РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Благоевград, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100954 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „КОЛЕКТ БГ“ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника му адв. Ю. О. Г.-САК, с адрес на кантора: гр. *****, п. к. ***** против И. Й.
Д., ЕГН **********, Р. И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д., ЕГН **********, всички с адрес:
гр. ****.
Предявен е от ищеца срещу ответниците отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК,
че ответникът И. Й. Д., ЕГН ********** не дължи на ответниците Р. И. Д., ЕГН **********,
и Н. Й. Д., ЕГН ********** общата сума от 4500 лв., от която 4 000 /четири хиляди/ лева -
месечна издръжка за Р. Д., и 500 /петстотин/ лева - месечна издръжка за Н. Д., уговорени
като задължение за парична издръжка съгласно Споразумение от 20.04.2021г.
При условията на евентуалност на основание чл.135, ал.1 ЗЗД се иска от съда да прогласи
за относително недействително спрямо „Колект БГ“ АД, ЕИК ********* сключеното между
И. Й. Д., Н. Й. Д. и Р. И. Д. Споразумение от 20.04.2021г., с оглед характера му на
увреждаща сделка.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответниците, които оспорват ищцовите
претенции и се иска да бъде отхвърлен предявените искове, като неоснователни.
Ищцовото дружество заявява, че се явява титуляр на вземане към И. Й. Д., ЕГН
********** - длъжник, засегнат от атакуваното Споразумение от 20.04.2021г. Сочи, че с
атакуваното споразумение, длъжникът И. Д. се е задължил да заплаща месечни суми на
дъщеря си и съпругата си в значително високи размери под формата на издръжка, които
действително съставлявали месечни дарения. Поддържа, че във връзка с вземанията по
споразумението, дъщерята и съпругата на И. Д. са се снабдили с изпълнително основание и
са образували изпълнително дело срещу него с цел сумите да бъдат принудително събрани
чрез частен съдебен изпълнител, за което по така образуваното от тях изпълнително дело
№20218910400782/2021г. при ЧСИ ****, с *****, с район на действие Окръжен съд -
Благоевград, ищцовото дружество е подало молба за присъединяване като взискател на
основание чл. 456 ГПК и същото е присъединено. Заявява, че доколкото на Р. И. Д. и Н. Й.
Д. са разпределени суми от имуществото на И. Й. Д., същите водят до удовлетворяване
1
вземането на ищцовото дружество в по-нисък размер отколкото, ако и когато се установи, че
Споразумението от 20.04.2021г. е нищожно и не поражда изискуеми и ликвидни, годни за
събиране, вземания на ответниците по иска. Твърди, че в настоящия случай, не само, че ще
се застраши удовлетворяването на вземането на ищцовото дружество за част от размера, но е
налице опасност да се стигне до положение, в което ако имуществото на длъжника по
изп.дело - И. Д. е достатъчно да покрие само претендираните от дъщеря му и съпругата му
вземания, доколкото те претендират да се ползват с право на предпочтително
удовлетворение по чл.136, ал.1, т. 5 ЗЗД, то изобщо няма да останат суми, които да се
разпределят за удовлетворяване на вземането на „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД. Излага, че на
07.07.2017 година е образувано изп. дело № 250/2017 година по описа на ЧСИ **** с
взикател Юробанк България АД и И. Д., въз основа на представен договор за цесия между
Юробанк България АД и „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД. Сочи, че дружеството е конституирано като
взискател с разпореждане от 26.08.2020г., което изп. дело е прехвърлено за продължаване
при ЧСИ **** с молба от 22.04.2021г. и което към настоящият момент продължава под
номер 445/2021г. Навежда, че по изпълнително дело № 782/2021г. при ЧСИ ****, с *****, с
район на действие - Окръжен съд-Благоевград са се присъединили и като взискател на
основание, издадено удостоверение от ЧСИ *****, по образувано при последния изп. дело
648/2016г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.05.2016г., по описа на PC -
Разлог, по ч. гр. дело 518/2016 в полза на Юробанк България АД. Поддържа, че по изп дело
648/2016 г. по описа на ЧСИ **** **** „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД е конституирано като взискател,
въз основа на предоставена молба и договор за цесия. Твърди, че Споразумението от
20.04.2021г. противоречи на целите на института на издръжката, а именно да се осигурят
средства за нормален живот на лице, което не може да се издържа от имуществото си, а
спрямо непълнолетните деца да се осигурят средства, достатъчни за покрИ.е на неговите
нужди с оглед неговото образование, възпитание, развитие, физически, социални и др.
потребности. Смята, че уговорената издръжка в полза на Р. Й. Д. в размер на 4000 /четири
хиляди/ лева няма как да се приеме за сума, която да служи като издръжка с оглед волята на
законодателя, вложена в този институт. Счита, че същата е прекомерно висока и не цели
просто задоволяване на нуждите на детето, а в настоящия случай цели да предотврати
удовлетворяването на вземането на ищцовото дружество. На следващо място заявява, че
Споразумението от 20.04.2021г. противоречи и на добрите нрави, доколкото уговореният
размер на издръжка от 4000 /четири хиляди/ лева би създал предпоставки за аморализиране
на детето, отклоняване от общоприетите навици, принципи и отговорности. Навежда, че
Споразумение от 20.04.2021г. противоречи и на чл. 226, ал. 1 ЗЗД, доколкото със същото И.
Й. Д. счита, че е поел едно доброволно задължение за заплащане на месечна издръжка
изцяло с дарствено намерение или по друг начин казано, налице е обещание за ежемесечни
дарения, а обещанието за дарение е забранено от закона и не поражда действие. В условията
на евентуалност, в случай, че не бъде уважен главният иск и съдът счете Споразумение от
20.04.2021г. за действително и пораждащо правни последици, е предявен евентуален иск по
чл. 135 ЗЗД. Поддържа, че чрез споразумението И. Й. Д. се е задължил да заплаща месечни
издръжки на съпругата си и дъщеря си, които са в значителен размер и напълно
необосновани с оглед на това, че тримата живеят и към настоящия момент заедно и не са
били във фактическа раздяла, поради което според ищеца това споразумение има увреждащ
характер спрямо ответното дружество. Излага, че чрез същото безвъзмездно длъжникът И.
Й. Д. се е съгласил да заплаща месечна издръжка общо в размер на 4500 лв., което според
ищеца има за последица месечно намаляване на имуществото му, а това затруднява
удовлетворяването на „Колект БГ“ ЕАД. Смята, че са изпълнени всички предпоставки на чл.
135, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците изцяло оспорват предявените искове. Оспорва се твърдението за извършена
в полза на ищеца цесия на вземания от Д., като се сочи, че с приложеният към иска договор
подобно вземане не е прехвърлено. Твърдят, че липсва индивидуализация на самото
2
вземане, което се твърди, че с договора за цесия е прехвърлено на ищеца в производството.
Сочат, че няма валидно извършена цесия, тъй като прехвърлителят не е разполагал с нито
едно от правата, които са предмет на цесиите и то ако те изобщо касаят ответника Д..
Заявяват, че Споразумението има предмет, доколкото родителите дължат издръжка на
непълнолетните си деца, а такава е допустимо да се уговаря и между съпрузи, поради което
споразумението според ответниците не е лишено от предмет. Оспорват се доводите, че
издръжката на Р. Д. ще доведе до аморализирането й. Поддържат, че същата е необходима за
обучението и развитието на детето, поради което може да рефлектира благотворно, а не в
противоречие на общоприетите навици, принципи и отговорности. Навеждат, че не може да
се говори за дарения, а точно обратното - за изпълнение на законово задължение за
заплащане на суми на непълнолетно дете с цел неговата издръжка. С оглед на горното се
навеждат доводи за недопустимо обявяването на нищожност на споразумението, като се
сочи, че като непълнолетното лице би останало изцяло без издръжка, а това е противно на
закона. Считат, че в случая интересите на евентуален кредитор не могат да се поставят над
тези на детето, на което законът е предвидил право да получава издръжка и задължение на
родителя да я заплаща. Ако се приеме, че претенцията е допустима, се сочи, че Р. Д. ще бъде
поставена в невъзможност на получи суми, необходими за живота й, гарантирани й и от СК.
Оспорват изцяло и предявения евентуален иск, като се твърди, че не може изпълнението на
законово задължение за заплащане на издръжка да се определи като целящо увреждане на
кредитора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и
приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- главен отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК, че ответникът И. Й. Д., ЕГН
********** не дължи на ответниците Р. И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д., ЕГН **********
общата сума от 4500 лв., от която 4 000 /четири хиляди/ лева - месечна издръжка за Р. Д., и
500 /петстотин/ лева - месечна издръжка за Н. Д., уговорени като задължение за парична
издръжка съгласно Споразумение от 20.04.2021г.
- евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за относително недействително
спрямо „Колект БГ“ АД, ЕИК ********* сключеното между И. Й. Д., Н. Й. Д. и Р. И. Д.
Споразумение от 20.04.2021г.
Относно главния иск по чл. 464 ГПК.
Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ наличието на процесното изпълнително производство; 2/ че по
него ищецът има качеството на присъединен взискател; 3/ не съществува вземането,
произтичащо от процесното Споразумение от 20.04.2021г. на първоначалните кредитори
(взискатели) – ответниците Р. И. Д. и Н. Й. Д. срещу ответника И. Й. Д., и 4/ е налице
валидно облигационно отношение, породено от процесното Споразумение от 20.04.2021г.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. От своя страна ответниците трябва да докажат, че сключеното
споразумение е валидно.
Не се спори между страните, а и от събрания по делото доказателствен материал се
установява, че ответникът И. Й. Д. е баща на ответницата Р. И. Д. и бивш партньор на
ответницата Н. Й. Д.. Става ясно, че на 20.04.2021г. ответникът И. Й. Д. и ответницата Н. Й.
Д. сключили процесното споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което
И. Д. се е бил задължил да заплаща на непълнолетното си дете Р. Д. месечна издръжка в
размер на 4000 лв. С това споразумение ответникът И. Й. се е бил задължил да заплаща на
майката на детето Н. Д. месечна издръжка в размер на 500 лв.
Установява се, че на 24.08.2021г. ответницата Н. Д., в качеството й на попечител на
3
непълнолетното си дете ответницата Р. Д. е подала пред РС-Разлог заявление по чл. 417 ГПК
срещу ответника И. Д. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
(ИЛ) срещу ответника И. Д. за дължимата се съгласно процесното споразумение от
20.04.2021г. месечна издръжка. В тази връзка била образувано ч.гр.д. № 1054/2021г. по описа
на РС-Разлог. Заповедният съд уважил подаденото заявление, като за вземането за издръжка
на детето Р. Д. е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК от 24.08.2021г. по ч. гр. д. № 1054/2021г. на Районен съд – гр. Разлог. На същата
дата (24.08.2021г.) бил издаден и ИЛ за месечната издръжка в размер на 4000 лв.
Въз основа на издадения в полза на ответницата Р. Д. ИЛ е образувано на 26.08.2021г.
изп.д. № 782/2021г. по описа на ЧСИ ****, с район на действие ОС-Благоевград.
От материалите по горецитираното изпълнително дело, копие от което е прието като
писмено доказателство, става ясно, че на 26.08.2021г. ответницата Н. Д. на основание чл.
456, ал. 1 ГПК е поискала да бъде присъединена като взискател по изпълнителното
производство срещу ответника И. Д.. В тази връзка е представила към молбата си ИЛ,
издаден от РС-Разлог по ч. гр. д. № 1053/2021г. по неговия опис, с който И. Д. е бил осъден
да й заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв. съгласно Споразумението от 20.04.2021г.
Съдебният изпълнител присъединил ответницата Н. Д. като взискател по процесното изп.д.
В хода на изп.д. е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ответника И. Д.,
получавано в качеството му на народен представител за изпълнение на задълженията му за
издръжка на детето му Р. Д. и на Н. Д.. Впоследствие периодично ЧСИ ***** правил
разпределение на постъпилите суми по наложения запор, като за тази цел съставял
протоколи по чл. 460 ГПК.
На 23.02.2022г. ищецът „КОЛЕКТ БГ“ АД депозирал молба по процесното изп.д., с което
поискал да бъде присъединен като взискател по изпълнителното производство срещу
ответника И. Д.. В тази връзка е представил към молбата си Удостоверение от съдебният
изпълнител, съгласно което въз основан на ИЛ, издаден от РС-Благоевград на 03.05.2017г. по
ч. гр. д. № 1017/2017г. по неговия опис, ответникът Д. дължи на ищеца сумите, подробно
посочени в удостоверението. Съдебният изпълнител ***** присъединил ищеца „КОЛЕКТ
БГ“ АД като взискател по процесното изп.д., за което уведомил длъжника И. Д..
Впоследствие периодично ЧСИ ***** правил разпределение на постъпилите суми по
наложения запор, като за тази цел съставял протоколи по чл. 460 ГПК и уведомявал както
първоначалния взискател Р. Д., така и присъединилите си по реда на чл. 456, ал. 1 ГПК
взискатели Н. Д. и „КОЛЕКТ БГ“ АД.
На 16.08.2022г. ищецът „КОЛЕКТ БГ“ АД депозирал отново молба по процесното изп.д., с
което поискал да бъде присъединен като взискател по изпълнителното производство срещу
ответника И. Д.. В тази връзка е представил към молбата си Удостоверение от ЧСИ *****,
съгласно което въз основан на ИЛ, издаден от РС-Разлог по ч. гр. д. № 518/2016г.,
ответникът Д. дължи на ищеца сумите, подробно посочени в удостоверението.
Недоказано остана твърдението на ищцовото дружеството, че имало вземане срещу
ответника И. Д. по повод на издаден ИЛ по ч.гр.д. № 1017/2017г на PC Благоевград. В тази
връзка от представените преписи от влезли в сила решения, постановени съответно по гр.д.
№ 1699/2018г. на РС-Благоевград и гр.д. № 1700/2018г. на РС-Благоевград, съдът е приел, че
ищецът не разполага с вземания и исковете по чл. 422 ГПК са били отхвърлени.
От представените от ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
№ 3134 от 20.05.2016г. по ч.гр.д. № 518/2016г. по описа на РС-Разлог, ИЛ от 20.05.2016г.,
издаден по ч.гр.д. № 518/2016г. по описа на РС-Разлог, Договор за цесия от 27.03.2020г.,
Приложения № 1 и 9 към него и Удостоверение от ЧСИ *****, издадено по изп.д. №
648/2016г. по неговия опис, може да се направи извод, че ищецът има качеството на
кредитор по отношение на ответника И. Й. Д..
Настоящият съдебен състав намира Споразумението от 20.04.2021г. за действително, като
същото не страда от твърдените от ищеца пороци. Аргументите за този извод са следните:
4
За доказване на тезата си за валидност процесното споразумение ответникът И. Д. е
ангажирал писмени и гласни доказателствени средства. В тази връзка по делото са приети
Разпечатки за извършени трансфери на парични суми – 5 броя; Уверение №
97711/07.10.2024г., издадено от Магистърски факултет на Нов български университет;
Договор за наем от дата 05.10.2024г., сключен между ***** Г. и ответницата Р. И. Д.. От
съдържанието на тези писмени доказателства се установява, че ответникът И. Д. е
извършвал разходи за плащането на суми, свързани с обучението на дъщеря му ответницата
Р. Д.. Установява се от тези документи, че ответникът е продължил да осигурява средства и
издръжка на дъщеря си Р. Д., след като последната е навършила и пълнолетие.
С цел да докаже, че споразумението е валидно ответникът И. Д. е ангажирал гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите **** /майка на ответницата Н. Д./ и
**** /приятел на ответника И. Д./, от които може да се направи извод за основателност на
твърдението на ответникът И. Д., че е осигурявал месечна издръжка на дъщеря си Р. Д. и на
ответницата Н. Д. в посочения в процесното споразумение размер.
От разпита на първия от доведените от ответника И. Д. свидетели – ****, става ясно, че
към настоящия момент И. Д. и Н. Д. не живеят заедно, като фактически официално били
разделени от 5 години. Когато се разделили дъщеря им Р. Д. била ученичка в гимназията в
град Разлог, като към 2021г. била ученичка в 11-и клас. И. Д. и Н. Д. са споделяли на
свидетеля **** като техен приятел, че дъщеря им Р. трябвало да ходила на уроци, да я
готвели за абитуриентски бал, така че била 11-и клас към 2021г. След раздялата на
родителите, а и преди това издръжката на Р. била осигурявана изцяло от баща й И. Д.. Това
ставало като И. заплащал уроците, на които ходела дъщеря му Р.. Тя ходела на уроци по
английски език в София, а не в Разлог – в почивните дни /събота и неделя/, даже свидетелят
**** лично я бил карал, като си спомня, че близо до НДК бил курсът. Този свидетел
поддържа, че в Разлог Р. също посещавала уроци по литература, математика, като това
всичко се поемало, като разходи, от баща й И. Д.. Това било за периода след 2020г. – след
като минал Ковида. Тогава Р. била по-натоварена с уроци, със занимания, с финанси. И. след
тези години бил избран за депутат, не живеел в Разлог, живеел в София, което утежнило
семейните отношения и наложила раздялата, му с Н.. Тогава била тежестта по заплащане на
уроците, по готвене на абитуриентски бал, след това студентство и т. н. Свидетелят ****
заявява, че Р. ходела и в чужбина на уроци, даже лично я бил закарвал до летището, когато
пътувала до Англия. Целта била обучението й да продължило в чужбина, след като
завършила средното си образование, тъй като голямата дъщеря на И. и Н. била студентка в
Уоруик /Англия/, там завършила бакалавърска степен, след което магистратура в Лондон,
така че имало условия малката дъщеря на И. Р. да продължила да учела при сестра й, но по
ред финансови причини това не можело да се осъществило, но Р. ходела на уроци по
английски език и в Англия, включително и по испански език вземала уроци, тъй като
родителите й И. и Н. имали роднини по Испания. Свидетелят си спомня, че това било в 11-и
и 12-и клас, когато Р. ходела на уроци по английски и испански език в Англия. Мисли, че
поне месец били курсовете. Тези курсове бяха платени изцяло от И., който поемал тези
курсове, включително и св. **** му бил помагал, тъй като имало период, когато И. нямал
възможност, но не бивало детето да се лишавало от възможността да учело. Детето Р.
продължило да учи, след като завършило средно образование, като в момента било втори
курс в Нов български университет – платено обучеие. Свидетелят **** е бил помагал на
ответника И. Д., като И. изцяло се занимавал с разходите по това следване – намиране на
квартира, битово обезпечаване. Р. продължила да учи в България. За съжаление не можело
да се реализирало в чужбината ученето. Причината да учи в България била финансова. И.,
след като фактически се разделил с Н., последната останала без работа, като нейната
издръжка също била поета изцяло от И., който имал проблем с кредити. Доколкото бил
запознат имало дело от съдия изпълнител, който запорирал сметки на ответника И. Д., с
които трябвало да плащал обучението на детето си Р. и не можел да ползвал тези средства за
5
да плащане обучението на Р. в София. Този свидетел сочи, че ответницата Н. Д. работела при
И. Д.. Н. Д. завършила право, но не придобила адвокатска способност и помагала на И. в
офиса с документи. След като се разделили, Н. не работела при И., който я е бил освободил
и тя работела на друго място. Имало договорена издръжка между И. и Н.. Първо, била
между Н. и И., като била от сорта на 2500-3000 лв. издръжка, която И. плащал, за да можела
Н. да подкрепяла децата. Всяка седмица – събота и неделя Р. ходела на курсове в София, а в
Разлог била през делничните дни при учители от гимназията. Ежедневни били заниманията
на Р., като св. **** я оставял около НДК и почти целия ден тя била на уроци. Тези уроци
били свързани със заплащане на такси, които поемал И. Д.. Знаел, че И. на следващ етап
имал документ за издръжката на Р., която била 3000-4000 лв. Свидетелят заявява, че
причината за този висок размер на издръжката била, защото трябвало да се плащали уроци,
издръжка на детето, Р. трябвала да се подготвила и в момента учела в Нов български
университет - там се плащала държавна такса, имало квартира, разходи, транспорт, защото
просто детето си имало разходи големи. През този период, откакто родителите били
разделени, не е имало момент, когато Р. да искала да се откажела от тези уроци, като тя била
изключително ученолюбива.
От разпита на втория от доведените от ищеца свидетели – **** също става ясно, че към
настоящия момент И. Д. и дъщеря й Н. Д. не живеят заедно, като фактически били
разделени от 5 години – от 2021г. След като се разделили Н. Д. заедно с дъщеря й Р. дошли
да живеели при свидетелката *****. Свидетелката заявява, че след като се разделили, И.
поел отговорност, така се били разбрали двамата (Н. и И.) – по взаимно съгласие, да си
гледали децата. И. помагала на голямата му дъщеря **** Д. да се изучила в Англия, като
последната учела в Ковънтри. Както за **** се грижел, така и за Р. бил поел отговорността.
Знаела, че дъщеря й и И. били сключили споразумение за издръжка на дъщеря им Р.. Преди
да се разделили Н. работела заедно с И. в неговата кантора. След като се разделили, Н.
нямала постоянна работа и колкото можел И. помагал, защото двамата се били разбрали.
Въпреки че се разделили, общували помежду си заради децата. Когато се разделили И. и Н.,
Р. не била завършила, като свидетелката мисли, че била 11-и клас или 10-и клас, защото
абитуриентската била през 2022г., а двамата били разделени вече. И. отишъл депутат през
2021г. и двамата се раздели, защото И. тогава се разправял с политика, кредити, всичко се
било струпало и Н. дошла при нея. Откакто се разделили Н. и И., дъщеря им Р. ходела на
курсове по английски език в Разлог, а събота и неделя ходела в София, всичко било много
скъпо и било платено. Внучка й Р. два пъти в една година ходила за по три седмици в
Англия, за да практикувала езика и да учела там. Всички разноски за пътуванията до Англия
били поети от баща й И.. Преди това и по-голямата дъщеря **** ходела на такива курсове в
Англия, като последната завършила в Англия. Както и по-малката, така и по-голямата
дъщеря била изпращана на курсове в София, ходела на уроци и в Разлог. Едно пътуване до
Англия доста скъпо излизало, горе-долу 1000 лв. отИ.е и връщане, отделно квартира се
плащало, отделно за часовете се плащало, за храната. Тази свидетелка си спомня, че солидна
сума заплащал И. за разходите за пътуване на дъщеря му Р. в Англия за обучението й. Освен
курсове по английски език, в този период Р. ходела в Разлог на състезания, на проекти. На
частни уроци ходела по английски език, ходела по български език и по математика в град
Разлог. Тези частни уроци били свързани с матурата. Била много силна ученичка и сега
продължавала така. Като ученичка Р. ходила по проект в Португалия, в Хърватска, свързани
с училището, но разноските били от родителите. Състезанията, на които ходела, били по
танци, където много дрехи се купували – носиите били скъпи. Свидетелката ***** е
категорична, че всички тези разходи се поемали от бащата, тъй като тя била само с пенсията,
а дъщеря й Н. не работила, като И. освен на дъщеря му помагал и на Н.. Когато договаряли
размерите на издръжката за Р. и за Н. бил включен и размерът на тези разходи. Около 2500-
3000 лв. си вървели за Р., тя помагала колкото можела, специално с нейната пенсия. Тези
разходи отивали основно за обучение, екскурзиите били отделно. След като завършила
6
средно образование внучка й Р. продължила да учи. В момента Р. учела в София – Нов
български университет, като следвала „Право“. Квартирата обаче била много скъпа и
разходите поемал баща й И., той плащал държавните такси за обучението. Самият
университет не предлагал общежития и единственият вариант бил квартира, която била
доста скъпа. Не е имало момент, в който Р. да се е отказвала да учи.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите
съответстват и на събраните писмени доказателства. Следва да се изтъкне, че не са събрани
и доказателства, който да оспорват достоверността на показанията на разпитаните
свидетели.
С оглед събраните по делото доказателства не може да се сподели тезата на ищеца, че
процесното споразумение от 20.04.2021г. е с правно или фактически невъзможен предмет.
В настоящия случай не е налице правно или фактически невъзможен предмет. В тази
връзка следва да се има предвид следното:
Под предмет се разбира на обектът на правоотношението, който може да бъде вещ,
нематериално благо, действие или бездействие. Предметът може да бъде невъзможен, т.е.
неосъществим, по обективни или субективни причини. При всички положения е необходимо
невъзможността да е начална, т.е. да е налице при сключване на сделката. Необходимо е да
налице пълна невъзможност на предмета, за да има нищожност на сделката.
В настоящия случай не се установява процесното споразумение да е с правно или
фактически невъзможен предмет. Уговорената между страните престации за заплащане на
издръжка на детето Р. Д. и на неговата майка Н. Д. са за действия, които са правно и
фактически възможни.
Неоснователно е тезата на ищеца, че уговорената в процесното споразумение издръжка
противоречи на целите на института на издръжката. В тази връзка следва да се подчертае, че
законодателят е определил нормативно само минималния размер на месечната издръжка на
едно дете, която е 1/4 от минималната работна заплата (арг. от чл. 142, ал. 2 СК). Не са
предвидени максимални размери на месечна издръжка, над които да е недопустимо да се
уговаря или присъжда издръжка. В действителност уговореният размер на месечната
издръжка на детето Р. от 4000 лв. е висок в сравнение със средния размер на издръжката за
едно дете. Този факт, сам по себе си, не води до извод, че уговорената в процесното
споразумение издръжка противоречи на целите на института на издръжката. Напротив. Този
размер в най-голяма степен защитава правата и интересите на детето и най-вече правото му
да получи добро и качествено образование. В тази връзка от подробните показания на
разпитаните по делото свидетели стана ясно, че бащата И. Д. изцяло е поел издръжката на
дъщеря си Р. Д. след раздялата му с майката Н. Д.. По делото се установи, че уговореният
размер на издръжката на детето е бил във възможностите на бащата, тъй като същият е
получавал възнаграждение в качеството му на народен представител.
Не може да се сподели тезата на ищеца, че Споразумението от 20.04.2021г. противоречи и
на добрите нрави, доколкото уговореният размер на издръжка от 4000 /четири хиляди/ лева
би създал предпоставки за аморализиране на детето, отклоняване от общоприетите навици,
принципи и отговорности. Аргументите за този извод са следните:
С термина "добри нрави" се обозначава група правила, които имат морално-етичен
характер. Те не са възпроизведени в закона и закрепени в конкретни нормативни
разпоредби. По своята същност добрите нрави са правила за поведение, които наред и в
хармония с правните норми регулират обществените отношения. Добрите нрави имат
неформален характер. Те са неписани правила за поведение. Добрите нрави са сложен и
разнообразен комплекс от правила. Последните не са нещо неизменно. Те са динамична
категория. Паралелно с развитието на обществото се развива и съответно се изменя
съдържанието на добрите нрави. Накърняването на същите е обективно основание за
нищожност на сделките, също както и противоречието със закона. Противоречието с
7
добрите нрави е уредено от закона като самостоятелно основание за нищожност на сделките.
Една сделка може да бъде нищожна и само като противоречаща на добрите нрави. Съдът
трябва да прецени степента на морална укоримост на поведението на участниците в
сделката и да определи тежестта на нарушението на правилата на добрите нрави.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като същото не може да противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД/.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях. Едни от тези принципи са принципите на
справедливостта и еквивалентност на насрещните престации по сделката.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3ЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване.
Законът изисква при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави. Те са
критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях.
Постигнатата несправедлива договореност, която е в противоречие с установените в
обществото добри нрави, се явява нищожна.
Съдът трябва да зачита взаимните интереси на страните по сделките. За нарушаването на
принципа на справедливостта при сключването им той следва да изходи от
законодателството, от своето правосъзнание и от обстоятелствата в конкретния случай.
В настоящия казус не е налице нарушение на добрите нрави, тъй като уговореният в
процесното споразумение размер на издръжката на детето не е морално укорим и не
противоречи на принципите на справедливостта, на добросъвестността и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. В тази връзка следва да се
отбележи, че заплащането на издръжката не е довело до аморализиране на детето Р.. Нещо
повече. В резултат именно на този висок размер на издръжката същата е завършила
средното си образование, като след това е продължила да следва в Нов български
университет.
С оглед изложеното предявеният главен отрицателен установителен иск по чл. 464 ГПК, че
ответникът И. Й. Д. не дължи на ответниците Р. И. Д., и Н. Й. Д. общата сума от 4500 лв., от
която 4 000 /четири хиляди/ лева - месечна издръжка за Р. Д., и 500 /петстотин/ лева -
месечна издръжка за Н. Д., уговорени като задължение за парична издръжка съгласно
Споразумение от 20.04.2021г., е неоснователен, поради което същият следва да се отхвърли.
Относно евентуалния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Предвид отхвърлянето на главния иск по чл. 464 ГПК, следва да се разгледа по същество
евентуалният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищецът да е кредитор на ответниците по отношение на
твърдяното в исковата молба вземане; 2/ последните чрез сключването на атакуваното
споразумение да увреждат имуществените интереси на ищеца, свързани с удовлетворяване
на вземането му, и 3/ да е налице знание за увреждането у ответниците.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи съществуването на
визираните изисквания, с изключение на знанието за увреждане по отношение на
ответниците. Именно в контекста на тези принципни положения е необходимо да бъде
8
потърсено разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя
разглежданият казус. В тази връзка трябва да се отчете следното:
По отношение наличието на качеството кредитор у ищцовото дружество спрямо
ответниците е нужно да се съобрази, че:
В производството по Павловия иск (както още е известен в правната теория и практика
искът по чл. 135 ЗЗД) съдът изхожда от положението, че вземането, което легитимира ищеца
като кредитор, съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба обстоятелства,
стига да не е отречено със сила на пресъдено нещо (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по
гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г.,
IV г. о. на ВКС, Решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о. на ВКС,
Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 295
от 24.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3681/2013 г., I г. о. на ВКС). Юридическата логика на
обсъжданото разрешение е пределно ясна и тя се обосновава с два важни довода. Първо,
правоотношенията, от които произтича вземането на ищеца, не стават част от предметния
обхват на делото по Павловия иск, тъй като тези правоотношения (включително
съществуването им) могат да бъдат преценявани само в производството, чийто предмет са
(вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС). Второ, при
уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД оспорената с него сделка се счита за несъществуваща
единствено по отношение на ищеца и ако неговото качество на кредитор впоследствие бъде
отречено (в процес относно съществуването на легитимиращото го вземане) или самото
вземане бъде погасено, относителната недействителност губи своя смисъл и няма да породи
никакво действие (вж. Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г., III г. о. на
ВКС).
В конкретния казус недоказано остана твърдението на ищцовото дружеството, че имало
вземане срещу ответника И. Д. по повод на издаден ИЛ по ч.гр.д. № 1017/2017г на PC
Благоевград. В тази връзка от представените преписи от влезли в сила решения, постановени
съответно по гр.д. № 1699/2018г. на РС-Благоевград и гр.д. № 1700/2018г. на РС-
Благоевград, съдът е приел, че ищецът не разполага с вземания и исковете по чл. 422 ГПК са
били отхвърлени.
От представените от ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
№ 3134 от 20.05.2016г. по ч.гр.д. № 518/2016г. по описа на РС-Разлог, ИЛ от 20.05.2016г.,
издаден по ч.гр.д. № 518/2016г. по описа на РС-Разлог, Договор за цесия от 27.03.2020г.,
Приложения № 1 и 9 към него и Удостоверение от ЧСИ *****, издадено по изп.д. №
648/2016г. по неговия опис, може да се направи извод, че ищецът има качеството на
кредитор по отношение на ответника И. Й. Д..
Във връзка с въпроса дали сключването на процесното споразумение уврежда
имуществените интереси на ищеца, свързани с удовлетворяване на вземанията му към И. Д.,
трябва да се отчете, че:
Увреждащо кредитора действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на
правата на кредитора спрямо длъжника (вж. Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. №
754/2009 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 4224/2012 г., І т. о. на
ВКС). В настоящия казус трябва да се изтъкне, че атакуваното споразумение е такова по чл.
127, ал. 1 СК. С него родителите И. и Н. Д.и са постигнали съгласие и относно заплащане на
издръжка на детето Р. Д.. Следователно става дума за изпълнението на законово задължение
на всеки един родител да заплаща издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това
задължение е безусловно, като изпълнението на това безусловно законово задължение не
може да се приеме, че е увреждащо кредитора действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД.
В обобщение се налага крайният извод, че предявеният евентуален иск е неоснователен,
тъй като не са доказани всичките законови предпоставки за уважаването му, поради което
следва да бъде отхвърлен.
9
Относно разноските:
Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват, претендираните от него
разноски по делото. Право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат ответниците.
Ответниците Р. Д. и Н. Д. не са отправили искане за присъждане на разноски, като няма и
доказателства същите реално да са сторили такива. Следва да се има предвид също така, че
ответникът И. Д. се представлява от адв. А. Б., която оказва безплатна адвокатска защита на
основание чл. 38, ал.1, т.3 предл. последно от Закона за адвокатурата. Правото на адвокат да
окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал.
1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от
съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно ищцовата страна
следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ответника И. Д. сума в размер на
750 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОЛЕКТ БГ“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв.
Ю. О. Г.-САК, с адрес на кантора: гр. *****, п. к. ***** срещу И. Й. Д., ЕГН **********, Р.
И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д., ЕГН **********, всички с адрес: гр. **** главен иск по
чл. 464 ГПК за признаване за установено по отношение на „КОЛЕКТ БГ“ АД, че ответникът
И. Й. Д., ЕГН ********** не дължи на ответниците Р. И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д.,
ЕГН ********** общата сума от 4500 лв., от която 4 000 /четири хиляди/ лева - месечна
издръжка за Р. Д., и 500 /петстотин/ лева - месечна издръжка за Н. Д., уговорени като
задължение за парична издръжка съгласно Споразумение от 20.04.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОЛЕКТ БГ“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв.
Ю. О. Г.-САК, с адрес на кантора: гр. *****, п. к. ***** срещу И. Й. Д., ЕГН **********, Р.
И. Д., ЕГН **********, и Н. Й. Д., ЕГН **********, всички с адрес: гр. **** евентуален иск
по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействително спрямо „Колект БГ“ АД,
ЕИК ********* сключеното между И. Й. Д., Н. Й. Д. и Р. И. Д. Споразумение от 20.04.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „КОЛЕКТ БГ“ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника му адв. Ю. О. Г.-САК, с адрес на кантора: гр. *****, п. к. ***** да заплати
на адв. А. Б. сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10