РЕШЕНИЕ
№ 4387
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330105569 по описа за 2021 година
Предявен е иск чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ; чл. 92 от ЗЗД и 86 от ЗЗД
по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, със законен представител А. В. Д.
и М. М., чрез адв. Й. против „К“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул. „Шести септември“ № 169, ет. 3, ап. 21,
представлявано П. П. К. за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 333 лева месечни такси за потребление, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземането, 1078,94 лв.-неустойка за неизпълнение
на договор, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен на ** г. Договор за
предоставяне на мобилна услуга за мобилен номер **-домашен телефон, с тарифен план А1
безкрай за срок от 2 години от 04.09.2019 г. и фиксиран интернет и телевизия за срок от 2 г.
от 04.09.2019 г. с план А1 Премиум 200 с месечна абонаментна такса от 46,74 лв. и
предоставени два допълнителни приемника. Определени са задължения за периода
09.08.2019-08.03.2020 г. в размер от 333 лв. За тях са издадени седем фактури в периода
12.09.2019 г.-12.03.2020 г. Същите не са платени. Поради неизпълнение на задължението на
абоната за заплащане на услугите договора е прекратен предсрочно и е начислена неустойка
на 14.03.2020 г. в размер от 1078,94 лв. Вземанията са притендирани по реда на чл. 410 от
ГПК –ч. г. д. 2284/2021 г. на ПРС. Срещу заповедта е подадено възражение.
1
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключване на договор на
** г. Заявява липса на виновно поведение за начисляване на неустойка поради връщане на
доставеното оборудване без да е съставен протокол за това. Отправя се възражение за
недействителност на договора поради нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените документи –договор №** г.; приложение № 1; ОУ; видно, че на ** г.
между страните е постигнато споразумение за предоставяне на ползване на фиксиран
интернет, телевизия и оборудване за срок от 2 години при цена от 46,74 лв. месечно.
От приложените фактури (лист 34-47 от делото) е видно, че за периода 09.08.2019 г.-
08.03.2020 на ответника са определени задължения за месечни такси в общ размер от 459,05
лв. с ДДС. За периода 09.08.2019 г. до 07.11.2019 г. начислената сума е 189,55 лв.
От представените сметки от 14.03.2020 г. е видно, че на същата дата на ответника са
начислени неустойки в размер от 631,72 лв. без посочване на основание; три неустойки от
по 100 лв. за устройства и 147,22 лв. без посочване на основание.
От показанията на свидетеля Л. В. Т. се установява, че същата е живеела в апартамента на г-
жа К. на ул. ** в ** и сключила договор с „А1“. В края на м. 06.2020 г. свидетелката отишла
в офиса на „А1“, който се намирал срещу апартамента и помолих в „А1 България“ и
помолила за сключване на договор за телевизия. Там била информирана, че има невърнати
устройства и трябва да се върнат, за да се сключи договор. Свидетелката се върнала в имота,
събрала две устройства за телевизия, защото имало два телевизора и рутер за интернет и ги
занесла и предала на служител на дружеството. После сключили договор. След два дни
дошли служители, които включили новите устройства за интернет и телевизия.
От заключението от 28.01.2022 г. по извършената ССЕ е видно, че издадените фактури са
включени в счетоводството дневниците за продажби на ищеца, но не са заведени в
счетоводството на ответника и не са включени в дневниците за продажби.
От изготвеното заключение от 12.09.2022 г. по извършената СТЕ е видно, че в периода
04.09.2019-07.11.2019 г. предоставените на ответника услуги са били активни. На 07.11.2019
г. поради неплащане на услугите същите са спрени, а на 14.03.2020 г. договора е прекратен.
От приложеното ч. гр. д. 2284/2021 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение
ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 05.02.2021 г., издадена е заповед за
изпълнение на 08.02.2021 г., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед начина на връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника, съдът
намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец "А1 България" ЕАД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване качеството на потребител на
2
ответника на заявената услуга в периода, предоставяне на устройства за ползването и,
настъпване на основание за предсрочно прекратяване на договора и начисляване на
неустойки.
Тъй като не се оспорва сключването на договора и се твърди връщане на предоставените
устройства за ползване на услугата, съдът намира за доказани обстоятелствата, че ответника
е потребител на процесните услуги, че същите са доставяни в имота и ползвани чрез
предоставените устройства, както и, че договора е прекратен.
Спора се състои в периода на ползване, плащане на задълженията, връщане на устройствата
и наличие на основание за начисляване на неустойки.
Срока на договора е 2 г.- до 04.09.2021 г. Касае за абонаментни услуги с периодично
плащане на месечни такси. Доколкото от заключението по изготвената СТЕ, което съдът
кредитира като компетентно извършено се установява, че ищеца е преустановил достъпа на
ответника до услугите на 07.11.2019 г., то последния дължи заплащане на стойността им
само за периода на ползването или съобразно отправената притенция за времето от
09.08.2019 г. до 07.11.2019 г., а не както се иска до 08.03.2020 г. Ето защо при липса на
ангажирани доказателства за извършени плащания на дължимите такси за този период,
съдът намира за доказано вземането на доставчика само за сумата от 189,55 лв., която е била
начислена от ищеца за периода. Това налага уважаване на иска за това вземане до размера от
189,55 лв. и отхвърляне за разликата над него до 333 лева.
На следващо място липсата на заплащане на доставяните услуги са повече от един месец,
каквото обстоятелство се установява по делото се явява предпоставка по т. 83,1 от ОУ
даваща възможност за едностранно прекратяване на договора. Доставчика се е ползвал от
правото си и според настоящия състав основателно е прекратил договора на 14.03.2020 г.
По отношение на притендираната неустойка от 1078,94 лв. за неизпълнение на договора,
съдът намира същата за недоказана, тъй като по делото не се ангажира надлежен документ
сочещ основанието за нейното определяне и дължимост. Представените от ищеца сметки
нямат характер на първични счетоводни документи съобразно ЗСч., не са подписани, липсва
отразяване на основание за издаването им и немогат да породят задължения за получателя
по тях. Ето защо съдът намира за недоказано съществуването на вземането на ищеца за
сумата от 1078,94 лв.-неустойка, което налага отхвърляне на иска по отношение на него.
За пълното следва да се отбележи, че съобразно показанията на свидетелката Т., които
съдът кредитира изцяло като безпристрастни и обективни, следва да се приеме, че
устройствата, чрез които се ползва услугата по договора са върнати на ищеца през месец
юни 2020 г., което изключва притендиране на обезщетение за тяхната стойност.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
иска, които за настоящето производство следва да се определят съобразно представените
списък и доказателства на 43,20 лв. за деловодни разходи по настоящето производство и
3,79 лв. за държавна такса и 40,27 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното
производство.
3
На ответника разноски се дължат съразмерно на отхвърлената част от иска при
съобразяване на представения списък и доказателства за сторени такива или 259,73 лв. за
адвокатско възнаграждение и 34,63 лв. за деловодни разходи по настоящето производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул. „Шести септември“ № 169, ет. 3, ап. 21,
представлявано П. П. К. дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и
адрес на управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК *********, представлявано
от А. Д., М. М. сумата от 189,55 лв.(сто осемдесет и девет лева и 55 ст.) месечни такси за
потребление за периода 09.08.2019 г. до 07.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението 05.02.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по чгд 2284/2021 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "А1 България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Кукуш № 1, представлявано от А. Д., М. М. против „К.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район Централен,
ул. „Шести септември“ № 169, ет. 3, ап. 21, представлявано П. П. К. иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 189,55 лв.(сто осемдесет и девет лева
и 55 ст.) месечни такси за потребление за периода 09.08.2019 г. до 07.11.2019 г. до 333
(триста тридесет и три) лева месечни такси за потребление за периода 07.11.2019 г.-
08.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението 05.02.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 1078,94 лв.(хиляда седемдесет и
осем лева и 94 ст.) -неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението 05.02.2021 г. до окончателно изплащане на вземането за които е
издадена заповед за изпълнение по чгд 2284/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
4000, район Централен, ул. „Шести септември“ № 169, ет. 3, ап. 21, представлявано П. П. К.
да заплати на "А1 България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш № 1, представлявано от А. Д., М. М. сумата от 43,20 лв. (четиридесет и
три лева и 20 ст.) разноски по настоящето производството и сумата от 44,06 лв.(четиридесет
и четири лева и 06 ст.) разноски по заповедното производство по чгд 2284/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Кукуш № 1, представлявано от А. Д., М. М. да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул.
„Шести септември“ № 169, ет. 3, ап. 21, представлявано П. П. К. сумата от 294,36 лв. (двеста
деветдесет и четири лева и 36 ст.) разноски по настоящето производството.
4
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5