Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……………..2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав в публично заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Таня Митова и с участието на прокурор
Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВЧНД № 2922 по
описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С протоколно
определение от 28.05.2018 г. по н.о.х.д. № 4166/2018 г. Софийския районен съд, 121
състав на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 25, ал. 1 НК и
чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения С.Г.М., с ЕГН **********, едно общо
наказание по НОХД № 4166/2018г. на СРС, НО, 121 с-в /споразумение, в сила от
28.05.2018г./, по НОХД № 5707/2017г. на СРС, НО, 21 с-в /присъда в сила от
23.11.2017 г./ и по НОХД № 11137/2016г. на СРС, НО, 106 с-в /споразумение в
сила от 08.02.2018 г./ до размера на по-тежкото, а именно – една година „лишаване
от свобода“, като на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е постановил
последното да се изтърпи при първоначален строг „режим“, като от него е
приспаднал времето, през което осъденият е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК по делата от съвкупността, както и изтърпяната
част от наказанията по включените в съвкупността дела.
Срещу посочения съдебен
акт е подаден частен протест от прокурор при СРП, в който се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на постановения съдебен акт в частта, в която не е
приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. По повод горното се посочва, че е
определено едно общо най-тежко наказание за три престъпления, които са
извършени в сравнително кратък интервал от време, както и че лицето е осъждано
общо четиринадесет пъти, като е изтърпявало и наказание „лишаване от свобода“.
Застъпва се тезата, че видното от справката за съдимост на подсъдимото лице
множеството осъждания не са повлияли върху поведението му, а изтърпените
наказания не са постигнали целите си. В заключение се иска определеното
най-тежко наказание на осъдения С.М. да бъде увеличено.
В законоустановения
срок не са постъпили възражения срещу протеста от останалите страни по делото.
С подаденият въззивен
протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително
заседание от 21.08.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след
като се запозна с въззивния протест, и с приложените материали по делото,
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на други доказателства.
В съдебното заседание пред
въззивния съд прокурорът при СГП поддържа протеста. Според представителя на
държавното обвинение с протестираното определение СРС неправилно не е увеличил
с една втора определеното на осъденото лице общо най-тежко наказание. В
подкрепа на тезата си посочва, че видно от свидетелството за съдимост на
осъдения М., последният е осъждан многократно за различни престъпления, които осъждания
очевидно не са съдействали за неговото поправяне, респективно не са препятствали
възможността от извършване на ново престъпление.
Защитата оспорва
протеста, като моли наказанието на осъденото лице да не бъде завишавано с една
втора.
В правото си на лична
защита осъденият М. се придържа към казаното от защитника си, в предоставената
му възможност за последна дума моли за по-леко наказание.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, оспореният съдебен акт,
изложеното във въззивния протест както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е
подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
Настоящият съдебен
състав, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки наведените във
въззивния протест доводи, както и заявените от страните в публичното съдебно
заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз
основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по делото, която
относно съдебните актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях,
подлежащите на групиране наказания, е правилно установена и от първия съд, на
база вярна и точна преценка на доказателствения материал, събран и проверен в
тази насока, поради което и се споделя изцяло от въззивния съд. Фактическата
обстановка по делото е следната:
Осъденият С.Г.М., с ЕГН
**********, е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с
начално образование.
Същият е осъждан общо
тринадесет пъти, с влезли в сила към датата на постановяване на определението
на СРС съдебни актове, с които са му налагани наказания „лишаване от свобода“ за различни видове
престъпления, повечето срещу собствеността.
С атакуваното
определение СРС, НО, 121-ви с-в, след като е взел предвид обстоятелството, че
се е произнесъл с определение, с което е одобрил споразумение, съгласно което
на подсъдимия С.М. е определено „наказание лишаване от свобода“ за срок от една
година за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.
29, ал.1, б. „б“ от НК, което на основание. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален строг „режим“, както и данните от актуалната справка за
съдимост на осъденото лице, е намерил, че са налице предпоставките на чл. 306,
ал.1, т.1 от НПК за определяне на едно общо наказание измежду определеното със
споразумение по НОХД № 4166/2018г. по описа на СРС, НО, 121 с-в наказание, и
наказанията, наложени по НОХД № 5707/2017г. на СРС, НО, 21 с-в /с присъда в
сила от 23.11.2017 г./ и по НОХД № 11137/2016г. на СРС, НО, 106 с-в /със споразумение
в сила от 08.02.2018 г./, доколкото деянията са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда по което и да е от тях. Предвид горното на основание чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.
