№ 9885
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110126737 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците С. Х. К. с ЕГН: ********** и Х. Н. Ц. с
ЕГН: **********, чрез законния му представител С. Х. К. да заплатят в условията на
разделна отговорност на „............“ ЕАД следните суми:
1/ за С. Х. К. с ЕГН: **********- ½ от общото задължение или сумата в размер 415,31
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. , 92,60 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2021 г. до 24.04.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на
14,37 лв. - главница за периода от м.03.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 13.05.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението и 4,10 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.06.2021 г. до 24.04.2024 г.;
2/ за Х. Н. Ц. с ЕГН: ********** - ½ от общото задължение или сумата в размер
415,31 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. , 92,60 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2021 г. до 24.04.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на
14,37 лв. - главница за периода от м.03.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 13.05.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението и 4,10 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.06.2021 г. до 24.04.2024 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
1
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответниците оспорват предявените искове, поддържайки, че между тях и
ищеца не съществува облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия до
процесния имот, като оспорват в тази връзка те или техни праводатели да са собственици
или вещни ползватели на жилището. Оспорват вземанията на Николай Бориславов Цанев да
произтичат от поднормативен акт, негови вътрешни правила и/или ОУ, а в случай, че
съществуват такива се позовават на тяхната нищожност, поради противоречие със ЗЗП,
както и на чл. 19 от Конституцията на Р. България. Позовават се на нищожността на
формулата за начисляване на перо „сградна инсталация“ по реда на чл. 61 и следващите от
действащата в процесиия период Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването по отношение на претендираните суми са за дялово разпределение.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Претендират присъждане на разноски.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него
и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение
№ 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че
облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона
между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря
винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което
посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени
2
дела С‑708/17 и С‑725/17.
1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия
и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и
член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
3
топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда
инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения
на ВКС се приема, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може
да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен,
съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка. /решение
№ 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г.
по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г.
о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 91 от
1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о. и др./. В тази връзка съдът взе предвид
представените по делото фактури, справки и изравнителни сметки, които са надлежно
съставени. Съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на качеството и
количество доставена топлинна енергия няма своевременно направено възражение. В
отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител
индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във
всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна
енергия в сградата. В този смисъл задължителната съдебна практика - Решение № 162 от
28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Несъмнено е, че през исковия период на ответника е начислявана за сградна инсталация,
като за периода от м.03.2021г. до м.04.2022г., по прогнозен дял е начислена такса общо в
размер на е 859,35лв., като съобразени издадените изравнителни сметки за процесния
период.
Като е направено възражение за давност същото е основателно за периода за
периода от 05.2020 до 04.2021 г. вземанията са погасени по давност.
Съгласно експертизата непогасен остатък за периода м.3.2021 г. до м.4.2022 г. е
сумата от 728,68 лв. и лихва за забава е в размер на 144, 09 лв. Тоест общо дължимото в
случая е 872,77 лв.
Ищците са платили сумата от 829, 05 лв. през м.10.2024 г., като изрично са посочили,
че плащат само за периода м.5.2021 г. до м.4.2022 г., като остава дължима главница в размер
на 43, 72 лв. главница за топлинна енергия. Плащането изрично е посочено че се погасява
тези задължения, които не са покрити от давността, което е допустимо по чл. 76 ЗЗД.
Ищците дължат изцяло разноските, тъй като плащането е настъпило в хода на
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД С. Х. К. с ЕГН:
********** и Х. Н. Ц. с ЕГН: **********, чрез законния му представител С. Х. К. ДА
ЗАПЛАТЯТ в условията на разделна отговорност на „............“ ЕАД следните суми:
1/ за С. Х. К. с ЕГН: **********- ½ от общото задължение или сумата в размер 21,86
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.03.2021 г. до м.04.2022 г. , както и разноски в размер на 180 лв. , като ОТХЪВРЛЯ
исковете в останалата им част.
2/ за Х. Н. Ц. с ЕГН: ********** - ½ от общото задължение или сумата в размер
21,86 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.03.2021 г. до м.04.2022 г., както и разноски в размер на 180 лв., като ОТХЪВРЛЯ исковете
в останалата им част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „ .........“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5