Решение по дело №15756/2018 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ..........

гр.Варна, 09.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря Светлана Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15756 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Производството е образувано по предявен от П.Г. Г., ЕГН **********,*** срещу „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 9237.38 лева, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 20108070400041 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11479/2009г. по описа на ВРС.

Ищцата твърди, че срещу нея е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11479/2009г. на ВРС в полза на кредитора „Банска ДСК“ ЕАД. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № 20108070400041 по описа на ЧСИ Н.Д. с взискател „Банка ДСК“ ЕАД. На 20.06.2016г. Поддържа, че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност поради изтичане на повече от пет години от последното изпълнително действие, предприето на 23.08.2010г. С оглед изложеното и сезира съда с искане за установяване, че ищцата не дължи сумата по горното изпълнително дело. 

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „О.Ф.Б.” ЕАД, депозира отговор на исковата молба, в който признава иска. Представя писмени доказателства. Излага, че между Джемил Неджебов и „Банка ДСК“ ЕАД на 11.12.2007г. е сключен договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с поръчителството на П. Г.. Поради нередовно обслужване на кредита, същият е обявена предсрочната му изискуемост. Въз основа на депозирано заявление от страна на банката се излага, че е образувано ч.гр.д. № 11479/2009г., по описа на ВРС, като съдът е издал заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя и Г.. Въз основа на същата и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство № 20108070400041 по описа на ЧСИ Н.Д.. На 12.06.2012г. банката е прехвърлила на ответното дружество вземанията си по издадената заповед за изпълнение, поради това и с молба от 19.02.2013г. е отправено искане по изпълнителното дело за конституиране на „О.Ф.Б.” ЕАД като взискател по делото. Към този момент се излага, че съдебният изпълнител не е извършил преценка за изтекла перемция и е приел, че дружеството е взискател по едно формално висящо изпълнително дело. Не оспорва, че старият кредитор не искал извършването на изпълнителни действия, като признава че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че това е станало още преди прехвърляне на вземането му. С отговора е направено изявление за признаване на иска и тъй като не е дал повод за образуване на производството, счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца, така, както ги е сторил. В евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

            Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, обективирано в депозирания отговор и поддържано в съдебно заседание на 10.06.2019г.

В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени.

Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, в това число и за заплатено възнаграждение за процесуално представителство и защита в производството пред ВОС, като ответното дружество е възразило срещу дължимостта на разноски с оглед предприетото от страната процесуално поведение.

В чл. 78, ал. 2 ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане на ответника на разноските в процеса – с извънпроцесуалното си поведение той да е станал повод за образуването на делото. Аналогично е разрешението и на чл. 78, ал. 6 ГПК. Ето защо във всички случаи, когато делото е решено в полза на ищеца, ответникът следва да понесе разноските в процеса, ако преди предявяване на иска той с поведението си е дал повод за иницииране на прозводстото. В случая макар и ответникът да е признал иска, с с оглед процесуалното му поведение /депозирани молби в рамките на изпълнителното производство за принудително събиране на дълга след настъпила перемция/, съдът намира, че дружеството е станало причина за иницииране на настоящото производство, поради което и следва да репарира разходите, направени от Г.. В случая страната е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 844 лева. Съдът, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия, установените в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, намира че хонорарът следва да бъде редуциран до сумата от 792 лева. В полза на страната не следва да се присъжда посоченото в списъка по чл. 80 ГПК възнаграждение от 200 лева, за осъществено процесуално представителство по обжалва на определение на ВРС, доколкото такива на страната вече са присъдени от въззивната инстанция.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Г. Г., ЕГН **********,***, не дължи на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 9237.38 лева /девет хиляди двеста тридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 20108070400041 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11479/2009г. по описа на ВРС, на основание чл. 439 ГПК.

ОСЪЖДА „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Г. Г., ЕГН **********,***, сумата от 792.00 лева /седемстотин деветдесет и два лева/, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: