№ 131
гр. Харманли, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20225630100883 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 345 от ТЗ
вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответника П*Т*П* от гр. Харманли и
ищцовото дружество „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД), били сключени договори за предоставяне на
услуги, както следва:
- Договор за мобилни услуги № ********* от 29.V.2013г. , съгласно който на
клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********;
- Договор за мобилни услуги № ********* от 31.VІІ.2013г., съгласно който на
клиента бил предоставен мобилен телефонен номер *****;
- Допълнително споразумение № ********* от 19.V.2017г. към договор за
мобилни услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **********,
влизал в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 20.99лв. с вкл. ДДС или 17.49лв. без вкл. ДДС, и мобилно устройство LENOVO
С2 Black,
и
- Допълнително споразумение № ********* от 20.ХІІ.2017г. към договор за
мобилни услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *****, влизал в
сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на
30.99лв. с вкл. ДДС или 25.82лв. без вкл. ДДС, и мобилно устройство SONY Xperia ХА1
Gold.
Твърди се, че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от Павлов мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните
условия:
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 29.V.2013г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
19.V.2017г. към договор за мобилни услуги;
- за мобилен номер ***** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 31.VІІ.2013г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
1
20.ХІІ.2017г., към договор за мобилни услуги.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. август 2019г. - м.
декември 2019г., както следва: фактура № **********/05.VІІІ.2019г.; фактура №
**********/ 05.ІХ.2019г.; фактура № **********/05.Х.2019г. и фактура № **********/
05.ХІІ.2019г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между него и потребителя.
В исковата молба подробно е описано какво включва всяка една от посочените
фактури както следва:
-Фактура № **********/05.VІІІ.2019г. - издадена за отчетния период
05.VІІ.2019г. – 04.ІV.2019 г. и включвала задълженията на клиента за посочения период: за
мобилен номер ***** месечна абонаментна такса 45.81лв. без вкл. ДДС - 54.97лв. с вкл.
ДДС, за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 31.03лв. без вкл. ДДС,
Други услуги с добавена стойност 15.00лв., Международни разговори 9.65лв. и Услуги с
добавена стойност (SMS) 10.00лв., които било в краен размер на 65.68лв. без вкл. ДДС -
78.82 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 133.97лв., като след
приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на
18.51 лв., претендираната сума по фактурата била -115.28лв.
- Фактура № **********/ 05.ІХ.2019г. била издадена за отчетния период
05.VІІІ.2019г. – 04.ІХ.2019г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ***** месечна абонаментна такса 25.82лв. без вкл. ДДС и такса за
спиране на номер 0.75лв., които било в краен размер на 26.57лв. без вкл. ДДС - 31.88лв. с
вкл. ДДС, за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 17.49лв. без вкл.ДДС,
Други услуги с добавена стойност 35.00лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които били
в краен размер на 53.24лв. без вкл. ДДС - 63.89лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата била 95.77лв.
- Фактура № **********/ 05.Х.2019г. била издадена за отчетния период
05.ІХ.2019г. – 04.Х.2019г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ***** месечна абонаментна такса 25.82лв. без вкл. ДДС - 30.98лв.
с вкл. ДДС, за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 17.49лв. без вкл.
ДДС - 20.99лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 51.97лв.
Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги -
Договор за мобилни услуги № ********* от 31.VІІ.2013г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 20.ХІІ.2017г. към договор за мобилни услуги, сключен между
ищеца и ответника, при условията на които бил ползван процесният номер *****, по вина
на потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал и фактура №
**********/05.ХІІ.2019г., включваща задължение за заплащане на неустойка за
предсрочното му прекратяване в общ размер на 76.25лв.
Сочи се, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
при предсрочно (за номер ***** преди 20.ХІІ.2019г.) прекратяване на договорите за
мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в
изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер *****
в Раздел IV т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 20.ХІІ.2017г. към договора
за мобилни услуги.
Сочи се, че съгласно предвиденото в съответни клаузи с идентично съдържание,
съдържащи се в индивидуалните договори за мобилни услуги, сключени между страните, в
случай на предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор
до края на първоначално предвидения срок на действието му. Предвидено било и, че във
всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят
дължи разликата между стандартната цена на устройството без абонамент съгласно
последно актуалната ценова листа към момента на прекратяването на договора и дължимата
обща преференциална цена (за продажба в брой или за предоставяне на лизинг).
Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношението било
настъпило след 11.І.2018г., размерът на дължимите неустойки бил определен в съответствие
с условията на чл.1.2 вр. чл.1.1 от Спогодба от 11.І.2018г. между Комисия за защита на
2
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014г. и гр.д. № 16476/2014г. на
Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата. Съгласно този документ
вземанията за неустойки следвало да се формират като сбор от не повече от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок от
прекратяването до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);
2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора за мобилни услуги
(в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в
брой).
Твърди се, че в съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ***** била в размер на 76.25лв. - сумата представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл, ДДС, дължима за срока от
прекратяването на договора за предоставянето на номера до края на уговорения краен срок
на действието му, а именно 47.49лв., доколкото посоченият период е с продължителност, по-
малка от 3 месеца, ведно с добавена разликата в размер на 28.76лв. между стандартната цена
на SONY Xperia ХА1 Gold, без отстъпка съгласно актуалната към 20.ХІІ.2017г. ценова листа
на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора
за мобилни услуги.
С оглед изложеното, общата сума начислена във фактура № **********/
05.ХІІ.2019г., възлизала в размер на 76.25лв.
Твърди се , че общата стойност на неизплатените парични задължения на
ответника Павлов спрямо ищцовото дружество, по издадените фактури към сключените
между тях договори, били в размер на 339.27лв. . Изискуемостта на тези вземанията, по
всяка от фактурите била настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, ищеца „Йеттел България“ ЕАД депозирал заявление по чл. 410 от
ГПК до Районен съд - Харманли, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 262/2022г. и
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за заявените суми. С
разпореждане на съда на ищеца бил уведомен , че издадената Заповед е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК , и му била указана възможността да предяви
установителен иск, което породило и правния му интерес от предявяване на настоящата
искова претенция.
Моли съда да постанови решение с което да приемете за установено
съществуването на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 262/2022г. по описа на Районен съд – Харманли, против длъжника
(ответник) П*Т*П* с ЕГН **********, за сумата от 339.27 лв.- сбор от задълженията по
фактури: № **********/05.VІІІ.2019г.; № **********/ 05.ІХ.2019г.; №
**********/05.Х.2019г. и фактура № **********/ 05.ХІІ.2019г., ведно със законната лихва
върху вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на разноски както по заповедното, така и по
исковото производство.
Ответника П*Т*П*, не е открит на установените по делото адреси и не му е
връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в
разпоредбата на чл.47 ал.1-5 ГПК действия.С Разпореждане № 1506/ 12.VІІІ.2022г. за особен
представител на ответницата е назначен адв. Юлия Станковска АК Хасково.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба, в които е изразено становището, че предявения иск е
допустим доколкото е предявен от активно легитимирана страна, за която е налице правен
интерес.
С отговора е оспорена изцяло предявената искова претенция.
Заявено е, че в качеството си на особен представител на ответника, към
момента не може да вземе становище относно описаните в исковата молба обстоятелства, на
3
които ищеца основава иска си. Изложени са съображения , че само изложените в исковата
молба твърдения, че ответника не е заплатил предоставените му от ищеца услуги и такси, за
които са издадени процесните фактури, сами по себе си не доказват неизпълнението от
страна на длъжника .
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
Не се спори, че между ищцовото дружество- с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД и ответника П*П*, са сключени
договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********* / 29.V.2013г.
за мобилен телефонен номер ********** и № *********/ 31.VІІ.2013г. за мобилен
телефонен номер *****. Между страните са били сключени и : Допълнително споразумение
№ ********* / 19.V.2017г. към договор за мобилни услуги за нов абонаментен план за номер
********** и предоставено мобилно устройство LENOVO С2 Black; Допълнително
споразумение № ********* от 20.ХІІ.2017г. към договор за мобилни услуги за нов
абонаментен план за номер ***** и предоставено мобилно устройство SONY Xperia ХА1
Gold.
Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договорите, ищцовото
дружеството е предоставило съответните мобилни услуги.
Не е спорно между страните, че за отчетния период на потребление: от м. август
2019г – м. декември 2019г. са издадени фактури: № **********/05.VІІІ.2019г.; №
**********/ 05.ІХ.2019г.; № **********/05.Х.2019г. и № **********/05.ХІІ.2019г.
(приобщени като доказателства по делото – ксерокопия), в които са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
потребителя. Не се оспорва че задълженията по тези фактура не са изплатени от абоната.
Поради изпадането на ответника в забава, ищцовото дружество предсрочно
прекратило процесните договор за мобилни услуги - по негова вина, като издало крайна
фактура №**********/ 05.ХІІ.2019г. в която наред със задължения от отминал период в
размер на 263.08лв., начислило и неустойка в размер на 76.25лв
В хода на производството по искане на проц. представител на ищеца и за
изясняване на делото от фактическа и правна страна е назначена и изготвена Съдебно
техническа експертиза. Заключението по експертизата не е оспорено от страните и е
приобщено по делото. Вещото лице Ст. И.а детайлно и подробно е описала задълженията на
ответника.
В хода на настоящото исково производство е изискано и приобщено ч.гр.д. №
262 по описа на Районен съд Харманли за 2022г. От него се установява, че е издадена
Заповед за изпълнение № 198/08.ІV.2022г. срещу длъжника П*П* за сумата в общ размер от
339.27лв. от които: 145.18лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05.VІІ.2019г. -04.Х.2019г. по
Договор за мобилни услуги № ********* от 29.V.2013г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 19.V.2017г. към договор за мобилни услуги, с който се
предоставя мобилен номер **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 22.ІІІ.2022г. до изплащане на вземането; 117.84лв. - незаплатени задължения
за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за
периода 05.VІІ.2019г. – 04.Х.2019г. по Договор за мобилни услуги № ********* от
31.VІІ.2013г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 20.ХІІ.2017г. към
договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер *****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 22.ІІІ.2022г. до изплащане на вземането и
сумата от 76.25лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя ( за мобилен номер *****), както и
разноските по делото в размер на 385лв.(25.00лв. за държавна такса и 360.00 адвокатско
възнаграждение).
Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК
и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК, ищцовото
4
дружество е предявило установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта
на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване
на парично вземания е допустим, като е налице правен интерес от предявяването им, което
се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 262 по описа на РС Харманли за 2022г., по което има
издадена срещу ответника Заповед № 198/08.ІV.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата в общ размер от 339.27лв. от които: 145.18лв. -
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси, начислени за периода 05.VІІ.2019г. -04.Х.2019г. по Договор за мобилни услуги №
********* от 29.V.2013г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от
19.V.2017г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер
**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 22.ІІІ.2022г.
до изплащане на вземането; 117.84лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05.VІІ.2019г. –
04.Х.2019г. по Договор за мобилни услуги № ********* от 31.VІІ.2013г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 20.ХІІ.2017г. към договор за мобилни услуги,
с който се предоставя мобилен номер *****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 22.ІІІ.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 76.25лв. –
неустойка, както и разноски по делото. Цитираната Заповед е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което на Заявителя е предоставена възможност да
предяви установите иск. Исковата претенция по чл.422 от ГПК е предявена в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал.1 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира главница в размер
на 263.02лв. -представляваща неплатени месечни абонаментни такси дължими по договор
на мобилни услуги от 05.VІІ.2019г.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение
по силата на сключени: Договор за мобилни услуги № ********* / 29.V.2013г. за мобилен
телефонен номер ********** , Договор за мобилни услуги № *********/ 31.VІІ.2013г. за
мобилен телефонен номер *****, Допълнително споразумение № ********* / 19.V.2017г.
към договор за мобилни услуги за нов абонаментен план за номер ********** и
предоставено мобилно устройство LENOVO С2 Black и Допълнително споразумение №
*********/ 20.ХІІ.2017г. към договор за мобилни услуги за нов абонаментен план за номер
***** и предоставено мобилно устройство SONY Xperia ХА1 Gold. Съдържанието им е
подробно регламентирано в съответника договори и доп.споразумения, както и в Общите
условия към тях. Тези съглашения са подписани и от ответника, който не е възразил срещу
приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорил относно автентичността им
или пък от гледна точка верността на съдържанието им, въпреки че е разполагал с
възможност за това. Няма спор, че ищцовото дружество е изпълнила точно основното си
задължение, като е предоставило потребление за ползвания от абоната мобилни номера:
********** и ***** – което се установява от изготвената по делото експертиза и не са
оспорва от ответника. При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника е
възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни абонаменти и
потребени услуги. По делото не се спори, че ответника не е изпълнил задължението като са
налице незаплатени както месечни абонаменти, така и потребени услуги. По делото нито се
твърди, нито са ангажирани доказателства относно изпълнението на тези изискуеми
задължения на ответника.
По тези съображения съдът счита, че предявения иск за сумата от 263.02лв.
включваща: 145.18лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05.VІІ.2019г. -04.Х.2019г. по Договор за
мобилни услуги № ********* от 29.V.2013г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 19.V.2017г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен
номер **********, и 117.84лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05.VІІ.2019г. – 04.Х.2019г. по
5
Договор за мобилни услуги № ********* от 31.VІІ.2013г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 20.ХІІ.2017г. към договор за мобилни услуги, с който се
предоставя мобилен номер ***** намиращ правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1
от ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за сумата от 76.25лв. – представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти настоящия съдебен състав намира:
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с
предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че
договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е
доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало
в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били
прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
право пораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не
се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за
едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на
длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без насрещната
страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника
В настоящата хипотеза от страна на ищцовото дружества не се твърди, а и не се
доказва да е отправяно до абоната – ответник по делото писмено предизвестие. Видно от
съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени
отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора
е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и
исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като
препис от нея не е получен от ответника, а от назначен особен представител и то след като е
бил изтекъл срока по договора - последния от които с краен срок 19.V.2019г.
Следва да се отбележи и че връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не може да замести
отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като то представлява
акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. С оглед всичко изложено,
съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на
договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което
липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
По изложените съображения, че ищцовото дружество не е упражнило надлежно
правото си да прекрати договорите за мобилни услуги преди да изтече срокът им, съдът
намира, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената
неустойка, тъй като безспорно в случая става въпрос за неустойка, дължима при разваляне
на договори поради виновно неизпълнение от страна на длъжника .
Предвид всичко изложено, съдът счита, че установителния иск за дължимостта
на неустойка в общ размер на 76.25лв. - за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, намиращ правно основание в чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД следва да бъде
6
отхвърлен.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е,
че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ
размер на 385.00лв.,предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съобразно уважената част от предявените искове, предвид обстоятелството,
че с поведението си ответника е дал повод за тяхното реализиране. В настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на 805.00лв., от
които: 25.00лв. внесена държавна такса, 360.00лв. адвокатско възнаграждение, 300.00лв.
възнаграждение за особен представител и 120.00лв. внесен депозит за вещо лице. Съобразно
уважената част от исковата претенция, на ищцовото дружество, следва да се присъди сумата
от 624.08лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П*Т*П* ЕГН ********** от гр.
Харманли, че вземането на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. София район „Младост 4” Бизнес парк 4 сграда 6, за сумата от 263.02лв.
включваща: 145.18лв.- незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05.VІІ.2019г. -04.Х.2019г. по Договор за
мобилни услуги № ********* от 29.V.2013г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 19.V.2017г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен
номер ********** и 117.84лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 05.VІІ.2019г. – 04.Х.2019г. по
Договор за мобилни услуги № ********* от 31.VІІ.2013г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 20.ХІІ.2017г. към договор за мобилни услуги, с който се
предоставя мобилен номер *****, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК - 22.ІІІ.2022г. до окончателното плащане на
сумата, която сума е включена в издадената Заповед № 198/08.ІV.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 262 по описа на РС Харманли за 2022г. -
СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД гр. София, ЕИК *****,
против П*Т*П* ЕГН ********** от гр. Харманли, иск по чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземането за сумата от 76.25.00лв.- представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент начислена с фактура №
**********/ 05.ХІІ.2019г., която сума е включена в издадена Заповед № 198/08.ІV.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №262 по описа на РС
Харманли за 2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П*Т*П* ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на Йеттел
България” ЕАД гр. София, ЕИК *****, сумата от 385.00лв.- направени деловодни разноски
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 262 по описа на РС Харманли за 2022г., която сума
е включена в издадената от съда Заповед № 198/08.ІV.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
7
ОСЪЖДА П*Т*П* ЕГН ********** от гр. Харманли, да заплати на Йеттел
България” ЕАД гр. София, ЕИК *****, деловодни разноски за исковото производство в
общ размер на 624.08лв. – съобразно уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8