ПРОТОКОЛ
№ 571
гр. Смолян, 06.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на пети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100513 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните по делото редовно призовани.
Ищецът И.Л. се явява лично и с адв. Р, редовно упълномощен от преди.
Ответното дружество „Т“ ЕООД – Смолян се представлява от адв. Е Р, редовно
упълномощена от преди.
Вещото лице Д., редовно призован не се явява. Не е изготвена и възложената
експертиза.
Адв. Р - Моля да бъде даден ход на делото.
Адв. Р - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Р - Поддържам исковата молба с основанията и размерите, така както са
предявени. Моля да приемете представените доказателства с исковата молба. Молим да
представим допълнителни доказателства, с които сме се сдобили след завеждане на делото, а
именно болничен лист от 04.08.2021 г. и от 01.09.2021 г. водим допуснатите ни двама души
свидетели.
1
Адв. Р - Оспорвам исковата молба. С оглед на така представените в днешно
съдебно заседание доказателства, Ви моля да бъде изискана информация от ТП НОИ Смолян
за сумите, които са платени като обезщетение за временна нетрудоспособност на И.Л. от
26.03.2021 г. до момента на изготвяне на справката с оглед на постановената вече практика
на ВКС, че тези обезщетения следва да бъдат съобразявани при определяне на
обезщетенията по реда на КТ. Моля също така с оглед доклада по делото да бъде допуснат
за следващо съдебно заседание един свидетел, който е присъствал по време на настъпване на
злополуката, като считам, че с неговите показания ще бъдат изяснени съществени
обстоятелства, свързани със същата.
Ищеца И.Л. - Възразявам срещу искания свидетел, тъй като в момента на
инцидента нямаше никой друг, освен аз и управителя.
На основание чл. 146 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА доклада по делото, като съдът поддържа напълно определението, с
което на страните е съобщен проекта за доклад, разпределена е доказателствената тежест и
се е произнесъл по доказателствените искания.
Съдът счита за основателно исканията на ищцовата страна да бъдат приети
представените днес доказателства и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА два броя болнични листове от 04.08.2021 г. и от
01.09.2021 г.
С оглед обстоятелството, че в днешно съдебно заседание се водят допуснатите
свидетели на ищеца съдът счита, че същите следва да бъдат разпитани днес и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Сне се самоличността на явилите се свидетели както следва:
С И Л. - ****, неженен, неосъждан, баща на ищеца.
С Ш Н - ****., разведена, неосъждана, майка на ищеца.
СЪДЪТ НАПОМНИ отговорността на двамата свидетели по чл. 290 НК и същите
обещаха да кажат истината, след което свидетеля Л. беше изведен от съдебната зала, като
съдът пристъпи към изслушване на свидетелката Н.
СВИДЕТЕЛКАТА Н - Случката се случи на 26.03.2021 година към 13:00 ч. –
2
13:30 ч. на обяд сина ми ме попита дали мога да излезна от работа и да отида до болницата.
Аз попитах защо, а той ми каза, че си е счупил ръката. Отидох моментално до болницата и
го видях на количка пред Бърза помощ, седнал, пребледнял, заедно с един господин.
Попитах го И какво става и той ми каза, че са му направили снимка на ръката. Дрехите му
бяха срязани. Той каза, че двете кости на дясната ръка между китката и лакътя са му счупени
и чака специалист, който да реши какво ще се прави. Дойде специалиста и обясни, че ръката
не е възможно да се гипсира, ще се наложи операция, но чакат второ мнение. Дойде втори
специалист, който потвърди, че не може да се гипсира, ще се налага операция. Подготвиха се
документите и се качихме в отделението. Помогнахме да свалим дрехите на сина ми. Казаха
да не движим ръката много, за да не се счупи някаква костица, за да не тръгне по тялото.
Гипсираха му ръката временно за два дена, докато приготвят имплантите, явно се поръчват
някъде. На 29 сутринта го оперираха. Операцията мисля, че продължи от осем сутринта до
към дванадесет часа и нещо, четири часа и половина горе долу. За съжаление, по страшното
беше след това. Като излезна от упойката болките бяха прекалено страшни. Сложиха го на
система. Заради корона вируса не ни допускаха вътре. Имахме позната медицинска сестра,
която помолихме по възможност да се грижи след смяната за него повече, да остава, защото
той не можеше да става от леглото. Една седмица лежа в болницата. Изписаха го, като
моментално преди изписването му гипсираха ръката. Ръката беше неподвижна надолу,
стоеше на гърдите. Не можехме да го обличаме, не можехме да му сложим нито тениска,
нито блуза. От болки не можеше да спи по цели нощи, плачеше като малко дете, не можеше
да се храни, с лявата ръка не е свикнал. Трябваше да се грижим за него. На обяд ходих да му
топля ядене. Не можеше да се изкъпе сам, не можеше да се облича сам, не можеше да се
храни сам в началото. Редовно е бил на болкоуспокояващи и до ден днешен пие
болкоуспокояващи. Всеки месец на снимки в болниците ходим, защото ръката много отече.
Лекарите се чудеха защо не пада отока. Като махната гипса тръгна първо на раздвижване.
10-15 дена го включваха само на ток, за да се раздвижат мускулите, защото костите не бяха
зараснали. Казаха, че лъчевата кост ще зарасне много по-бавно. След това се започна
раздвижване на ръката. Когато се върнеше от болницата ревеше като малко дете. Опитваха
се да му свиват ръката. По негови думи след като го питах как е минало ми казваше, че две
сестри много го натискат на ръката, защото лакътната става не можеше да му се сгъва.
Психически той се промени, първо може би заради болките, второ заради това, че не може
да спи и трето, заради това, че му казаха, че ръката не може да му се възстанови напълно,
може да я свива до средно положение, но до рамото не може. До ден днешен ръката му е
изтръпнала, правим масажи и болките си ги има. Психически това не е моето дете, защото
той нито физически, нито психически е същия. Той вече от всяко нещо избухва заради
болките, раздразнителен е много за всяко едно нещо. Опитвахме се да го успокояваме. Дори
помолихме доктора да го успокоява. Той му казваше, че след година, две, три ще се
възстанови, но в момента има железа. Белезите са грамадни, едното желязо страшно много
му личи. От самото раздвижване изкривиха желязото, за да може да му се изправи леко
ръката. От там психически още повече се напряга. От 26.03.21 година до днес шест месеца,
започнахме седмия той е на мой гръб, той ми е дете. Грижим се за него и финансово.
3
Болничните му са 220 лв. на месец, получавал ги е четири месеца. Последните два месеца са
спрени заради някаква комисия. На болницата платих имплантите. Всички лекарства –
антибиотици, успокоителни, болкоуспокояващи аз му ги купувам. Първите три месеца той
не можеше да си направи сам нищо. Ръката гипсирана, стоеше пред гърдите. Той лежеше по
корем. Някой трябваше да го вдигне, за да стане. Той повече от два часа на вечер не можеше
да спи. Когато отидох в болницата, тъй като имаше един мъж с него попитах моя син, кой е
този мъж. Сина ми каза, че това е неговия шеф. Този човек на мен и дума не ми каза. Когато
стояхме пред бърза помощ болките не се успокояваха. Тогава отидох до аптеката, за да му
купя болкоуспокояващо прахче. Обясних на хората и ми дадоха аулин, но ми казаха да не
пие повече от едно на ден. Когато се върнах от аптеката, този мъж вече го нямаше там.
Попитах сина ми къде е отишъл шефа му и той ми каза, че му казал, че щом ние сме там, той
можело да си тръгва. Когато е идвал да взема болничния лист, един път дойде той, дори не
ме попита как е сина ми, има ли болки, няма ли. За целия период той не се е обаждал на
сина ми. Аз този човек не го познавам, не знам за негови здравословни проблеми. Не мога да
кажа как е станал точно инцидента. Сина ми каза, че някаква лента му завъртяла ръката.
Опитвах се да си представя как могат да се счупят две кости на ръката. Сина ми каза, че тази
лента му завъртяла на няколко пъти ръката, като при това копчето било далече и нямало кой
да му спре машината. Шефа му бил там, работил на друга машина, но не го чул. Започнал да
маха с ръка и си опрял крака на някакво желязо, за да не поеме лентата му цялото тяло.
Предния месец сина ми започна работа там. Той е гатерист. Него обаче го бяха накарали да
работи на друга машина. Аз бях много против, че е преместен на друга машина. Сина ми е
назначен и като гатерист, той си е и гатерист, друга работа не е работил. Тази информация е
знам от сина ми, знам че е извикан да работи като гатерист. Сина ми каза, че в тези дни
нямало материал за бичене на гатера и шефа му го сложил на друга машина и работят
двамата заедно. Сина ми преди това е работил в чужбина, не е стоял без работа. До този
момент сина ми е бил съвсем нормално дете. Преди инцидента сина ми е нямал никакви
проблеми. Преди инцидента сина ми беше съвсем спокойно дете, без никакви проблеми.
Сега просто, заради болките, каквото и да го попитам ми казва, боли разбира се, как искаш
ти, стига ме питай, нормално е да ме боли. Може би го дразни мисълта по десет пъти на ден
да го питам. Виждам, че по цял ден си държи ръката, разтрива я и как може да не го питам.
Казва ми, че са му изтръпнали пръстите. Два месеца беше в гипс. В последствие малко по
малко той започна да се храни с лявата ръка. Покапваше, трепереше му ръката. Аз съм му
обувала дънките. Помолих го вътре да ходи или с пижама или анцузи, което е по-лесно за
обличане. За горните дрехи нямаше как, трябваше да му срежа дрехите. Купувала съм му
сирене, кашкавал, извара, яйца, тъй като питах доктора какво да му давам, за да се калцират
костите по-бързо. Редовно съм му разтривала ръката. Билкови компреси не съм му правила.
Купувала съм му неща, които да му служат за калциране. Правила съм му масажи, това,
което са ми казали самите доктори. Купували сме мехлеми за разстриване, защото болките
стигнаха чак до рамото. С една точилка се опитваше да прави упражнения, за да свие лакътя
до където може.
4
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Л..
СВИДЕТЕЛЯ Л. – На 26.03.2021 г. се случи това нещастие. Сина ми си счупи
ръката и отива в болницата. Аз бях втора смяна на работа. Майка му е отишла веднага. След
като приключих работа ми се обадиха и жена ми ме чакаше, каза че И си счупил ръката.
Веднага тръгнах за болницата. Претегли момчето много. Не съм ходил в цеха, но знам, че
валяците са му хванали ръката. Той е гатерист и е започнал като гатерист на работа.
Инцидента е станал на друга машина, валяци са му захванали ръката. Правиха му операция,
планки му слагаха. Десетина дена стоя в болницата. Редовно съм ходил в болницата. Бях
наел една медицинска сестра, комшийка, защото сина ми не можеше да се обслужва, а тя
работеше там. Сина ми не можеше да се храни, не можеше да отиде до тоалетната.
Медицинската сестра се казва МБ, това беше в болницата. Нас не ни допускаха в болницата
заради ковида. Сина ми плачеше от болка. Казваше ми тати, по цяла нощ не мога да спя.
След операцията пак не можеше да спи. Болкоуспокояващи редовно му са давани, до ден
днешен взема такива. След като го изписаха от болницата майка му винаги е ходила да го
храни на обяд, за къпане аз съм му помагал. Горе долу три месеца майка му го хранеше.
Заради болките сина ми взема болкоуспокояващи. Сина ми постоянно е изнервен, до ден
днешен е изнервен, може би заради това, че ръката му не е предишната, не може да я свива.
В момента ходим на рехабилитация, но ефекта е минимален. Трудно може да си вдига
ръката. Движението му е ограничено. Лекарите казват, че постепенно ще се възстанови
ръката, но не може бързо да стане това, ще мине време, две-три години. Лекарите казват, че
след време планките ще се махнат, след три години. От операцията има 32 шева на ръката. В
болницата сме заплатили за имплантите 2600 лв. Други плащания в болницата нямаме.
Всичко това не му се отрази добре психически. Сина ми е по-затворен в себе си, среща се
приятели, но не както преди. Към нас отношението му също не е същото, има промяна, по-
изнервен е, реагира веднага по-остро. Това нещо продължава и в момента. След
злополуката първите два три месеца беше по-изнервен, сега е като че ли по-добре. Мисля,
че не е инструктиран за работа с въпросната машина.
Съдът счита за основателно искането на ответната страна да бъде изискана
информация от НОИ относно изплащаните обезщетения през времето на
неработоспособност на ищеца и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА информация от ТП НОИ Смолян за сумите, които са платени
като обезщетение за временна нетрудоспособност на И.Л. от 26.03.2021 г. до момента.
Съдът счита за основателно искането на ответната страна да бъде допуснат до
разпит един свидетел във връзка с начина, по който е станала злополуката, поради
въведените възражения в отговора на исковата молба в този смисъл и затова
О П Р Е Д Е Л И:
5
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ответната страна
за установяване на посочените обстоятелства.
Предвид заявената нагласа на ответната страна за постигане евентуално на спогодба
с ищеца, съдът дава възможност на страните да обмислят и такъв вариант и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Отлага и насрочва делото за 04.11.2021 г.,10:30 ч. като следва да бъде напомнено
на д-р Д., че следва да изготви и представи експертизата в срока по чл. 199 ГПК.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 11:25 ч.
6
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
7