Решение по адм. дело №780/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл. 46, ал.5 от Закона за общинската собственост.

Образувано е по жалбата на Д. И. И., представляван от редовно упълномощен адвокат, против Заповед №10-00-2196/27.06.2025 г., издадена от Кмета на община Стара Загора за прекратяване на Договор за наем №2022/17.07.2024 г., сключен между Кмета на община Стара Загора в качеството му на наемодател и Д. И. И. в качеството му на наемател по отношение на недвижим имот частна общинска собственост, актуван с АОС №17603/16.01.2018г., представляващ апартамент № 98, находящ се в [населено място], [жк], вх.А, ет.3, със застроена площ от 32.55 кв.м., състоящо се от спалня-дневна, кухненски бокс, коридор, баня с тоалетна, балкон, заедно с мазе № 12 с площ от 1.75 кв.м.

Заповедта е издадена на основание чл.46, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост вр. с чл.7, ал.1, т.11 и чл.32, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на община Стара Загора /Наредбата/ при следните мотиви: На Д. И. И. е предоставен общински жилищен имот като крайно нуждаещ, съгласно списъка за настаняване на крайно нуждаещи се граждани за 2013 г. В изпълнение на чл.23, ал.1 от Наредбата наемателят е подал декларация на 01.11.2024 г. за обстоятелствата по чл.7 и чл.8 от Наредбата /жилищна нужда/ с приложени към нея документи, от които е изчислено, че средномесечният му доход е 1 511.40 лв., поради което надвишава определената норма от една минимална работна заплата – 1077 лв. към 01.11.2024г. /датата на подаване на декларацията/ - съгласно мотивите към писмо изх. № 10-11-10201/14.05.2025 г. /л.30 по делото/, с което жалбоподателят е уведомен за предстоящото издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение.

От приложените към декларацията документи е установен доход, както следва: От удостоверение за декларирани данни с изх. №240192404598562/30.10.2024 г., издадено от ТД на НАП Пловдив с предмет Справка с данни за осигуряване за период от 01.10.2023г. до 31.10.2024г. /л.43 по делото/ е изчислен месечен облагаем доход за периода от 10.2023г. до 12.2023г. в общ размер от 11 605.28лв. От Удостоверение № 1021-23-1135#1/31.10.2024 г., издадено от ТП на НОИ /л.81 по делото/ е изчислен размер на изплатена пенсия общо от 5630.56лв. за времето от 11.2023 г. до 31.10.2024г. От Удостоверение № ЗСПД/Д-СТ/495/22.01.2024 г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] /л.84/ е видно, че за времето от м.01.2023г. до м.12.2023г. наемателят е получил помощ по чл.72, т.5 от Закона за хората с увреждания в общо размер от 900.99лв. В мотивите органът се позовава и на Удостоверение №23-00211496/31.10.2024 г., издадено от ТП на НОИ Стара Загора /л.83/ в уверение на това, че за времето от 01.11.2023г. до 31.10.2024г. на лицето не е изплатено парично обезщетение и/или помощ. Общият размер на доходите, удостоверени с изброените документи е 18 136.83лв., който разделен на 12 месеца дава резултат от 1 511.40лв. на месец за година, която не е посочена в заповедта, нито в писмото за уведомяване на жалбоподателя за предстоящото нейни издаване.

Мотиви към оспорената заповед са изложени конкретно и в уведомително писмо изх. №10-11-10201/14.05.2025г. на Заместник-кмет ОСЗСД на Община Стара Загора, с което наемателят е уведомен, че въз основа на документите, представени към ежегодната декларация, подавана в изпълнение на задължението по чл.23, ал.1 от Наредбата и с цел проверка на условията по чл.7 и чл.8 от същата, е установен размер на средномесечния доход за член от семейството от 1511.40 лв., който надвишава определената в чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата норма от една минимална работна заплата към момента на подаване на декларацията, която [рег. номер].

Заповед № 10-00-2196/27.06.2025 г. на Кмета на община Стара Загора е връчена на жалбоподателя лично на 03.07.2025г. с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред Административен съд – Стара Загора. Жалбата е подадена на 17.07.2025г. от лице, което е адресат на неблагоприятния за него административен акт, поради което е допустима.

С жалбата се иска отмяна на Заповед №10-00-2196/27.06.2025г. на Кмета на община Стара Загора като издадена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на принципа за пропорционалност. Твърди се, че доходът е в размер по-нисък от една минимална работна заплата за страната към момента на подаване на декларацията. Прекратен е трудовият договор с Община Стара Загора за предоставяне на социална услуга „Асистентска подкрепа“, който доход е възлизал на 665.38 лева месечно, а считано от 01.01.2025г. размерът на МРЗ за страната [рег. номер]., тоест претендира се, че като доход са [жк], както подпомагането за 2023г. по Закона за хората с увреждания, докато правно значение имат само трудовите доходи. Административният орган не е взе предвид положението на жалбоподателя – наемател като лице, за което с решение на ТЕЛК е установена трайно намалена работоспособност вид/степен на увреждане от 96.2 процента спрямо здравия човек със срок пожизнен. Ограничението относно вида на труда, което увреждането поставя и ниските доходи на жалбоподателя, който живее сам, не са взети предвид за преценка на жилищната му нужда и възможността сам да я задоволи. Нарушен е принципът на пропорционалност при намесата в правото на жилище.

В открито съдебно заседание се поддържа искането за отмяна на заповедта като постановена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на неговата цел. Разноски не се претендират.

Ответникът – Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.

Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Заповед №10-00-2196/27.06.2025г. на Кмета на община Стара Загора е мотивирана с отпадане на условието по чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата вр. с чл. 46, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост – наемните правоотношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, като в случая се сочи да е отпаднало условието за средномесечен доход на член от семейството по-малък или равен на една минимална работна заплата, който се определя по аргумент от чл.8, ал.5, т.5 от Наредбата въз основа на общия годишен доход, съгласно ЗДДФЛ за предходната година, формиран от заплати и пенсии, както и допълнителни доходи от хонорари, граждански договори, търговска и стопанска дейност, отдаване под наем на собствен сграден фонд, земеделски земи под аренда и други.

Договорът, чието прекратяване се разпорежда с оспорената заповед, е сключен на 17.07.2024 г. за срок от пет години, считано от 01.08.2024 г., въз основа на Заповед № 10-00-1675/26.06.2024 г. на Кмета на община Стара Загора за продължаване на наемното правоотношение за същото жилище и със същия наемател за нов срок от пет години, поради установена жилищна нужда от документите, приложени към Заваление №22-84-10/29.01.2024 г., подадено от жалбоподателя. Това означава, че към 26.06.2024 г. жалбоподателят е отговарял на изискванията на чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата, защото на основание чл.20, ал.2 от Наредбата преди издаване на заповед за настаняване се проверяват обстоятелствата по чл.7 и чл.8 от същата Наредбата /обуславящи жилищна нужда/, а при необходимост се подава нова декларация. По силата на чл.20, ал.2 изречение второ от Наредбата настъпилите промени се вземат предвид при настаняването. Следователно и като се има предвид действието на влязъл в сила административен акт, какъвто е заповедта за настаняване от 26.06.2024 г. се налага извод, че доходите за предходната 2023 г. и тези до 26.06.2024 г. са взети предвид – към този момент жилищната нужда е установена и не може да отпадне занапред, поради средномесечен доход, формиран за период преди 26.06.2024 г. Този въпрос е преклудиран и може само по реда на възобновяването по чл.99 от АПК да бъде преразглеждан. С издаването на оспорената заповед на основание средномесечен доход, изчислен от помощта по ЗХУ за цялата 2023г. и доходи от пенсия и трудово възнаграждение за периоди 09.2023г. до 11.2024 г. се преразглежда въпрос, който е решен с влязъл в сила административен акт – този за изпълнение на изискването по чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата към 26.06.2024 г. Ежегодната декларация има за цел да установи за всеки едногодишен период, който е изтекъл след заповедта за настаняване, че жилищната нужда съществува. По тази причина ежегодната декларация се подава до 31.12 на текущата. Периодът от една година, който е следвало да бъде преценен е този от 26.06.2024 г. до 26.06.2025г., а това означава да се вземе предвид декларация, за чието подаване срокът все още не е изтекъл. Следователно и като се имат предвид периодите, посочени в удостоверенията за доходи, на които органът се позовава, се налага извода, че към датата на издаване на оспорената заповед за прекратяване на наемното правоотношение – 27.06.2025г., фактическият състав на чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата не е установен. Промяна на условието по чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата може да настъпи след изтичане на една календарна година – предходната, по аргумент от чл.8, ал.5, т.5 вр. с чл.23, ал.1 от Наредбата, а такъв е всеки едногодишен период, считано от заповедта за настаняване. Оспорената заповед за прекратяване на договора е издадена на 27.06.2025 г., което е една година след 26.06.2024 г., но видно от периодите, посочени в удостоверенията, на които органът се основава, не са взети предвид доходите на жалбоподателя за този период, за да се приеме, че актът е основан на фактите, посочени в приложената материалноправна разпоредба – чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата. Общият доход е изчислен към 01.11.2024 г. като в нарушение на материалния закон – чл.13 от ЗДДФЛ, в неговия размер са включени помощи по чл.70, т.3 и чл.72, т.5 /за общински наем/ по Закона за хората с увреждания.

