
Делото е образувано въз основа на тъжба
от С.В.И. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнала обвинение на Р.Д.С. с ЕГН **********
*** за извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130,ал.2 от НК.
С тъжбата е предявен срещу подс.С.
граждански иск за сумата от 3000 лв..,ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата, за причинени
неимуществени вреди, като се претендира тази сума за причинени болки и страдания.
Гражданският иск предявен от частния
тъжител е бил приет за съвместно разглеждане.
Частният
тъжител по делото, чрез редовно
упълномощения си повереник адв. Л. Л., ВАК поддържа тъжбата и иска от съда подсъдимия
да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, както и да бъде
уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди и направените по делото
разноски, включително и за адвокатски хонорар. Излага подробни аргументи в
защита на тезата си.
Подс. С., редовно призован, в съдебно
заседание се явява лично и с адв. Б. П., ВАК. В хода на съдебното следствие се
възползва от правото си да откаже да дава обяснения. В последната си дума моли
да бъде оправдан.
Адв. П., ВАК намира, че частното
обвинение не е доказано и подзащитния и следва да бъде оправдан. Според
защитата приложеното към тъжбата медицинско удостоверение не доказва, че
получените от тъжителката наранявания са и причинени от подзащитния и.
Като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Тъжителката И. и св. Д.С.били приятелки
повече от 20 години, а със св.Д. били братовчеди. Когато С.и семейството и
заминали за чужбина, предоставили на В. ***, като уговорката им била да
стопанисва имота и плаща сметките за ток и вода. През месец януари 2020 год. С.уведомила
И., че трябва да освободи жилището, тъй като ще се прибират.Връщайки се в
с.Старо Оряхово през месец юли, С.установила, че има 260 лв. сметка за
неплатена вода и две неплатени сметки за ток. Провела няколко разговора с
тъжителката, която и обещала да плати сметките, но не го направила.
Впоследствие „ВиК“ ООД Варна предприела
спиране на водата в жилището и, както и демонтиране на водомера. На 25.08.2020
год. С.след пореден разговор с тъжителката за неплатените сметки се върнала
разстроена в къщата си. Споделила за разговора си и отношението на И. към нея с
подс.С., неин свекър. На същата дата 25.08.2020
год. тъжителката била на работа в магазин за хранителни стоки, находящ се в
с.Старо Оряхово, обл.Варна. В същия магазин работела и св.Н.. Около обяд в
магазина влязъл подс.С., попитал дали И. е на работа, тъжителката се подала и
той и казал, че иска да излязат навън.Малко след като двамата излезли св.Н. чула
звук от шамар,но не могла да излезе, тъй като имало клиенти.Чула и тъжителката
да вика:“ как може да ме удариш“. Тогава свидетелката излязла и видяла С. да се
качва в колата си. По същото време пред магазина са намирал и св.Д.Д., син на
подсъдимия, който видял, че между баща му и тъжителката има „ дърпаница“ и „
ритане“.
След
като подсъдимия си тръгнал, тъжителката звъннала на тел.112. На място се
отзовали служители на ПУ Д.Чифлик, свидетелите Р. и Н.. И. им обяснила какво се
е случило. Според свидетелите тъжителката нямала видими наранявания и отказала преглед
от медицинско лице. За сигнала Р. изготвел докладна записка.
На
26.08.2020 год. тъжителката се почувствала зле и около 11 часа близките и
извикали екип на „ Спешна помощ“. В жилището обитавано от В. се явили полицейския
служител – св. Р. и екип на „ Спешна помощ“, включващ свидетелите Д., Р. и З..
Св.Д. извършил общ преглед на тъжителката, като отразил констатациите от същия
в фиш за спешна медицинска помощ № 32248826.08.2020 год..
На
27.08.2020 год. тъжителката посетила МБАЛ Св. Анна Варна.
С
тъжбата е приложено Медицинско удостоверение № 819/27.08.2020 год. ,издадено от
съдебен медик в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ Св. Анна-Варна АД от
23.07.2018 год., според което при палпация по страничната повърхност на лявата
мишница в горна трета се установява болезненост; по предно-вътрешната
повърхност на лявата подбедрица, в средна трета, личи мораво кръвонасядане с
неправилна форма, диаметър около 5-6 см..
Тъжителката
подала жалба до РП Варна, въз основа на която била образувана прокурорска
преписка № 13 243/2020 год. по описа на РП Варна, по която бил постановен отказ
от образуване на ДП, тъй като било прието, че се касае за престъпление от
частен характер,за деяние наказуемо по чл.130,ал.2 от НК.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
доказателства - основно от показанията на свидетелите Станка Дамянова Н., Д.
Руменов Д., частично от показанията на свидетелите В.И., Д.С., Г.Р., Д.Д., Я.Н.
и Т.Л., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
По
делото като веществено доказателство е приложен и компактдиск, съдържащ
звукозапис на подадения във връзка със случая сигнал на тел.112 от св.И..
Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика
обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които
отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства
по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които
има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г.
по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).
В
хода на съдебното следствие подс.С. се възползва от правото си да откаже да
дава обяснения.
От
съществено значение за изясняването на делото са показанията на св. Н.. Същата
не е заинтересована по никакъв начин от изхода на делото и не е в специални
отношения с никоя от страните, поради което съдът намира, че липсват основания
за съмнение в достоверността на дадените от нея показания. Макар свидетелката
да е възприела само крайната фаза на инцидента, се е намирала в непосредствена
близост до подсъдимия и тъжителката, възприела е звука от шамара и думите не
пострадалата, непосредствено след него.
Като
свидетел-очевидец на случилото се явява и св.Д.,който като син на подсъдимия не
може да се приеме за непредубеден
свидетел,но съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани, тъй като макар
и уклончиви, и с опит да се омаловажат действията на подсъдимия се подкрепят от
заключението на Съдебно-медицинско удостоверение № 819/27.08.2020 год.., от
което се установява, че И. е получила болезненост по страничната повърхност на
лявата машница в горна трета и мораво кръвонасядане с неправилна форма с
диаметър 5-6 см по предно-ветрешна повърхност на лява подбедрица, причинили и
болка и страдание. Доколкото липсва съмнение относно характера на телесната
повреда, предвид разпоредбата на чл.144, ал.2, т.2 от НПК, съдът прецени, че не
е необходимо назначаването на съдебно-медицинска експертиза за изясняване
характера на уврежданията. В съдебно-медицинското удостоверение са отразени
обективно съществуващите увреждания, причинени на тъжителката, като в него
изрично е посочено, че установените травматични увреждания могат да бъдат
получени по време и начин, съобщен от пострадалия. В посоченото СМУ, издадено
от компетентен съдебен лекар, са закрепени действителните находки по тъжителката,
които поради естеството си са неповлияеми от някакъв субективизъм.
Съдът намира, че следва да кредитира и
показанията на св. В.И., която ката майка на тъжителката има отрицателно
отношение към подсъдимия, но с показанията си предоставя основно информация за
състоянието на тъжителката след инцидента, както и за повода за инцидента с
подс.С..
В
тази връзка следва да се има предвид, че законът не ограничава свидетелските
показания единствено до пряко възприетите факти, поради което няма забрана чрез
тях да се установяват изявления на други лица /в този смисъл е изрично Решение
№ 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./.
Съдът
намира, че следва да кредитира и показанията на свидетелите Д.В. С.,Г.В.Р., Д.Д.Д.,
Д.М.Р., И.С.З., Я.Н.Н. и Т.Л.Р., възприели отделните фази на развитие на
процесния случай.
Съдът кредитира и данните приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК справка за съдимост, от която
се установява необремененото съдебно минало на подсъдимия към момента на
деянието му, характеристика, и др.,
всички ценени от съда като неоспорени.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че по несъмнен начин се установява, че подс. Р.Д.С.
е осъществил обективните и субективните признаци от състава на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
В
конкретния случай безспорно се установи, че на 25.08.2020 год. в с.Старо
Оряхово, обл. Варна, ул.“ Кокиче“, С. е причинил на С.В.И. лека телесна повреда
– болезненост по страничната повърхност на лявата машница в горна трета и
мораво кръвонасядане с неправилна форма с диаметър 5-6 см по предно-ветрешна
повърхност на лява подбедрица, обусловило чувство на болка и страдание .
При
телесната повреда трябва да е налице противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната цялост или
физиологичната функция на тъканите, органите и системите на човешкия организъм
или причиняване на болка и страдание. В конкретния случай С. е причинил на И.
болка и страдание без разстройство на здравето. За осъществяването на това
престъпление против здравето, подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние
чрез действие - активно поведение, което по своята същност има противоправен и
общественоопасен характер. Именно в резултат на това поведение като пряка и
непосредствена последица е настъпил противоправния резултат - болка в областта
на засегнатите части от тялото на И.. Чувството на болка не би се проявило, ако
подсъдимия не беше извършил инкриминираното деяние. Престъплението е довършено
в момента на нанасяне на ударите по тялото на И.. Съдът приема, че удари с юмруци,
блъскане с ръце и ритане по тялото на И., доколкото не са довели до
кръвонасявания и охлузвания, без увреждане на анатомичната цялост или изменение
във физиологичните функции на намиращите се в областта на удара органи, носи
белезите на лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал.2 от НК (в този смисъл е и трайната съдебна практика - т.16
на ППВС № 3/1979 г.).
Телесните повреди причинени на
пострадалата И. от подс.С. са при форма на вина пряк умисъл. Съгласно трайната
съдебна практика, решавайки въпроса за съдържанието на умисъла при
престъпленията против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на
всички обстоятелства за извършеното престъпление - да отчете по-специално
предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни отношения,
способа и оръдието на престъплението, а така също и самият характер на
нараняването, силата на ударите и нанасянето им в жизнено важни органи на
човека и др. С оглед насочеността на ударите на подсъдимия към части от тялото
на И., при която би усетила най-малкото болка, настоящият съдебен състав приема
за доказана и субективната страна /наличието на пряк умисъл у подсъдимия/ за
реализиране на престъплението по чл.
130, ал.2 НК.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице – подс. Р.Д.С.,
роден на *** год., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно
образование, работи, живущ ***, ЕГН **********.
Доколкото в конкретния случай става въпрос
за причинена на пострадалата И. от страна на подс.С. лека телесна повреда
по чл. 130, ал.2 НК, като същевременно
по делото не се събраха данни пострадалата да е отвърнала веднага на дееца със
същата такава телесна повреда, нормата на чл. 130, ал.3 НК в конкретния случай
се явява неприложима.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността.
По
наказанието
За извършеното престъпление
по чл.130,ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
до шест месеца или пробация,или глоба от сто до триста лева.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. С.
за извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи
вината обстоятелства е чистото съдебно минало на подсъдимия.Отегчаващи вината
обстоятелства съдът не намери.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази, че деянието е с относително
по-ниска степен на обществена опасност. С ниска степен на обществена опасност
са и самите подсъдими, поради което предвид посочените обстоятелства и на
основание чл.54,ал.1 от НК, съдът наложи на подс.С. наказание „ глоба“ в размер
на 100 лв.
С
така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на подсъдимите
и по отношение на останалите граждани.
По
отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител
неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, съдът счита,
че същият е допустим и основателен. Налице е противоправно поведение от страна
на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички
тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният
граждански иск да бъде уважен до размера от 300 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането. В останалата му част до пълния размер от 3000 лв. го отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Подсъдимия
следва да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело в размер 450.00 лв..
Съдът
на осн. чл. 189 ал.3 от НПК осъди подс. С. да заплати и Държавна такса за
предявения граждански иск в размер на 50.00 /петдесет/ лева и сумата от 20.00 /
двадесет / лв., представляваща разноски по делото за призоваване на свидетел.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ
В РС ВАРНА :