25, ал. 1 НК и чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на осъдения С.Г.М. с ЕГН **********,
едно общо наказание по НОХД № 4166/2018г. на СРС, НО, 121 с-в /споразумение, в
сила от 28.05.2018г./, по НОХД № 5707/2017г. на СРС, НО, 21 с-в /присъда в сила
от 23.11.2017 г./ и по НОХД № 11137/2016г. на СРС, НО, 106 с-в /споразумение в
сила от 08.02.2018 г./ до размера на по-тежкото, а именно – една година
„лишаване от свобода“, като на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е
постановил последното да се изтърпи при първоначален строг „режим“. С така
постановеното определение на осн. чл. 59, ал.1 и ал.2 и чл. 25, ал.2 от НК,
съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия по делата от
съвкупността, както и на изтърпяната част от наказанията. С обжалваното определение
съдът не е взел отношение по възможността за увеличаване размера на наложеното
общо най-тежко наказание, уредена в чл. 24 от НК.
Така възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка по делото, относно съдебните актове,
постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащите на групиране
наказания, кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Законосъобразно
проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са
извършени деянията по горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила
съдебните актове са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
за кумулиране на наложените на осъдения наказания. Адекватно районният съд е
приел кое е най-тежкото наказание, наложено на осъдения М. по процесните
осъждания. Извършеното групиране и налагането от страна на първостепенния съд
на едно общо, най-тежко наказание от една година „лишаване от свобода“, не се
оспорва нито от представителя на държавното обвинение, в депозирания протест,
нито от защитата.
Районният съд е обсъдил
всички въпроси, предмет на проверка в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като правилно е зачел, на основание чл. 59, ал. 1 и, ал. 2 от НК, времето,
през което осъденият М. е бил задържан по реда на НПК, ЗМВР или по друг закон, свързано
с групираните наказателни производства.
Правилно и законосъобразно
СРС е зачел при изпълнение на определеното общо, най-тежко наказание на
осъдения М., изтърпяната част от наказанията, наложени му с групираните
присъди, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.
Законосъобразно, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС първоинстанционният съд е определил
първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на определеното общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“, в
размер на една година.
Независимо от
изложените съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен
акт, настоящата въззивна инстанция оценява искането на СРП за приложение на чл.
24 от НК, за основателно.
Разпоредбата на чл. 24
от НК предоставя правната възможност на съда, в случаите, в които наложените на
осъдения наказания за престъпленията, включени в съвкупността, са от еднакъв
вид, да увеличи така определеното общо, най-тежко наказание най-много с една
втора, като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните
наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Приложението на този институт е бил предмет на задължително за съдилищата
тълкуване, дадено с Постановление № 4/1965 г. на ОСНК на ВС и с Тълкувателно
решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, в които е посочено, че когато се формира
съвкупност от наказания, следва да се прецени дали тя следва да се увеличи, с
оглед разпоредбите на чл. 24 от НК. Това увеличение винаги трябва да бъде
подчинено на принципите, необходими за постигане на целите на чл. 36 от НК, а
именно с оглед превъзпитателно и превантивно действие върху осъденото лице и
върху останалите членове на обществото. При преценката за приложение на тази
материалноправна норма – на чл. 24 от НК, в съда трябва да е налице убеждение, че ако тя не бъде приложена, не биха
се осъществили желаните от законодателя цели на чл. 36 от НК.
В конкретния по делото
случай, видно от мотивната част на протестирания съдебен акт (доколкото в
последното липсва приложение на цитираната разпоредба), такова убеждение не е било
формирано у решаващия първоинстанционен съдебен състав.
Настоящата въззивна
инстанция не споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд в тази насока
и намира, че неправилно СРС е не е приложил института по чл. 24 от НК.
Видно от приложената и
приета като доказателствено средство по делото справка за съдимост на осъденото
лице, за престъпленията, включени в съвкупността, за които с атакувания съдебен
акт му е наложено едно общо и най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр.
с чл. 23, ал. 1 от НК, на М. са наложени наказания от един и същи вид, а именно
лишаване от свобода, за различен срок. Налице е, следователно,
формално-правната предпоставка за приложение на института по чл. 24 от НК.
Според настоящата
инстанция, приложението на института е необходимо и с оглед постигане целите на
индивидуалната и генерална превенция, визирани в чл. 36 от НК. Осъдения М. е с
изключително обременено съдебно минало – осъждан е общо 13 пъти, все за
престъпления от общ характер, които в голямата си част са насочени срещу правото
на собственост на различни граждани, като, както правилно е отбелязал и представителя
на СРП в протеста, осъжданията на дееца и фактът, че същият е изтърпял
наложените му наказания „лишаване от свобода“, не са изиграли своята
поправителна, а дори и своята възпираща функция спрямо личността на осъдения.
От друга страна, с
присъдите включени в съвкупността М. е осъден за извършване на престъпления,
всичките засягащи съществено обществени отношения, гарантиращи
неприкосновеността на правото на собственост, като всяко едно от тях е тежко
умишлено, със специален минимум и сравнително висок минимум (до 10 год.), което
отразява оценката на обществото за по-висока степен на обществената опасност на
деянието. Следва да се отбележи, че се касае се за престъпни деяния,
реализирани в период от около две години /2015-2017 година/, осъществени в
условията на опасен рецидив. Последното обстоятелство от своя страна безспорно
сочи на сериозна упоритост в престъпното поведение на осъдения, като го
отличава с особено висока степен на обществена опасност.
Въззивната инстанция
взе предвид и обстоятелството, че по две от осъжданията, включени в
съвкупността – по НОХД № 4166/2018г. на СРС, НО, 121 с-в /споразумение, в сила
от 28.05.2018г./ и по НОХД № 11137/2016г. на СРС, НО, 106 с-в /споразумение в
сила от 08.02.2018 г./, доколкото последните са приключили със споразумение
между страните на осъдения М. е било определено наказание „лишаване от свобода“
при условията на чл. 55 от НК, в резултата на което е определено наказание под
предвидения в закона минимум, без да са били налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в този смисъл,
определеното на осъдения наказание е било занижено в сравнение с това, което
според съдилищата е съответствало на степента на обществена опасност на
деянията и техния извършител.
Следва да се отбележи
още, че осъденият М. е започнал престъпното си поведение през далечната 2002 г.,
когато е бил едва на 21 години и оттогава очертава траен, устойчив модел на
престъпно поведение, като демонстрира трайно незачитане на установения правов
ред, в частност – правото на гражданите на собственост и владение върху вещи. Горното
от гледна точка на преценяваната степен на лична опасност на М. налага извод,
че у лицето са формирани трайни противообществени навици, като очевидно
множеството осъждания и изтърпените наказания не са повлияли на лицето и не са
постигнали целите, залегнали в чл. 36 от НК.
Всичко дотук изложено,
мотивира настоящата инстанция да приеме, че определеното на осъдения М. едно
общо и най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от
престъпления, а именно една година „лишаване от свобода“, не би било достатъчно
за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. Необходимо е това наказание
действително да бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК, за да се даде
възможност за по-продължително корекционно въздействие спрямо осъдения в
съответното пенитенциарно заведение.
При индивидуализация на
наказанието за съвкупността от престъпления, допустима от наказателния закон –
чл. 24 от НК, съдът съобрази, данните от богатото съдебното минало на осъдения,
степента на обществена опасност на деянията и дееца. Ето защо прецени, че
определеното му от СРС - НО, едно общо, най-тежко наказание за съвкупността от
престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от една година, следва да
бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК, с предвидения в закона максимум, а
именно с шест месеца, до размер от една година и шест месеца „лишаване от
свобода“. Така определеното общо и увеличено наказание не надминава сбора от
отделните наказания, наложени за всяко от престъпленията в съвкупността, нито
максималния размер, предвиден за този вид наказание в чл. 39 от НК.
Поради изложеното,
настоящият състав намира, че са налице основания за изменение на обжалваното
определение на СРС в посочения смисъл, а именно чрез увеличаване, по реда на
чл. 24 от НК, на определеното едно общо, най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година за съвкупността от престъпления, за които
осъдения М. е осъден по НОХД № 4166/2018г. на СРС, НО, 121 с-в /споразумение, в
сила от 28.05.2018г./, по НОХД № 5707/2017г. на СРС, НО, 21 с-в /присъда в сила
от 23.11.2017 г./ и по НОХД № 11137/2016г. на СРС, НО, 106 с-в /споразумение в
сила от 08.02.2018 г./, а именно с шест месеца, до размер от една година и шест
месеца „лишаване от свобода“.
В заключение, след
обобщаване на резултатите от извършената цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото
изменяне или отмяна – неправилно приложение на материалния закон, наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила или явна несправедливост на
определеното при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 едно общо,
най-тежко наказание, поради което и с оглед изложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от гореизложеното
и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 2 и чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
протоколно определение от 28.05.2018 г., по НОХД № 4166/2018 г. на СРС - НО,
121-ти състав, като УВЕЛИЧАВА, по
реда на чл. 24 от НК, определеното по отношение на осъдения С.Г.М. с ЕГН **********,
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година за
съвкупността от престъпления, за които М. е осъден по НОХД № 4166/2018г. на
СРС, НО, 121 с-в /със споразумение, в сила от 28.05.2018г./, по НОХД №
5707/2017г. на СРС, НО, 21 с-в /с присъда в сила от 23.11.2017 г./ и по НОХД №
11137/2016г. на СРС, НО, 106 с-в /със споразумение в сила от 08.02.2018 г./, с
шест месеца, до размер от една година и шест месеца „лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА
определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.