№ 117
гр. Свиленград, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200461 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 2245 от 08.06.2022
година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с
което на Я. Г. К. с ЕГН ********** от град ***********************, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област
Хасково, чрез адвокат В. О., за нарушение на чл. 86, ал. 1, чл. 23, ал. 1, чл. 43,
ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) са
наложени административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. и
административно наказание „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3
години (пункт I), както и е определено обезщетение в размер на 500 лв., което
следва да заплати (пункт II).
Жалбоподателят Я. Г. К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен бил постановен в нарушение на материалния и на
процесуалния (не бил уведомен за възможността по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН и за
правата по чл. 79б от ЗАНН) закони, Актът за установяване на
1
административно нарушение (АУАН) и НП били издадени от некомпетентни
органи, била неточна правната квалификация и случаят бил маловажен. Сочи
че не бил извършил процесното нарушение. Претендират се разноски по
делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Я. Г. К., не се
явява. За него се явява адвокат В. О., която пледира за отмяна на обжалвания
акт на основанията, посочени в Жалбата, по повод, на която е образувано
настоящото производство, като доуточнява доводите и сочи нови доводи в
подкрепа на тезата си, свързани с допуснати процесуални нарушения – в НП
не били посочени смекчаващите и отегчаващите вина обстоятелства и била
неточна посочената правна квалификация (конкретната хипотеза не била
посочена) и с материална незаконосъобразност на обжалвания акт – не бил
установен по категоричен начин нарушителя, в изготвения Кностативен
протокол липсвала посочена дата на деянието и не било установено ловното
оръжие, с което била простреляна дивата свиня, вкл. не било установено дали
оръжието на доверителя й било това, с което е простреляно животното и
направеното от страна на К. било в резултат на неправилна преценка.
Алтернативно от Съда се иска да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират доказателства – писмени и гласни.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.
Главен юрисконсулт Евгения Момчилова представя Писмено становище, в
което излага просторни доводи, че НП е издадено законосъобразно и че не са
допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се
разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
2
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 28.11.2021 година жалбоподателят с други лица, включително
свидетелите П. Ж. П. и Н. А. К., извършват групов лов в ловище № 3,
Цветковец, Аязмото, находящо се в землището на село Студена, община
Свиленград, област Хасково.
На посочените дата (преди третата гонка) и място служителите на РДГ -
Кърджали – свидетелите Г. А. С. и Д. Ж. Х., извършват проверка, при която
се запознават и извършват проверка на документите, свързани с извършвания
лов.
При първите две гонки ловците не убиват никакви животни, но при
третата – е убита процесната дива свиня, за което попълват съответните
документи и подават нужната информация.
Съпоставяйки документите с получената информация се установява, че е
убит дивеч извън определения в Разрешителното за лов вид дивеч, а именно:
2-3 годишна дива женска свиня при разрешен лов на хищници. Съдържанието
на Разрешителното за лов е идентично с това на Графика за ловуване за месец
ноември 2021 година в ловностопанските райони, попадащи на територията
на Свиленград.
Служителите на АНО установяват, че жалбоподателят следобед на
28.11.2021 година е убил дивеч извън определения в приложеното по делото
Разрешително за лов (, в което е наличен негов подпис) вид дивеч, а именно:
2-3 годишна дива женска свиня. Констатират, че притежава Билет за лов и
Членска карта, редовно заверени за 2021 година, както и е включен в
цитираното Разрешително за лов. Част от констатациите на посочените
служители са обективирани в представения и приет като доказателство по
делото Констативен протокол серия СВ 2018г. № 000623 от 10.12.2021
година, подписан от К., който е получил екземпляр от него.
Налична е по делото Декларация за инструктаж, в която е посочено, че се
ловува дива свиня.
Налични са по делото обяснения от участниците във въпросния лов,
включително и от жалбоподателя, в които сочат, че за процесния ловен излет
3
са били инструктирани от ръководителя на лова, че ще ловуват дивя свиня
като не са обърнали внимание, че Разрешителното за лов е за хищник. В
последствие разбрали за станалата грешка относно вида на дивеча. В
даденото обяснение жалбоподателят сочи, че той е отстрелял въпросната дивя
свиня.
На същата дата - 10.12.2021 година предвид констатираното нарушение и
в кръга на службата си, свидетелят Г. А. С. – Горски надзирател при
Държавно горско стопанство (ДГС) – Свиленград към РДГ - Кърджали,
съставя в присъствието на свидетеля Х., против жалбоподателя К. и в негово
присъствие АУАН със серия СВ 2018г. и с № 000529. След запознаване със
съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя С., от
свидетеля Х. и от нарушителя К.. АУАН е връчен лично, като с подписа си Я.
К. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 10.12.2021 година. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с това, че жалбоподателят е убил дивеч
извън определения в Разрешителното за лов вид дивеч, както и на
обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 86,
ал. 1, чл. 23, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, които вписва за
нарушени. Жалбоподателят - нарушителят Я. К. сочи, че възразява срещу така
съставения му Акт.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок (в редакцията на нормата
към датата на съставяне на АУАН) постъпва Възражение, в което се излагат
доводи за липса на субективния елемент от състава на нарушението. Изрично
е посочено, че въпросното животно е отстреляно от жалбоподателя.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната преписка, Директорът на РДГ - Кърджали, издава процесното
НП № 2245 от 08.06.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган, и
налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2
000 лв. и „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години, както и е
определено обезщетение в размер на 500 лв., което следва да заплати. АНО
4
препраща към констатациите на Констативния протокол. НП е редовно
връчено на 30.06.2022 година, по пощата с Обратна разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено – подписано и датирано, се намира
приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и
имената на получателя му, а именно: лично Я. К.. Възражения относно начина
и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ
- Кърджали да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЛОД, се
доказва от приетите по делото Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 година на
Министъра на земеделието и храните (сега Министъра на земеделието,
храните и горите, като наименованието на Министерството е променено с
Решение на 44-то Народно събрание от 04.05.2017 година) и вземайки
предвид факта, че Г. А. С. заема длъжността „Горски надзирател при ДГС –
Свиленград към РДГ – Кърджали”, притежава средно – специално
образование: Горско и ловно стопанство, квалификация Техник - лесовъд
(видно от Диплома за средно образование 058087) и че Георги Анастасов
Шереметев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД – Министъра на земеделието и храните по
надлежния ред с административен акт - Заповед. Служебно известно на Съда
е персоналното заемане на длъжността „Директор на РДГ - Кърджали” от
Георги Анастасов Шереметев, а и в тази насока са представени доказателства.
По делото са изслушани и показанията на свидетелите П. Ж. П. и Н. А.
К., които сочат, че цялата дружинка, включително жалбоподателят, са
ловували със съзнанието, че им е разрешен лов на дива свиня, тъй като в тази
насока бил инструктажът, проведен от ръководителя на лова. Не са обърнали
внимание, че в Разрешителното за лов е посочено, че в конкретния случай се
ловува хищник, въпреки че са се подписали в него. Наясно са с факта, че
въпросната дива свиня е отстреляна от жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 19.09.2022
5
година свидетели – Г. А. С. и Д. Ж. Х.. Писмените доказателствени източници
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Г. А. С. и Д. Ж. Х., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя, които Съдът кредитира. Точно обратното, свидетелските
показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези
двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че
е убил дивеч извън определения в Разрешителното за лов, вид. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетелите П.
Ж. П. и Н. А. К.. Същите се възприемат в частта на твърденията, които не се
опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Г.
А. С. и Д. Ж. Х.) и от писмените доказателствени средства по делото. С
подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелството на
осъщественото ловуване. По отношение на изнесеното от свидетелите
обстоятелство, касаещо липсата на знание, че следва да се ловува хищник - то
ще бъде коментирано по-долу в настоящото изложение, в частта, касаеща
субективния елемент от състава на нарушението. Действително свидетелят К.
