Решение по адм. дело №411/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на М. Н. Г., [ЕГН], [населено място], чрез адв. Е. И., САК срещу Заповед № 4078з-849/12.08.2025г. на директора на РДГП – Д***. С оспорената заповед за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, на младши експерт М. Н. Г. – младши оперативен дежурен в ГПУ – Т***, към РДГП – Д****, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при неспазване на установената форма, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. По същество се излагат доводи за липса на посочване в заповедта на доказателства за извършеното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, неяснота в какво се изразява нарушението, какви са правните основания, каква е фактическата обстановка и какво е обосновало извод у административния орган, че дисциплинарното нарушение е виновно извършено. Пледира се, че в хода на производството фактическата обстановка не е изяснена всестранно, пълно и обективно, а при издаване на заповедта не са взети предвид възраженията на наказания служител. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат Е. И. от АК – С****. Жалбата се поддържа по изложените в същата съображения. Излагат се допълнително доводи, че от събраните доказателства по безспорен начин е доказано, че М. Г. не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, както и че е допуснато друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила предвид данните по преписката, че първоначално е започнало извършването на проверка, неправилно преобразувана в дисциплинарно производство. Твърди се още, че не става ясно от доказателствата каква е причината производството, първоначално образувано срещу двама служители, впоследствие да бъде насочено срещу М. Г. за задължения на други служители. Претендира се присъждане на съдебни разноски по приложен списък.

В съдебно заседание ответникът – директор на РДГП – Д****, ГДГП, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. В писмена защита вх. № 2619 от 27.10.2025 г. (л. 76) по подробно изложени съображения оспорва жалбата като неоснователна, пледира компетентност на органа, издал оспорвания акт, формална, процесуална и материална законосъобразност на производството, съответствие на оспорената заповед с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд – П*****, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. Н. Г. заема младша изпълнителска длъжност „младши оперативен дежурен“, със специфично наименование на длъжността „младши експерт“, в Гранично полицейско управление (ГПУ) – Т****, към РДГП – Д*****, ГДГП, считано от 14.04.2015 г., към датата на издаване на оспорваната заповед, както и към момента на обявяване на настоящото дело за решаване (кадрова справка на л. 38 и длъжностна характеристика на л. 71).

На 14.06.2025 г., в 16:45 часа, със Заповед за задържане на лице рег. № 4372зз-85/14.06.2025 г. (л. 42), издадена от М. Б. Е., заемащ длъжност КО при ГОДГ към ГПУ – Т****, в ГПУ – Т***, е задържано лицето Л. Ц. Т. за превозване на нелегални мигранти с личния ѝ автомобил в граничната зона. В заповедта изрично е посочено, че „лицето не е настанено в обособено ПНЗЛ (помещение за настаняване на задържани лица), поради липса на такова, а е било охранявано непрекъснато…“. Л. Т. е освободена на 15.06.2025 г., в 17:25 часа, от инспектор Х. Н. – полицейски инспектор в Група ОДГ на ГПУ – Т****, при РДГП – Д**** (разписка на л. 26, гръб).

Видно от работен график за месец юни 2025 г. на ОДЧ (оперативна дежурна част) на ГПУ – Т***** (л. 33), и сведение от 01.07.2025 г. (л. 30), на 15 юни 2025 г. жалбоподателят М. Г. е определен за оперативен дежурен за 24 часа, и същият приема дежурството в 08:30 часа на 15 юни 2025 г. /неделя/.

С Докладна записка рег. № 4372р-3386/16.06.2025 г., (л. 25), началникът на ГПУ – Т****, предлага на директора на РДГП – Д****, да разпореди извършване на служебна проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка със задържането на лицето Л. Ц. Т. в ГПУ – Т****, предвид данните за освобождаването ѝ 40 минути след „изтичане на допустимия от закона срок за задържане на лице“ – на 15.06.2025 г. в 17:25 часа, при факт на осъществено задържане на същата на 14.06.2025 г. в 16:45 часа.

Въз основа на така изготвената докладна записка, със Заповед рег. № 592 от 19.06.2025 г. (л. 23), директорът на РДГП – Д****, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, чл. 10 и чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, разпорежда извършването на проверка по случая от нарочно определена Комисия, включваща в състава си трима служители от РДГП – Д****. Разпоредено е проверката да бъде извършена в срок до 16.07.2025 г., за което да се изготви писмена справка. Жалбоподателят М. Г. се запознава със заповедта на 27.06.2025 г. в 10:12 часа, видно е от саморъчно подписано отбелязване (л. 24, гръб).

Въз основа на така издадената заповед Комисията извършва проверка, за резултатите от която е изготвена Докладна записка рег. № 4078р-9628 от 08.07.2025 г. (л. 26-29), в която са отразени обстоятелствата, съдържащи се в снети писмени сведения от жалбоподателя М. Г., от инспектор Х. Н. – полицейски инспектор в Група ОДГ на ГПУ – Т****, при РДГП – Д****, и от Г. С. Г. – старши полицай (ВСК) в ГОДГ на ГПУ – Т****, РДГП – Д****.

В писменото сведение на М. Г. от 27.06.2025 г. (л. 30), се посочва, че на 15.06 2025 г. в 08:30 часа е приел дежурството от младши експерт Р. В., като към този момент в ГПУ – Т****, е имало 6 задържани лица, едно от които българска гражданка. За охраната на задържаните лица в ГПУ – Т****е отговарял младши инспектор Г. Г.. Към този момент на смяна е и полицейски инспектор Х. Н.. Около 09:30 часа пристигнал НГ – ОИД (началник група „Оперативно-издирвателна дейност“) И. Т., а около 10:00 часа пристигнал и разследващ полицай от РДГП – Д*** – Д. К., които започнали работа със задържаните лица. Към 11:00 часа жалбоподателят М. Г. успял да осъществи връзка със служителите от сектор „Реадмисия“ към ГДГП за транспортиране в 16:30 часа на задържаните без документи лица до С. – С****. Около 10:00 часа инспектор Н. е откарал със служебен автомобил служители на ГПУ – Т*** до връх Р***, върнал се около 12:00 часа. От проведен разговор с разследващия полицай, последният казал на жалбоподателя, че трябва да разпита лицата и ще бъде готов с всички документи до 16:30 часа. Разследващият полицай излязъл от ГПУ – Т***, към 12:30 – 13:00 часа, за да се срещне с прокурор от РП – П****, и се е върнал около 16:00 часа. Г. провел разговор с него и му казал, че документите на лицата трябва да бъдат оправени до 16:30 часа от колегите, тъй като от сектор „Редамисия“ ще дойдат да ги вземат за транспортиране до С. – С****, при което разследващият полицай заявил, че още не е разпитал задържаните лица и му трябва още време. Г. казал на колегите си да подготвят документите на лицата. Служителите от сектор „Реадмисия“ пристигнали в ГПУ – Т***** около 16:40 часа и започнали да проверяват документите на чуждите граждани, които трябвало да бъдат транспортирани до С.. В периода от 16:40 до 17:20 часа, докато колегите му оправяли и предавали документите, Г. забравил, че документите на българската гражданка не са „оправени“ да бъде освободена. Около 17:20 часа при колегите от ГОДТ отишъл НГОИД И. Т. и им казал да оправят заповедта за задържане на българската гражданка, след което последната останала в района на ГПУ – Т*****, до около 18:00 часа. През това време, по искане на разследващия полицай пристигнал младши експерт А. Г., за да бъде извършен оглед на автомобила, с който са превозвани лицата. Според сведението на Г. задържаната българска гражданка си тръгнала от ГПУ – Т**** след 18:00 часа, като автомобилът е взет от нейна приятелка, а в ГПУ – Т**** същата е била с адвоката си.

Докладната записка съдържа възпроизвеждане на данните, съдържащи се и в писмено сведение с рег. № от 01.07.2025 г., дадено от инспектор Х. Н., непредставено по делото. Установява се от съдържанието на докладната, че на 15.06.2025 г. Х. Н., отивайки на работа в ГПУ – Т****, установява, че служителите от предната смяна са задържали 6 лица, измежду които и българска гражданка. Около 09:00 часа, със служебен автомобил и 2 служители, инспектор Н. се насочил към връх Р****, като се е прибрал около обяд. В управлението е имало разследващ полицай, който работел със задържаните лица. Според инспектор Н. около 16:30 часа пристигнал екип на служители от сектор „Реадмисия“ към ГДГП и започнало съвместно „окомплектоване“ на задържаните лица. Около 17:25 часа при инспектор Н. отишъл ст. инспектор И. Т. – началник на група ОИД в ГПУ – Т***, който му казал да освободи лицето, без инспектор Н. да уточнява кое лице, като твърди, че започнал незабавно да оформя документите по освобождаване на лицата, без да уточнява кои лица.

Съдът се запозна с писмено сведение от 27.06.2025 г., дадено от младши инспектор Г. Г., старши полицай (ВСК) в ГОДГ на ГПУ „Т****“ при РДГП – Д***** (л. 34), също обосновало цитираната докладна записка. От съдържанието му се установява, че на 15.06.2025 г. в 08:30 часа, застъпвайки на смяна от 08:30 до 10:30 часа Г. Г. е бил назначен в ГПН „Резерв“ за обучение на служебно куче, както и обслужване на питомника. Около 10:30 часа е поел охраната на две от задържаните лица, като не уточнява кои са лицата, както и сочи, че тъй като в ГПУ – Т*** няма обособено помещение за задържани лица, ги охранявал на двора в управлението до освобождаването им в 17:25 часа.

Въз основа на данните в посочените писмени сведения, в докладната от 08.07.2025 г. Комисията констатира, че във връзка със задържането на българската гражданка Л. Т., задържана на основание Заповед № 4372зз-85/14.06.2025 г. в 16:45 часа, освободена на 15.06.2025 г. в 17:25 часа – 40 минути след допустимия в закона срок за задържане на лице, са налице данни за извършени дисциплинарни нарушения от двама служители на ГПУ – Т***, както следва: от инспектор Х. Н., полицейски инспектор V-та степен в Група ОДГ на ГПУ – Т**** – неизпълнени изисквания на чл. 46, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР; и от младши експерт М. Н. Г., младши оперативен дежурен в ГПУ – Т**** при РДГП – Д**** – неизпълнение на изискванията на т. 6 от Заповед рег. № 4372з-251 от 21.10.2024 г. по описа на ГПУ – Т****, относно създаване на организация и реда за охрана на установени и задържани лица до настаняването им в обособени помещения за настаняване на задържани лица в структурите на МВР и чл. 46, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. Комисията предлага на директора на РДГП – Д****, преписката, образувана със Заповед № 4078з-592 от 19.06.2025 г., да се преобразува в проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с цел изясняване на данни за извършени от инспектор Х. Н. и мл. експерт М. Г. дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗМВР, както и предлага срок за извършване на разследването по дисциплинарното производство – 2 месеца.

Със Заповед рег. № 4078з-698 от 10.07.2025 г. (л. 56), въз основа на данните, съдържащи се в Докладна записка рег. № 4078р-9628 от 08.07.2025 г., директорът на РДГП – Д****, на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и чл. 29, ал. 3, от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., преобразува проверката, разпоредена със Заповед № 4078з-592 от 19.06.2025 г., в дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, с цел изясняване на данни за извършено от младши експерт М. Г. дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 15 от ЗМВР. Със заповедта е определен дисциплинарноразследващ орган (ДРО) – Комисия в състав от трима членове, служители на РДГП – Д****, разпоредено е приобщаване на всички материали от извършената до този момент проверка въз основа на Заповед № 4078з-592 от 19.06.2025 г., имащи отношение към това дисциплинарно производство. Жалбоподателят М. Г. е запознат със заповедта на 21.07.2025 г., след отправена му покана (л. 40) за това, връчена му на същата дата (л. 41), в която му е указано правото да се запознае със заповедта, с обобщената справка и с всички материали по производството, да участва в производството самостоятелно или подпомаган от служител на МВР или адвокат, да прави необходими копия и извлечения, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, както и конкретно да даде писмени обяснения, адресирани до директора на РДГП – Д*****, съответно да представи доказателства за твърдени от него факти и обстоятелства. Видно е от саморъчно отбелязване в разписка, инкорпорирана в тази покана (л. 41), М. Г. посочва, че желае да бъде подпомаган в защитата си от Е. И.. Видно е от изготвена справка от 22.07.2025 г. (л. 53), до 11:00 часа на 22.07.2025 г. М. Г. не депозира писмени обяснения или възражения.

В изпълнение на заповед рег. № 4078з-698 от 10.07.2025 г. на директора на РДГП – Д*****, Комисията извършва проверка. Изготвена е Справка рег. № 4078р-10444 от 23.07.2025 г. (л. 49-52). Въз основа на писмените сведения, обосновали и Докладна записка рег. № 4078р-9628 от 08.07.2025 г., с идентична обстоятелствена част що се отнася до жалбоподателя М. Г., ДРО прави извод, че в хода на проверката е установено допуснато от М. Г. дисциплинарно нарушение, изразяващо се във факта (така, както е описано в справката), че българската гражданка Л. Ц. Т. е задържана със Заповед за задържане № 4372зз-85/14.06.2025 г. по описа на ГПУ – Т*****, в 16:45 часа, а е освободена на 15.06.2025 г. в 17:25 часа от инспектор Х. Н., което надвишава с 40 минути допустимия от закона срок за задържане на лице. С действията си, според ДРО, М. Г. не е изпълнил изискванията на чл. 46, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., а обстоятелствената част на справката съдържа позоваване в тази връзка и на разпоредбите на чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., със съответно цитиране на нормативните текстове. Въз основа на така посочените обстоятелства, правни норми и вътрешнослужебен акт, Комисията предлага на директора на РДГП – Д*****, да наложи на М. Н. Г. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до една година, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. М. Г. се запознава лично със Справката на 25.07.2025 г., в 15:50 часа, въз основа на отправена му покана рег. № 4078р-10501 от 24.07.2025 г. (л. 47), връчена му в 15:30 часа на 25.07.2025 г. (л. 47), в която му е указано правото да даде допълнителни писмени обяснения или възражения в деловодството на РДГП – Д****, адресирани до директора на РДГП – Д****. Не се възползва до 15:30 часа на 28.07.2025 г. от указаното му в поканата право да даде обяснения или да направи възражения, видно е от изготвена справка от 31.07.2025 г. (л. 54).

Комисията приключва дисциплинарното производство със Становище рег. № 4078р-11183 от 05.08.2025 г. (л. 59-60), в което са обективирани изцяло заключенията по изготвената обобщена Справка рег. № 4078р-10444 от 23.07.2025 г. Отбелязано отново е, че деянието, извършено от М. Г., съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 46, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., като се сочи, че същото е извършено виновно под формата небрежност, поради което не попада в категорията на тежките нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, но че не може да се квалифицира и като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. На дисциплинарнонаказващия орган – директор на РДГП – Д*****, е предложено да наложи на жалбоподателя, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове“, дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до една година.

Издадена е оспорената Заповед № 4078з-849/12.08.2025г. на директора на РДГП – Драгоман, с която на младши експерт М. Н. Г. – младши оперативен дежурен в ГПУ – Т*****, към РДГП – Д*****, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, във вр. с т. 6 на Заповед рег. № 4372з-251 от 21.10.2024 г. на началника на ГПУ – Т****, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

От фактическа страна в заповедта се приема за безспорно установено и доказано в хода на извършената проверка, че М. Г. е извършил вмененото му нарушение, тъй като „на 15.06.2025 г., в 17:25 часа, по време на изпълнение на служебните си задължения – в качеството си на длъжностно лице пряко отговарящо за организацията за охраната на задържани лица в ГПУ – Т****, при отсъствието на началника на ГПУ – Т****, не е освободил българската гражданка Л. Ц. Т. в допустимия от ЗМВР срок за задържане, а същият е надвишен с 40 минути, като същата е задържана за срок от 24 часа на 14.06.2025 г. в 16:45 часа със заповед за задържане на лице рег. № 4372зз-85/14.06.2025 г., във връзка с превозване на мигранти в граничната зона.“

Прието във връзка с това е, че служителят е нарушил т. 6 от заповед рег. № 4372з-251/21.10.2025 г. по описа на ГПУ – Т*****, относно създаване на организация и реда за охрана на установени и задържани лица до настаняването им в обособените помещения за настаняване и задържане на лица в структурите на МВР, съгласно която „началникът на ГПУ – Т****, а в мое отсъствие оперативния дежурен в ГПУ, пряко отговаря за организацията за охраната на задържаното лице, а за ГКПП – С******, инструктиращ дежурната смяна“, което според ДНО представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.

Приема се в заповедта, след възпроизвеждане съдържанието на писменото сведение, дадено от М. Г. на 26.06.2025 г., че разгледани и обсъдени са доводите на служителя, но същите не се приемат.

Видът и размерът на дисциплинарното наказание – порицание за срок от 6 месеца, дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) обосновава с тежестта на нарушението, като приема, че макар и деянието да не може да се квалифицира като тежко дисциплинарно нарушение, същото не може да се [жк], поради което счита, че следва да се предприемат мерки за укрепване на дисциплината като се потърси дисциплинарната отговорност на служителя с цел да му се въздейства за спазване на служебната дисциплина и да се предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства превантивно и върху останалите служители. В заповедта се приема, че деянието е извършено във форма на вината – без умисъл. Извършена в заповедта е и оценка на цялостното поведение на държавния служител като е посочено, че до момента на издаването на акта служителят е награждаван многократно в периода от 2006 г. до 2024 г., но също и че му е налагано дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 месеца през 2017 г.

Заповедта е връчена на М. Г. лично на 19.08.2025 г., видно от саморъчно отбелязване в разписка, инкорпорирана в заповедта (л. 20).

По делото са представени кадрова справка и специфична длъжностна характеристика (л. 71-73), с която служителят е запознат на 27.07.2023 г., видно от саморъчно подписан протокол от същата дата (л. 74). Приложи се по делото Заповед рег. № 4372з-251/21.10.2024 г. на началника на ГПУ – Т****, издадена на основание чл. 31, ал.2 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г относно създаване на организация и реда за охрана на установени и задържани лица до настаняването им в обособените помещения за настаняване и задържане на лица в структурите на МВР. Младши експерт М. Г. е запознат с тази заповед на 24.10.2024 г. видно от т. 46 на представения и приложен като доказателство по делото протокол рег. № 4372р-6663/21.10.2024 г. (л. 37).

В съдебно заседание се разпитаха свидетелите Г. С. Г., Д. В. К. и Х. В. Н..

Свидетелят Г. С. Г. работи като граничен полицай в ГПУ – Т****, на длъжност водач на служебно куче. На 15.06.2025 г. застъпил на смяна в 08:30 часа, като до 10:30 часа се занимавал със служебните кучета в питомника, а след 10:30 часа, възложено му от полицейски инспектор Х. Н., охранявал част от задържаните на 14.06.2025 г. лица – българската гражданка и сириецът, които били държани в двора на управлението, на пейка. Охранявал ги, докато не ги поел разследващия полицай около 16:00 часа, който ги извикал на втория етаж на ГПУ – Т****.

Свидетелят Д. В. К. е разследващ полицай от РДГП – Д****, водил образуваното по случая със задържаните лица досъдебно производство. Пристигнал в ГПУ – Т****, към 09:30 часа сутринта и започнал да извършва процесуални действия по разследването. Изпратил и уведомително писмо до Районна прокуратура – П****, с искане за издаване на свидетелство за съдимост и други документи. Отсъствал няколко часа от управлението – от 12:00 до 16:00 часа, тъй като отишъл в Районна прокуратура – П****, за да докладва делото на наблюдаващия прокурор. Между 16:00 и 16:30 часа лицето (задържаната българска гражданка Л. Т.) е привлечена като обвиняема с постановление, като ѝ е взета и мярка за неотклонение, но лицето не е транспортирано, тъй като не е ѝ взета мярка за задържане за 72 часа. След като разпитал Т. в кабинета си, и след като приключил процесуалните действия с нея, в интервала между 16:00 и 16:30 часа, преди да изтече задържането за 24 часа, същата е освободена. Процесуално-следствените действия продължили не по-късно от 16:30 часа. С Т. имало упълномощен от нея защитник, адвокат от Адвокатска колегия – С****. Преди да разпита Т., тя се намирала в двора на ГПУ – Т****, и чакала адвоката си. След освобождаването ѝ останала в двора на ГПУ – Т****, заедно със защитника си, докато пристигнала майка ѝ да я вземе, тъй като нямала транспорт, с който да се прибере до С****.

Свидетелят Х. В. Н. работи като полицейски инспектор в ГПУ – Т***. Застъпил на смяна на 15.06.2025 г. в 08:30 часа. Идвайки на работа разбрал от колегата си от предишната смяна за задържани граждани на М****, опитващи се да преминат незаконно границата. В двора на ГПУ – Т****, на пейката пред сградата, имало една жена и един сирийски гражданин. Същия ден бил наряд, поради което първата му задача след инструктажа била да вземе един от джиповете и да качи двама от служителите на връх Р**. Тръгнал около 09:00 часа и се върнал в ГПУ – Т*** около обяд. Започнал да оформя служебната документация. Като полицейски инспектор, който е на смяна отговаря за всички граничари, които са на работа. Започнал да се занимава с „Реадмисията“, тъй като колегата му казал, че ще дойдат в 16:00 часа и първата му работа била да подготви техните документи. После при него дошъл началник на група „Оперативно-издирвателна дейност“ И. Т., който му казал да връчи заповедта на задържаната, тъй като заповедта не ѝ е била връчена. Заповедта за задържане е изготвена от колегите му от предишната смяна, но не е била връчена. Той я подписал и ѝ я връчил в 17:20 часа. Смяната му продължава 24 часа. В този ден началникът на ГПУ – Т***** не е бил на работа, денят е бил почивен. Присъстващият на място е началник на група „Оперативно-издирвателна дейност“ И. Т. е разпитал българската гражданка, а след това и разследващият полицай е започнал да работи с нея, след 16:00 часа. Л. Т. е била през цялото време на разположение.

Установи се от писмо вх. 3069/03.12.2025г. на Районна прокуратура – П****, че по случая със задържаната българска гражданка Л. Т. е образувано досъдебно производство ДП-3/16.06.2025 г., повдигнато е обвинение на 15.06.2025 г., взета е мярка за неотклонение „подписка“ без данни за часа на повдигане на обвинението.

При така установената фактическа обстановка, решаващият състав от правна страна намира следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт съобразно чл. 211 от ЗМВР, поради което е допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, доколкото е издадена за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на служител на ГПУ - Т*****, и от директора на РДГП – Т***– служител на ръководна длъжност съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР.

Производството е протекло в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като според ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В процесния случай, установи се от доказателствата по делото, Справката, съответно Становището на ДРО, в които се съдържат заключения за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР), са доведени до знанието на директора на РДГП – Д****** на 06.08.2025 г., видно от положената резолюция на изготвената справка, в какъвто смисъл е налице отбелязване и в оспорвания акт. Поради това се приема, че оспорваната заповед с дата 12.08.2025 г., е издадена в законоустановените срокове. Съобразен е и срокът за водене на дисциплинарното производство, установен в разпоредбата на чл. 205, ал. 6, предл. първо от ЗМВР – производството е образувано на 10.07.2025 г., съответно е приключило на 05.08.2025 г. с изготвяне на становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР.

Актът е издаден в предписаната от закона форма (чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 59, във вр. с чл. 2, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211, ал. 1, изр. първо от ЗМВР) и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 194 – чл. 215а от ЗМВР, респективно в раздел II на Глава втора от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна.

Оспорваната заповед отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като съдържа фактите, въз основа на които дисциплинарнонаказващият орган е обосновал извод за извършено от страна на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, както и правните норми, които се считат за нарушени. Във връзка с доводите в жалбата, свързани с неяснота на фактическото описание на нарушението, същите са предмет на обсъждане и проверка в частта по приложимия материален закон.

Съобразени в процесното производство са и разпоредбите на ЗМВР – чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, и Инструкцията – чл. 44, ал. 4 и 5, регламентиращи правата на държавния служител, срещу когото производството се води, както и разпоредбите на чл. 207, ал. 10, чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 50, ал. 1 от Инструкцията – служителят след отправена му покана е запознат с обобщената справка, предоставена му е възможност да даде допълнителни обяснения или да направи възражения пред дисциплинарноразследващия орган, отправена му е покана да даде обяснения и пред дисциплинарнонаказващия орган непосредствено преди да му бъде наложено дисциплинарно наказание.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че в ДНО не е обсъдил възраженията на наказания служител. Въпреки че в оспорваната заповед се сочи, че не се приемат доводите на служителя, от доказателствата по делото не се установи М. Г. да е внасял възражение или да излагал доводи по съществото на вмененото му дисциплинарно нарушение, нито пред ДРО в хода на проведеното разследване, нито пред ДНО след изготвяне на становището на Комисията. Такива не се съдържат включително в даденото от жалбоподателя писмено сведение с дата 27.06.2025 г.

По материалният закон:

Наложено с процесната заповед е дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Описано в оспорвания акт в тази връзка е, че с поведението си жалбоподателят е нарушил т. 6 от Заповед рег. № 4372з-251/21.10.2024 г. по описа на ГПУ – Трън, издадена от началника на ГПУ – Трън, като съответно, на М. Г. обстоятелствено е предявено извършването на дисциплинарно нарушение със следния фактически състав: неизпълнение от М. Г. на служебните му задължения в качеството му на длъжностно лице, пряко отговарящо за организацията за охраната на задържани лица в ГПУ – Т**** при отсъствието на началника на ГПУ – Т*****, поради това, че не е освободил българската гражданка Л. Т. в допустимия от ЗМВР срок за задържане, а същият е надвишен с 40 минути, като същата е задържана за срок от 24 часа на 14.06.2025 г. в 16:45 часа със заповед за задържане рег. № 4372зз-85/14.06.2025 г., във връзка с превозване на нелегални мигранти в граничната зона.

Така извършеното описание от фактическа страна в оспорената заповед, представляващо фактическото „обвинение“ в извършването на дисциплинарно нарушение основателно се оспорва от жалбоподателя като неясно, а съдът намира същото и за недоказано, което на свой ред рефлектира и върху извършената правна квалификация.

Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Според чл. 200, ал. 1, т. 11, във вр. с ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за срок от 6 месеца до една година, за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Съответно т. 6 от Заповед рег. № 4372з-251/21.10.2024 г. по описа на ГПУ – Т*****, издадена от началника на ГПУ – Т*****, гласи: „Началникът на ГПУ – Трън, а в Мое отсъствие оперативният дежурен в ГПУ пряко отговаря за организацията за охраната на задържаното лице, а за ГКПП С****** инструктиращи дежурната смяна.“

С оглед съдържанието на приложения материален закон и във връзка с разпореденото, съдържащо се в т. 6 на издадения вътрешнослужебен акт на прекия ръководител на жалбоподателя, с който акт последният, видно е от доказателствата, е запознат, и чието именно конкретно неизпълнение се приема да е осъществено в процесния случай, съдът намира, че неправилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на М. Г.. Съображенията за това са следните:

Страните не спорят по следните факти, а същите се установиха от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, последните ценени в цялост от съда като обективиращи непосредствени възприятия на свидетелите, потвърждаващи в едната си част и дадените в хода на разследването по проведеното дисциплинарно производство писмени сведения, както и кореспондиращи помежду си касателно релевантните за спора факти:

Л. Л. Т. е задържана за срок от 24 часа в ГПУ – Т*****, на 14.06.2025 г. в 16:45 часа, на основание заповед за задържане рег. № 4372зз-85/14.06.2025 г., във връзка с превозване на нелегални мигранти в граничната зона. В заповедта изрично е посочено, че „лицето не е настанено в обособено ПНЗЛ (помещение за настаняване на задържани лица), поради липса на такова, а е било охранявано непрекъснато…“

Жалбоподателят М. Г. поема 24-часовото си дежурство съгласно утвърден график за месец юни 2025 г., като оперативен дежурен в ОДЧ на ГПУ – Трън, в 08:30 часа на 15 юни 2025 г. Към този момент в ГПУ – Т**** има шест задържани лица, измежду които и Л. Т.. Същата се намира в двора на ГПУ – Т****, охранявана от служители на ГПУ – Т****, през целия времеви интервал до освобождаването ѝ в 17:25 часа на същата дата – 15.06.2025 г., вън от периодите, в които спрямо нея са извършвани процесуално-следствени действия във връзка с образуваното по случая досъдебно производство.

Полицейски орган, работещ с Л. Т., е свидетелят Д. В. К. – разследващ полицай, водил образуваното по случая със задържаните лица досъдебно производство. Същият пристига в ГПУ – Т****, към 09:30 часа на 15.06.2025 г., извършва разпити на свидетели (служителите, осъществили проверката и задържането на лицето), напуска ГПУ – Т**** за няколко часа – от 12:00 до 16:00 часа за докладване на делото на наблюдаващия прокурор, а след завръщането си в ГПУ – Т****, извършва разпит на Л. Т. – между 16:00 и 16:30 часа, преди да изтече срока на задържането ѝ за 24 часа. Свидетел е, че Л. Т. след освобождаването ѝ остава в двора на ГПУ – Т**** заедно с адвоката си, за да чакат някой да ги вземе, тъй като не разполагали с транспорт. В тази връзка, в даденото по случая писмено сведение от 27.06.2025 г., които данни не се опровергават от доказателствата по делото, жалбоподателят сочи, че Т. напуска ГПУ – Трън около 18:00 часа.

Л. Т. е освободена от ГПУ – Т****, на 15.06.2025 г. в 17:25 часа, от Х. Н., полицейски инспектор в Група ОДГ на ГПУ – Т****, при РДГП – Д*****, т.е. 40 минути след изтичане на 24-часовия срок за задържане на лице (регламентиран в чл. 73, ал. 1, изр. второ от ЗМВР). Към този момент жалбоподателят М. Г. продължава да изпълнява служебните си задължения като ОДЧ, началникът на ГПУ – Трън отсъства (15.06.2025 г. е почивен ден – неделя), на място е и полицейският орган, работещ с Л. Т., Д. В. К. – разследващ полицай.

При тези приети за безспорни по делото фактически обстоятелства спорът е правен и се свежда до това, съставлява ли освобождаването на задържаното лице Л. Т. 40 минути след изтичане на 24-часовия срок за задържане по чл. 73, ал. 1, изр. второ от ЗМВР, нарушение на служебната дисциплина, и ако да, извършено ли е същото от жалбоподателя.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1, изр. второ от ЗМВР, срокът на задържането в случаите по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не може да бъде повече от 24 часа. В тази връзка и съгласно чл. 27, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. задържаните лица незабавно се освобождават след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от изтичането на 24-часовия срок за задържане по реда на ЗМВР. Съответно според чл. 46, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. задържаното лице се освобождава незабавно след отпадане на основанието за задържане или след изтичане на определения в закона срок от полицейския орган, работещ с лицето, или от оперативния дежурен в ОДЦ/ОДЧ.

От една страна, ако се акцентира върху нормативните и вътрешнослужебни разпоредби, обосновали процесната заповед, преценени ведно с първата част на формулираното в оспорваната заповед фактическо „обвинение“ в извършването на дисциплинарно нарушение, по делото не се доказва осъществяването на обективния фактически състав на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, във вр. с т. 6 на Заповед рег. № 4372з-251/21.10.2024 г., издадена от началника на ГПУ – Т**** – неизпълнение от жалбоподателя, на заповед на прекия му ръководител, свързано с организацията на охраната на задържаните лица. Действително, по силата на цитираните норми и във връзка с т. 6 на вътрешнослужебния акт, М. Г. има служебното задължение, в случаите на отсъствие на началника на ГПУ – Т*****, да осъществява организацията на охраната на задържаните в ГПУ – Т**** лица. Доказателства за неизпълнение на това задължение конкретно при организацията на охраната на задържаното лице Л. Т., по делото не се представиха. Напротив, установи се от съвкупната преценка на доказателствата, че на 15.06.2025 г., по време на дежурството на М. Г., при изпълнение на служебните му задължения като ОДЧ в ГПУ – Т****, при факт на отсъствие на началника на ГПУ – Т****, от момента на поемане на дежурството от жалбоподателя в 08:30 часа, и до момента на освобождаване на задържаното лице Л. Т. в 17:25 часа в същия ден, последната, независимо че не е била настанена в ПНЗЛ, е била охранявана в двора на ГПУ – Т****, без да са налице данни за неефективност на така осъществяваната охрана. Вън от приложното поле на това разпореждане (т. 6 на Заповед рег. № 4372з-251/21.10.2024 г.) на прекия ръководител на М. Г. е задължение, свързано с освобождаването на задържаните лица след изтичане на 24-часовия срок за задържането им. Това следва и от систематичния анализ на разпоредбите на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 Раздел II Организация на охраната на задържаните лица чл. 31 – чл. 39, въз основа на който чл. 31, ал.2 е издадена и Заповедта рег. № 4372з-251/21.10.2024 г. на началника на ГПУ – Т****, като регламентирането на освобождаването на лицата е раздел IV Освобождаване на задържано лице, чиито текстове не са послужили за основание за оспорваната заповед. При това положение по делото не се доказва извършването на дисциплинарно нарушение с посочения в част от оспорваната заповед фактически състав, поради което и материалният закон е приложен неправилно.

От друга страна, ако се вземат предвид фактическите обстоятелства, обосновали втората част на обвинението в извършването на дисциплинарно нарушение, а именно, „неизпълнение от М. Г. на служебните му задължения в качеството му на длъжностно лице… поради това, че не е освободил българската гражданка Л. Т. в допустимия от ЗМВР срок за задържане, а същият е надвишен с 40 минути…,“ от анализа на приложимия материален закон следва, че задължение за М. Г. по силата на изпълняваната от него длъжност – дежурен в ОДЧ, за освобождаване на задържано лице, съществува само в случай на отсъствие на полицейския орган, работещ с лицето. Този извод следва по аргумент от чл. 46, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., чийто анализ води на извод, че действията по задържането на лицата, т.е. включително във връзка с освобождаването им, задължително се съгласуват със служителя, който ще работи с лицето, съгласно повода за задържането му.

Видно е от доказателствата по делото, непосредствено преди изтичане на 24-часовия срок за освобождаването на Л. Т. в 16:45 часа, полицейският орган, работещ с лицето – разследващ полицай, е осъществявал разпит на това лице, а същият е бил в ГПУ – Т****, както към момента на освобождаването на Т. в 17:25 часа, така и към момента на напускането на територията на управлението от нея.

При това положение, независимо от безспорния факт на освобождаването на задържаното лице Л. Т. 40 минути след изтичане на 24-часовия срок за задържане, задължението да освободи задържаното лице към този момент и с оглед обстоятелствата по случая не е било на жалбоподателя. Последното, преценено ведно с липсата на извършена в оспорената заповед коректна правна [жк], която да е съответна на неизпълнени задължения по силата на заеманата от М. Г. длъжност, пряко произтичащи от подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, в случая Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г., във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, каквито правни основания визират както изготвената в хода на проведеното дисциплинарно разследване справка, така и становището на ДРО, очевидно невъзприети от дисциплинарнонаказващия орган, също води на извод за неправилно приложение на материалния закон.

С оглед изложеното жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена в условието на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно, придружено със списък по чл. 80 от ГПК. Претендира се присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв. съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.08.2025г. От страна на ответника се прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение, който е близък до предвидения минимален такъв (750 лева), определен в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът приема за съответстващ на предмета на делото, на фактическата му и правна сложност, както и на извършените реални действия за правна помощ от пълномощника – адвокат. Съобразявайки разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България, сумата следва да бъде превалутирана и присъдена в евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – П****, III състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. Н. Г., [ЕГН], Заповед № 4078з-849 от 12.08.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Д****, към Главна дирекция „Г. п.“ (ГДГП), с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Г.п.“ – МВР, да заплати на М. Н. Г., [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 439, 71 EUR (четиристотин тридесет и девет евро и седемдесет и един евроцента) или 860.00 лв. (осемстотин и шестдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.