Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 18.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №2518 по описа за 2021
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението „У.Б.“ АД срещу акт на съдебния изпълнител постановление от 21.01.2021 г. по изп. дело № 20218510400083 по описа на ЧСИ М.П.с peг. №851 с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение възражение против разноските за
адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. и размера на
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно
е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г., тъй като е платил задължението и не са извършени такива действия. На
следващо място - счита определената пропорционална такса по т.26 от Тарифа към
ЗЧСИ за неправилно начислена след включването на адвокатското възнаграждение в
завишения му размер, поради което след намаляването му и размера на таксата
следва да се намали.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК,
взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и
спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78,
ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението),
поради което е допустима. Жалбата се подава против
акт на съдебния изпълнител, с който се е
произнесъл по искане на длъжника за
изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
разноските за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от Тарифата
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд,
за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от взискателя, чрез адв.М.М.против „У.Б.“ АД за принудително събиране на парично вземане в
размер на 10350, 52 евро, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 28.04.2015
г. до окончателното й погасяване до окончателното й изплащане изд. по гр.дело №
44567/2015 г. на СРС, Първо ГО, 85 състав.
С молбата по чл.426 от ГПК е посочен начин
на изпълнение запор на вземания по банкови сметки на длъжника. С молбата за
започване на изпълнението са претендирани и разноски в изпълнителното
производство за платени такси и адвокатско възнаграждение и е представен
договор за правна помощ и съдействие от 05.01.2021 г. с упълномощения адвокат.
Уговореното в договора възнаграждение е в размер на 1200 лева и е заплатено в
брой, като договорът служи за разписка за плащането му. С покана за доброволно
изпълнение до длъжника с изх. № 2320 от 15.01.2021 г. е бил поканен да заплати
сумата по изпълнителния лист, както и 1200 лв. разноски в изпълнителното дело и
2 705, 56 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ. В срока за доброволно изпълнение
длъжникът е заплатил 35401, 16 лв. и е подал
възражение до съдебния изпълнител с вх. № 03078/18.01.2021 г. с което е поискал
да се измени размера на определението разноските, като намали размера на
адвокатския хонорар на взискателя и да му определи такъв само до минималния
размер по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. – 200 лв. Длъжникът е поискал ЧСИ да
намали съответно и размера на дължимата се такса по т.26 от ТТЗЧСИ. С
обжалваното постановление ЧСИ е оставил възражението на длъжника без уважение.
С оглед на изложеното, Софийският градски
съд прие от правна страна следното:Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени
от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи
се дължат разноски по изпълнението. Отговорността за разноски е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК.
Спорът в
настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски и
по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса извършени други
допълнителни действия от процесуалния представител на взискателя, извън
подаването на молба по чл.426 от ГПК, така и за размера на дължимата се такса
по т.26. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени
изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя.
Действително в срока за доброволно изпълнение е постъпило плащане, но това не
означава, че по делото не са извършени действия от процесуалния представител. Възраженията на жалбоподателя, че по
изпълнителното дело не са извършени такива, също не могат да обусловят липса на
задължение на жалбоподателя за възстановяване на разноски на взискателя,
направени за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, тъй
като нормативното основание за отговорността на длъжника за възстановяване на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, платено за образуване и
водене на изпълнително дело, не представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и
т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (които
регламентират правоотношения между възложителя и изпълнителя на адвокатски
услуги, тоест правоотношения между взискателя и упълномощения адвокат, в които
длъжникът не участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК. Взискателят по
образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално
представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и
съдействие същото е било уговорено и заплатено в брой– т.2 от Тълкувателно
решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. С част от
правилата в разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК действително се предвижда,
че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни
способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за
водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не представляват
разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и
правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези
разноски. Ето защо, съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ.
С оглед на изложеното, жалбата против
действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното
дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя и по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява неоснователна и
същата следва да се остави без уважение.
Жалбата, в частта срещу определените
разноски за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ е неоснователна. Това е така, защото съгласно т.26,
б. "в" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана
сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това,
правилно съдебния изпълнител е приел, че тези разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и при съобразяване на размер на
вземането по изпълнителния лист и размера на разноските за заплатеното
адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „У.Б.“ АД с ЕИК*********срещу
акт на съдебния изпълнител постановление
от 21.01.2021 г. по изп. дело № 20218510400083
по описа на ЧСИ М.П.с peг. №851 с район
на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх. № 03078/18.01.2021
г. против разноските за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №
1/2004 г. и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.