сочи друга дата на нарушението, но Съдът приема, че това се дължи на
6
техническа грешка при изказа.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че дори и да
бяха допуснати и разпитани всички участници в ловния излет, изводите на
Съдът биха били идентични с настоящите, тъй като е важно не количеството
на свидетелските показания (броя разпитани свидетели), а съдържанието на
изнесените от тях като факти и обстоятелства, съпоставими с другите събрани
по делото доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Кредитираха се частично и всички други писмени доказателства,
налични по делото, като по-голямата част от тях касаят липсата на знание, че
следва да се ловува хищник – както вече бе посочено то ще бъде коментирано
по-долу в настоящото изложение, в частта, касаеща субективния елемент от
състава на нарушението.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
7
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 8112 от 07.09.2022 година, поради
което производството не подлежи на прекратяване в частта, касаеща Глобата,
поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване
на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на
жалбоподателя. Следва да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е
обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е
задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения
смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора
Точкова.
8
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакциите на нормите към датата
на съставяне на АУАН и на издаване на НП). Самото нарушение е описано
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовите разпоредби, които са били нарушени. Фактът, че в НП не е
посочено правото на нарушителя по чл. 79б от ЗАНН, не води на извод за
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като Жалбата е
депозирана именно в 14-дневния срок и от нея става ясно, че К. е наясно с
това си право. Действително К. не е уведомен за правото по чл. 43, ал. 5 от
ЗАНН, тъй като АУАН е съставен преди влизане в сила на тази норма и
съгласно последната при връчването на препис от Акта нарушителят се
уведомява за това му право, което в случая не е могло да стане; Съдът не
приема развитата от адвокат О. теза, че след като производството е висящо е
следвало да бъде уведомен за това право, тъй като ЗАНН посочва точно
момента на това уведомяване - при връчване на препис от АУАН,
задължение за уведомяване в един по –късен етап актосъставителят няма; но
дори и да се приеме, че следвало да бъде уведомен, то Съдът не приема, че
това е съществено процесуално нарушение предвид факта, че срещу НП има
депозирана Жалба, т.е. К. явно няма желание за сключване на споразумение с
АНО за приключване на административнонаказателното производство.
Действително в НП не са посочени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, но Съдът намира, че това не представлява
съществено процесуално нарушение предвид факта, че е наложена Глоба в
минималния, допустим от закона размер, поради което и наведеното от
адвокат О. възражение е неоснователно. Не са посочени в НП какви други
обстоятелства са взети предвид, тъй като явно АНО е счел, че няма такива.
Действително в АУАН е посочено, че нарушението е открито в 15.30
часа на 28.11.2021 година, което няма как да е станало, тъй като то е
9
констатирано след съпоставка между документите и получената след
отстрелване на животното информация. Това според настоящият Съдебен не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като точно и ясно е
посочена датата на нарушението (задължителен реквизит съгласно чл. 42 от
ЗАНН) в съответната графа на АУАН и тъй като посочването кога е открито
нарушението не съставлява задължителен реквизит от съдържанието на Акта.
Тази дата в конкретния случай не оказва влияние и по отношение
изчисляваното на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма – чл. 86, ал. 1 от
ЗЛОД, актосъставителят и АНО не са посочили конкретната хипотеза, не
води до различни правни изводи, защото в НП се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е
извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани от АНО като
нарушение по чл. 86, ал. 1, чл. 23, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД.
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид
изложеното е неоснователно възражението на адвокат О., наведено в открито
съдебно заседание.
Вярно е че в АУАН е посочен служебния адрес, а не личния на свидетеля
Х., съгласно нормата, действаща към датата на съставяне на АУАН, но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и ЕГН е налице пълно
индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Сред задължителните реквизити на НП са индивидуализиращите данни
на нарушителя. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, спрямо физическите
10
лица, които са български граждани, това следва да са: собственото, бащиното
и фамилното име, точен адрес и ЕГН. Разпоредбата на чл. 11 от Закона за
гражданската регистрация регламентира ЕГН като административен
идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и уникален
номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Предвид това,
физическото лице се идентифицира с уникалния си ЕГН. Дори да има
съвпадение на трите имена на две физически лица, същите се различават по
различните си ЕГН, а при съвпадение на дадените ЕГН уточняването и
корекцията на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред. Всеки
български гражданин с раждането си получава ЕГН, който остава непроменен
до смъртта му. Следователно този ЕГН е уникален и има за
предназначение еднозначно да индивидуализира субекта. Действително
фамилното име на жалбоподателя е изписано грешно в АУАН и в НП, видно
от служебно извършената Справка в НБД „Население”, но констатираното не
съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като са изписано
коректно точно и ясно другите индивидуализиращи белези на лицето –
собствено и бащино име, ЕГН и адрес, като дори са посочени номер, дата на
издаване и издател на Личната му карта. Т.е. нарушителят е
индивидуализиран еднозначно по категоричен начин. Допуснатата грешка в
този реквизит на НП не представлява процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, водещо като последица до отмяна на санкционния акт. Това
е така, тъй като съгласно изложеното по- горе в настоящия абзац от същото не
следва неяснота относно субекта, който е осъществил съставът на
нарушението и чиято отговорност се ангажира и съответно не се ограничава,
както правото на защита на лицето, така и възможността за адекватен съдебен
контрол на акта.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД. Нарушенията по този закон се установяват с Актове,
съставени от служителите в ДГС, които заемат длъжност, за която се изисква
лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 10.12.2021 година актосъставителят Г. А. С. е заемал
длъжността „Горски надзирател при ДГС – Свиленград към РДГ – Кърджали”
и притежава лесовъдско образование. В тази насока е и изявлението на
свидетеля С., направено в открито съдебно заседание, проведено на
11
19.09.2022 година. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността „Директор на РДГ - Кърджали” и деянието е
извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като тя
осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички
дейности в горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията на
Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали,
Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград,
Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково,
Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Не се спори, че към момента на деянието, жалбоподателят е имал
качеството на лице, което ловува по смисъла на чл. 43, ал. 2 от ЗЛОД, като не
са налице изключенията по ал. 4 и ал. 5 на чл. 43 от ЗЛОД. К. има право да
ловува, тъй като притежава Членска карта и Билет за лов, заверени за
съответната календарна година, както и е включен в Разрешителното за лов –
12
императивно изискване на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. В случая свидетелите са
категорични относно тези обстоятелства и за това на него са състави АУАН,
при което той не е възразил, не е подал възражение в тази насока, не е
посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание.
Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Т.е. този факт не се оспорва
от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЛОД, която се явява и материална и
санкционна норма, който убие дивеч извън определения в Разрешителното за
лов вид дивеч, се наказва т.2: с Глоба от 2 000 лв. до 5 000 лв., но не по-малко
от трикратния размер на причинената щета.
Безспорно е установено от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че на 28.11.2021 година в ловище № 3, Цветковец, Аязмото,
находящо се в землището на село Студена, община Свиленград, област
Хасково, жалбоподателят е убил дивеч извън определения в Разрешителното
за лов вид дивеч, а именно: женска дива свиня, 2 – 3 годишна, докато в
Разрешителното за лов (, с чието съдържание К. е запознат предвид
наличието на негов подпис в таблицата под № 10), както и в Графика за
ловуване за месец ноември 2021 година в ловностопанските райони,
попадащи на територията на Свиленград, изрично е посочено, че ловът е за
хищници, каквото несъмнено не е дивата свиня. Конкретното нарушение е
удостоверено в Констативния протокол, към чиито констатации препраща
АНО. Подобно препращане не е недопустимо, тъй като в АНП е приложен
този Констативен протокол, т.е. той се явява част от
административнонаказателното производство и жалбоподателят има
възможност да се запознае с него. Освен това този Констативен протокол не е
съставен едностранно от въззиваемата страна, съответно нейни служители, а
е с участието на жалбоподателя. Действително в този Констативен протокол
не е посочена датата на процесното деяние, но това обстоятелство (относно
датата на инкриминираното деяние) не се оспорва от страна на
жалбоподателя и тази дата се извежда от всички други събрани в АНП
доказателства, както и от тези събрани в съдебната фаза на производството.
Действително в цитирания Протокол не е отразено по какъв начин е
установено, че К. е отстрелял процесното животно, но и няма такова
13
изискване – в случая важното и същественото е, че е посочено кое лице е
отстреляло дивата свиня и това е жалбоподателят Я. К..
Във Възражението си и в обяснението си, дадено в хода на проверката,
жалбоподателят сочи, че е убил процесната дива свиня на посочените в НП
дата и място. До настоящия момент жалбоподателят не оспорва този факт,
като се навеждат от страна на адвокат О. доводи за неправилна преценка на
ситуацията, които Съдът не възприема. Разпитаните по искане на
жалбоподателя свидетели също не отричат този факт. Ако жалбоподателят
твърдеше, че не е убил процесното животно най-малкото, което можеше да
направи е да се яви в съдебно заседание и да изложи тезата си, но той не го
стори. Ето защо Съдът приема, че правилно ме е издадено НП за посоченото
нарушение, т.е. не кредитира наведеното възражение, че не бил установен по
категоричен начин нарушителят. За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че принципно Съдът е съгласен по принцип с изложеното от
адвокат О., че признанието не доказва нарушението, но когато това признание
е подкрепено от другите събрани по делото доказателства, вече следва да се
приеме, че е доказано нарушението и въз основа на това признание. Поради
тези съображения Съдът не е съгласен и с изложеното от адвокат О., че е
следвало да бъде установено ловното оръжие и да се провери дали с това
оръжие е стреляно, както и дали куршумът е изстрелян от оръжието на К..
Отделно от това тези обстоятелства, посочено от адвокат О., не представляват
част от състава на процесното административно нарушение.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да
е извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
визираното административно нарушение е необходимо да бъде установено, че
съответното лице, което ловува е съзнавало, че убило дивеч извън
определения в Разрешителното за лов вид дивеч. К. е следвало да знае, както
и е знаел, че Разрешителното за лов касае само хищници, предвид наличието
на негов подпис в този документ. Т.е. в случая е налице субективният елемент
от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е.
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. От тук се разкрива и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици – убИ.е на дивеч
извън определения в Разрешителното за лов. За да стане ловец К. се е явил на
14
писмен и устен изпити, съдържащи въпроси в насока къде е посочен вида на
дивеча в конкретния лов и ги е взел/издържал успешно. Отделно от това той е
ловец с дългогодишен стаж – над 20 години, поради което му е било ясно, че
видът на дивеча е посочен в Разрешителното за лов (фактът, че в
Декларацията за инструктаж е посочено, че се ловува дива свиня и фактът, че
по принцип в това ловище дружинката ловува дива свиня, както и че съгласно
чл. 59, ал. 3, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗЛОД задължение на
ръководителя на лова е да инструктира участниците в ловни излет относно
вида на дивеча, който се отстрелва, не променя горните изводи на Съда, тъй
като с полагането на подпис в Разрешителното за лов К. се счита за уведомен
за неговото съдържание, включително за вида на отстрелвания дивеч).
Съдът преценява че дори да се приеме, че административното нарушение
е извършено при условията на непредпазливост съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
„непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи”, което по аргумент от противното следва да се тълкува, че
административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са по
начало наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за този
вид нарушения. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЛОД има императивен
характер и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от
административнонаказателна отговорност, когато деянието е извършено при
условията на непредпазливост. Фактите че след лова са събрани от
отстреляното животно проби (биологичен материал) и са предадени за
изследване, както и че е подадена по електронен път изискуемата се
информация, не променят горните изводи на Съда. Както вече бе посочено
дори и да се приеме, че ловуващите, включително К., са били инструктирани
устно да ловуват дива свиня (както се твърди във Възражението и видно от
Декларацията за инструктаж), това не изключва отговорността му, тъй като в
Разрешителното за лов е посочено, че следва да се ловува хищник (, с чието
съдържание К. се счита запознат предвид положения подпис) и каквото и да
са били инструктирани е следвало да се спазват условията, посочени в
Разрешителното за лов относно вида на дивеча. И още повече при наличие на
противоречие относно вида на дивеча е следвало да се уточни точно за кой
вид дивеч става дума. Ето защо Съдът не е съгласен с тезата на
жалбоподателя, изложена в Жалбата му, касаеща липсата субективния
елемент от състава на инкриминираното деяние.
