№ 1027
гр. Варна, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Трайчо Г. Атанасов
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора Я. П. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100601033 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
ЖАЛБ.ПОДС. Г. Б. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. М. П.
– АК - Шумен, редовно упълномощен.
ГР. ИЩЕЦ И Ч. ОБВ. Х. Г. Г., редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. С. С., редовно упълномощен.
ГР. ИЩЕЦ И Ч. ОБВ. С. Я. Я., редовно призована, явява се лично и с
адв. С. С., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото се докладва от съдия
МИТЕВ.
ПОДС. Г.: Депозирал съм писмено допълнение и становище, но желая
1
да дам обяснения по делото.
С оглед изявлението на подсъдимия, че желае да даде обяснения пред
въззивната инстанция, съдът намира, че следва да възобнови съдебното
следствие, поради което и на основание чл. 332 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Дава възможност на подсъдимия да даде обяснения.
ПОДС. Г.: Обвинен съм, че съм набил дъщеря ми и майка й, което не е
вярно и искам да кажа какво стана всъщност. На 4-ти ноември сутринта се
събудих в жилището си. Ключовете от масата до мен видях, че С. ги взе и
станах да ги търся, защото исках да се прибера обратно в жилището си. Тогава
отидохме в детската стая. Поисках ключовете да ми се върнат или поне други
ключове да ми бъдат дадени, за да мога да се върна, защото все пак това е
моето жилище. Тогава С. извади телефона и започна да ме записва на една-две
педи от лицето ми. Няколко пъти й казах да махне телефона от лицето ми.
Беше ми унизително. На третия, не знам на кой път вече като й казах,
протегнах ръка и го взех. Изтичах пред етажната площадка на апартамента. Тя
ме беше хванала и не ми даваше да изляза от кооперацията. Тогава дойдоха
съседите от горния етаж. Общо взето това е, нищо не се случи. Аз си вдигнах
ръцете си, за да им покажа, че не правя нищо. Те ме попитаха – „Г. какво
правите? Какво правите? Това е всичко, което се случи тогава.
Не знам дали да коментирам техните думи, но по принцип точно тогава
на стълбището Х. твърди, че съм извил ръцете на майка й, опрял съм я на
стълбите, душил съм я пред свидетелите. С. каза, че веднага като съм излязъл
на площадката съм си вдигнал ръцете пред свидетелите. Тоест, хем
свидетелите са видели всичко как съм наранявал, душил и извивал отзад на
гърба майка й, а С. твърди, че ръцете са ми били горе високо вдигнати. Не съм
удрял никого нито на тоя ден, нито когато и да е.
Специално за сутринта, има някакъв удар, който съм направил според
тях на дъщеря ми, това също няма как да е станало. И аз не разбрах кога съм го
направил според тях, дали в детската стая, както е било последното
производство, дали в коридора на апартамента, както твърди С. или вънка
пред съседите. Аз не разбрах кога съм я ударил и то в корема, и то с коляно,
2
което е абсурдно. След това се оказа, че съм й наранил яйчниците, което няма
как да се случи, ако й изкарам въздуха, както е казано по-рано, по принцип не
мога да си представя как могат яйчниците да се наранят, те са низко долу в
таза. Абсурдно е. Това е сутринта. Просто нищо не се случи, няма удари, няма
нищо.
След обяд се наложи да се върна в дома си, защото установих, че от
хлебарницата ми е изчезнал компютъра. Имах достатъчна причина да смятам,
че това е сторено от С., защото на масата точно до компютъра имаше доста
пари. Компютърът беше изтръгнат с платката, висеше на кабела. Явно е бил
много важен и за мен беше ясно кой го е взел. Върнах се вкъщи с ясното
съзнание, че имам заповед за защита, за въздържане от домашно насилие.
Знаех, че не бива да изпадам в близост с тях, но компютърът беше много
важен за хлебарницата. На него имах делото и много лични неща, но най-вече
беше важен за хлебарницата. Тя не е спирала да работи откакто е създадена.
Започнах да го търся. Направи ми впечатление, че още от вратата имаше
обаждане към 112, което също не разбирах защо е станало. - „Някакъв човек
ни напада“ - бяха думите. Аз не съм някакъв човек, влизам си в моето
жилище. Започнах да търся компютъра. Първо си помислих, че е в гардероба,
защото тя застана пред гардероба и това ме заблуди, че е там. Аз го прерових
добре, за да съм сигурен, че е там, но като анализирам сега, цялото нещо е
част от провокацията, според мен. Седеше долу, имитираше, че е ударена.
Крещеше ужасно. Като слушам сега записите отново и отново, избягвам да го
правя, само по необходимост, се чувствам отвратително, като знам, че това
нещо още повече го слушат и децата. Две деца на по 10 и 11 години майка им
крещи – „Помощ, помощ, удрят ме. Някакъв човек ме напада. Изрод, изрод.“ -
и други обидни думи Аз не съм обиждал никой тогава. Децата плачеха. Много
ясно - майка им лежи на пода и страда. Това го разбирам прекрасно. Не съм
удрял никой, никога, нито с ръка, нито с друго. Търсих си компютъра.
Дрехите, които бяха в гардероба и се твърди, че съм разрушавал, имаше
потници, блузи, гардеробът беше общ, всички го ползвахме, започнах да ги
изваждам оттам, след като се ядосах на себе си, че не го намирам този
компютър. Тя просто стоеше пред него и не ми позволяваше да отворя
вратата. Както е описано, че съм я удрял с крак, душил и вадел дрехи, аз не
мога да си го представя как ще се случи, защото самото легло и гардероба са
много близо и там няма място за двама човека да се случат всички тези неща.
3
Просто това не може да се случи.
Относно шкафчето, с което съм я ударил. Шкафче няма как да съм
извадил понеже вътре в него не може да се събере компютъра. Аз нямам
интерес да руша къщата или да набивам някого. Не съм отишъл да набивам
някого. Нямам причина да бия когото и да било. Не си обяснявам защо ще
извадя шкафчето и защо ще го хвърлям въобще. Не съм го вадил изобщо.
Освен това Х. твърди, че не съм наранил никого с шкафчето, когато е
извадено, то не че е вадено, но никой не е наранен с него.
Друго несъответствие има, че когато съм търсил компютъра под
матрака Х. се е ударила на някакво шкафче, което няма как да стане понеже
леглото е огромно спално легло. Аз, както казах и на предния разпит, вдигнах
единия край само на матрака, точно заради това, че Х. беше седнала в този
край. Това са нещата.
На въпроси на прокурора:
Нямах никакво време да съобщя в полицията, че компютърът ми е отнет.
Повтарям, че хлебарницата е много важна за мен и този компютър ми
трябваше веднага, на момента, а то беше 5 часа.
На въпроси на съда:
Знам, че има издадени съдебно-медицински свидетелства за тази дата на
С. Я.. Аз също имам. Имам една догадка как са станали. Докато исках да
изляза от апартамента с телефона, тя се беше хванала за мен и от това, дето аз
съм излизал навън и докато тя е била хваната за мен е възможно да съм я
наранил. Нямам никакво друго обяснение. За главата дето е ударена, някакви
кръвонасядания видях от шкафчето, пак повтарям, нямам никакво обяснение
как са станали. Х., доколкото ми е известно при прегледа е установено, че
няма вътрешно-коремни травми. Няколко ожулвания има, но нямам никакво
обяснение за тях. Не съм й извивал ръцете дори на Х., както се твърди. Не съм
я докосвал. Особено след обед не съм докосвал никой. Просто си търсех
компютъра, тя беше точно до мен и докосванията са ми ….
Свидетелите по делото, съседите от горния етаж, твърдят, че е нямало
нищо такова, че ръцете са ми били ей така /подсъдимият вдига ръцете си
нагоре/. Чувам децата, че казват за мои насилствени действия в различни
моменти от времето. Б. и Я. твърдят, че съм ритнал Х. след обед, примерно.
4
Това не е така. Имам обяснение откъде идват тези твърдения. Едното го казах
вече - майка им е наранена и седи на земята сякаш е пребита от бой. Аз
самият, повтарям, ми е трудно да слушам тези записи. Ние ги слушахме в
районния съд. Моята цел беше да се чуе, че в тези записи има само крещене и
манипулация, като тя знае, че записва и тя има цел по делото. Нейната цел е
да ме осъди. Но, на тези записи не се чува удар. Чуват се само 3 удара, които са
причинени на мен, и те са много ясни. Удари от моя страна към никой от тях
не се чуват. Освен като шум на самия удар не се чува никакво прекъсване на
крещенето. Няма удар от шкафче. Шкафчето е тежко, то ако падне ще убие
човек, ако е ударен в главата. Малкият каза, че съм я замерил с шкафчето. Това
са думи, които са сходни. Аз затова искам експертиза за малките, дори на Х..
Значи, ако удариш човек той спира за малко да вика, ако го задушаваш той не
може да крещи. Аз не си обяснявам как така мога да я задушавам, да я удрям и
тя да не спира и за миг поне да крещи.
А Х. защо се присъединява към майка си също мога да обясня. От 3
години, откакто тя е завела друго дело преди това, юли-август не помня
датата, това е болна за мен тема, тука се вмъква едно вменяване, че аз не съм
живял в къщата си. Обяснява се на районния съд, че аз съм живял на друго
място. Аз се зачудих защо е това. Моето обяснение е, че тя има 3-годишна
връзка, както пише сама в друго заведено от нея дело. Версията, която тя беше
представила пред мен и малките деца, момчетата, Х. е знаела за това, че чисти
къщи в Балчик в петък и събота, тоест отсъства през цялото време. През
нощите, защото тя не спеше с тях, а изкарва мен, че аз не съм спал, нощите
чисти входове на апартаменти на блокове. Действителността е, че тя заранта
преди училище идваше, оправяше децата и те отиваха на училище. Тя не
спеше вкъщи. Затова и Б., когато го попитат къде спеше майката ти, той се
колебае и не знае какво да каже. Не знам дали се вижда от разпита, но аз
помня какво каза Б.. Двете момчета са манипулирани емоционално, а Х. вече
тя го е познавала този човек и са му ходили на гости. Това го разбирам чак
сега. Това е моето обяснение. Малките момчета са емоционални, те твърдят,
че майка им е бита, крещи и страда. Аз, ако съм на тях, и аз ще направя така.
Аз ги разбирам прекрасно. Преди това мога да кажа, че до 7-годишна възраст
сме живели изключително и съм се грижил почти само аз за тях. Тя дори не
може да посочи къщата, където ги гледахме.
На въпроси на прокурора:
5
Аз имах наранявания от врата си. Предполагам, че е когато сутринта се
бяха накачили върху мен и не ме пускаха да изляза от жилището. Тя ме
риташе няколко пъти между краката, това се чува на записа ясно. Аз не съм
удрял никого, никога и не само на този ден. Никога не съм ги удрял.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. С.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. П.: Нямаме други искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че депозираната въззивна
жалба срещу присъда на РС – Варна, с която подс. Г. Г. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 296 и чл. 131 от НК, е неоснователна,
поради което не следва да бъде уважавана.
Считам, че така постановената присъда е правилна и законосъобразна. В
мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като
е обсъдил всички доказателствени източници. Най-вече се е позовал на
свидетелските показания на свид. С., на Х., Б. и Я. Г.и, които изцяло
кореспондират с приобщените СМЕ, в частност и с обясненията на
подсъдимия кога и къде се е намирал, от кои свидетели е бил възприет и какви
действия е бил извършил, така и с приобщените записи по наказателното
производство. В този смисъл първоинстанционният съд в мотивите си е
достигнал до извода, че изложеното от подсъдимия представлява една
защитна версия и не следва да му бъде давана вяра.
Поради което Ви моля да потвърдите присъдата в цялост.
АДВ. С.: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Ще ви помоля да потвърдите първоинстанционната присъда, като
правилна и законосъобразна. Първоинстанционният съд в мотивите си е
обсъдил абсолютно всички събрани в хода на съдебното производство
6
доказателства, след внимателен анализ на гласните и писмени такива е
постановил своя законосъобразен акт, който считам за правилен. Поради
което, моля да потвърдите присъдата.
По отношение на гражданско-осъдителната част, моля да вземете
предвид деликта, който сме предявили, както и да ни бъдат присъдени
съдебно-деловодните разноски, сторени и за двете инстанции.
АДВ. П.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите въззивната жалба
така, както е депозирана.
Искам да обърна внимание, че все пак настоящето производство е за
причинена лека телесна повреда, макар и в условията на домашно условие. Аз
считам, че основното тук е да бъде установено как, по какъв начин, кой на
кого е причинил така твърдените леки телесни повреди, тъй като това е
съставомерния признак на обвинението. Самото възникване на тези телесни
повреди аз не считам за доказано и то такова възникване, причинено от страна
на подзащитния ми. Няма как да се съглася, че малолетни свидетели и то
отглеждани от майката, която е и жалбоподател по настоящето производство,
ще бъдат обективни. Все пак същите дори и не носят наказателна отговорност.
Има абсолютни разминавания по начина, механизма на получаване на
телесните повреди. Особено за сутринта, защото там имаме свидетели, които
са действително незаинтересовани от цялото производство и са съседи, които
съобщават, че пострадалата по делото хванала подзащитния ми за колана и се
влачела по стълбите и по земята. Именно по този начин аз си обяснявам
възникналите телесни повреди, които впоследствие са описани в
съдебномедицински документи, първичните удостоверения, тъй като е
известно, че те се издават въз основа на заявеното от лицето, което бива
преглеждано, а съответно и непълнолетното лице, придружено от майка му,
както има такива доказателства по делото.
Ще вметна също, че подзащитният ми също е бил с нанесена лека
телесна повреда, макар и да се неглижира от обвинението. Тук дори, ако има
такова обвинение срещу него за лека телесна повреда, може да се говори за
института на реторсията, тъй като и той е пострадал от същата лека телесна
повреда. Мисля, че в НПК изрично е посочено, че все пак заключението на
медицинските експертизи и на всяка една експертиза не е задължително за
уважаемия съдебен състав, но и трябва да бъде несъмнено доказана
7
причинно-следствената връзка между извършеното и повдигнатото
обвинение. Тоест, не е доказано точно, как и по какъв начин и дали точно
подзащитният ми е причинил тези телесни повреди. Да, има такива.
Действително вещото лице ги е описало, но дали той ги е причинил, дали от
някакви други действия са причинени и впоследствие би могло да му се
припишат, аз не считам, че е доказано, че той ги е нанесъл.
Друго, на което искам да обърна внимание е, че не случайно изискахме
от РС - Варна документи за постъпване в болницата на пострадалата, защото
тя заяви, че са били приети. Постъпиха документи от Окръжна болница –
Варна, но е посочено, че те не са постъпвали за лечение, а твърденията,
доколкото се сещам, бяха, че били на системи и т.н. Не считам, че подобни
показания следва да бъдат кредитирани, особено на децата, които в същото
време живеят с майката и всички имат интерес подзащитният ми да бъде
признат за виновен, имайки и гр. искове. Не казвам, че делото е непременно за
обезщетение, но законът позволява.
Поради тази причина мисля, че обвинението не е недоказано по
несъмнен и категоричен начин, що се касае до авторството на деянието и
конкретно причиняване на телесните повреди. Поради което моля да го
признаете за невиновен.
Ако съдът счете, че делото е изяснено и няма противоречия между
показанията, ви моля за занижаване на наложеното наказание. Аз го считам за
прекомерно.
ЖАЛБ.ПОДС./право на лична защита/ Желая да добавя, че през цялото
време съм ги пазил и това си го спомням много добре. Особено С. и Х. бяха
доста по-агресивни, аз се страхувах да не се наранят и ги пазех. Затова и бях в
началото на стълбите, когато ме видяха съседите, иначе щях да тръгна надолу,
иначе щяха да се наранят доста повече. Аз ги пазех и не съм ги бутал по
стълбите. Много версии се смениха, но изумен съм от целия този филм. За мен
това е безобразие. Искам да си виждам децата отново. Това е моята болка.
Цялото дело се води затова. Не съм ги виждал от две години и повече.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ЖАЛБ.ПОДС. Искам да ме оправдаете, за да мога да имам нормални
отношения с децата си и да се грижа за тях. Не съм извършил нищо от това, в
което съм обвинен. Съвестта ми е чиста.
8
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
Съдът, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съд. заседание, което приключи в 10.20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9