О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бяла Слатина, 07.10.2020 год.
Районен съд - Бяла Слатина, втори
граждански състав, в закрито съдебно заседание, проведено на седми октомври през
две хиляди двадесета година в състав:
Районен съдия: Ивайло Йорданов
като разгледа докладваното от
съдията Йорданов гр.д № 937 по описа на съда за 2020г,. за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е писмена молба от Дирекция
“Социално подпомагане” - гр.Бяла Слатина, с която е поискано да не се настанява
детето Ареф Хан с ЛНЧ: **********, родено на ***г. в с.Дибела, Афганистан, в
ЦНСТДБУ - с.Борован, обл.Враца, като детето бъде върнато в РПЦ – Военна рампа
гр.София.
Съдът намира, че производството
по делото следва да бъде прекратено, тъй като подадената молба е недопустима.
Видно е от представените с
молбата писмени доказателства, че със Заповед № ЗД/Д-ВР-079/20.08.2020г. на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане”
- гр.Враца детето АРЕФ ХАН с ЛНЧ: **********, родено на ***г. в с.Дибела,
Афганистан е настанено по административен ред в ЦНСТДБУ - с.Борован, обл.Враца.
Като основание за настаняването са посочени чл.44, ал.9 от Закона за чужденците
в Република България във вр. с чл.27, ал.2, т.1, във вр. с чл. 26, във вр. с чл.4,
ал.1, т.5 от Закона за закрила на детето и чл.33 от Правилника за приложение на
Закона за закрила на детето.
От приложеното към молбата
Решение № ВР-13/19.08.2020г. на Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет е видно, че на детето Ареф Хан с ЛНЧ: ********** с Решение №
350/28.01.2020г. на председателя на Държавна агенция за бежанците е отказано предоставянето
на статут на бежанец и хуманитарен статут, както и, че не е допусната
последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила.
Дирекция "Социално
подпомагане" – Бяла Слатина не е компетентна да предприема мерки за
закрила спрямо лице, което не е български гражданин.
Съгласно разпоредбата на чл.28а.,
ал.1 от Закона за чужденците в Република България, на непридружени деца
чужденци, както и на чужденци, ненавършили 18-годишна възраст, които са влезли
на територията на Република България с придружител, но са били изоставени от
него, които не са поискали закрила по Закона за убежището и бежанците или по чиито
молби има влезли в сила решения за отказ от международна закрила, може да им
бъде разрешено единствено продължително пребиваване на територията на Република
България до навършване на пълнолетие. Разрешението се издава по ред, определен
с правилника за прилагане на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.28а.,
ал.3 от Закона за чужденците в Република България, Дирекция "Социално
подпомагане" по местопребиваването на чужденците по ал.1 определя и
провежда конкретни мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето след
извършена преценка за най-добрия интерес на детето, а Държавната агенция за
закрила на детето координира, наблюдава и контролира изпълнението на
определените мерки за закрила относно спазване на неговите права до
окончателното решаване на въпроса за пребиваването му в Република България, но
не и след навършването на 18-годишна възраст.
От тези разпоредби следва, че Дирекция
"Социално подпомагане" – Бяла Слатина би била компетентна да определя
и провежда конкретни мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето Ареф
Хан само в случай, че на детето е разрешено продължително пребиваване на
територията на Република България до навършване на пълнолетие, каквито данни по
делото не са налице.
Освен това, по съществото си
искането, отправено до съда, е без правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл.4,
ал.1 от Закона за закрила на детето, закрилата на детето по този закон се
осъществява чрез: 1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; 2.
настаняване в семейство на роднини или близки; 3. осиновяване; 4. настаняване в
приемно семейство; 5. предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални
услуги за резидентна грижа; 7. полицейска закрила; 8. специализирана закрила на
обществени места; 9. информиране за правата и задълженията на децата и
родителите; 10. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на
детето; 11. осигуряване на правна помощ от държавата; 12. специални грижи за
децата с увреждания; 13. вземане на временни мерки за закрила на дете в
случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19
октомври 1996 г.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от
Закона за закрила на детето, отношението на деца до 14 години към религията се
определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по
съгласие между тях и родителите или попечителите им. Когато такова съгласие не
се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по
този закон към районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.26,
ал.1 от Закона за закрила на детето, настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана
здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне
на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето
извършва временно настаняване по административен ред.
Съгласно разпоредбата на ал.2 на
същия член, искането за мерките по ал.1 пред съда се прави от дирекция
"Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.28,
ал.1 от Закона за закрила на детето, исканията за настаняване на дете в
семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа са подсъдни на районния
съд по настоящия адрес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.29 от
Закона за закрила на детето, настаняването извън семейството се прекратява:1.
при разваляне на договора; 2. с изтичане на срока; 3. при взаимно съгласие на
страните по договора; 4. с осиновяването на детето; 5. с навършването на
пълнолетие от детето, а ако учи - до завършването на средно образование, но не
повече от 20-годишна възраст; 6 с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1; 7.
при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство; 8. при промяна на
мярката за закрила; 9. при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е
в негов интерес; 10. при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или
близки; 11. при смърт на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.30,
ал.1 от Закона за закрила на детето, настаняването се прекратява от районния
съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на
дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на
прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11.
Видно е от тези разпоредби, че
Дирекция „Социално подпомагане“ може да сезира съда само с искания относно
определяне на отношението на деца към религията, за настаняване на дете в
семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и за прекратяване на настаняването
на дете, извършено по съдебен ред.
В случая не се прави искане относно
определяне на отношението на деца към религията, за настаняване на дете в
семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и за прекратяване на
настаняването на дете, извършено по съдебен ред, а искане да не бъде извършвано
настаняване на дете, което е процесуално недопустимо. Поради това
производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед
гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 937/2020г.
по описа на РС-Бяла Слатина.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Враца в 7 дневен срок от
съобщаването му на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бяла Слатина.
Районен съдия:
(И. Йорданов)