15
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена изрично от АНО.
Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава. Нарушенията на ловното законодателство са с по-висока
степен на обществена опасност, без значение броя и вида на убития дивеч или
липсата на такъв. Ловуването, т.е. правото да се убива, улавя, преследва и
наранява дивеч, да се взема, пренася, превозва намерен, ранен и убит дивеч
или разпознаваеми части от него, да се събират и вземат яйца от птици, е
дейност, която сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена
опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на
осъществяването й, която значимост несъмнено е отчетена от законодателя
именно чрез значителните по размер и вид административни санкции.
Отделно от това тази дейност е свързана с ползване на ловно оръжие. Фактът,
че К. не е санкциониран за други подобни нарушения не навежда на мисълта
за маловажност на случая предвид изложеното по-горе, но това факт явно е
отчетен от АНО предвид налагането на Глоба в минималния, предвиден от
закона размер. Ето защо процесното деяние не съставлява маловажен случай,
според Съда. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28, вр.§
1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН и в този смисъл Съдът приема
преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 86, ал. 1 от ЗЛОД е
санкционна, но тя съдържа в себе си и материалноправните разпоредби,
нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание
(както вече бе посочено). Казано по друг начин, нарушената и санкционната
разпоредба в случая съвпадат, поради което не би могло да се стигне до
неразбиране у наказаното лице за какво точно негово поведение е
санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е непълна или
16
неточна.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗЛОД,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
минималния предвиден от закона такъв, което налага извод за невъзможност
за намалянето му. АНО е посочил, че е налице щета, нанесена на дивеча на
Ловно-рибарско дружество – Свиленград и е посочил размера й, равен на
размера на дължимото обезщетение.
Административното наказание „Лишаване от право на ловуване” е
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения
размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под
този минимум.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното
определяне на обезщетение за щетите, нанесени на дивеча (пункт ІІ). Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание – чл. 2 и чл. 7 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите,
нанесени на дивеча. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с това обезщетение, както правилно е
подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно
разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното
нарушение, обвързано с приложението й.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
17
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Я. Г. К. и НП
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 500 лв. съобразно представените Договор за
правна защита и съдействие и Списък на разноските, а от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта
по това дело се състоеше в явяване в представяне на Писмено становище,
поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. е
справедливо, т.е. искането за разликата до 150 лв. следва да се отхвърли като
неоснователно.
Сумата следва да се присъди в полза на РДГ - Кърджали в качеството й
на юридическо лице съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите.
С оглед изхода на делото без уважение следва да се остави искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
негова страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 5,
вр.ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
18
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 2245 от
08.06.2022 година на Директора на РДГ - Кърджали, с което на Я. Г. К. с ЕГН
********** от град ***********************, за нарушение на чл. 86, ал. 1,
чл. 23, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. и административно
наказание „Лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години (пункт I),
както и е определено обезщетение в размер на 500 лв., което следва да
заплати (пункт II).
На основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА Я. Г. К. с ЕГН
********** от град ***********************, ДА ЗАПЛАТИ на РДГ -
Кърджали с адрес: град Кърджали, ул.„Васил Левски” № 2, сумата от 80 лв.,
представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 461/2022 година по описа на Районен съд – Свиленград, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 80 лв. до 150 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. Г. К. с ЕГН ********** от
град *********************** за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19