Решение по дело №9296/2015 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 312
Дата: 12 март 2016 г. (в сила от 18 юли 2016 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20151720109296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2015 г.

Съдържание на акта

    РЕШЕНИЕ

№283

гр. П., 12.03.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : К.С., след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 09296 описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

 По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да бъде установено по отношение на Й.Г.Н. ,че следва да заплати сумата от 1241.71 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”Т.”, бл.**, ап.**,  за периода от  01.05.2012г. до 30.04.2014г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 258.16 лева, за периода от  09.07.2012г. до 20.08.2015г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане, както и да заплати направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.  

Ответника Й.Г.Н., е оспорила исковете по основание и размер, като е направено и възражение,  че исковете са погасени по давност.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №****/****г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнени е за сумите от 1241.71 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”Т.”, бл.**, ап**,  за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г.,законна лихва за забава на месечните плащания в размер на  258.16 лева, за периода от 09.07.2012г. до 20.08.2015г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.

     С възражение  депозирано в законоустановения срок ответника е оспорил везането.    

Процесуалния представител на ответника в с.з. от 16.02.2016г., е изразил становище, че не оспорва размера на претендираните суми, поради което е било отелено и искането за допускане на съдебно-техническа експертиза по делото. Спорния въпрос в настоящето производство е сведен до това, дали ответницата се явява ползвател на топлинна енергия.  В тази връзка ищцовата страна е представила фотокопие от декларация по чл.14 от ЗМДТ, видно от която Й.Г.Н. е декларирала пред надлежните органи, че е собственик, на 4/6 идеални части от топлоснабденото жилище, като е посочила, че собствеността е придобита по наследство и ответницата няма документ удостоверяващ същата. С оглед на това съдът намира, че посочената декларация следва да се разглежда като извънсъдебно признание относно факта на притежаваните в собственост идеални части от жилището, направено пред надлежен орган, и да се приеме, че ответницата е собственик на посочените идеални части от жилището. Съответно ищцовата страна е в обективна невъзможност да докаже собствеността на ответницата с надлежни писмени доказателства, доколкото самата ответница е декларирала, че такива не съществуват. Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154 ал.1 от ЗЕ,  ответника е потребител на топлоенергия за част от процесния период . 

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице В.П., в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на 1241.71 лева главница и 258.16 лева лихва. Предвид на това съдът дава вяра на заключението на вещото лице и намира че така предявените искове следва да се уважат до установения от него размер,  така както и са предявени. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер.   

           Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2012г. до 20.08.2015г.,  На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.10.2015г.  до окончателното и изплащане.  

 Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 19.10.2012г. / предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК -  19.10.2015г. / са били погасени по давност. Предвид горното, съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което  дължимата се сума за периода от 19.10.2012г. до 30.04.2014г. /момента от който имота е бил възложен на друго лице и същото е открило партида на собствено име/ от ответника е 1163.87 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П.,   гр.П., кв.”Т.”, бл.**, ап.**,  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 234.88 лева, за периода от 01.11.2012г. до 20.08.2015г.              

Предвид горното и на основание чл.30. ал.3 ЗС, настоящия състав намира, че ответника следва да бъде осъдена да заплати суми до размера на притежаваните от него  1/6 идеални части от топлоснабдения имот а именно 775.91 главница и 156.58 лихва, за посочените по- горе периоди, поради което и така предявените искове се явяват основателни до посочените размери, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Неоснователни са доводите, на процесуалния представител на ответника, че доколкото с подаденото възражение не се оспорват горните суми, то и производството по тях е недопустимо. В закона не е предвидена възможност да се подава частично възражение, срещу издадена заповед за изпълнение, а подаването на възражение води до оспорване на цялото вземане по издадената заповед за изпълнение, и съответно установяване на вземанията по исков ред. 

               С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищцовата страна изчислени по компенсация съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 292.20 лева.  

Съответно ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати но ответника направените разноски по делото изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 189.14 лева.  

Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство в размер на 80.82 лева, платена държавна такса и юристконсултско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Г.Н. ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от  775.91 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., кв.”Т.”, бл.**, ап.**,  за периода от   19.10.2012г. до 30.04.2014г. законна лихва за забава на месечните плащания в размер на  156.58 лева, за периода от   01.11.2012г. до 20.08.2015г.  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.10.2015г., до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 1241.71 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за периода от  01.05.2012г. до 30.04.2014г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 258.16 лева, за периода от  09.07.2012г. до 20.08.2015г.,  ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Й.Г.Н. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски в настоящето производство   в размер на    292.20 лева.                 

 ОСЪЖДА Й.Г.Н. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски в заповедното производство па дело №****/****г. по описа на ПРС изчислени по компенсация съобразно уважената част на исковите претенции в размер на   80.82 лева.  

ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на Й.Г.Н. ***, направените разноски в заповедното производство па дело №****/****г. по описа на ПРС, както и направените разноски в настоящето производство изчислени  съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на  189.14 лева.                           

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                     

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: