№ 3788
гр. София, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110130076 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на И. А. А. срещу „Сити Кеш“ ООД, която е
редовна и предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е предявил насрещен иск
срещу И. А. А., който също е процесуално допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ищцата е подала отговор на исковата молба по
насрещния иск.
Насрещните искове произтичат от същото правоотношение, предмет на първоначалня
иск и са предявени в срок, поради което следва да бъдат приети за съвместно разглеждане.
Искането на ищцата за задължаване на ответника „Сити Кеш“ ООД да представи
всички налични документи свързани с процесния договор за паричен заем следва да бъде
оставено без уважение, тъй като документите са представени с отговора на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от „Сити Кеш“ ООД срещу И. А. А.
насрещни искове.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.03.2023г. от 11.30 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца И. А.
А. – препис от отговора на исковата молба от 27.09.2022г. а на ответника „Сити Кеш“ ООД
– препис от отговора на исковата молба по насрещния иск от 10.10.2022г.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника – с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. А. А. за задължаване на насрещната
страна по реда на чл. 190 ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
1
Предявени са следните искове:
И. А. А. е предявила срещу „Сити Кеш“ ООД установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между
страните Договор за паричен заем № 497664 от 19.02.2021г.
„Сити Кеш“ ООД е предявил срещу И. А. А. осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 230,66 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за паричен заем № 497664 от 19.02.2021г., ведно със
законната лихва считано от 26.09.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 10,36 лева,
представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода от 19.02.2021г до 19.08.2022г.
Ищцата И. А. А., че между нея и ответника бил сключен процесиният договор за
паричен заем за главница от 600 лева при ГПР от 48,50%, ГЛП от 40,05% и срок на
погасяване 18 месеца. В чл. 6.1 от договора било уговорено задължение за потребителя в
тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение под формата на
поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията по чл. 33, ал. 1 от Общите
условия. При неизпълнение, потребителят дължал неустойка в размер на 1210,98 лева
съгласно чл. 6.2. от договора. Сочи, че неустойката следвало да бъде включена като
компонента в годишния процент на разходите по кредита, поради което липсата й
нарушавала нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. При включване на неустойката в ГПР,
същият щял да надхвърли 150%. Счита, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
водено до нищожност на целия договор, тъй като кредиторът бил заблудил потребителя
относно размера на разходите. Счита, че клаузата, с която е уреден ГПР е незаместима,
поради което нейната нищожност водела до нищожност на целия договор. Отделно от това
счита, че клаузата на чл. 6.2 от договора била неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, поради което била нищожна на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗП, освен това не била
формулирана по ясен начин и не позволявала на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Моли съдът
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че нормата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква ода бъде посочен в договора математическият алгоритъм,
по който се определя ГПР. Редът за определяне на ГПР бил имепративно установен в чл. 19,
ал. 2 ЗПК и страните не разполагали с правна възможност да определят размера му по
различен начин. Сочи, че не било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като
годишният лихвен процент бил фиксиран с ясно изразена стойност при подписване на
договора и същият не подлежал на промяна. Несъстоятелно било твърдението на ищцата, че
не били посочени условията за прилагане на размера на лихвения процент. Клаузата за
неустойка не била нищожна, тъй като обезпечението на задължението било съществен
елемент при преценка на носения от кредитора риск. Именно с оглед обезпечения характер
на кредита ищецът се бил съгласил да поеме финансовия риск по неговото отпускане,
разчитайки, че ще може да се удовлетвори от учреденото обезпечение. Поради тази причина
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение било съществено за
кредитора, а потребителят могъл да избира коя от двете форми на обезпечение да
предостави. Не била налице и заблуждаваща търговска практика относно посочването на
размера на ГПР. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В исковата молба по насрещния иск „Сити Кеш“ ООД сочи, че между страните бил
сключен процесният договор за заем, по който бил отпуснал, а насрещната страна била
усвоила уговорената заета сума. До датата на исковата молба по насрещния иск ответницата
била извършила едно плащане на обща стойност от 600 лева, като с посочената сума била
погасена възнаградителната лихва в размер на 230,66 лева и главницата до размера от 369,34
лева. След плащането останали дължими сумите от 230,66 лева – за главница и 10,36 лева –
2
за възнаградителна лихва, които претендира. Счита, че размерът на възнаградителната лихва
бил определен законосъобразно, като нямало пречка страните да уговарят възнаградителна
лихва над размера на законната такава.Моли съдът да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК И. А. А. е подала отговор на исковата молба по
насрещните искове, с който счита същите за допустими, но неоснователни. Счита, че
договора за кредит бил нищожен на изложените в първоначалната искова молба основания,
поради което не дължала никакви плащания по него. Сочи, че била заплатила главницата по
договора в размер на 600 лева, но кредиторът неправилно я бил отнесъл в погашение на
несъществуващи вземания. Моли съдът да отхвърли насрещните искове. Претендира
разноски.
По първоначалния иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба
съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че клаузата на чл. 6.2 от договора е индивидуално уговорена.
Ответникът не сочи доказателства че клаузата на чл. 6.2 от договора е индивидуално
уговорена.
По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „Сити Кеш“ ООД е да
докаже, сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит;
предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за
главница и договорна лихва; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на
обезщетение за забава.
В доказателствена тежест на ответника И. А. А. е да докаже изпълнение на
договорните задължения за плащане.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: 1) че на 19.02.2021г. между тях е сключен Договор за паричен заем № 497664
от 19.02.2021г. за главница от 600 лева при ГПР от 48,50%, ГЛП от 40,05% и срок на
погасяване 18 месеца; 2) че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от
кредитополучателя; 3) че кредитополучателят е заплатил на кредитора сумата от 600 лева по
договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
3
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4