РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. ХАСКОВО, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
административно наказателно дело № 20215600600673 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 318 сл. от НПК.
С Решение № 129 от 04.11.2021 г., постановено по НАХД № 338 по
описа за 2021 година, Районен съд – Свиленград е признал обвиняемата К. Д.
К., родена на **.**.**** г. в гр. Д., обл. С., *******, ******* гражданка,
живуща в град С., ул. „К. П.” № **, област Х., със ****** образование,
******, ****** за виновна в това, че на 11.06.2019 година в град С., област
Х., чрез посредственото извършителство на Г. А. Р., от град С., област Х., без
надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество (съгл.
Приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите), а именно: метамфетамин с нетно
тегло 5.82 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин 80.2 тегловни процента на стойност 145.50 лева, като случаят е
маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК и чл. 78а от НК я освободил
от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „глоба”
в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
Със същото решение е постановено отнемане в полза на държавата на
предмета на престъплението - метамфетамин с нетно тегло 5.82 грама. В
1
тежест на обвиняемата са възложени и направените по делото разноски. По
отношение на иззетите веществени доказателства касов бон от „Еконт -
експрес” ООД от дата 11.06.2019 г. за сумата от 5.10 лв., бяла картонена
кутия от две части с надпис „MIA2”, черен силиконов калъф за телефон,
книга с надпис „MIA2”, прозрачна найлонова опаковка, бяла найлонова чанта
с цветчета и сива найлонова опаковка с надпис „Еконт” е постановено да
бъдат върнати на обвиняемата.
Недоволна от постановеното решение е останала обвиняемата К. Д. К.,
която в законоустановения срок го обжалва. В жалбата се излагат твърдения
за недоказаност на обвинението и необоснованост на постановения съдебен
акт. Сочи се, че решението почива на предположения относно твърдяната в
постановлението и в мотивите към решението употреба от нея на наркотици,
знание за наличието на наркотично вещество в пратката и авторството на
деянието. Твърди се, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен
начин съобразно изискването на чл. 303 от НПК. По изложените в жалбата
доводи се иска решението да се отмени, вместо което да се постанови ново, с
което обвиняемата да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й
обвинение.
За съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката
К.К., редовно призована, не се явява. Постъпила е молба, с която обвиняемата
иска делото да се гледа в нейно отсъствие и на защитника й. Заявява, че
поддържа подадената въззивна жалба.
Окръжна прокуратура – Хасково не взема становище по жалбата и не
изпраща представител.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и
нови доказателства не са събирани.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваното решение по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло
по реда на чл. 375 и сл. от НПК. Образувано е било по внесено в съда
постановление от РП-Хасково – ТО-Свиленград с предложение К.К. да бъде
освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а от НК за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Обвиняемата К. Д. К. е родена на **.**.**** г. в гр. Д., обл. С., ******,
***** гражданка, живее в град С., ул. „К. П.” № **, област Х., със *****
образование, ****** и *******. Живеела в гр. В., но след като се запознала
със свидетеля Г. А. Р. заживяла на съпружески начала с него в гр. С. И
двамата употребявали наркотици. Те били в приятелски отношения със
свидетелката Д. Н. Ж., живуща в гр. В., която понякога по молба на К. им
изпращала пратки чрез куриерска служба. Тъй като свидетелят Г. Р. имал лек
автомобил и бил с плаващо работно време, като адресат на тези пратки
2
обикновено бил посочван той, а не обвиняемата К.. Така в началото на месец
юни 2019 година обв. К. помолила св. Д. Ж., да отиде до апартамента й в гр.
В. и да вземе от наемателя й пакет, като обяснила, че това бил мобилният й
телефон, от който искала да изтегли необходимата й информация и
свидетелката Ж. се съгласила. На 10.06.2019г. тя посетила адреса и от
неизвестно лице от мъжки пол, живущ на адреса на обвиняемата, получила
затворена кутия за мобилен телефон, която изпратила на обвиняемата, но като
получател на пратката посочила съжителя й св. Г. Р., тъй като така се
разбрали с обвиняемата. За адресираната до св. Р. пратка, съдържаща
наркотично вещество, била получена информация в РУ - Свиленград. Въз
основа на тези данни на 11.06.2019 г. полицейските служители св. Т. А. Д. и
св. Е. Й. Д. обезпечили мястото на получаване на пратката - офиса на
куриерската служба, находящ се в град С., бул. „Б.”, област Х. и започнали
наблюдение. Около 12:00 ч. св. Г. Р. пристигнал с л. а. марка ,,Фолксваген
Пасат‘‘, спрял на паркинга и влезнал в офиса на ,,Е.‘‘. Той получил пратката
срещу съответния касов бон, който изхвърлил в коша на куриерската служба
и излезнал от там. Полицейски служители св. Т. А. Д. и св. Е. Й. Д.
забелязали, че същият носи полиетиленов плик с надпис „Е.“. Двамата
отишли до св. Р., представили се и го попитали какво е съдържанието на
пратката, при което той им отговорил, че не знае, тъй като пратката била за
жена му, която го изпратила да я получи. Полицейските служители помолили
св. Р. да отвори пратката, за да видят съдържанието й, и той се съгласил. При
отварянето на място на полиетиленовия плик в него полицейските служители
установили, че има кутия за мобилен телефон, а в нея бил поставен протектор
за мобилен телефон и бяла пластмасова кутийка с розова капачка, съдържаща
бяло кристалообразно вещество, поради което докладвали в РУ - Свиленград
и пристъпили към извършване на полеви наркотест, при което веществото
реагирало положително за метамфетамин. Пред двамата полицейски
служители свидетелят Г. Р. обяснил, че обвиняемата К. употребява
наркотици, но той бил против това и тя ги е намалила. Посочил още, че той
често ходел да взема пратки за нея, които били на негово име, но не знаел
съдържанието им. Така в конкретния случай също не знаел, че в пакета се
съдържа наркотично вещество.
По делото е изготвена физико – химична експертиза, от която се
установява, че представеният за изследване обект представлява
високорисково наркотично вещество с нетно тегло 5.82 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 80.2 % (тегловни
процента) съгласно съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП и Приложение № 1 към
Списък № 1 на чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични. Установено е, че съгласно Постановление на
МС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, стойността на наркотичното вещество –
метамфетамин с нетно тегло 5.82 грама е в размер на 145.50 лв.
Обвиняемата не дава обяснения по повдигнатото й обвинение. Счита,
3
че обвинението не е доказано по безспорен начин, както и, че деянието е
несъставомерно от обективна и субективна страна.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена въз основа на събрания на досъдебно производство и
проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно
показанията на свидетелите Т. А. Д., Е. Й. Д., В. Х. А. и прочетените по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.5 от НПК показания на Д. Н. Ж. със съгласието на
обвиняемата и нейния защитник, заключението по посочената по–горе
физико-химична експертиза, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени материали по ДП № 256/2019 г., по описа на РУ – Свиленград.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав. Същата е изградена на
базата на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки логическата
вътрешна последователност на фактите, установени със съответното
доказателствено средство, както и във връцка с останалите доказателствени
източници.
Възприетата фактическа обстановка обосновава правния извод, че
обвиняемата К.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпленията по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
Авторството на обвиняемата се установява от показанията на св. Д. Н.
Ж., както и тези на свидетелите Т. А. Д. и Е. Й. Д. От прочетените със
съгласието на обвиняемата и нейния защитник показания на първия свидетел
се установява, че Д. Ж. е изпратила пратката по молба на обвиняемата К. и тя
е била именно за нея, но като получател пред куриерската фирма бил посочен
съжителят й Р., така както е било уговорено между двете. Същото се излага и
от свидетелите Т. А. Д. и Е. Й. Д., пред които св. Р. категорично и
последователно обяснил, че пратката е за обвиняемата К.. В тези показания се
съдържат и данни, че въпреки неодобрението на св. Р. обвиняемата К.
употребява наркотични вещества. Безспорно е установено, че на
инкриминараната дата той е отишъл да получи пратката на обвиняемата. Така
от обективна страна обвиняемата е осъществила фактическа власт над
забранената вещ, макар и същата да не е била под нейна пряка фактическа
власт. За осъществяване на изпълнителното деяние обв. К. е използвала друго
лице – свидетеля Р., от когото не може да се търси наказателна отговорност за
държане на забраненото вещество, тъй като в конкретния случай не е
доказано и несъмнено установено, че той е знаел, че в получената пратка се
съдържа наркотично вещество. В този смисъл, правилен е изводът на
районния съд, че е налице посредствено извършителство с използването на
наказателноотговорно лице, доколкото св. Р. е действал при обстоятелства,
изключващи умисъла за извършване на престъплението поради незнанието му
на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението.
Въззивният съд не съзира наличие на заинтересованост от страна на
4
посочените свидетели, още повече, че дадените от тях показания са изцяло
еднопосочни и непротивореворечиви със събраната и приобщена в
производството доказателствена съвкупност. Наличните доказателства
кореспондират помежду си, взаимно се допълват и въз основа на тях може да
се изгради пълна представа за съставомерните признаци на инкриминираното
деяние.
Липсва съмнение и относно наличието на знание у обвиняемата за
съдържащото се в пратката наркотично вещество. Предприетите от
обвиняемата действия по организиране изпращането на пратката и умисъла не
могат да бъдат разгледани изолирано едно от друго. Обраното би довело до
порочен анализ на събитията. Следва да се подчертае, че в теорията и
практиката няма спор за това, че вътрешното убеждение на инстанциите по
фактите може да бъде изградено и само въз основа на косвени доказателства,
стига логическата връзка между тях поотделно и в съвкупността им да води
до един единствен несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт, в
случая - знанието на обвиняемата за наличието на наркотично вещество в
пратката.
Въззивната инстанция намира за неоснователно също и възражението,
че обстоятелствата относно употребяването на наркотични вещества от
обвиняемата са недоказани и представляват изложени предположения.
Изводи по този факт се формират въз основа оценка на показанията на
свидетелите Т. А. Д. и Е. Й. Д., а така също и от изготвената и приобщената
по делото характеристична справка /л. 109 от ДП/. Независимо от това в
случая следва да се има предвид, че употребата на наркотични вещества не е
елемент от престъпния състав на конкретното престъпление, поради което не
се отразява върху неговата съставомерност.
В мотивите на постановеното решение районният съд е извършил ясен
и подробен анализ на събрания доказателствен материал, възпроизвел го е,
като е обсъдил обстойно въпроса за авторството на деянието и умисъла за
него, поради което в процесуалната дейност на съда не се констатират
пропуски.
Преценката за наличието на материалноправните предпоставки за
приложението на чл. 78а НК също е правилна. За извършеното престъпление
чл. 345а, ал. 5 от НК законът предвижда наказание глоба до 1000 лв.
Правилно и законосъобразно съдът е наложил административното наказание
глоба в минималния определен от чл. 78а, ал. 1 от НК размер от 1000 лв.,
какъвто съответства на ограничителното правило на чл. 78а, ал. 5 от НК.
Размерът на наложената глобата е съобразен с тежестта на извършеното, с
количеството и стойността на предмета на престъплението, трудовата заетост
на обвиняемата и с данните й за семейното и имотно състояние.
По отношение отнемането в полза на държавата на предмета и
средството на престъплението, както и досежно възлагането на обвиняемета
да заплати направените по делото разноски, въззивната инстанция не
5
констатира неправилност в решението на РС – Свиленград, с оглед
признаването й за виновна в извършване на престъплението, в което е
обвинена.
При служебната проверка на атакувания първоинстанционен съдебен
акт, настоящата инстанция не констатира допуснати нарушения, налагащи
неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338
от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129 от 04.11.2021 г., постановено по
НАХД № 338 по описа за 2021 година на Районен съд – Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6