П Р О Т О К О Л
Година
Старозагорски районен съд Единадесети
граждански състав
На 16 декември Година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар: ЕМИЛИЯ Д.
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА гражданско
дело номер 4799 по описа за 2019 година
На именното повикване в 14.15 часа се явиха:
ИЩЕЦ: „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр.Стара Загора - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител по делото. Постъпила
е молба от пълномощника на ищеца, с която се моли да бъде даден ход на делото в
отсъствие на ищцовата страна.
ОТВЕТНИК: “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД гр.Пловдив - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител
по делото. Постъпила е молба, с която се моли да бъде даден ход на делото в
отсъствие на ответната страна, да бъде допълнен докладът с направените в
молбата възражения и твърдения, изразява се становище по назначената съдебна
икономическа експертиза. Прави се възражение за размера на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна. Претендират се разноски.
ВЕЩИ
ЛИЦА: П.Т.С. – налице.
Д.Д.Д. – налице.
СЪДЪТ намира,
че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът
прави доклад по делото.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е потребител на ел.енергия за
обект с ИТ № 2008261 – Извод Зимница - с.Зимница, който обект бил собственост
на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със
съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната ел. енергия на
този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на
ниво ниско напрежение (НН). Ищецът твърди, че през месец октомври 2014г. е
заплатил на ответното дружество сумата 514,80лв. по фактура
№**********/30.09.2014 г., представляваща такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа за обекта, собственост на ищеца. Считано от
01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се
заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за
достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за
процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези
клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13.
Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай за
Извод Зимница - с.Зимница, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца бил самият Извод Зимница, след
който започвал собствения на ищеца електропровод/въздушно трасе, чрез който се
захранвала Помпена станция „Зимница“. Ищецът твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване. След
изпращане на писмо изх. №1748/23.10.2008г., по отношение на обекти: подстанция
„Тополовград”; извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/; извод „Рила”;
- ВиК -Зимница; ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на
измерване, като енергията се измервала на ниво СН. Ищецът бил собственик на
обекта Извод Зимница - с.Зимница, което обстоятелство не се оспорвало от
ответника. Обектът бил включен в капитала на дружеството от 1995г. Счита, че
тъй като ответникът не е собственик на електроразпределителната мрежа, ищецът
не дължи плащане на такса пренос, която към настоящия момент вече не била
начислявана от ответника. По същите съображения ищецът не дължал и такса достъп
до електроразпределителната мрежа. Поради тази причина сумата 514,80лв. по
фактура №**********/30.09.2014 г., представляваща такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа за обекта на ищеца била начислена и заплатена
неоснователно. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 514,80лв. по фактура №**********/30.09.2014г., представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
на средно напрежение - Извод Зимница - с.Зимница, ИТ № 2008261, за периода
01.09.2014 г. - 30.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В
законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който счита предявеният
иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание,
така и по размер. Излага подробни съображения за фактическите и правните
основания, даващи право на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да начислява
такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обекта. Твърди, че
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи
условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.200 г. „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004г.
и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия” на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43,
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавала само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. По силата на чл.7, т.1
от общите условия и чл.4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е процесното ИТН 2008261. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11,
т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18
от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг” ЕАД, като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечната
фактура, представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която
съставлявала исковата сума. Ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„Електроразпределение Юг” ЕАД (електроразпределително дружество). Между ищеца и
„Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Разпределението на електрическа енергия според §1, т.49 от ДР на
ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия през
разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа енергия”
също подлежала на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната
мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо,
средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа
енергия” (§1, т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД като притежател на Лицензия № Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвал
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от
ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура
била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия. Ответникът твърди, че
съгласно решение на ДКЕВР № Ц-021/26.06.2008г. (в сила от 01.07.2008г.) цената
за достъп до електроразпределителната мрежа била задължителна, заплащала се от
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и
отразявала всички разходи, които „Електроразпределение Юг” ЕАД извършвало за
осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, като в тази цена не се
включвали стойността на присъединителните съоръжения и разходите за тяхното
поддържане. Те се включвали в цената за пренос. Таксата за
достъп била относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Никакво друго разграничение, касаещо начина на
присъединяване, собственост на съоръжения или доставчика на ел. енергията, не
било релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки клиент, включително от
ищеца. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на
договора за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато
изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп
по определените от КЕВР цени. В ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и
от приложените към делото фактури, издадени на ищеца били видно, че те
отговарят на изискванията на ОУ. Счита, че процесната
сума била дължима, тъй като услугата достъп до електроразпределителната мрежа
била предоставена на ищеца. Сумата била основателно начислена, а исковата
претенция била неоснователна. Моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.
От така подадената искова молба съдът намира, че е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД – за заплащане
на сумата от 514,80лв. по фактура
№**********/30.09.2014г., представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Извод Зимница -
с.Зимница, ИТ № 2008261, за периода 01.09.2014 г. - 30.09.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на
окончателното изплащане на сумата.
Подлежат на
доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Поради тази причина, в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, а
ответникът се е обогатил, че обедняването и обогатяването произтичат от общ
факт, т.е.налице е връзка между тях, че ищецът няма друго средство за правна
защита, както и размерът на сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно,
а ищецът се е обеднил. В тежест на ответника е да докаже законосъобразното
начисляване на сумата. Страните са представили писмени доказателства и сочат
събирането на други доказателства за всички твърдяни от тях обстоятелства.
Съдът пристъпи към
изслушване заключението на съдебната икономическа експертиза.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.Т.С. - 47г., български гражданин,
неосъждана, без родство.
Предупредена за отговорността по чл.291 НК.
Обещава да даде добросъвестно и вярно
заключение.
Представила съм писмено заключение в
срок, което поддържам. Допълнения и уточнения нямам.
Съдът намира, че следва да приеме
заключението на съдебната икономическа
експертиза като компетентно и добросъвестно
изготвено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
заключението на съдебната икономическа
експертиза, изготвено от вещото лице П.Т.С..
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на вещото лице П.Т.С. в размер на 200 лева,
което да се изплати от внесения от ищеца депозит.
На вещото лице се издаде РКО.
Съдът пристъпи към изслушване заключението на
съдебната техническа експертиза.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Д.Д. - 66г., български гражданин,
неосъждан, без родство.
Предупреден за отговорността по чл.291 НК.
Обещава да даде добросъвестно и вярно
заключение.
Представил съм писмено заключение в
срок, което поддържам. Допълнения и уточнения нямам.
Съдът намира, че следва да приеме
заключението на съдебната техническа
експертиза като компетентно и добросъвестно
изготвено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
заключението на съдебната техническа
експертиза, изготвено от вещото лице Д.Д.Д..
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на вещото лице Д.Д.Д. в размер на 200 лева,
което да се изплати от внесения от ищеца депозит.
На вещото лице се издаде РКО.
С постъпилата
от ищеца молба не се поддържа подадената искова молба и исковата претенция в
нея, като на основание чл.232 ГПК се прави оттегляне на иска. Моли се да бъде
намален размерът на юрисконсултското възнаграждение на ответника до размера от
100 лева. Съдът
намира, че молбата за оттегляне на иска е своевременно подадена, съобразно
разпоредмата на чл.232 от ГПК, преди първото съдебно заседание, с оттеглянето
на иска се десезира съдът от спора, предвид което делото следва да бъде
прекратено. На основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, предвид което и с оглед представения списък за разноски
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело №4799/2019г. по описа на
РС Стара Загора.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Стара
Загора, ЕИК *********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване от страните в едноседмичен срок от от съобщаването пред ОС Стара
Загора.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.30 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: