Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 053
гр. Сливен, 08.02. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОДНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на втори февруари през 2021 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
ДИМОВА
при секретаря ВИКТОРИЯ МУСТАКОВА,
като разгледа докладваното от председателя АНД
№ 1601 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по повод жалба на Й.В.К. ЕГН ********** , против НП на Директор на ОД-МВР Сливен,
с което на жалбоподателят е наложено наказание за извършено нарушение
по чл. 209а,ал. 1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител,
който моли за отмяна на НП .
В
съдебното заседание органа издал обжалваното наказателно постановление не изпраща
свой представител, който да вземе становище по жалбата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по
отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
14.10.2020 около 23,50 часа в Сливен,жалбоподателят заедно със свидетелите В. и
Г.пътували с лек автомобил управляван от жалбоподателя. Спрели за покупки
на бул. „цар Симеон”, на пътното платно,
в близост до търговски обект „MINI MARKET NON STOP” и слезли от МПС. Всички влезли в денонощния магазин,
като след известно време св. Василев и Ганев излезли от търговския обект, а
жалбоподателят останал вътре за да плати направените покупки. В същото време
пред МПС управлявано от жалбоподателя,пред същия търговски обект спрял
полицейски автомобил управляван от св. В.-полицейски служител. В МПС пътувал и
полицейския служител – св. К.. Всеки един от тях забелязал ,че жалбоподателят
се намира в магазина, без да има поставена предпазна маска или друго средство
на носа и устата,въведени като задължителни със Закона за здравето,по повод
създалата се в РБ епидемиологична обстановка във връзка с Ковид 19.При
излизането си навън жалбоподателят също забелязал полицейските служители и
ведната поставил предпазната си маска .
Въз основа на така констатираното, св. К.
поискал личните документи на жалбоподателя, с цел съставяне на АУАН. От своя
страна жалбоподателят се свързал с баща си по мобилен телефон, след което
последвал разговор между родителя и полицейския служител.По време на разговора бащата на жалбоподателят изказвал възраженията
си във връзка с намерението на
полицейските служители да съставят АУАН на сина му като поведението му било
арогантно и неуважително.
След приключване на проверката на
жалбоподателят бил съставен АУАН, затова,че на горепосочената дата е установен на закрито обществено място, без да има поставена защитна маска за лице или
друго средство прикриващо устата и носа. Въз основа на това, АНО му
е издал НП за извършено нарушение изразяващо се в нарушаване на въведените
с т. 15 от заповед РД 01- 548/30.09.2020 Г., на МЗ противоепидемични мерки по чл. 63, ал.4 от Закон
за здравето, като е приел ,че случаят не е маловажен и представлява нарушение
на чл.209а ал.1 от 3акона за здравето.Със
същото НП на жалбоподателят е било наложено наказание на основание на чл. 53 от ЗАНН,във връзка с чл.209А ал.1 от Закона за здравето, а именно
наказание „Глоба“ в размер на 300лв/триста /.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по
отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от
лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно
установено ,че на 14.10.2020 около
23,50 часа в Сливен,жалбоподателят се е намирал в търговски обект, който
представлява закрито обществено заведение .
Установено
е ,че не е носел защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство прикриващо устата и
носа .
Съдът счита ,че НП е издадено от компетентен орган –
Директорът на ОДМВР – Сливен, който попада в кръга на лицата, притежаващи правомощие да издава наказателни
постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето ( в сила от 14.05.2020 г.), при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да
въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1.
В т. I.5от Заповед № РД-01-548 от 01.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България, във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение
от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно
положение и препоръки на Националния оперативен щаб. В посочената т.1.5 от Заповедта е
въведена противоепидемична мярка изразяваща се в
следното:“
Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение №
3“.
От
своя страна санкционната
разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването или от Директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Безспорно се установи, че на посоченото закрито обществено място – в търговски обект – хранителен
магазин, находящ се в центъра на гр. Сливен,в района на
Кооперативен пазар, жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка
като не е бил с поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Съдът констатира,че
при съставянето на АУАН са допуснато две технически грешки,изразяващи се в това,че
при изписване на разпоредбата на чл. 64 от ЗЗ, актосъставителят е пропуснал да
от кой закон е посочената разпоредба, а при изписване на нарушението по чл.
209а,ал. 1 е посочил ,че текста е от Закона за задълженията и договорите, а не
от Закона за здравето.Въпреки така посоченото, в АУАН са посочени всички
установени в хода на проверката обстоятелства като е посочена датата и часа на
извършеното . Посочени са всички останали обстоятелства, които обуславят
извършеното нарушение, включително номера на
Заповедта на Министъра на здравеопазването,която въвежда нарушената
противоепидемиологична мярка и основанието за издаването на Заповедта. При
посочване на разпоредбата, въз основа на която е издадена Заповедта на
Министъра на здравеопазването, актосъставителят е пропуснал да посочи ,че
същата е от Закона за здравето, но от всички останали обстоятелства се
установява безспорно установеното нарушение и кой е нарушителя.
Съобразно разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, пороците на акта не са пречка
за издаване на НП, ако е установено по безспорен начин извършването на
деянието, самоличността на нарушителя и неговата вина, които в случая са
безспорно установено Също така, посочените по –горе грешки са отстранени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН и в НП, АНО
правилно е посочил текста от ЗЗ както при изписване на основанието за издаване
на Заповедта на Министъра на здравеопазването ,така и текста от закона,който е
нарушен от страна на жалбоподателя.
Воден от горното ,съдът счита ,че не
е налице основание за отмяна на наказателното постановление на това основание. Нарушението е описано в акта и НП със всички
свои елементи от фактически състав на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, като не е ограничено правото на защита на водача да разбере какво
нарушение му се вменява.
Съдът счита, че констатираното и в
последствие санкционирано нарушение се доказва от обективна и субективна
страна. Кредитира дадените в хода на
съдебното следствие гласни
доказателства, а именно свидетелските показания на актосъставителя К. и
свидетеля В., двамата служители на РУ на МВР- Сливен. Двамата свидетели са категорични,че са видели присъствието на
жалбоподателя в търговския обект, без да има поставена в изпълнение на ЗЗ
предпазна маска. Двамата свидетели категорично заявяват ,че жалбоподателят е излязъл
от магазина и едва след като ги е видял е сложил предпазната си маска, с цел
избягване на административна отговорност за поведението си. Съдът не кредитира показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие св. В. и Г.тъй като от една страна същите са в приятелски отношения с
жалбоподателя и съдът ги счита за заинтересувани от изхода на делото, а от друга и двамата са
категорични,че са напуснали магазина и са оставили жалбоподателя сам.Това
обстоятелство напълно изключва
възможността да знаят дали при пристигането на полицейските
служители,жалбоподателят е бил с предпазна маска или не. Свидетелите са влезли
в МПС и там са изчакали идването на жалбоподателя, а по делото се установи
безспорно ,че то е било спряно на по – голямо разстояние от търговския обект в
сравнение с полицейския автомобил.Това само по себе си води до съмнение относно
достоверността на твърденията им ,че жалбоподателят е носел маска в търговския обект, в момента когато е бил
забелязан от полицейските служители. В тази връзка ,съдът счита за недоказано
твърдението изложено в жалбата до РС – Сливен и поддържано в съдебно заседание,
че жалбоподателят не е носел маска. Съдът дава вяра на писмените доказателства
приобщени по съответния процесуален ред.
Съдът не счита че случаят е „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като се
установи, че жалбоподателят е знаел за задължението си да носи защитна маска или друго подобно средство,въпреки което
не е бил с поставена маска, в затворено заведение от обществен тип.
С
оглед изхода на спора, съдът счита направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на направените от страна на жалбоподателя
разноски по договор за правна защита и съдействие / л. 14 от делото /за неоснователно,поради
което същото следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
следва да потвърди НП като законосъобразно и правилно,поради което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 4413/28.10.2020
г. на Директор на ОД на МВР-Сливен,с
което на Й.В.К. с ЕГН **********,*** е наложена ГЛОБА в
размер на 300,00/триста/ лева за нарушение по чл.209А ал.1 от Закона за
здравето като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане в полза на жалбоподателя на разноски в размер на
300/триста/лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Сливен в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: