№ 214
гр. Велико Търново , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500905 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.08.2020 година, постановено по гр. дело № 268 по описа на
С. районен съд за 2019 година, „Е. С. О.“-ЕАД, гр. С., е осъдено да заплати на „С.“-ЕАД, гр.
С., сумата от 19 900 лв., част от вземане, твърдяно да възлиза на 20 225,74 лв., платено без
основание като цена за пренос на 2 763.079 mWh електроенергия по мрежата на ответника,
сумата от 3 122,28 лв., недължима цена за достъп до мрежата за периода 01.01.2017 година –
31.01.2017 година, законна лихва върху всяко вземане, считано от 08.03.2019 година
насетне, както и направените от ищеца разноски.
Решението е обжалвано от „Е. С. О.“-ЕАД, гр. С., с искане за отмяната му и
постановяване на ново, уважаващо иска с присъждане на разноски за две инстанции.
Позовава се на неправилна преценка на доказателствата и погрешно приложение на
материалния закон.
Ответникът по жалбата - „С.“-ЕАД, гр. С. – излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание 79, ал. 1, предложение първо във
връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо, и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
1
Ищцовата страна – „С.“-ЕАД, гр. С. - излага в исковата си молба, че на
ответното дружество е заплатило сумата от 20 225,74 лв., като цена за пренос на 2 763.079
mWh електроенергия по мрежата на ответника, сумата от 3 122,28 лв., цена за достъп до
мрежата за периода 01.01.2017 година – 31.01.2017 година. Въпросното количество
електричество било произведено и изцяло от собствени съоръжения, заради което не
съществувало основание за плащане. По реда на настоящото производство претендира
присъждане 19 900 лв. и 3 122,28 лв., ведно със законна лихва от предявяване на исковете и
разноски.
Ответната страна - „Е. С. О.“-ЕАД, гр. С. - признава получаването на
исковите суми, но оспорва исковете с възражения, че са дължими на основание договорките
между страните и чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Претендира
разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата
обстановка, посочена в мотивите на атакуваното решение. Споделя изводите на
първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Доводите на ответника са неоснователни.
По делото е доказан фактът на свързване на мощностите на ищеца към
електропреносната мрежа да ответника. Този факт е само условие услугата по чл. 13, ал. 1 от
подзаконовия нормативен акт, цитиран от ответника – Правила за търговия с електрическа
енергия (в редакцията ДВ. бр.90 от 20 ноември, 2015 год.), да бъде осъществима, а не е равнозначен на
изпълнение на задълженията по договора за пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа по смисъла на чл. 11, т. 2 от Правилата. Според чл. 154 от ГПК в
задачите на ответника е да установи процесното количество електричество да е „постъпило“
и да е „преносено“ по мрежата му, защото само така тезата му, че има основание да задържи
исковите суми би била основателна.
По-специално ищецът не е длъжен да доказва, че разполага със собствени
мощности, годни да произведат спорното количество електроенергия. За уважаване на иска
му е достатъчно да докаже плащане в търсения с исковата молба размер.
Затова меродавни за казуса са показанията на устройствата за измерване,
установяващи, че произведеното от ищеца за исковия период електричество равни на
процесното.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има
право на разноски за второинстанционното производство, като стойност доказани в размер
на 1 623 лв. Следва да се присъдят в тежест на ответника.
По изложените съображения съдът
2
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 20.08.2020 година, постановено по
гр. дело № 268 по описа на С. районен съд за 2019 година.
Осъжда „Е. С. О.“-ЕАД, гр. С., ЕИК: ****** да заплати на „С.“-ЕАД, гр. С., сумата от 1 623
(хиляда шестстотин двадесет и три лева) лв., разноски за второинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3