Определение по адм. дело №1996/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от М. С. Я. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Карнобат, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 3- адв. Я. С., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000140 от 03.10.2025 г., издадена от началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните на 12.11.2025 г. от 10.10 часа.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. В допълнителна молба са развити подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка и се сочи, че моторното превозно средство е собственост на внука на жалбоподателя, като на последния не е било известно обстоятелството, че то е с прекратена регистрация. На следващо място се сочи, че жалбоподателят работи в [населено място], а до [населено място] няма транспорт и същият ангажира друго лице, на което заплаща по 300 лева месечно, за да го транспортира.

Искането за спиране на изпълнението е направено от надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира следното:

С оспорената заповед е наложена на жалбоподателя М. С. Я. принудителна административна мярка- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, поради управление на нерегистрирано превозно средство. Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „з- гг“ от ЗДвП и по силата на чл. 172, ал. 6 от същия закон жалбата не спира изпълнението и, в отклонение от общия принцип, установен в нормата на чл. 166 от АПК, но допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК (доколкото критериите за спиране не са очертани в специалния ЗДвП), а именно: ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, чийто характер е противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на посочените предпоставки. Според настоящия съдебен състав това процесуално задължение в случая не е изпълнено. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на искането, а и наведените в молбата твърдения не сочат вероятно настъпване на значителна или на неподлежаща на обезщетяване при евентуална отмяна на заповедта вреда, която да е противопоставима на презумираните от законодателя предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Евентуалните неудобства от изпълнението на мярката не могат да се противопоставят на обществения интерес от осигуряване безопасността на движението по пътищата, каквато е крайната цел на приложената мярка. Наред с това, налице са алтернативни транспортни средства за осъществяване на пътуването, в т.ч. автобусен транспорт. Следва да се посочи, че здаконосъобразността на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е предмет на съдебната проверка за законосъобразност в основното производство и не може да бъде обсъждана от съда на този етап, при произнасяне по искането за спиране на изпълнението, поради което наведените с молбата доводи в този смисъл са ирелевантни. Посоченото от жалбоподателя Решение по дело С-605/23 на СЕС касае общата система на данъка върху добавената стойност и е неприложимо в конкретния случай. Ето защо съдът приема, че не е установен по делото защитим интерес, противопоставим като степен на значимост на обществения, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. Я. с [ЕГН] за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000140 от 03.10.2025 г., издадена от началник на група в ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от връчване на съобщението.