РЕШЕНИЕ
№283
гр. П., 12.03.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд -
гражданска колегия, VII-ми
състав, в публичното заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Районен съдия : Явор Джамалов
и при участието на секретаря : К.С.,
след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 09296 описа за 2015 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и
чл.415 от ГПК.
По
изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е
поискала да бъде установено по отношение на Й.Г.Н. ,че следва да заплати сумата
от 1241.71 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена
топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”Т.”,
бл.**, ап.**, за
периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г.,
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 258.16 лева, за
периода от 09.07.2012г. до 20.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и изплащане, както и да заплати направените по
делото разноски и юристконсултско възнаграждение.
Ответника Й.Г.Н., е оспорила исковете по
основание и размер, като е направено и възражение, че исковете са погасени по давност.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, гр.дело №****/****г.
по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза
на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнени е за сумите от 1241.71
лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса
мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”Т.”, бл.**, ап**,
за периода от 01.05.2012г. до
30.04.2014г.,законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 258.16 лева, за периода от 09.07.2012г. до
20.08.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и изплащане.
С
възражение депозирано в законоустановения
срок ответника е оспорил везането.
Процесуалния представител на ответника в с.з.
от 16.02.2016г., е изразил становище, че не оспорва размера на претендираните
суми, поради което е било отелено и искането за допускане на съдебно-техническа
експертиза по делото. Спорния въпрос в настоящето производство е сведен до
това, дали ответницата се явява ползвател на топлинна енергия. В тази връзка ищцовата страна е представила
фотокопие от декларация по чл.14 от ЗМДТ, видно от която Й.Г.Н. е декларирала
пред надлежните органи, че е собственик, на 4/6 идеални части от
топлоснабденото жилище, като е посочила, че собствеността е придобита по
наследство и ответницата няма документ удостоверяващ същата. С оглед на това
съдът намира, че посочената декларация следва да се разглежда като извънсъдебно
признание относно факта на притежаваните в собственост идеални части от
жилището, направено пред надлежен орган, и да се приеме, че ответницата е
собственик на посочените идеални части от жилището. Съответно ищцовата страна е
в обективна невъзможност да докаже собствеността на ответницата с надлежни
писмени доказателства, доколкото самата ответница е декларирала, че такива не
съществуват. Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154
ал.1 от ЗЕ, ответника е потребител на
топлоенергия за част от процесния период .
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД,
където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се
счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява
топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия,
КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите
се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или
на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал.
1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ . Потреблението на
топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а
що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на
премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен съществуването на договора, за да бъде
уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните
задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно
счетоводна експертиза на вещото лице В.П., в което заключение са посочени по
компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за
процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на 1241.71 лева
главница и 258.16 лева лихва. Предвид на това съдът дава вяра на заключението
на вещото лице и намира че така предявените искове следва да се уважат до
установения от него размер, така както и
са предявени. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно
счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно
отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и
изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая
ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид
гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява
основателен и доказан до пълния му размер.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
По делото не са представени доказателства
до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството,
че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да
стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде
уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и
законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2012г. до 20.08.2015г., На същото правно основание следва да се
присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 19.10.2015г. до окончателното и изплащане.
Както
бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е
направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с
изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания,
каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за
незаплатена топлоенергия за периода преди 19.10.2012г. / предвид момента на
депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК - 19.10.2015г. / са били погасени по
давност. Предвид горното, съдът възприема заключението на вещото лице, видно от
което дължимата се сума за периода от
19.10.2012г. до 30.04.2014г. /момента от който имота е бил възложен на друго
лице и същото е открило партида на собствено име/ от ответника е 1163.87 лева,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност
за топлофициран имот находящ се в гр.П.,
гр.П., кв.”Т.”, бл.**, ап.**, и
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 234.88 лева, за
периода от 01.11.2012г. до 20.08.2015г.
Предвид горното и на основание чл.30. ал.3
ЗС, настоящия състав намира, че ответника следва да бъде осъдена да заплати
суми до размера на притежаваните от него 1/6 идеални части от топлоснабдения имот а
именно 775.91 главница и 156.58 лихва, за посочените по- горе периоди, поради
което и така предявените искове се явяват основателни до посочените размери,
като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Неоснователни са доводите, на процесуалния представител на
ответника, че доколкото с подаденото възражение не се оспорват горните суми, то
и производството по тях е недопустимо. В закона не е предвидена възможност да се
подава частично възражение, срещу издадена заповед за изпълнение, а подаването
на възражение води до оспорване на цялото вземане по издадената заповед за
изпълнение, и съответно установяване на вземанията по исков ред.
С оглед изхода на делото, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищцовата страна изчислени по
компенсация съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 292.20
лева.
Съответно ищцовата страна следва да бъде
осъдена да заплати но ответника направените разноски по делото изчислени по
компенсация съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 189.14
лева.
Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство
в размер на 80.82 лева, платена държавна такса и юристконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Й.Г.Н. ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 775.91 лева, представляваща стойност на
ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот
находящ се в гр.П., кв.”Т.”, бл.**,
ап.**, за периода от
19.10.2012г. до 30.04.2014г. законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 156.58 лева, за периода от 01.11.2012г. до 20.08.2015г. ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.10.2015г.,
до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 1241.71
лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса
мощност за периода от 01.05.2012г. до
30.04.2014г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 258.16 лева,
за периода от 09.07.2012г. до
20.08.2015г., ОТХВЪРЛЯ исковете като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
Й.Г.Н. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." ЕАД – със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски в
настоящето производство в размер на 292.20 лева.
ОСЪЖДА Й.Г.Н. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." ЕАД – със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски в
заповедното производство па дело №****/****г. по описа на ПРС изчислени по
компенсация съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 80.82 лева.
ОСЪЖДА
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на Й.Г.Н. ***, направените
разноски в заповедното производство па дело №****/****г. по описа на ПРС, както
и направените разноски в настоящето производство изчислени съобразно уважената част на исковите претенции
в общ размер на 189.14 лева.
След влизане на решението в сила, частно
гражданско дело №****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав,
като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: