Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023
09.06.2010
г., град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХV СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ
на 28 април
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар О.Ж.
разгледа докладваното от съдия
М. Коюва
гражданско дело № 36 по описа за 2007 год.
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ
ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С
влязло в законна сила решение № 1545/10.05.2008 г. по гр.д.№ 36/2007 г. по
описа на ВРС, 35 състав, съдът е допуснал извършването на съдебна делба на
недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № **/******** * ***/, находящ се в жилищна сграда на
административен адрес: гр.В. ул."*.*.********" № **/*********** *
***/ , **** ****,вх.”*”,състоящ се от три стаи,столова,кухня-лаборатория и
сервизни помещения с площ от **,** кв.м., при граници:Ц. Г. К.,стълбище,ул."********"
и "********"/сега ул."***.*****"/,двор, ведно с ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ с площ от *.** кв.м., при граници: ****** и ****** *********, Г. Ж.
Г., коридор,двор,ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от **.** кв.м.,при съседи: М.
И П. Т.,помещение за смет, коридор,ул."********",както и 4,0030 %
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, попадащ в кв.***,първи
микрорайон на гр.В., при участието на контролиращата страна Дирекция
"Социално подпомагане"-гр.В., между съсобственици и при квоти, както
следва:
1. за Ц.С.Я. ЕГН **********, действаща със съгласието на своя попечител Н. Щ.
Б., двете с адрес: гр.В. ж.к."*****" бл.** вх.* ет.* ап.* – 1/2 /една
втора/ ид.ч.,
2. за И.П.И. ЕГН ********** ***- 1/4 /една четвърт/ ид.ч.,
3. за П.И.И. ЕГН ********** ***, представлявана от назначения й по реда на 16
ал.6 от ГПК особен представител адв.Д. К. - 1/4 /една четвърт/ ид.ч.,
придобит по силата на наследяване на С. Я. К.ЕГН **********,***,починал на **.**.****Г.и
на М. Щ. К.ЕГН **********,***,починала на **.**.****г. по отношение на ищцата,
а по отношение на ответниците и на С. С.И. ЕГН **********,***, починала на **.**.****г.
В първото по делото заседание на
втората фаза са приети за съвместно разглеждане претенциите на ответника И.П.И.
за възлагане в дял на процесния апартамент ведно с таванското помещение и
мазата, на основание чл. 288, ал.3, пр.1 от ГПК/отм./, както и за заплащане от
ищцата на сумата от 10 000,00 лева за извършени от ответника подобрения,
състоящи се в основен ремонт на таванското помещение, с която сума се е
увеличила стойността на апартамента. Приета е за съвместно разглеждане и
претенцията на ищцата Ц.С.Я. за осъждане на ответника И.П.И. да й заплати
обезщетение за едноличното ползване на таванското и избеното помещение в размер
на 10 000,00 лева.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител оспорва, че не е извършен ремонт, поради което прави
възражение, че не следва да се заплащат подобрения извършени от ответника, като
оспорва и претенцията за възлагане на имота в негов дял. Твърди, че не е давала
съгласие за извършването на ремонта.
I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 288, АЛ. 3 ОТ ГПК /отм./:
Съдът като взе предвид, че се
извършва делба на недвижим имот апартамент, който е неподеляем, съгласно и
заключението на изготвената СТЕ и тройна СТЕ /л.134138, 150-152/ , и като взе
предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК/отм./ намира, че
в случая претенцията на съделителя И.П.И. не следва да бъде уважена, тъй като
той чрез процесуалния си представител не е ангажирал доказателства, с които да
докаже основателността на претенцията си и това, че е изпълнена разпоредбата на
чл. 288, ал. 3 от ГПК/отм./. Конкретно са ангажирани доказателства, чрез
разпитаните двама свидетели Ж. Н. С./л.119/ и К. Х. И. /л.141/, че при
откриване на наследството съделителя е живял в процесния апартамент, но е
ползвал само таванското помещение,
но не са ангажирани доказателства, че за него това е
единствено жилище. С оглед изложеното апартамента ведно с
таванското помещение и мазата, предмет на делбата не може да се постави по реда
на чл.288, ал. 3 от ГПК /отм./ в дял на И.П.И., като претенцията му за това
следва да се отхвърли.
