МОТИВИ по НОХД №1317/2010
година
по описа на ЛРС
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу подсъдимият Г.А.А. ***,
било предявено обвинение за престъпление престъпление по - чл. 195 ал. І т. 5, т. 7, вр. с
чл. 18 ал. І, вр. чл. 28 ал. І от НК, за
това, че на 05.04.2010 година около 04.00 часа в гр. Ловеч на ул. Търговска №
7, при условията на повторност в немаловажен случай и предварителен сговор с К.П.И. и Х.М.Д.,***, като не представлява
маловажен случай, направил опит да отнеме чужди
движими вещи – медни елементи за покривно покритие с общо тегло 41.6 кг, на обща стойност 1 289.60 лв от владението на Община
Ловеч, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.
Срещу подсъдимият К.П. *** било предявено обвинение за престъпление по
чл. 195 ал. І т. 5, вр. с
чл. 18 ал. І от НК, за това, че на 05.04.2010
година около 04.00 часа в гр. Ловеч на ул. Търговска № 7, при условията на
предварителен сговор с Г.А.А. и Х.М.Д.,***,
като не представлява маловажен случай, направил опит да отнеме чужди движими
вещи – медни елементи за покривно покритие с общо тегло 41.6 кг, на
обща стойност 1 289.60 лв от владението на Община Ловеч, без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини.
Срещу подсъдимият Х.М.Д.
*** било предявено обвинение за престъпление по чл. 195 ал. І т. 5, вр. с чл.
18 ал. І от НК, за това, че на 05.04.2010 година около 04.00 часа в гр. Ловеч на ул. Търговска № 7, при
условията на предварителен сговор с Г.А.А.
и К.П. ***, като не представлява маловажен случай, направил опит да отнеме
чужди движими вещи – медни елементи за покривно покритие с общо тегло 41.6 кг, на
обща стойност 1 289.60 лв от владението
на Община Ловеч, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.
В
съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното
производство предявеният граждански иск от пострадалият от престъплението Община Ловеч представлявана от Кмета на Община Ловеч Минчо Казанджиев, в
с.з. от юрист.Х.И. против
подсъдимите Г.А.А.,
К.П.И. и Х.М.Д. солидарно за сумата от 970.60 лева, представляваща
причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва начиная от 05.04.2010г.
до окончателното изплащане на сумата, Община
Ловеч е конституирана
като граждански ищец по делото.
В с.з.
подс. И. се е явил с упълномощен от него защитник адв. Ил. И. от ЛАК. На осн.
чл.94, ал.1, т.9 от НПК, съдът е назначил адв. В. Георгиев за сл. защитник на
подс. А. и подс. Д..***. и двамата защитника на подсъдимите са заявили, че желаят
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки
становището им е разпоредил да се
проведе предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на
страните след разясняване на тримата подсъдими от съда правата им по чл. 371 от НПК и след като ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от тях самопризнания по чл. 371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, и тримата подсъдими са направили
самопризнания и в с.з. са заявили, че се признават за виновни, че фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и
че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като са се
съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направените
самопризнания от тримата подсъдими, съдът, след като е установил, че
самопризнанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение по чл. 371, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът
не е извършил разпит на подсъдимите, на свидетелите и на вещото лице изготвил
назначената на досъдебното производство експертиза за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвиненията срещу тримата
подсъдими така както са предявени с обвинителния акт, като излага, че
подсъдимите са признали изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, самопризнанията им се подкрепят от останалите събрани на досъдебното
производство доказателства, поради което моли да бъдат признати за виновни в
извършване на престъпленията за които са предадени на съд, като им бъдат
наложени наказания за
подс. А.-при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК-му се наложи 10 месеца лишаване от
свобода което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. По отношение на подс.И. и Х. да се наложи наказание при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК – по 4 месеца лишаване от
свобода всеки един от тях което на осн. чл.66 ал.1 от НК да се отложи за 3 години. Излага, че гражданския иск е основателен и доказан по размер и моли да се уважи така както е предявен.
Подс. Г.А. ***.е заявил, че се
признава за виновен по повдигнатите му обвинения, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му
адв. В. Георгиев е изложил, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено и от
подзащитният му. Моли при определяне на наказанията на подзащитният му да се
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като изтъква смекчаващи вината
обстоятелства и моли наказанието да се определи към минимума определен в
закона. Моли да се уважи гр. иск.
Подс. Х.Д. ***. е заявил, че се
признава за виновен по повдигнатите му обвинения, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му
адв. В. Георгиев е изложил, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено и от
подзащитният му. Моли при определяне на наказанията на подзащитният му да се
приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като на последният се определи
наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК се отложи за срок от 3 години. Моли да се уважи гр. иск.
Подс. К.И. ***. е заявил, че се
признава за виновен по повдигнатите му обвинения, че фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината. Защитникът му
адв. Ил. И. е изложил, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка
отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено и от подзащитният му.
Моли при определяне на наказанията на подзащитният му да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като на последният се определи
наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК се отложи за срок от 3 години. Моли да се уважи гр. иск.
От направените самопризнания
на тримата подсъдими, както и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които ги подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели и заключенията на в.л. по изготвените на досъдебното
производство експертизи, от веществените доказателства по
делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Г.А.А. / л. 55-59, 74-78/ К.П.И.
/ л. 31-35, 86-90/ и Х.М.Д. / л. 47-49, 80-84/
родом и живущи в гр. Ловеч, били безработни.
Познавали се от години и поддържали контакти помежду си, посещавали заедно
заведения.
На
02.04.2010 година вечерта подсъдимите посетили заведение „Версай” в гр. Ловеч. В
компания с тях присъствал техен общ познат и приятел Д.Ф.Д. / разпит на обв. пред съдия – л. 43/.
Връщайки се от заведението след полунощ, преминали покрай жилищна сграда разположена
на ул. Търговска в гр. Ловеч. Същата представлявала
общинска собственост / л. 14/ и била общежитие стопанисвано от
Община Ловеч. Като част от ансамбъла „Барокови къщи” на
архитектурно-исторически резерват „Вароша” покрива на сградата бил покрит с медни
орнаменти – покривна ламарина в специфична форма. В
последно време били регистрирани нееднократни посегателства насочени към
отнемане на части от това покритие.
Преминавайки
покрай сградата четиримата насочили вниманието си към покривните елементи и повели в разговор в който се оформило намерение да вземат от
тях. Прибрали се по домовете си, а на следващият ден отново се срещнали на
обичайно за компанията място – кафе „Сърната” в ж.к.
Червен Бряг. Водили разговор, в който решили на другият ден да се уговорят кога
да отидат и да вземат от медното покритие.
На
04.04.2010 година отново се срещнали в кафе „Сърната” и там се уговорили след
полунощ да отидат при „Бароковите къщи” за да вземат
от металното покритие на покрива. Съобразно уговорката отишли на место около
03.00 часа. Носели със себе си три сака които подс. И. взел от дома си, с цел да слагат в тях сваленото покритие. На покрива на общинското общежитие на ул.. Търговска,
се покачили подс. А. и Х.Д., които
следвало да свалят от медната ламарина. И. застанал на
площадка с прозорец където трябвало да
поема свалените ламарини. Д.Ф.Д. останал на улицата за да наблюдава за
преминаващи. При това разпределение за известно време свалили от медното
покритие на покрива и го сложили в трите сака. Тъй
като се вдигало шум при свалянето Д.Ф.Д. се изплашил и заявил, че повече няма
да остане и си тръгва.
Междувременно
в дежурната част на РУ „Полиция” Ловеч постъпил сигнал за това, че се вдига шум по покрива на сградата. На место малко след
04.00 часа бил изпратен полицейски екип – пеши патрул
в състав свид. П.И.П. / л. 24/ и свид. Н.М.Т. / л. 26/. Приближавайки към
сградата патрула срещнал тичащият в тяхна посока Д.Д.. Последният бил спрян и
помолен да представи документ за
самоличност. Свид. П. продължил сам към сградата и забелязал Х.Д. на покрива и И.
на перваза. Извикал „Стой, Полиция” при което Д. се
спуснал по покрива и успял в последствие да избяга в посока кв. Вароша. Била
потърсена помощ от други полицейски екипи – свид. Й.К.П. / л. 25/и свид. Н.М.П.
/ л. 27/. и при пристигането им били задържани А. и И..
При
извършеният оглед на местопроизшествие / л. 2-11/ се констатирало, че част от покривното покритие на сградата е свалено. Били
открити трите сака в които се намерили части от покривното покритие, както и
отделно приготвени такива съставляващи навита на руло
ламарина, като същите били иззети..
Посредством оглед на веществени
доказателства / л. 61- 63/ се констатира, че сваленото метално покритие
представлява отделни елементи с размери 17х17 см и ламаринени листи с
неправилна форма навити на руло. Общото тегло възлиза на 41.6 кг.
Видно
от заключението на вещото лице по назначените съдебно-технико-оценителни
експертизи / л. 17-19, 21-22/ количеството от 41.600 кг медна покривна ламарина и елементи покриват площ от 5.8 кв. м, а тяхната пазарна стойност възлиза
на 1 289.60 лв. Същите са
негодни в това им състояние да се използват по предназначение и като скрап
стойността на това количество възлиза на 319.48 лв. С Разписка от 30.04.2010 година / л. 64/
същите са върнати на Община Ловеч.
По отношение на Д.Ф.Д. с оглед
повдигнатото в досъдебното производство обвинение за това, че на 05.04.2010
година около 04.00 часа, в гр. Ловеч на ул. Търговска № 11, при условията на
предварителен сговор като не представлява маловажен случай, с К.П.И., Г.А.А. и Х.М.Д.,***, направил опит да
отнеме чужди движими вещи – медни елементи за покривно покритие с общо тегло 41.6 кг, на обща стойност 1 289.00 лв, от владението на
Община Ловеч, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини –
Престъпление по чл. 195 ал. І т.
5, във вр. с чл. 18 ал. І от НК, с
Постановление от 15.07.2010 година, в сила от 28.07.2010 година е възприето, че
действията му не осъществяват състава на вмененото му във вина престъпление. Представителят
на обвинението е приеч, че от негова страна няма проявени действия на участие в
изпълнителното деяние. Оставането според уговорката на
улицата за да наблюдава за наличие на преминаващи хора, определя поведение на
помагач, Поради обстоятелството обаче, доказано по един несъмнен начин, че
същият е напуснал мястото на извършване на престъплението преди самото
престъпление да бъде довършено, макар и поради намесата на полицейските
служители, като се е ръководил от собствената подбуда да се откаже от
по-нататъшно участие, са налице предпоставките за ненаказуемост на
подобно поведение с оглед разпоредбата на чл. 18 ал.
ІІІ б. „а” от НК. Това определило липсата на основание
за търсене на наказателна отговорност и наказателното производство е било
прекратено.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подс. Г.А.А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 195 ал. І т.
5, т. 7, вр. с чл. 18 ал. І, вр. чл. 28 ал. І от НК, като на
05.04.2010 година около 04.00 часа в гр. Ловеч на ул. Търговска № 7, при
условията на повторност в немаловажен случай и предварителен сговор с К.П.И. и Х.М.Д.,***, като не представлява
маловажен случай, направил опит да отнеме чужди
движими вещи – медни елементи за покривно покритие с общо тегло 41.6 кг, на обща стойност 1 289.60 лв от владението на Община
Ловеч, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подс К.П.И. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 195 ал. І
т. 5, вр. с чл. 18 ал. І от НК, като на
05.04.2010 година около 04.00 часа в гр. Ловеч на ул. Търговска № 7, при
условията на предварителен сговор с Г.А.А.
и Х.М.Д.,***, като не представлява маловажен случай, направил опит да отнеме
чужди движими вещи – медни елементи за покривно покритие с общо тегло 41.6 кг, на
обща стойност 1 289.60 лв от владението
на Община Ловеч, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подс. Х.М.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъплението по чл. 195 ал. І т. 5, вр. с чл. 18
ал. І от НК, като на 05.04.2010 година около 04.00 часа в гр. Ловеч на ул.
Търговска № 7, при условията на предварителен сговор с Г.А.А. и К.П. ***, като не представлява
маловажен случай, направил опит да отнеме чужди движими вещи – медни елементи
за покривно покритие с общо тегло 41.6 кг, на обща
стойност 1 289.60 лв от владението
на Община Ловеч, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини.
Настоящата инстанция намира,
че от направените самопризнания на тримата подсъдими и събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, заключенията на назначените на
досъдебното производство експертизи и веществените доказателства по делото по
безспорен начин е установено, че тримата подсъдими са автори на
деянието, за което са предадени на съд.
От
обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното
деяние чрез действие – направили са опит да отнемат чужди
движими вещи чужди
движими вещи / медни елементи за покривно покритие с общо тегло 41.6 кг, на обща стойност 1 289.60 лв от владението на Община
Ловеч, като са прекратили фактическата власт върху вещите и са
установили своя фактическа власт върху тях.
От субективна
страна деянието е извършено от тримата подсъдими виновно, при пряк умисъл, като
и тримата са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Подс. А. е осъществил деянието при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК. Видно от справката му за
съдимост последният е осъждан нееднократно за извършени престъпления от общ характер по Раздел
І от Глава V на НК и за последното от
тях със Споразумение от 11.04.2017 година по НОХД № 399/2007 година на РС
Ловеч, му е наложено наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Тъй като от
изтърпяване на наказанието не е изтекъл предвиденият в чл. 30 от НК петгодишен
срок, се обуславя извършителство на настоящето деяние при условията на повторност, поради
което квалификацията на престъплението е по чл.195 ал.1, т.7 от НК и случая се
явява немаловажен.
От направените
самопризнания безспорно установено по
делото е и обстоятелството, че за деянието тримата подсъдими са се
уговарили предварително, което обстоятелство, квалифицира деянието им и по т.5
на чл. 195, ал.1 от НК. От доказателствата в делото не
се установява от фактическа страна участниците в кражбата предварително да са се
споразумели относно плана, начина и средствата за извършване на
престъплението и относно ролите при
извършването му, поради което не е
налице организирана група. Установено е обаче предварително взето решение за
извършване на кражбата,
относящо се до предварително обмислена престъпна дейност относно обекта на кражбата. Кражбата не е извършена при
обикновено съучастие, защото не е резултат на внезапно и спонтанно възникнал
общ умисъл, а е резултат на престъпна дейност, за която участниците
предварително са се споразумели да я извършат. В представеното им съдържание
предварително е бил формиран престъпният умисъл да извършат кражбата, обективиран
впоследствие в извършеното деяние в изпълнение на предварително взетото
решение.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се
установява, че тримата подсъдими са направили опит да отнемат чуждо движимо
имущество - / медни елементи за
покривно покритие с общо тегло 41.6
кг, като направили опит да прекратят фактическата
власт върху вещта и да установят своя фактическа власт върху нея, но деянието останало недовършено по независещи от
тях причини, поради което в случая е налице извършено престъпление
по чл. 195 ал.1, т.5 /за подс. А. и т.7/ във връзка с чл.18 ал.1 от НК.
Настоящата
инстанция намира, че от направените самопризнания на тримата подсъдими и
събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които ги
подкрепят, както и от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи и
веществените доказателства по делото по безспорен начин е установено, че тримата
подсъдими са автори на деянията, за които са предадени на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянията, призна
подсъдимите за виновни и ги осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направените
от тримата подсъдими самопризнания, от писмените доказателствата по делото,
които ги подрепят, от разпитаните на досъдебното
производство свидетели, заключенията на изготвените на досъдебното производство
експертизи и веществените доказателства по делото.
Причините за извършеното
престъпление произтичат от формирани престъпни
навици за А. за противоправно поведение и стремежа на тримата подсъдими към
незаконно облагодетелстване.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. А.,
настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК определи наказанието при
условията на чл.58а във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.2, ал.2 от НК – като предвид направените самопризнания и проявена критичност към извършеното, както и обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на
съд е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години,
определи наказанието под най-ниския предел, поради което и на основание по чл. 195, ал.1, т.5, т.7 във вр. с чл.18, ал.1, и чл.28, ал.1 чл.58а и
чл.55, ал.1, т.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК, му
наложи наказание 10 /десет/ месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На осн. чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК, съдът приспадна времето през което подсъдимият е бил задържан за 24
часа на 05.04.2010 год. в РУП
Ловеч.
Съдът
намира, че така наложеното наказание на подс. А. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. И.,
настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК определи наказанието при
условията на чл.58а във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.2, ал.2 от НК – като предвид направените самопризнания и проявена критичност към извършеното, както и обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на
съд е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години,
определи наказанието под най-ниския предел, поради което и на основание по чл. 195, ал.1, т.5 във вр. с чл.18, ал.1 и чл.58а и чл.55, ал.1, т.1 във
вр. с чл.2, ал.2 от НК, му наложи наказание 4 /четири/
месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като прие, че с оглед
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най - вече с оглед поправяне
на осъденият не е наложително реалното изтърпяване на наказанието.
На осн. чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК, съдът приспадна времето през което подсъдимият е бил задържан за 24
часа на 05.04.2010 год. в РУП
Ловеч.
Съда
намира, че така наложеното наказание на подс. И. е справедливо, и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Д.,
настоящата инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК определи наказанието при
условията на чл.58а във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.2, ал.2 от НК – като предвид направените самопризнания и проявена критичност към извършеното, както и обстоятелството, че за престъплението за което е предаден на
съд е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години,
определи наказанието под най-ниския предел, поради което и на основание по чл. 195, ал.1, т.5 във вр. с чл.18, ал.1 и чл.58а и чл.55, ал.1, т.1 във
вр. с чл.2, ал.2 от НК, му наложи наказание 4 /четири/
месеца лишаване от свобода.
На
основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като прие, че с оглед
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и най - вече с оглед поправяне
на осъденият не е наложително реалното изтърпяване на наказанието.
На осн. чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК, съдът приспадна времето през което подсъдимият е бил задържан за 24
часа на 05.04.2010 год. в РУП
Ловеч.
Съда
намира, че така наложеното наказание на подс. Д. е справедливо, и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В
съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи
предявеният граждански иск за имуществени вреди от престъплението от Община Ловеч представлявана от
Кмета на Община Ловеч Минчо Казанджиев, в с.з. от юрист.Х.И. против подсъдимите Г.А.А., К.П.И. и Х.М.Д. солидарно за сумата от 970.60 лева, представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
начиная от 05.04.2010г. до окончателното
изплащане на сумата, като основателен и доказан, като прие, че и тримата подсъдими с
виновното си, противоправно поведение са осъществили фактическия състав на
непозволеното увреждане и между виновното и противоправно поведение на
подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка.
Стойността на нанесените имуществени вреди се установява от заключението на
в.л.
При
този изход на процеса, съдът осъди подсъдимите Г.А.А., К.П.И. и Х.М.Д., с горната самоличност да заплатят солидарно на ОД на МВР Ловеч сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за експертиза.
При
този изход на процеса, съдът осъди подсъдимите Г.А.А., К.П.И. и Х.М.Д., с горната самоличност да заплатят солидарно на ЛРС сумата от 30.00 лева, представляващи разноски
за в.л. и сумата от
50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
При
този изход на процеса съдът отне Веществените доказателства – черен спортен сак с размери
40/20/30 см. с надписи върху него „Фила”, зелен цилиндричен сак от брезент и
черен спортен сак с размери 50/30/30 см. с надписи върху него „Адидас”, в полза
на държавата, като предвид ниската им стойност след влизане на присъдата в
сила, постанови да се унищожат.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: