РЕШЕНИЕ
№ 1304
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120101072 по описа за 2022 година
Делото е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като с
решение на БОС по в.гр.д. № ***/ 2021 год. по описа на същия, е отменено
решението на БРС по гр.д. № ****/ 2020 год., в частта му, имаща характер на
определение, с която са оставени без разглеждане исковете на „Банка ДСК“
ЕАД против К. В. Н. и Г. Д. СТ., за осъждането им да заплатят солидарно
следните суми: 8263.30 евро – главница, дължима по договор за кредит за
текущо потребление от **** год.; 2174.64 евро – възнаградителна лихва за
периода от 15.09.2015 год. до 21.01.2020 год.; и 44.81 евро – обезщетение
/лихвена надбавка/ за забава за периода от 16.09.2015 год. до 21.01.2020 год.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
исковата молба – 22.01.2020 год. до окончателното изплащане на
вземането.
Предявените искове са с правно основание в чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и както със
задължителните указания в отменителното решение на БОС е прието, са
допустими. В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител
на ищеца, който моли съда да ги уважи. Ангажира доказателства, претендира
направените по делото разноски.
Пълномощниците на ответниците оспорват исковете по
съображения, изложени по реда на чл.131 от ГПК. Също ангажират
доказателства и претендират деловодните разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на
спора:
На **** год., между ищцовата банка и първия ответник, е
сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставила на Н. кредит от 12500 евро, със срок за
издължаване - 120 месеца, на анюитетни месечни вноски, при годишен лихвен
процент от 10.45 %.
1
За обезпечаване надлежното изплащане на кредита, на
същата дата вторият ответник се е задължил лично - като поръчител.
С нотариална покана, връчена на втория ответник на
16.12.2015 год., банката е обявила предсрочната изискуемост на остатъка по
кредита, поради необслужването му, според погасителния план.
Според заключението на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза, кредитът е усвоен изцяло на датата, на която е
сключен договора, а към 22.01.2020 год. са непогасени 53 бр. падежирали
месечни вноски. Експертът е изчислил остатъка от неплатената главница,
както и дължимите договорна лихва и неустойка за забава, след като е отчел
извършените, признати счетоводно и разнесени от банката плащания в размер
на 3382.65 евро, извършени от кредитополучателя в периода от 16.05.2018
год. до 18.08.2020 год. С тях са погасени 857.14 евро - главница, след
погасяване на натрупаните до предявяване на исковете договорна лихва в
размер на 1836.58 евро и неустойка за забава от 688.92 евро.
На съда е служебно известно ч.гр.д. № ****/ 2016 год. на
БРС, по което в полза на „Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми срещу двамата
ответници - солидарни длъжници. За да постанови издаването им,
докладчикът е намерил, според представените по делото писмени
доказателства, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена
на кредитополучателя и поръчителя. В кориците на същото дело се съдържат
и поканите за доброволно изпълнение, връчени на двамата длъжници, както
следва: на 09.12.2016 год. - на Н. и на 02.11.2016 год. - на С..
Предвид постъпилите възражения от длъжниците, по
същото дело съдията-докладчик е дал указания по чл.415 от ГПК - за
предяване на установителни искове, т.к. след инстанционен контрол е
отменено само разпореждането за незабавно изпълнение по отношение на
кредитополучателя Н..
Исковете са разгледани и отхвърлени с влязло на 14.11.2017
год. в сила решение по гр.д. № *****/2016 год. на БРС, поради ненадлежно
обявена на първия ответник - кредитополучател предсрочна изискуемост.
Съдът, въз основа на така установените факти, намира
исковете за частично основателни.
Очевидно е, че „Банка ДСК“ АД-кредитодател и Н.-
кредитополучател са били обвързани от договора за кредит, по който на
последния е предоставен кредит в договорения размер и по който С. е
поръчителствал. Също така е установено, че кредитът, считано от
м.септември на 2015 год. не е обслужван, което е довело до неговата
предсрочна изискуемост. Няма проблем настъпването й да се постави под
условие - в случай настъпване на бъдещо несигурно събитие, както е в случая
- забава в /преустановяване/ плащането на месечни вноски, но
обстоятелството, че банката счита остатъка от кредита за предсрочно
изискуем, било защото е обявен за такъв или защото е станал такъв
автоматично, трябва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Това се
налага от естеството на изявлението - разваляне на договора за кредит и
поставянето на нов падеж за цялото задължение по кредита.
Тук следва да се има предвид, че настоящият състав не е
обвързан от мотивите към решението по гр.д. № *****/2016 год. на БРС, а е
длъжен да разгледа и обсъди всички факти, установени по настоящото дело и
имащи значение за делото. Тъкмо затова и приема, че противно на приетото в
посоченото решение, без да се формализира излишно процедурата по
връчването, уредена в чл.47 и сл. от ГПК, предсрочната изискуемост е била
надлежно обявена. Още повече, че преди предявяване на установителните
искове, по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадените ч.гр.д.
№ ****/ 2016 год. на БРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист, на
кредитополучателя е била връчена и покана за доброволно изпълнение, ведно
със заповедта и листа. Т.е. дори и да е била опорочена процедурата по
2
връчване на поканата за настъпилата предсрочна изискуемост, последвалото
връчване на покана за доброволно изпълнение е следвало да се отчете в
процеса по установителните искове и затова категорично се отчита тук.
Следователно, дори да се приеме за вярна изключително
формалистичната теза за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост
по отношение на Н. с нотариалната покана, то това е било сторено поканата
за доброволно изпълнение, която му е връчена редовно на 09.12.2016 год. Но
настоящото производство е образувано на 22.01.2020 год., т.е. след изтичане
на срока по чл.147 от ЗЗД, съобразно указанията, дадени с ТР № 9 / 2019 на
ОСГТК, което обуславя неоснователност на исковете срещу поръчителя С..
Що се отнася до кредитополучателя Н., частичната
основателност на исковете срещу него почива на извършените преди и в хода
на настоящия процес плащания.
Същите са в размер на 3382.65 евро и с тях, видно от
счетоводните записвания на банката, е признато, че към 13.12.2019 год.
(исковата молба е депозирана на 22.01.2020 год.) са погасени изцяло
дължимите договорна лихва и неустойка за забава, наричана „лихвена
надбавка за забава“ и „санкционираща лихва“, поради което исковете за тях
са неоснователни.
Към датата на депозиране на исковата молба е била
дължима главницата, но в резултат на част от плащанията, извършени в хода
на процеса и отнесени за погасяването й, които се ценят, съгласно чл.235, ал.3
от ГПК, тя е погасена до размера от 7406.16 евро, до който размер този иск
срещу ответника Н. е основателен.
В тази връзка възражението на процесуалния му
представител - за изтекла погасителна давност по отношение на главницата,
се преценя за неоснователно, доколкото приложима е общата давност по
чл.110 от ЗЗД, считано от 15.09.2015 год., която не е изтекла към датата на
предявяване на исковете - така Р-45-2020-II т.о., а освен това той,
извършвайки плащания за погасяване на кредита, е признал задължението си
и я е прекъсвал - чл.116, б.А от ЗЗД.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид частичната
основателност на иска за главница, основателен е и иска за законната лихва,
начиная от депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо следва да се постанови решение в горния сисъл,
като на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се присъдят
разноски, които за „Банка ДСК“ ЕАД възлизат на 824.35 лв., в т.ч. държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. За ответника Н. разноските
възлизат на 322.84 лв., за ответника С. - на 100 лв., а на основание чл. 38, ал.2
от ЗАдв., на адвокатския пълномощник на последния се определя хонорар в
размер на 1145 лв., съгл. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 и чл.236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. Н. от гр. Б*, ж. к. *****, ЕГН - **********, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, адрес: гр.С*, район *,
представлявана от В* С* и Д* М*, сумата от 7406.16 евро – главница,
дължима по договор за кредит за текущо потребление от ***** год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата
молба – 22.01.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния предявен
3
размер от 8263.30 евро, както и изцяло исковете за възнаградителна лихва в
размер на 2174.64 евро и за обезщетение /лихвена надбавка/ за забава в
размер на 44.81 евро.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ****,
адрес: гр.С*, район *** представлявана от В* С* и Д* М*, против Г. Д. СТ. от
гр. Б* ж.к. *******, ЕГН - **********, за осъждането му да заплати следните
суми: 8263.30 евро – главница, дължима по договор за кредит за текущо
потребление от ***** год.; 2174.64 евро – възнаградителна лихва за периода
от 15.09.2015 год. до 21.01.2020 год.; и 44.81 евро – обезщетение /лихвена
надбавка/ за забава за периода от 16.09.2015 год. до 21.01.2020 год., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата
молба – 22.01.2020 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. В. Н. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД
деловодни разноски в размер на 824.35 лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на К. В. Н.
деловодни разноски в размер на 322.84 лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на Г. Д. СТ.
деловодни разноски в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на адв.Н.М. С. от
Адвокатска колегия - гр.Бургас, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатски
хонорар в размер на 1145 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4