Присъда по дело №2277/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Златко Мазников
Дело: 20205530202277
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Стара Загора , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Златко Мазников
при участието на секретаря Светла Х. Иванова
и прокурора Иван Стоев Стоянов (РП-Стара Загора)
като разгледа докладваното от Златко Мазников Наказателно дело от общ
характер № 20205530202277 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Г. М., роден на 01.12.1963 год. в гр.Сандански, с
постоянен адрес гр....., но живущ на адрес гр.Стара Загора, ...., българин, български
гражданин, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 14.01.2020 год. в гр.Стара Загора причинил на Г. А. Д. лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето – контузия на
лицето (травматичен оток и кръвонасядане на дясната слепоочна област) и болезненост по
предната повърхност на гръдния кош, като деянието е извършено по хулигански подбуди,
поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.2 във връзка с чл.54 от
НК ГО ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Г. М. със снета самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 14.01.2020 год. в гр.Стара Загора причинил на полицейски орган – П. П. С. на длъжност
„полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ при Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара
Загора, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК, а именно – контузия на десния
лакът с оток и ограничения на движенията и контузия на дясното коляно с охлузване и
кръвонасядане, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на
1
основание чл.131, ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.54
от НК ГО ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЕДИН
МЕСЕЦ.

ПРИЗНАВА подсъдимия Е. Г. М. със снета самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 14.01.2020 год. в гр.Стара Загора извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – отправил обиди и закани
към Г. А. Д. („Сега ще те пребия!“, „Сега ще ти еба майката!“) и към Ж. И. А. („Аз тебе те
знам къде работиш!“, “Ще ти унищожа бизнеса!“, „Ще ти счупя стъклата!“, „Ще ти гръмна
магазина!“, „Ще ти еба майката, ей!“, „Ще те унищожа!“, „Ще те накарам да пикаеш кръв!“),
като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред – П. П. С. на длъжност „полицай“ и С. Д. С. на
длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ при Първо РУ към ОД на
МВР гр.Стара Загора, и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради
което и на основание чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на подсъдимия Е. Г. М.
със снета самоличност едно общо наказание за деянията му, предмет на настоящата присъда,
а именно най-тежкото измежду наложените му за тези деяния: „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЕДИН МЕСЕЦ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание на подсъдимия Е. Г. М. със снета самоличност за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от датата на влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. Г. М. със снета самоличност да заплати на Държавата в
полза на МВР по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 807 (осемстотин и седем)
лева, представляваща направени разноски по досъдебно производство № 1959-зм-53/2020
год. по описа на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. Г. М. със снета самоличност да заплати на Държавата в
полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора сумата от 120
(сто и двадесет) лева, представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на
настоящото съдебно производство.
2

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към присъда № 4 от 22.04.2021 година
по н.о.х.д. № 2277 на Старозагорския районен съд
по описа за 2020 година:

Обвиненията против подсъдимия Е. Г. М. , ЕГН **********, са за това, че на
14.01.2020 год. в гр.Стара Загора:
причинил на Г.А.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето – контузия на лицето (травматичен оток и кръвонасядане на
дясната слепоочна област) и болезненост по предната повърхност на гръдния кош, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във
връзка с чл.130, ал.2 от НК;
причинил на полицейски орган – П.П.С. на длъжност „полицай“ в група „Охрана на
обществения ред“ при Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, при изпълнение на
службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 от НК и чл.129 от НК, а именно – контузия на десния лакът с оток и ограничения
на движенията и контузия на дясното коляно с охлузване и кръвонасядане, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.12
във връзка с чл.130, ал.1 от НК;
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – отправил обиди и закани към Г.А.Д. („Сега ще те
пребия!“, „Сега ще ти еба майката!“) и към Ж. И. А. („Аз тебе те знам къде работиш!“, “Ще
ти унищожа бизнеса!“, „Ще ти счупя стъклата!“, „Ще ти гръмна магазина!“, „Ще ти еба
майката, ей!“, „Ще те унищожа!“, „Ще те накарам да пикаеш кръв!“), като деянието е
съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване
на обществения ред – П.П.С. на длъжност „полицай“ и С. Д. С. на длъжност „старши
полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ при Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара
Загора, и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по
чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

В съдебно заседание пострадалият П.П.С. беше конституиран като частен обвинител
в наказателното производство.

Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията.
Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и за престъплението по чл.131, ал.1, т.12
във връзка с чл.130, ал.2 от НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от три месеца, за престъплението по чл.131, ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.12 във връзка с
чл.130, ал.1 от НК – наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, за
престъплението по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК – наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, като на основание чл.23, ал.1 от НК за трите престъпления му бъде
определено и наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените му за
тях – „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което на основание
1
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години. Моли направените по делото
разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Частният обвинител П.П.С. не се явява в съдебното заседание, когато беше
приключено съдебното следствие и даден ход на съдебните прения, и не изразява становище
по доказаността на обвиненията, вида и размера на наказанията.

Защитникът адв. Т.Й. оспорва обвиненията и пледира подзащитния му да бъде
признат за невинен по тях.

Подсъдимият Е. Г. М. дава обяснения по повдигнатите му обвинения, като не се
признава за виновен по тях, поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде
оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Е. Г. М. е неосъждан.

На 14.01.2020 г. в гр. Стара Загора около 16:30 часа св. Г.А.Д. спрял личния си лек
автомобил „Мерцедес С 200“ с рег.№ СТ 9978 ВК пред № 49 на ул. „Подполковник
Калитин“, като автомобилът му бил ориентиран в посока юг и ситуиран в западната лента за
движение на двулентовото пътно платно, предназначена за движение в посока юг.
Съпругата му (св. С. Н. Д.) и дъщеря му (св.А. Г. Д.), които били с него, слезли от
автомобила и влезли в намиращия се на посочения адрес (№ 49 на ул. „Подполковник
Калитин“) магазин за кинкалерия, стопанисван от съпругата на св. Ж. И. А. , а той (св. Д.)
останал в автомобила да ги чака. Докато ги чакал в автомобила си, св. Д. видял, че от юг по
ул. „Подполковник Калитин“ срещу автомобила му се движи лек автомобил „Роувър“ с рег.
№ .... Последният бил управляван от подсъдимия и се движел с ниска скорост, но точно
срещу автомобила на св.Д., т.е. в лентата за насрещно движение, като при спирането му
водачът му (подсъдимият) допуснал лек удар с автомобила на св. Д.. След удара
подсъдимият се наклонил напред – с глава върху ръцете си, подпрени на волана на
управлявания от него автомобил. Св. Д. слязъл от автомобила си, насочил се към
автомобила на подсъдимия, за да провери дали не му е прилошало, и почукал леко по
предното му панорамно стъкло. Подсъдимият излязъл от автомобила си и започнал да псува
св. Д.. Св. Д. решил да се обади на тел. 112, но в този момент подсъдимият заобиколил
автомобила му от север и го нападнал в гръб, като започнал да го блъска и да му нанася
удари с юмруци в областта на лицето и гръдния кош, докато му крещял „Сега ще те
пребия!“, „Сега ще ти еба майката!“. Агресивното поведение на подсъдимия било
забелязано през прозореца на магазина за кинкалерия от намиращите се вътре свидетели А.
2
и С.Д., при което последната извикала. Чувайки вика на майка си, намиращата се също в
магазина за кинкалерия св. А.Д. се обърнала и видяла през прозореца как подсъдимият се
нахвърля върху баща й. Свидетелите А. и А.Д. незабавно излезли на улицата и се притекли
на помощ на св. Д., като св. А.Д. застанала между баща си и подсъдимия, но била избутана
от последния. Намиращите се в близост свидетели М. Х. Х. и Д. И. И. също се намесели и с
помощта на св. А. успели да преустановят побоя над св. Д.. Свидетелите Д. и А.Д. влезли в
магазина за кинкалерия, но подсъдимият не преустановил агресията си, а започнал да налита
на присъстващите на място хора, като ги обиждал и заплашвал, в това число и на св. А.,
като се опитвал да му нанася удари с ръце и му крещял „Аз тебе те знам къде работиш!“,
„Ще ти унищожа бизнеса!“, „Ще ти счупя стъклата!“, „Ще ти гръмна магазина!“, „Ще ти еба
майката,ей!“, „Ще те унищожа!“, „Ще те накарам да пикаеш кръв!“. Подсъдимият бил във
видимо нетрезво състояние, миришел на алкохол, залитал и на няколко пъти падал на
земята, след което ставал и продължавал с опитите си за саморазправа с присъстващите, а
след известно време си тръгнал, но скоро след това се върнал, държейки в ръцете си тръба, с
която започнал да удря по прозореца на магазина за кинкалерия, но не успял да го счупи,
тъй като пред стъклото имало метална решетка. Св. А. хванал тръбата, при което тя се
счупила на две. Междувременно по подадени няколко сигнала от различни лица за
случващото се на тел.112 местопроизшествието било посетено от полицейски екип в състав
свидетелите П.П.С. на длъжност „полицай“ и С. Д. С. на длъжност „старши полицай“ в
група „Охрана на обществения ред“ при Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, които
пристигнали със служебен автомобил с включена звукова и светлинна сигнализация.
Чувайки звука от полицейския автомобил, подсъдимият с тръбата в ръка незабавно се
насочил към входа на намиращия се в близост жилищен блок, където живеел – находящ се
на ул. ..... Свидетелите С. и С. спрели служебния автомобил и последвали подсъдимия, като
му разпоредили да спре и да хвърли тръбата. Подсъдимият обаче не се подчинил на
разпореждането и бягайки в посока север, свил в тунел, където се намирал входа на
жилищния блок, в който живеел, опитал се да отключи вратата на входа и да влезе, но не
успял, тъй като полицаите го настигнали. Подсъдимият замахнал с дясната си ръка, с която
държал тръбата, за да удари с нея св. С., но последният успял да хване ръката му и да парира
удара, при което подсъдимият паднал на земята, повличайки със себе си св. С., който при
падането си наранил дясното си коляно и десния си лакът. Тогава се намесил св. С. и
двамата със св. С. успели да вземат тръба от ръката на подсъдимия. Тъй като подсъдимият
продължавал да се съпротивлява, ритайки с крака, като същевременно обиждал
полицейските служители, те прибягнали до употребата на помощни средства и му сложили
белезници, след което го изправили. Дори след като му били поставени белезници обаче,
подсъдимият не преустановил агресивното си поведение, като да се опитвал да ритне
полицаите с крака и продължавал да ги обижда, поради което те го привели в седнало
положение. Тогава на място пристигнал св. Н. К. М. – служител на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр.Стара Загора, който бил изпратен за съдействие на колегите си, за да
тества подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство, но подсъдимият отказал.
На място пристигнала и св. Р. М. Ч., с която подсъдимият живеел на семейни начала, но
почти веднага след това подсъдимият бил откаран в сградата на Първо РУ при ОД на МВР
гр.Стара Загора, а от там – в ЦСМП-Стара Загора, където бил обслужен амбулаторно,
поради нараняванията му вследствие на неколкократните му падания на земята.

В резултат на нанесения му от подсъдимия побой св. Д. получил контузия на лицето
(травматичен оток и кръвонасядане на дясната слепоочна област) и болезненост по предната
повърхност на гръдния кош, причинили му болка и страдание, без разстройство на здравето,
т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
3

В резултат на повличането му от подсъдимия св. С. получил при падането си на
земята контузия на десния лакът с оток и ограничения на движенията и контузия на дясното
коляно с охлузване и кръвонасядане, причинили му разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.

При извършване на деянията си подсъдимият е бил в състояние на усложнено
алкохолно опиване, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както и правилно да възприема фактите от значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия Е. Г. М. (л.64-65 от делото) и показанията на
свидетелите Г.А.Д. (л.56-57 от делото), П.П.С. (л.55-56 от делото), С. Д. С. (л.58-59 от
делото), Ж. И. А. (л.57-58 от делото), Динков И. И. (л.58 от делото), М. Х. Х. (л.62-63 от
делото), А. Г. Д. (л.62 от делото), С. Н. Д. (л.61-62 от делото), С. П. Г. (л.60-61 от делото), Р.
М. Ч. (л.60 от делото), С. Т. Т. (л.60 от делото) и Н. К. М. (л.63 от делото), дадени в хода на
съдебното следствие;
показанията на свидетелите Г.А.Д. и П.П.С., дадени пред органа на досъдебното
производство (л.10-11 и л.14-15, том първи от ДП) и прочетени в хода на съдебното
следствие (л.57 и л.56 от делото) на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 (между тях
и показанията, дадени в хода на съдебното следствие, има съществено противоречие) и т.2
(свидетелят твърди, че не си спомня нещо) от НПК;
показанията на св. С. П. Г., дадени пред органа на досъдебното производство (л.31,
том първи от ДП) и прочетени в хода на съдебното следствие (л.61 от делото) на основание
чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от НПК (свидетелят твърди, че не си спомня нещо);
заключенията на съдебно-психиатричната експертиза от 09.07.2020 г. и съдебно-
медицинските експертизи по писмени данни № 60/2020 г., № 61/2020 г. и № 73/2020 г. от
13.11.2016 год., изготвени в хода на досъдебното производство (л.127-150, л.45-48, л.51-52 и
л.37-42, том първи от ДП), изслушани в хода на съдебното следствие (л.54-55 и л.96 от
делото);
приетите в хода на съдебното следствие (л.63, л-64 и л.96 от делото) доказателства
(справка за съдимост рег.№ 662 от 09.02.2021 г. на РС-Стара Загора, издадена след
извършена справка в Бюрото за съдимост при РС-Сандански, 2 броя рентгенови снимки,
медицинско направеление изх.№ 1 от 03.02.2020 г. и 6 броя заверени от защитника снимки
на подсъдимия, за които се твърди, че св.Р.Ч. му е направила на следващия ден след
инцидента, сигнал вх.№ 327 от 15.01.2020 г. до РП-Стара Загора, постановление за отказ да
се образува досъдебното производство от 08.04.2020 г., жалба от Е.М. до ОП-Стара Загора,
сигнал вх.№ 457500-18 от 10.06.2020 г. до Дирекция „Инспекторат“ към МВР, молба от Е.М.
вх.№ PRB 202006006086Т от 10.06.2020 г., молба от Е.М. до Главния прокурор на Република
България, отговор № 2429/10.08.2020 г. на ОП-Стара Загора, амбулаторен лист № 158 от
4
20.01.2020 г., амбулаторен лист № 267 от 13.02.2020 г., съдебномедицинско удостоверение
на живо лице №13/2020 г.), приложени на л.47-52 и л.70-95 от делото;
протоколите и другите документи, приложени към досъдебното производство и
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото (справка за съдимост рег.№ 313
от 23.01.2020 г. на РС-Сандански, справка рег.№ 349р-8462 от 27.01.2019 г. на Сектор „ПП“
към ОД на МВР гр.Стара Загора, типова длъжностна характеристика за длъжността
„полицай – старши полицай“ в сектор / група „ОП“ / група „ООР“ на сектор „ОП“ / участък
на РУ при ОДМВР, седмичен график рег.№ 1053 о 10.01.2020 г., ежедневна ведомост от
14.01.2020 г., акт за установяване на административно нарушение серия GA № 124175 от
14.01.2020 г., талон за изследване № 092526, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1228-000069 от 14.01.2020 г., справка за нарушител/водач от
30.01.2020 г., писмо рег.№ 10584р-223 от 24.01.2020 г. на „Районен център 112“ Бургас,
писмо рег.№ 10584р-363 от 12.02.2020 г. на „Районен център 112“ Бургас,
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 10/2020 г., лист за преглед на пациент от
14.01.2020 г., болничен лист от 15.01.2020 г., съдебномедицинско удостоверение на живо
лице № 20/2020 г., лист за преглед на пациент № 578 от 14.01.2020 г., съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 13/2020 г., лист за преглед на пациент № 574 от 14.01.2020 г.,
протокол за предупреждение от 14.01.2020 г., писмо № 1228р-1007 от 24.01.2020 г. на ОД на
МВР гр.Стара Загора, наказателно постановление № 20-1228-000352 от 25.02.2020 г., писмо
изх.№ 1228р-2744 от 04.03.2020 г. на ОД на МВР гр.Стара Загора, справка за
нарушител/водач от 12.06.2020 г.), прочетени в хода на съдебното следствие по реда на
чл.283 от НПК (л.64 от делото);
вещественото доказателство – диск, приложен на л.84, том първи от досъдебното
производство, предявено на основание чл.284 от НПК в хода на съдебното следствие (л.64
от делото) чрез звуково възпроизвеждане на съдържащия се в него запис с помощта на
компютъра, с който е оборудвана съдебната зала.

В случая следва изрично да се отбележи, че:
доколкото са налице съществени противоречия между показанията на свидетелите
Г.А.Д. и П.П.С., дадени в хода на съдебното следствие, и показанията им, дадени пред
органа на досъдебното производство, съдът кредитира с доверие именно последните, тъй
като са били депозирани по време, по-близко да датата на извършване на деянията, когато
спомените им за случилото се били значително по-пресни и в този смисъл по-подробни,
точни и ясни, а и те изрично заявиха, че поддържат прочетените им показания;
показанията на всички разпитани свидетели, с изключение на св. Р. М. Ч., която
обаче не е била очевидец на извършеното от подсъдимия преди полицейските служители да
преустановят агресивното му поведение, взаимно се допълват и кореспондират не само
помежду си, но и със заключенията на експертизите и данните от предявеното веществено
доказателство (записите на подадените на тел.112 сигнали за случилото се, които бяха
изслушани в съдебно заседание и които, с изключение на сигнала, подаден от подсъдимия,
съответстват на разказаното от разпитаните свидетели-очевидци), без да са налице
съществени (относно съставомерните факти) противоречия между тях, поради което не се
налага поотделното им обсъждане;
обясненията на подсъдимия, че не е употребил алкохол преди извършване на
деянията, не е обиждал, заплашвал и удрял никого, а самият той е бил нападнат от три лица
5
– според него от ромски произход, в каквото насока е и подаденият от него сигнал на
тел.112, не само не намират подкрепа в останалия доказателствен материал, но и се оборват
от него (с изключение на показанията на св. Ч., която обаче, както беше отбелязано, не е
била очевидец на извършеното от подсъдимия преди полицейските служители да
преустановят агресивното му поведение), поради което съдът не ги кредитира с доверие в
тази им част и ги възприе като защитна негова позиция;
съдът не кредитира с доверие показанията на св. Ч. и обясненията на подсъдимия в
частта им за упражнено спрямо последния при задържането му полицейско насилие,
превишаващо необходимото за сломяване на съпротивата му, тъй като също се опровергават
от останалия доказателствен материал (единствено св. Г. твърди, че е видяла за момент
подсъдимия да лежи на земята с ръце отзад и че върху него имало полицай, но това е
станало в тунела, в който той е свил при опита си да избяга от пристигналите на място
полицейски служители, и преди да дойдат останалите полицаи, което обстоятелство обаче
кореспондира с разказаното от свидетелите С. и С., че са поставили белезници на
подсъдимия, след като той при опита си да удари св. С. с тръба, бил хванат от последния за
ръката и паднал на земята, повличайки със себе си св. С.), доколкото от показанията на
очевидците се установява, че подсъдимият е бил в нетрезво състояние, никой не го е
блъскал или удрял и още преди пристигането на полицаите многократно сам е падал на
земята, от показанията на св. М. се установява, че когато е пристигнал на място, за да тества
подсъдимия за алкохол същият е бил в седнало положение, в каквото насока са и
показанията на свидетелите С. и С., а от заключението на съдебно-медицинската експертиза
по писмени данни № 73/2020 г. и обясненията на експерта д-р П. при изслушване на
експертизата се установява, че всички травматични увреждания на подсъдимия,
констатирани при прегледа му от специалисти в същия и на следващия ден, могат да бъдат
получени при падане върху терен от собствен ръст, с изключение на установените травми на
двете гривнени стави, които могат да бъдат получени от пристегнати белезници;
всички събрани гласни доказателства, с изключение на обясненията на подсъдимия
и показанията на св. Ч. в частта им, която съдът не кредитира с доверие, данните от
предявеното веществено доказателство, с изключение на подадения от подсъдимия сигнал
на тел.112, изложената в който версия съдът, както вече беше отбелязано, също не
кредитира с доверие, и заключенията на изслушаните експертизи, съответстват на приетата
от съда за установена фактическа обстановка и не се налага да бъдат обсъждани поотделно,
доколкото между тях не са налице съществени (относно съставомерните факти)
противоречия извън обсъдените по-горе.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:

При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че на 14.01.2020 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Е. Г. М. е:
причинил на Г.А.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето – контузия на лицето (травматичен оток и кръвонасядане на
дясната слепоочна област) и болезненост по предната повърхност на гръдния кош, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, с което той е осъществил от обективна
страна признаците от престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК;
причинил на полицейски орган – П.П.С. на длъжност „полицай“ в група „Охрана на
6
обществения ред“ при Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, при изпълнение на
службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 от НК и чл.129 от НК, а именно – контузия на десния лакът с оток и ограничения
на движенията и контузия на дясното коляно с охлузване и кръвонасядане, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, с което той е осъществил от обективна страна
признаците от престъпния състав на чл.131, ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.12 във връзка с
чл.130, ал.1 от НК;
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – отправил обиди и закани към Г.А.Д. („Сега ще те
пребия!“, „Сега ще ти еба майката!“) и към Ж. И. А. („Аз тебе те знам къде работиш!“, “Ще
ти унищожа бизнеса!“, „Ще ти счупя стъклата!“, „Ще ти гръмна магазина!“, „Ще ти еба
майката, ей!“, „Ще те унищожа!“, „Ще те накарам да пикаеш кръв!“), като деянието е
съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване
на обществения ред – П.П.С. на длъжност „полицай“ и С. Д. С. на длъжност „старши
полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ при Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара
Загора, и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, с което той е
осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.325, ал.2 във връзка
с ал.1 от НК.

Съдът прие, че:
телесните повреди на свидетелите Д. и С. са били причинени от подсъдимия по
хулигански подбуди, тъй като той е извършил тези си деяния на публично място пред
множество хора, без да е имал личен мотив за това и без да е бил провокиран от тях по какво
да е начин, с което е манифестирал пренебрежението си към установените норми на
поведение и физическата неприкосновеност на човешката личност;
към момента на увреждането му св.С. е имал качеството на полицейски орган, тъй
като е заемал длъжността „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ при Първо РУ
към ОД на МВР гр.Стара Загора (вж. справката на л.35, том първи от досъдебното
производство), както и че е изпълнявал служебните си задължения по опазване на
обществения ред, т.е. подсъдимият е причинил телесните му увреждания при изпълнение на
службата му, тъй като той (св. С.) е бил изпратен по сигнал на тел.112 за предотвратяване на
възникналия инцидент, нарушаващ обществения ред, и точно това се е опитвал да направи –
да преустанови агресивното поведение на подсъдимия.

Съдът прие, че:
отправените от подсъдимия към свидетелите Д. и А. обиди и закани са непристойни
по характер, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото, тъй като това е станало в светлата част на денонощието на оживено публично
място и с тези си действия, непровокирани с нищо от пострадалите, подсъдимият е
демонстрирал незачитане на честта и достойнството на човешката личност, правилата на
морала и на установения правов ред;
хулиганските по същността се действия на подсъдимия се отличават с изключителна
дързост с оглед на обстоятелствата, при които са били извършени, тъй като освен че са
станали достояние на множество хора, при извършването им подсъдимият е проявил
упоритост – напуснал местопрестъплението, след което пак се върнал, вече с тръба в ръка, и
7
продължил с агресивното си поведение (при това не само вербално, каквито са отправените
към свидетелите Д. и А. обиди и закани), включително и след пристигането на полицейските
служители;
с оглед на заеманите от свидетелите С. и С. длъжности (вж. справката на л.35, том
първи от досъдебното производство) и фактът, че те са изпълнявали служебните си
задължения по опазване на обществения ред при задържането на подсъдимия, както и
отказът на последния да изпълнява отправените му тях разпореждания, опитът му да нанесе
удар с тръба на св.С., оказаната от него съпротива при поставяне на белезниците ми и дори
след като те са му били поставени – обиждал полицаите и се опитвал да ги рита с крака,
обуславят извода, че хулиганските действия на подсъдимия са били съпроводени със
съпротива срещу органи на властта, в частност – органи на държавна власт, имайки предвид
дефиницията на понятието „орган на власт“ в чл.93, т.2 от НК.

За да признае подсъдимия за виновен в извършването на описаните по-горе
престъпления, съдът прие, че той е извършил деянията си при пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните им последици и е искал настъпването им. На този извод
недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянията, както и
обстоятелствата, при които те са били извършени.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в
чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в
чл.36 от НК;
предвидените в закона наказания за извършените престъпления – лишаване от
свобода до една година или пробация за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с
чл.130, ал.2 от НК, лишаване от свобода от една до пет години за престъплението по чл.131,
ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК и лишаване от свобода до пет
години за престъплението чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК;
чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни (вж.
характеристичната му справка на л.152, том първи от досъдебното производство), които
съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства;
употребата на алкохол, под влияние на който са били извършени деянията, което
съдът отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като той сам
се е привел в състояние на занижени морално-волеви задръжки, улесняващо извършването
на деянията.

При тези данни съдът определи и наложи на подсъдимия Е. Г. М. наказание за всяко
едно от извършените от него престъпления при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, както следва:
8
за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.2 от НК – наказание
по първата алтернатива, предвидена за това престъпление, чрез което съдът намери, че биха
се постигнали в оптимална степен целите на наказанието, а именно „лишаване от свобода“
за срок от четири месеца;
за престъплението по чл.131, ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1
от НК – наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и един месец;
за престъплението чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК – наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК определи и наложи на подсъдимия едно общо
наказание за деянията му, предмет на настоящата присъда, а именно най-тежкото измежду
наложените му за тези деяния – „лишаване от свобода“ за срок от една година и един месец,
като прие, че не са налице основания за увеличаване на размера му, поради което не
приложи чл.24 от НК, и намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не се налага той да търпи ефективно така определеното и
наложено му общо най-тежко наказание и изпитателният срок не следва да надвишава
минималният такъв, предвиден в закона, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от датата на влизане в
сила на присъдата.

С оглед на постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати
на Държавата направените по делото бюджетни разноски, както следва:
в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора – сумата от
807,00 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство;
в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора –
сумата от 120 лева, представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на
съдебното производство.

ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
9
Съобщи за изтекли лични данни