РЕШЕНИЕ
№ 1206
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110215213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закон за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на В. Ж. В., ЕГН: **********, депозирана чрез
адв. В. К. от АК - Б, редовно упълномощен, срещу Заповед за задържане на
лице рег. № 1297/07.09.2021 г. по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 07.09.2021 г. на
полицейски орган С. Е. Г – младши инспектор при 06 РУ – СДВР.
В жалбата от В. Ж. В., депозирана чрез адв. В. К. от АК-Б, редовно
упълномощен, се сочи, че обжалваната заповед за задържане е
незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон. В тази
насока се сочи, че заповедта за задържане в случая е постановена в
нарушение на материалния закон като от една страна в нея не е ясно посочено
конкретното основание за задържане на лицето, а от друга липсват данни
лицето да е извършител на престъпление. В този смисъл се твърди, че
независимо от предварително изготвената бланкетна форма, при издаване на
заповедта не са били налице правни основания, фактически обстоятелства и
непосредствена необходимост от издаването на процесната заповед. Според
упълномощения представител на жалбоподателя по този начин се ограничава
правото на защита, тъй като не става ясно за какво е наложена такава мярка.
Според адв. В. К. от АК – Б не е изпълнена и целта на задържането,
доколкото впоследствие не са давани обяснения от жалбоподателя и въобще
не са предприети някакви процесуално-следствени действия спрямо
последния.
1
С оглед на изложеното в жалбата се иска съдът да отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, като се претендира и
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят В. В., редовно призован, не се явява лично, а се представлява
от адв. В. К. от АК-Б, редовно упълномощен, който пледира съдът да уважи
жалбата на основанията, посочени в нея, като развива подробни съображения
за незаконосъобразност на атакуваната заповед, и претендира присъждане на
минималното адвокатско възнаграждение и платената държавна такса.
Ответникът полицейски орган С. Е. Г– младши инспектор към 06-то РУ
– СДВР, редовно уведомен, не се явява.
В представени писмени бележки от главен юрисконсулт Ц В –
пълномощник на полицейски орган при 06 РУ – СДВР се навеждат подробни
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваната заповед за
задържане рег. № 1297/07.09.2021 г. издадена от полицейски орган при 06 РУ
– СДВР и се иска съдът да потвърди същата.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 07.09.2021 г., в 15:40 часа, в кв. „Овча купел“ жалбоподателят В. Ж.
В. бил задържан от С. Е. Г и К И К - полицейски служители от МВР.
Задържаният В. В. бил отведен в 06 РУ-СДВР. След отвеждането на
жалбоподателя, на същия бил извършен обиск, при който не били открити
забранени вещи и предмети и за извършването на който обиск бил съставен
протокол № 230р-35635/07.09.2021 г. Била попълнена декларация от В. В., че
не желае адвокатска защита, че няма здравословни проблеми, не желае
медицински преглед от лекар и че не желае за задържането му да бъде
уведомено конкретно лице, като бил уведомен и за правото му на свиждания,
а така също и за правото му да получава колети и храна. В 06 РУ – СДВР, от
полицейски орган С. Г– младши инспектор към 06 РУ – СДВР, била издадена
обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 1297/07.09.2021 г., която
жалбоподателят В. подписал. Въз основа на същата В. В. бил задържан в
помещение за задържане на лица в 06 РУ – СДВР за срок до 24 часа, като
същият бил вписан и в книгата за задържани лица на 06 РУ – СДВР на
07.09.2021 г.
В горепосочената заповед за задържане на В. В. като основание за
задържане на същия било посочено – чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за
Министерството на вътрешните работи, а като фактически и правни
основания за задържането му било посочено – „проверка съпричастност по
ЗМ 1505 от 2021 г. на 06 РУ във връзка с чл. 198 НК“. Жалбоподателят В. В.
бил освободен от 06 РУ – СДВР в 17:00 часа на 07.09.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
2
В тази връзка и на първо място следва да се отбележи, че
упражняването на правомощието по чл. 72 от Закон за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ е в условията на оперативна самостоятелност и
при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие
на нормативно установени фактически предпоставки да наложи или не
принудителна административна мярка.
На следващо място, видно от приетите по делото удостоверение за
компетентност, Заповед № 513з-2584/23.04.2015 г. за преназначаване и
длъжностна характеристика, обжалваният индивидуален административен
акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в
кръга на предоставените му от закона правомощия.
В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР законодателят е посочил
реквизитите, които следва да съдържа заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1
от ЗМВР, а именно – името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането,
данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му: да обжалва пред
съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово
искане незабавно да се уведомят консулските органи на държавата, чийто
гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако
задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере
консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с
които желае да осъществи връзка, да полза преводач в случай, че не разбира
български език.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на нормативно установените изисквания за нейното съдържание,
тъй като в същата не са посочени необходимите данни, въз основа на които да
може да бъде наложена принудителната административна мярка по чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР по отношение на жалбоподателя В. Ж. В., поради което и
същият не е разбрал за какво е задържан. Липсата на изискуемите от закона
реквизити представлява съществено нарушение на административно
производствените правила, което обуславя незаконосъобразността на
атакуваната заповед за задържане.
С оглед на изложеното е необходимо да се отбележи, че в обжалваната
Заповед за задържане на лице рег. № 1297/07.09.2021 г. е посочено правното
основание по Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за
постановяване на задържането на жалбоподателя В. Ж. В., а именно – чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която норма визира правомощието на полицейските
органи за задържане на лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Тук следва да се отбележи, че наличието на „данни“ съобразно
3
посочената разпоредба на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла
на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание, т. е. за образуване на
досъдебно производство по смисъла на НПК е необходимо наличието на
достатъчно данни да се предположи, че дадено лице е извършило
престъпление, докато при налагане на принудителна административна мярка
по ЗМВР, както в случая – задържане до 24 часа е необходимо наличието
само на данни за извършено престъпление, които може да не са достатъчни за
образуване на наказателно производство.
В конкретния случай в обжалваната заповед като фактическо основание
за задържане на жалбоподателя В. Ж. В. е посочено – „проверка
съпричастност по ЗМ 1505 от 2021 г. на 06 РУ във връзка с чл. 198 НК“, което
обаче е крайно неясно и недостатъчно, за да обуслови, от една страна,
преценката за нейната законосъобразност, а от друга – да гарантира правата
на засегнатото от нея лице да узнае в пълен обем всички факти и
обстоятелства, свързани с неговото задържане и да може адекватно да
организира защитата си. В този смисъл – схематичното посочване на номер на
преписка на съответното РУ и разпоредба от НК за издаване на заповедта, не
е достатъчно основание да се приеме, че са били спазени изискванията за
съдържанието на административния акт, с който е задържан жалбоподателят
В., без в акта да са посочени конкретни факти и данни, които да послужат
като основание за задържането.
На следващо място запълването на фактическите основания за
задържане на лицето с цифрово изписани номер на преписка и норма от
Особената част на НК, нарушава съществено правото на лицето да разбере
причината, поради която е задържано в конкретния случай.
С оглед на изложеното именно в заповедта следва да са описани
конкретни фактически обстоятелства, че за лицето, спрямо което е наложено
задържане, са налице данни, че е извършило престъпление или е съпричастно
към извършено престъпление, респ. че съществува опасност същото да осуети
наказателно преследване или да се укрие, но в конкретния случай факти и
обстоятелства, представляващи основание за задържането на жалбоподателя
В., не са посочени, като такива не се откриват и от представените писмени
доказателства с административната преписка, а и от ответника не са
ангажирани такива в тази насока, поради което и съдът споделя изложените в
този смисъл доводи в жалбата.
Не на последно място следва да се отбележи, че заповедта по чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР се явява принудителна административна мярка, която цели чрез
задържането да се предотврати възможността конкретното лице да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпления или да се укрие.
Действието по задържане на лице, обективирано в съответна заповед се
предприема и с цел отпочване на процедура по разследване срещу вероятен
извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
предполага наличие на данни, от които да се направи обосновано
4
предположение за съпричастност на конкретно лице в извършване на
престъпление и за наличието на обективна необходимост от прилагане на
принудителната административна мярка, като тази ПАМ най-често има
превантивна функция - цели да се попречи на конкретното лице да извърши
друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване /в
тази насока Решение № 4710 от 8.07.2022 г. на Административен Съд - София
по адм. д. № 3877/2022 г./.
В случая от съдържанието на заповедта за задържане не стават ясни
фактическите предпоставки, обуславящи налагането на такава принудителна
административна мярка. Предвид липсата на посочени конкретни фактически
основания, съдът е възпрепятстван да прецени дали подобно задържане е
било изобщо необходимо и откъде полицейският орган – С. Г, издал
заповедта, е черпил съмнението, че жалбоподателят В. е съпричастен към
извършване на престъплението грабеж. На още по - силно основание не става
ясно защо, след като при извършения обиск на жалбоподателя не се открива
нещо съмнително, е следвало да бъде продължено неговото задържане, макар
и с един час.
В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се
установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и
постановеното с нея задържане. Ето защо със задържането на В. Ж. В.
неговите права и законни интереси са засегнати в по-голяма степен от
необходимото от гледна точка на целта, за която се издава
административният акт, или казано по друг начин, липсва нужната
съразмерност и задържането на В. се явява неоправдано.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 1297/07.09.2021 г. за
задържане на жалбоподателя В. Ж. В. е незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
При този изход на делото правото на разноски се поражда в полза на
жалбоподателя, процесуалният представител на който от своя страна е
направил изрично искане за присъждане на разноски за минимално
адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК при този изход на спора разноските за един адвокат, ако
жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт. В случая жалбоподателят се представлява от адв. В. К. от АК-
Б, който е представил договор за правна защита и съдействие от 01.06.2022 г.,
с който се удостоверява затрудненото материално положение на
жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закон за
адвокатурата /ЗА/ адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. Според чл. 38, ал. 2 ЗА съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл. 36, ал. 2/ и
осъжда другата страна да го заплати.
5
В тази връзка и на адв. В. К. от САК следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минималният предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, преди измененията с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г., а именно 400
/четиристотин лева/, съобразно направено искане в тази насока от адв. К., и
както и сумата от 12.00 лв. /дванадесет/ лева държавна такса по жалбата и
банкова комисиона съобразно приложена вносна бележка от 26.11.2021 г.,
внесени от адв. К.. Поради това и СДВР следва да бъда осъдена да заплати на
адв. В. К. от АК – Благоевград сумата от 400 /четиристотин/ лева, за
оказаната от него правна помощ и съдействие, и процесуално
представителство на жалбоподател В. В. и сумата от 12.00 лв. - държавна
такса по жалбата и банкова комисионна.
Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В. Ж. В., ЕГН **********, депозирана чрез адв.
В. К. от АК-Б, Заповед за задържане на лице рег. № 1297/07.09.2021 г.,
издадена от полицейски орган при 06 РУ-СДВР, с която В. Ж. В. е задържан
за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерството
на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, гр. София
да заплати на адв. В. К. от АК – Б сума в размер на 400 /четиристотин/ лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство и сумата от 12.00
/дванадесет/ лева - внесена държавна такса и банкова комисионна за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6