О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31.07.2019 г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен
съд, гражданско отделение
На
тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №224 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.
1 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с частна
жалба, подадена от З.Щ.Н. ***, с
ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетната З.
Д. В. чрез пълномощника адв. С.Я.,*** с адрес за
призоваване: гр. Д., бул. "Р..." №....., кантора №..., ет. ..рещу Определение №230 от
31.05.2019 г. на РС - Тополовград по гр.д. №58 от 2019 г., с което първоинстанционният съд е прекратил производството по
делото поради отказ от иск, съчетан с искане за изменение в ответната страна по
реда на чл. 228, ал. 2 вр. с ал. 3 от ГПК и ищцата е
осъдена да заплати на ДКЦ ”Ел Масри” – град Бургас с ЕИК
********* направените по делото разноски в размер на 1 500 лв.
В жалбата от 26.06.2019
г. се сочат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт. Сочи се, че първоинстанционният
съд грубо е нарушил основни принципи на гражданския процес, визирани в чл. 2 и
чл. 7 от ГПК, за което се излагат пространни разсъждения. Жалбоподателката
твърди във вр. с пасивната процесуална
легитимация на ответника, че при изготвяне на исковите молби се доверила на провеждащия
процесуално-следствените действия по досъдебното
производство № 49/2018 г. от РП-Ямбол, ТО Тополовград прокурорска преписка №
287/2018 , където се намирали данни, че кучето, причинило увреждания на дъщеря
й, се намира под надзора на С. В. У. и че последното е собственост на хотелския
комплекс „Галин палас"
с. Срем общ. Тополовград. Прокурорът по преписката
също бил посочил, че хотелът бил част от активите на ДЦК - Ел. Масри гр. Бургас. Поради това жалбоподателят
намира, че е подведен от органите на досъдебното
производство по отн. на фирмата, дружеството собственика на
животното-извършител на телесните увреждания. Сочи още, че след справка в
търговския и имотния регистър установил, че хотелсия
комплекс е с наименование - ХИЖА БИСЕР, чиито собственик е „Ел
Масри Груп" ООД - гр.
Бургас. Тези обстоятелства са
наложили ищецът да се възползва от процесуалния сподоб,
предвиден в чл. 228 от ГПК, като замени първоначалния ответник с последващо
установеното дружество, собственик ана животното.
По отношение на присъдените разноски излага съображения, че няма данни, доказателства и представяне на пл. документ за действително заплатен адвокатския хонорар. Счита за неспазени разпоредбите на чл. 78, ал. 5 и чл. 80 от ГПК.
Предвид тези и други подробно изложени в
частната жалба съображения иска отмяна на атакувания съдебен акт, Определение № 230/31.05.2019 год. постановено по гр. д. № 58/2019 г. по
описа на PC - гр. Тополовград, като
незаконосъобразно и необосновано, и връщане на делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В законовия срок е постъпил отговор от "ДКЦ
Ел Масри" с ЕИК
********* чрез адв. Н. М. БАК, с който се оспорва
депозираната частна жалба като неоснователна и необоснована. По отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи на първоинстанционното определение, излага собствен правен
анализ на приетото за установено от първата инстанция, като счита, че
определението е правилно, поради което моли за потвърждаването му. Прави искане
за присъждане на разноски в настоящото производство.
Ямболският окръжен съд, след като съобрази
оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е с правно основание с чл. 274,
ал.1, т.1, подадена е в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване
на чл. 275, ал.2, вр. с чл.259, ал.2 и ал.3 ГПК/ и от
легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Действително с оглед формулировките, съдържащите
се в първоначалната искова молба с вх. №58/15.02.2019
г. на ЯРС настоящият жалбоподател е предявил искане за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на малолетната Златомира Великова в размер на 4 хил. лв,
ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2018 г. до окончателното й
изплащане, настъпили вследствие нападение от куче, собственост на хотелски
комплекс "Галина Палас", вкл. в активите на
ДКЦ "Ел Масри"
ООД. По делото е постъпил отговор, изготвен е доклад по чл. 146 от ГПК,
допуснати са доказателства и е насрочено първо открито съдебно заседание, в
рамките на което ищецът е депозирал на осн. чл. 228
от ГПК искова молба, насочена срещу друг ответник - "Ел
Масри Груп" ООД,
мотивирал е промяната в страната, като е изложил изрично съображения защо
насочва претенцията си спрямо това дружество и освен това на осн. чл. 228, ал. 2 вр. с чл. 233
от ГПК се е отказал от първоначално предявения иск спрямо ДКЦ "Ел Масри" ООД, като е
поискал последния да бъде деконституиран по делото.
Първоинстанционният
съд е отложил делото, след което в закрито заседание е постановил прекратително определение, предмет на настоящото
производство, в което е приел, че за да се приложи разпоредбата на чл.228 ал.1 ГПК и да се допусне изменение на иска чрез замяна на някоя от страна като
първоначалния ответник бъде заменен с нов, следва да има изразено съгласие от
всички страни – от двете страни и от лицето, което встъпва като страна по
делото. Последното е ненеобходимо само в случай на
отказ. Освен това е счел, че последното изисква предявяване на нова искова
молба, която да бъде депозирана по "каналния ред", основанието което
сочи представителят на ищцата чл.228 ал.2 и ал.3 от ГПК не обхваща случаите за
промяна на ответната страна.
Първоинстанционният
акт е неправилен и като такъв следва да бъде отменен по следните
съображения:
При всяко положение е
възможно ищецът да иска да привлече наред със стария ответник нов такъв или да
замени стария с нов, но без тяхното съгласие. Поради липсата на съгласие приемство в процеса не може да настъпи, но това не е пречка
да се предяви от ищеца срещу този ответник иск, като подаде искова молба до
съда срещу него. Процесуалноправната санкция на това
закъснение се изразява в това, че в този
случай искът ще се счита за предявен срещу новия ответник от деня на
постъпването на исковата молба в съда (чл. 228, ал. 3 ГПК). В този случай
извършените до този момент процесуални действия ще бъдат непротивопоставими
на новия ответник. От материалноправна гледна точка -
биха били загубени последиците от погасителната давност. Съгласно Решение №
91/17.08.2011 г., по т.д. № 404/2010 г. на ВКС в основата на процеса срещу новоконституираният ответник е първоначалната искова молба,
която изключва внасянето дори на нови такси от страна на ищеца, поради което
съдът с решението си е длъжен да се произнесе по заявените с нея основание и петитум, доколкото същите остават непроменени, както е и в
настоящия случай.
Искът се счита за предявен с
постъпване на исковата молба в съда и от този момент образуваното дело е висящо
пред сезирания съд, по арг. на чл.125 ГПК. Ищецът
определя страните в процеса – от чие име и срещу кого се предявява иска.
Процесуалната легитимация на страните в процеса следва единствено от правното
твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от
основанието и петитума на исковата молба. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на
ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителя на материалното
право, което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор,
за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на
иска и обуславя неговата основателност, и по която съдът се произнася със
съдебното решение. Когато съдът проверява дали искът е предявен срещу
надлежния ответник, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с
исковата молба. Когато констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума, отнасящо се до процесуалната легитимация на
страните, съдът е задължен да остави исковата молба без движение, за да се
избегне постановяването на недопустимо решение. Ако в хода на висящото дело се
установи, че ищецът е предявил иска срещу ответник, който не притежава
материалната легитимация да отговаря по него, ищецът може да отстрани тази
грешка чрез изменение на иска с конституирането на ответника по спорното право,
при спазване на предпоставките на чл.228 ГПК. (арг.
от Решение №221 от 10.06.2015 г. по т.д. №3030 от 2014 г. на ВКС и Определение №191
от 13.03.2014 г. по чгд №164 от 2014 г. на ВКС). В
този случай промяната на ответника няма да е поради отстраняване на нередовност
на исковата молба и затова няма да е налице поправка на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 228, ал.
3 ГПК урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу
ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като разликата между
първоначалния и новия иск се състои в субектите на правото, а не в правопораждащия факт и съдържанието на спорното право (арг. от Решение
№91/17.08.2011 по дело №404/2010 г. на ВКС). При липса на съгласие, приемство в делото, образувано с предявяване на
първоначалния иск, не може да настъпи, поради което ищецът следва да подаде до
съда искова молба срещу надлежно легитимираното лице, каквито действия са
предприети от ищеца с подаване на искова молба срещу ответника "Ел Масри Груп"
ООД.
Ответникът "Ел Масри Груп" ООД не е изразил съгласие за встъпване в процеса
като страна, поради което е приложима разпоредбата на чл. 228, ал.3 ГПК.
Поради гореизложеното и предвид
депозирания отказ от иск спрямо стария ответник, действително спрямо него
делото следва да бъде прекратено, но не и цялото производство. Поради това
актът на първоинстанционният съд следва да бъде
изцяло отменен, а на ответната страна не се дължат разноски в настоящото
производство.
Налице е твърдяната от
жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното определение, поради което частна жалба с вх. №608 от 26.06.2019 г. следва да бъде уважена,
а прекратителното определение - отменено. Поради това
и предвид гореизложеното настоящият
състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №230 от
31.05.2019 г. на РС - Тополовград по гр.д. №58 от 2019 г., с което първоинстанционният съд е прекратил производството по
делото поради отказ от иск.
ВРЪЩА делото на РС - Тополовград за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.