Разпореждане по адм. дело №650/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е второ поред и е образувано, след като с Решение № 9887/16.10.2025 г. по адм. дело № 1999/2025 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 2495/31.12.2024 г. по адм. дело № 246/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от фазата на оставяне на исковата молба без движение. В мотивите към решението изрично е посочено, че с оглед очертаване на предмета на спора съдът е бил длъжен да укаже на ищеца по чл. 129, ал. 2 от АПК да посочи кои са незаконосъобразните актове или фактически действия и бездействия, които общинската администрация е била длъжна да извърши в периода от време от влизане в сила на изменението на ЗОДОВ през 2006 г. до завеждане на исковата молба.

В изпълнение на указанията на ВАС и след извършена служебна проверка съдът намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Налице е неяснота на обстоятелствата, на които се основава искът, като тази неяснота не е преодоляна с последващите уточнителни молби, подадени при първото разглеждане на делото.

Ищецът твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни бездействия и откази на кмета на община Балчик да възстанови в полза на наследници на К. Г. Б. собствеността върху недвижим имот в [населено място].

Първо, нито в исковата молба, нито в последващите молби не е уточнен кой е недвижимият имот, собствеността върху който не е възстановена. Липсва каквато и да е индивидуализация на имота съгласно актуалния му териториално – устройствен статут - площ, граници, номер по кадастрален план/кадастрална карта или номер на УПИ/парцел по ПУП - ПРЗ, в който той е урегулиран. Не е посочено по кой ред е отчужден имотът – дали става дума за имот, отчужден по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНП, ЗБНС, ЗДИ и ЗС, или за имот, одържавен по законите и начините, посочени в чл. 1 и л. 2 от ЗВСОНИ, включително отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред, като следва да се има предвид, че кметът на общината има компетентност само по първия реституционен закон – при подадено искане за отмяна на отчуждаването в съответните за това срокове съгласно чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИН и др., във вр. § 2 от ПЗР на ЗОСОИ. Във втория случай възстановяването на собствеността настъпва по силата на закона при наличие на посочените в чл. 2, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ предпоставки, без да е необходим административен или съдебен акт за това, като само в определени случаи правомощия за произнасяне по реда на този закон имат определени административни органи, които са различни от кмета на общината, а при невъзможност недвижимите имоти да бъдат върнати реално, т.е. когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по реда на ЗОСОИ, където компетентните органи за произнасяне по исканията за обезщетяване също са съвсем други, т.е. кметът на общината не разполага с никакви правомощия нито по ЗВСОНИ, нито по ЗОСОИ.

Второ, от съдържанието на исковата молба и допълнителните уточняващи молби не може да се разбере дали претенцията за вреди се основава на незаконосъобразни бездействия на кмета на общината или на незаконосъобразни откази на кмета на общината, доколкото ищецът излага твърдения за три бездействия на кмета на общината, които недопустимо приравнява на три отказа да бъде възстановена собствеността върху наследствения имот – 06.04.1992 г., 16.06.1998 г. и 16.03.2016 г. Не е ясно кое е конкретното фактическо основание (бездействие или отказ) и дали става дума за едно или повече основания. Ако се претендира обезщетение за вреди на повече от едно основание, е налице обективно съединяване на искове, при което ищецът следва да заяви поредността, по която следва да се разгледат исковете.

Трето, ако се твърди, че претърпените вреди произтичат от незаконосъобразни бездействия на кмета на общината, следва да се има предвид, че предмет на иска за вреди по чл. 203, ал. 1, във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК могат да бъдат само фактически, а не правни бездействия, т.е. волеизявления. За да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона – чл. 256 от АПК. В случая в исковата молба не е описано кои са тези фактически действия (т.е. действия, които не са свързани с издаването на индивидуален административен акт), които кметът на общината е следвало да извърши, но не е извършил, по силата на кой нормативен акт и коя правна норма е бил длъжен да ги извърши, и в какво се състои тяхната незаконосъобразност.

Четвърто, ако претенцията за вреди се основава както на незаконосъобразни бездействия, така и на незаконосъобразни откази за реституция от 06.04.1992 г., 16.06.1998 г. и 16.03.2016 г., следва да се съобразят мотивите към отменителното решение на ВАС. Според тях за ангажиране на отговорността на общината правнорелевантни са само онези факти, настъпили след влизане в сила на ЗИДЗОДВПГ, обн. ДВ, бр. 30/11.04.2006 г., с които чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ свързва настъпването определени правни последици. С оглед на това и в съответствие с указанията на горната инстанция ищецът трябва да посочи кои са незаконосъобразните актове (волеизявления) и фактически бездействия, които кметът на общината е постановил, съответно е допуснал в периода от време от влизане в сила на изменението на закона през 2006 г. до завеждане на исковата молба.

Пето, условие за допустимост на иска за вреди от незаконосъобразен акт е отмяната на този акт по някой от регламентираните в АПК способи за това. Отклонение от този принцип е хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато се претендира обезщетение от нищожен административен акт, но тя важи само в случаите, в които актът не е бил оспорен пред съд в предвидените за това срокове. В случая в уточняващата молба от 19.04.2023 г. е посочено, че твърдените откази за реституция не са отменени, но са нищожни, без да е посочено, първо, дали те са обжалвани по съдебен ред и, второ, в какво се изразява нищожността им. Не са изложени твърдения за конкретните им пороци, за това по какви искания и по кой законов ред са били постановени, т.е. какви по вид и степен нарушения и на кой закон са били допуснати при издаването им и защо водят до тяхната нищожност.

Всички тези недостатъци водят до нередовност на исковата молба, поради което и на основание чл. 204, ал. 5 от АПК, във вр. 129, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК тя следва да се остави без движение, а на ищеца следва да се даде срок за отстраняване на нередовностите с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията в срок.

Водим от горното, съдът

Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.

ДАВА едноседмичен срок на ищеца, считано от получаване на съобщението, да конкретизира обстоятелствената част на исковата молба, като с допълнителна писмена молба до съда направи пълно, точно и ясно изложение на фактическите обстоятелства, на които основава исковата си претенция – 1. да посочи въз основа на кои конкретни незаконосъобразни актове (откази) и/или фактически бездействия на кмета на общината, постановени и/или допуснати в периода от време от влизане в сила на изменението на ЗОДОВ през 2006 г. до завеждане на исковата молба, претендира вреди; кой е недвижимият имот, собствеността върху който не е възстановена, чрез посочване на всичките му индивидуализиращи белези съгласно актуалното му градоустройствено положение, кога и по кой ред е бил отчужден; 2. ако основава исковата си претенция на незаконосъобразни бездействия на кмета на общината, да посочи какви фактически действия е следвало да бъдат извършени от страна на кмета, но не са извършени, в какъв период от време и по силата на кой нормативен акт и коя правна норма е следвало да бъдат извършени; 3. ако основава исковата си претенция на незаконосъобразни откази за реституция на кмета на общината, да посочи кои са тези откази като номер и дата на постановяване, кои са конкретните основания за нищожност на твърдените откази, по кои реституционни искания и по кой законов ред са били постановени те, обжалвани ли са по съдебен ред и какъв е резултат от обжалването им; 4. ако обосновава исковата си претенция както с твърдения за незаконосъобразни бездействия, така и с твърдения за незаконосъобразни актове, да посочи поредността, по която следва да се разгледат исковете.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в определения за това срок исковата молба ще бъде върната като нередовна, а производството по делото – ще бъде прекратено.

Разпореждането да се съобщи на ищеца чрез изпращане на препис от него.

Разпореждането не подлежи на обжалване.