В оспорената заповед и писменото уведомление до жалбоподателя за предстоящото й издаване, в което се съдържат конкретните фактически мотиви за прекратяване на договора, а именно за установения размер по чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата, е посочен годишен доход по чл.8, ал.5, т.5 от ЗДДФЛ, в който е включена помощта по Удостоверение № ЗСПД/Д-СТ/495/21.01.2024г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, изплатена помощ в размер на 900.99лв. за времето от 01.2023г. до 12.2023г. по чл.70, т.3 и чл.72, т.5 от Закона за хората с увреждания, представляваща 25 на сто от линията на бедност за хора с над 90 на сто степен на увреждане и за наем на общинско жилище.

На основание чл.8, ал.5, т.5 от Наредбата лицата декларират общия годишен доход, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ, формиран от заплати и пенсии, както и допълнителни доходи от хонорари, граждански договори, търговска и стопанска дейност, отдаване под наем на собствен сграден фонд, земеделски земи под аренда и други. Следователно общият годишен доход за целите на чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата е определен чрез два способа – доходи по смисъла на ЗДДФЛ, по чиито критерии се определят и непосочените „други“ доходи, и изрично изброените в чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата пенсии и доходи от земеделски земи под аренда, които не са доходи, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ. Не отговаря на критериите за доход помощта по чл.70, т.3 и добавката за наем на общинско жилище по чл.72, т.5 от ЗХУ, защото на основание чл.13 от ЗДДФЛ не се облагат помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт. Тези помощи не са изброени и изрично в чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата, поради което незаконосъобразно са включени в общия годишен доход на жалбоподателя.

Следващото доказателство за преразглеждане на материалноправен въпрос за жилищната нужда, разрешен с влязъл в сила административен акт от 26.06.2024 г., е доходът от заплати за периода 10.2023 г. до 09.2024 г., който е в размер на 11 605.28лв. и разделен на 12 месеца има за резултат сумата от 967.10 лв., която е малко повече от 933 лв., колкото е МРЗ за 2024 г., но времето от 10.2023г. до 06.2024г. няма правно значение – доходът до 26.06.2024 г. вече е взет предвид при издаване на заповедта за настаняване. Същото се отнася и до пенсията на жалбоподателя за периода от 11.2023 г. до 10.2024 г., чийто размер общо 5630.56 лв. и участва в общия годишен доход по силата на чл.8, ал.5, т.5 от Наредбата, но за друг период – след 06.2024 г. Органът е длъжен да провери към момента на издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение дали е изтекла една година от момента на издаване на заповедта за настаняване и да провери общия годишен доход не само за тази една година, но по разпореждане на чл.20, ал.2 от Наредбата и съобразно казаното по-горе, че фактите трябва да съществуват към датата на постановяване на административния акт, дали е налице жилищна нужда към 27.06.2025г. В противен случай актът се издава без да съществува фактическото основание за прилагане на правните последици, които се свързват с него.

Жалбоподателят е представил на органа Удостоверение за получен доход от пенсия с изх. №1021-23-459#1 от 19.05.2025г. за доход от пенсия в периода от 06.2024 г. до 05.2025г. в общ размер от 6 022лв., който разделен на 12 месеца дава резултат от 501.905лв. средномесечен доход от пенсия или два пъти по-малко [рег. номер]., колкото е МРЗ за 2025г. За времето от 01.2024 г. до 27.06.2025 г. има доказателства за трудов доход за м.07, 08 и 09.2024 г. в общ размер на 4 382.01 лв., което добавено към размера на пенсията от 6 022 лв. и разделено на 12 месеца дава резултат от 867лв. – по-нисък от МРЗ, както за 2024 г., така и за 2025 г. Органът не е установявал дали към 27.06.2024 г. лицето има средномесечен доход от поне 1077 лв., а от събраните по делото доказателства за периода с правно значение – 26.06.2024 г. до 26.06.2025г. не се установява надвишаване на максималния праг по чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата. Паричното обезщетение за безработица в размер на 18 лв. дневно, считано от 25.04.2025 г. не може да бъде включено в общия годишен доход, поради изричното му изключване от чл.13 от ЗДДФЛ и непосочването му в чл.8, ал.5, т.5 от Наредбата като доход. Отново следва да се припомни, че в чл.8, ал.5, т.5 от Наредбата под други се има предвид доходи от други дейности, които отговарят на признаците за облагаеми по ЗДДФЛ. Относно необлагаемите доходи, които участват в общия годишен доход за целите на чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата се изисква изричното им изброяване, съобразно възприетия подход за формиране на правната норма – доходи по ЗДДФЛ примерно, но не изчерпателно изброени, и доходи, изключени от ЗДДФЛ, но поради това изрично посочени в чл.8, ал.5, т.5 от Наредбата.

Към установения доход от пенсия в размер на 6 022 лв. не може да се добави доходът от трудов договор №538/01.07.2025г., сключен с управителя на Социална услуга „Асистентска подкрепа“ към Община Стара Загора със срок до 30.06.2026г., защото той е с дата след едногодишния предходен период, приключил на 27.06.2025г., когато е издадена и оспорената заповед. Следва да се укаже, че годишният доход се формира от доходите след отчисляване на задължителните здравно осигурителни вноски, съгласно правилата на ЗДДФЛ, приложими по аргумент от чл.8, ал.5, т.5 от Наредбата, което трябва да се съобрази при изчисляване на следващия едногодишен период – 27.06.2025 г. до 27.06.2026 г., тъй като предходният е преклудиран с отмяната на настоящата заповед, която е издадена при липса на отпаднало условие по чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата. Преценката за законосъобразност на административния акт се извършва спрямо действащия закон и съществуващите факти към датата на неговото издаване. С отмяната му, поради неправилно приложение на материалния закон, фактическото основание се преклудира и не може да бъде преразглеждан материалноправният въпрос – чл.177 от АПК, а именно, че жилищна нужда съществува към 27.06.2025г., поради което преценката на условието по чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата ще се извършва за следващия едногодишен период.

Заповед № 10-00-2196/27.06.2025 г. на Кмета на Община Стара Загора следва да бъде отменена като постановена при неправилно приложение на чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС вр. с чл.7, ал.1, т.11 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на община Стара Загора.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Стара Загора

ОТМЕНЯ Заповед № 10-00-2196/27.06.2025 г. на Кмета на община Стара Загора за прекратяване на договор за наем № 2022/17.07.2024 г., сключен с Д. И. И., [ЕГН].

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.