II. ПО ОТНОШЕНИЕ
ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
Досежно поделяемостта на
имота, предмет на делбата, съдът възприема заключението на вещите лица по
изготвената СТЕ и СТЕ от три вещи лица по отношение на поделяемостта на имота,
като кредитира стойността определена от тройната СТЕ, тъй като тя е изготвена
на базата на пазара на недвижимите имоти и е изготвена във време по-близко до
произнасяне на настоящото решение. Установява се, че процесния апартамент е
реално неподеляем, поради което делбата не може да бъде извършена по реда на
чл. 289 и чл. 292 от ГПК /отм./. В съответствие със заключението по допуснатата
тройна СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено, съдът
приема за установено, че пазарната стойност на АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в жилищна сграда на административен
адрес: гр.В. ул."*.*.********" № **, **** ****, вх.”*”,състоящ се от
три стаи, столова, кухня-лаборатория и сервизни помещения с площ от **,** кв.м.,
при граници: Ц. Г. К., стълбище, ул."********" и "********"/сега
ул."***.*****"/, двор, ведно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от *.**
кв.м., при граници: ****** и ****** *********, Г. Ж. Г., коридор, двор, ведно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от **.** кв.м., при съседи: М. И П. Т., помещение за
смет, коридор, ул."********", както и 4,0030 % ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж, попадащ в кв.***, първи микрорайон на гр.В., е
160700,00 лева.
С оглед изложеното процесния имот
следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл.288, ал. 1 от ГПК
/отм./, като с оглед квотите на съделителите получената сума следва да бъде
поделена помежду им съгласно влязлото в сила решение на съда по допускане на
делбата.
С оглед стойността на
дяловете всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер, както
следва ищцата в размер на 3214,00 лева, а всеки от ответниците по 1607,00 лева
за всеки един от тях.
III. ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАПРАВЕНИТЕ
ПРЕТЕНЦИИ ПО СМЕТКИ:
В първото по делото
заседание на основание чл. 286 от ГПК /отм./ ответника И.П.И. е предявил претенция по сметки
срещу ищцата, като е поискал да му се заплати сумата от 10 000,00 лева за
извършени подобрения в таванското помещение на апартамента. Претенцията е
уточнена с молба на 07.05.2009 г. /л.108/. Ответника е посочил, че подобренията
са извършени през
Подобренията са оценени с
приетите СТЕ и СТЕ извършена от три вещи лица, като е установено, че са
извършени и ги има в таванското помещение, както и блиндираната врата на една
от стаите на апартамента. Блиндираната врата не може да се третира като
подобрение, тъй като тя не е външна /входна/ врата на апартамента. Отделно от
това от свидетелските показания се установява, че И.И. е извършвал ремонти по
апартамента, но по никакъв начин не се установява, кога са извършени, конкретно
в какво се е състоял ремонта, също така се установява, че ответника е живял в
таванското помещение, но не са събрани доказателства за извършения ремонт в
това таванско помещение, нито какво е изградено, не се установява кога е
направено, не са доказани посочените по уточнителната молба от 07.05.2009 г.
пера. Вещите лица безспорно сочат, че блиндираната врата не е подобрение и
следва да се изключи. Така предявената претенция от ответника остава
недоказана, тъй като не може да се направи извод, че ответника е извършил
подобренията, изготвените експертизи могат да посочат само стойността, но не
могат да докажат кога и от кого са извършени въпросните подобрения, което
ответника не успява да докаже и с ангажираните свидетелски показания.
Предвид изложеното съдът счита, че претенцията
на ответника за заплащане на извършените от него подобрения в имота и че е
увеличена стойността на имота е недоказана и следва да се отхвърли изцяло, като
ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ВСС в полза на Държавата, държавна такса в размер на 4% от претендираната
сума 10000,00 лева, но не по-малко от 50,00 лева държавна такса, съгласно чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/в сила
от 30.05.2008 г./, а именно 400,00 лева.
По отношение на предявената
претенция по сметки от ищцата Ц.С.Я. за осъждане на ответника И.П.И. да й
заплати обезщетение за едноличното ползване на таванското и избеното помещение
в размер на 10 000,00 лева, същата е приета за съвместно разглеждане за периода
от 01.06.2000 г. до 29.12.2006 г./момента на завеждане на иска за делба/, като
уточненията на претендираните суми са направени с молба на 18.02.2009
г./л.102-105/, като с молба от 17.03.2009 г./л.106/ е уточнено че се претендира
и законната лихва върху сумата от завеждането на иска за делба до окончателното
изплащане на сумата. Законът, с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, установява,
че когато общата вещ се ползва само от един от съсобствениците, той дължи
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото
поискване. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата
забрана, установена в чл. 59 ЗЗД, едно лице да се облагодетелства за сметка на
друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гледна
точка на закона поведение, възможността да се упражнява едно свое субективно
материално право - правото на съсобственика да ползва своята част от имота. От
нормата на закона следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който
неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се
обезщетение. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна
на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от
възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие -
писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на
поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в
забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ доказването на това условие, а именно,
че до ползващия съсобствения имот е отправено писмено поискване, е в тежест на
ищеца. В конкртения случай ищцата по никакъв начин не е доказала, че е писмено
пискала от ответника да й заплаща претендираната сума от 01.06.2000 г., т.е.
липсват доказателстава за писменото поканване на ответника от страна на ищеца,
откъдето следва и недоказаност на предпоставката за възникване на задължението
по чл.31, ал.2 от ЗС. Отделно от това не се събраха по делото безспорни
доказателства, че ответника е ползвал мазето, нито че ищцата не е могла да го
ползва. Претенцията следва да се отхвърли изцяло, като ищцата по нея трябва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС в полза на Държавата, държавна такса в
размер на 4% от претендираната сума от 10 000 лева, а именно държавна такса в
размер на 400,00 лева.
При този изход на спора и тъй
като не е формулирано искане от страните с правно основание чл. 64 от ГПК
/отм./, то съдът не следва да се произнася за разноските по делото.
Мотивиран
от гореизложеното
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в жилищна сграда на административен адрес: гр.В. ул."*.*.********"
№ **, **** ****, вх.”*”,състоящ се от три стаи, столова, кухня-лаборатория и
сервизни помещения с площ от **,** кв.м., при граници: Ц. Г. К., стълбище,
ул."********" и "********"/сега ул."***.*****"/,
двор, ведно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от *.** кв.м., при граници: ****** и
****** *********, Г. Ж. Г., коридор, двор, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от **.**
кв.м., при съседи: М. И П. Т., помещение за смет, коридор, ул."********",
както и 4,0030 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, попадащ
в кв.***, първи микрорайон на гр.В., на стойност 160700 /сто и шестдесет хиляди и седемстотин/ лева, при начална цена, определена от съдия - изпълнителя, на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК /отм./.
След извършването на проданта,
получената сума да бъде разпределена както следва: ½ за Ц.С.Я. ЕГН **********, действаща
със съгласието на своя попечител Н. Щ. Б., двете с адрес: гр.В. ж.к."*****"
бл.** вх.* ет.* ап.*, ¼
за И.П.И. ЕГН **********
***, и ¼
за П.И.И. ЕГН **********
***, представлявана от назначения й по реда на 16 ал.6 от ГПК/отм./ особен
представител адв.Д. К. .
ОТХВЪРЛЯ искането
на И.П.И.
ЕГН ********** ***
за поставяне в негов дял на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК /отм./ на АПАРТАМЕНТ № **,
находящ се
в жилищна сграда на административен адрес: гр.В. ул."*.*.********" №
**, **** ****, вх.”*”,състоящ се от три стаи, столова, кухня-лаборатория и
сервизни помещения с площ от **,** кв.м., при граници: Ц. Г. К., стълбище,
ул."********" и "********"/сега ул."***.*****"/,
двор, ведно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от *.** кв.м., при граници: ****** и
****** *********, Г. Ж. Г., коридор, двор, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от **.**
кв.м., при съседи: М. И П. Т., помещение за смет, коридор, ул."********",
както и 4,0030 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, попадащ
в кв.***, първи микрорайон на гр.В., като неоснователно.
ОСЪЖДА Ц.С.Я. ЕГН **********,
действаща
със съгласието на своя попечител Н. Щ. Б.,
двете с
адрес: гр.В. ж.к."*****" бл.** вх.* ет.* ап.* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер 3214,00 /три
хиляди двеста и четиринадесет/лева върху нейния дял, на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И.П.И. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер 1607,00 /хиляда
шестстотин и седем/лева върху неговия дял, на
основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА И.П.И. ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен
представител на малолетната П.И.И. ЕГН ********** ***, представлявана от
назначения й по реда на 16 ал.6 от ГПК/отм./ особен представител адв.Д. К. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер 1607,00 /хиляда шестстотин и седем/лева върху дяла на малолетната, на основание чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на И.П.И. ЕГН **********, против Ц.С.Я. ЕГН **********, за
заплащане на сумата от по 10 000,00 лева, твърдяни, че представляват разноски
за извършени в таванското помещение и апартамента подобрения през
ОСЪЖДА И.П.И.
ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС сумата 400,00
лв. /четиристотин лева/ държавна такса по отхвърлената претенция по чл.286
от ГПК/отм./ за обща сума от 10 000,00 лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Ц.С.Я. ЕГН **********, действаща със съгласието на своя
попечител Н. Щ. Б., двете с адрес: гр.В. ж.к."*****" бл.** вх.* ет.* ап.*,
против ответника И.П.И. ЕГН **********, за заплащане на за сумата от 10 000,00
лева претендирана като обезщетение за това, че е ползвал еднолично таванското и
избеното помещение, като е лишил от тази възможност съделителителката Ц.С.Я.,
за периода 01.06.2000 г. до 29.12.2006 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда /29.12.2006 г./ до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователна по чл. 286 ГПК/отм/.
ОСЪЖДА Ц.С.Я.
ЕГН **********, действаща със съгласието на своя попечител Н. Щ. Б., двете с
адрес: гр.В. ж.к."*****" бл.** вх.* ет.* ап.* да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/ държавна такса по отхвърлената
претенция по чл.286 от ГПК/отм./ за обща сума от 10 000,00 лева, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: