Решение по дело №2008/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1412
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20193100502008
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……/……….2019 г., гр. Варна

                       

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

           Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ:                  МАЯ НЕДКОВА                                                                                                                ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.

                                                                   

като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 2008 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          

            Производството е по реда на Глава тридесет и девета, Раздел първи от ГПК.

           Образувано е по повод депозирана жалба № 15231/11.10.2019 (рег. на ЧСИ) от длъжника по изпълнително дело № 198/2015 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с район на действие – ВОС – М.К.К., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. И.Д. – ВАК, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради перемпция, материализиран в постановление на ЧСИ от 07.08.2019 г.

            Твърди се, че след месец ноември 2007 г. по изпълнителното дело не са извършвани действия по изпълнение и едва през март 2014 г. е наложен запор върху пенсията на длъжницата. Счита, че е настъпила перемпция, поради което иска отмяна на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство.

            Претендират се разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

            В писменото си възражение К.М. - взискателят по изпълнителното дело, чрез адв. П.П., изразява становище за неоснователност на жалбата и иска оставянето и без уважение.

            Противопоставя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на длъжника.

            Делото е администрирано с мотиви на ЧСИ, в които се излага становище за неоснователност на жалбата.

            След като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Изпълнително дело № 198/2015 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с район на действие – ВОС първоначално е образувано на 06.01.2007 г. от ЧСИ Миглена Пашова под номер 20077150400402, като същото впоследствие е преобразувано под нов номер 20158070400198 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, вследствие загубване на правоспособност от ЧСИ Надежда Пашова, на основание чл. 31 ал. 1 т. 1 от ЗЧСИ и прехвърляне на архива.

            Изпълнително дело № 198/2015 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с район на действие – ВОС е образувано по повод депозирана молба от К.М., въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2007 г., с който „Калива – 05 – М.К. и с-е“ СД, със съдружници жалбоподателя и Петър Петров, е осъдено да заплати на М. сумите посочени в изпълнителния лист. След заличаването на СД, изпълнителното производство продължава срещу бившите съдружници, които придобиват качеството длъжници по него.

            ПДИ е връчена на жалбоподателката на 22.11.2007 г. През месец ноември 2007 г. са наложени запори върху сметките ѝ в различни банки, първият от които е наложен на 22.11.2007 г.

            На 03.11.2008 г. е насрочен опис върху леки автомобили на жалбоподателката, за което е съставен протокол, подписан от нея.

            Запор върху вземанията за пенсия на жалбоподателката е наложен на 26.03.2014 г.

            В периода от 2008 г. до 2014 г. са направени множество справки за налично имущество на длъжника, но последните не са действия по принудително изпълнение според Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС.

            Видно от материалите по делото е, че в периода от 2008 до 2014 г. взискателят не е поискал извършването на същински изпълнителни действия, тоест такива които са пряко насочени към осребряване имуществото на длъжника, поради което, на основанието чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство по отношение на нея е прекратено.

            Предвид изложеното отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение срещу М.К., материализиран в постановление на ЧСИ от 07.08.2019 г. по изпълнително дело № 198/2015 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, с район на действие – ВОС, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

            С оглед изхода на делото на М.К.К. се полага присъждането на сторените съдебно-деловодно разноски. Съдът приема за основателно противопоставеното възражение за прекомерност, на заплатеното от длъжника, адвокатско възнаграждение, предвид фактът, че делото не представлява фактическа или правна сложност, защото не надвишава обичайната за делата от този вид. Поради изтъкнатото, същото следва да бъде намалено, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, до установения, в чл. 10 т. 5 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, минимален размер от 200 лева. С оглед посоченото, К.П.М., ЕГН **********, адрес *** следва да бъде осъден да заплати на М.К.К., ЕГН **********, адрес ***, сума в размер 225 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 25 лева – държавна такса.

 

                        Така мотивиран, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

           ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Надежда Денчева, с район на действие – ВОС да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело № 198/2015 срещу М.К.К., ЕГН **********, адрес ***, материализиран в постановление от 07.08.2019 г.

                        ОСЪЖДА К.П.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати на М.К.К., ЕГН **********, адрес ***, сума в размер 225 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които сумата от 25 лева – държавна такса и сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение, намалено на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, до установения, в чл. 10 т. 5 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, минимален размер от 200 лева.

 

           Решението е окончателно.

 

 

Председател:……………..……

 

Членове:

  1….……..………;  

 

  2………….………