Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………14.09.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и пети август………...………….….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
административно
дело номер 1730…по описа за…...….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във връзка с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР
към ПМС 456 / 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателите Юлиян Д. и Н.К., твърдят, че със
Заповед № 10-00-522/24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от
02.05.2018г. на комисия, назначена със Заповеди № 10-00-244/15.02.2017г.;
№10-00-1985/02.10.2017г.; № 10-00-20/09.01.2018г. и № 10-00-619/02.05.2018г.,
на основание § 62, ал.1, от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на К.И.С.,
ЕГН: **********, е признато правото да придобие собственост върху 400/800
идеални части от имот …………………………….
Жалбоподателите твърдят, че са наследници на ..., бивш
жител *** и попадаме в кръга на лицата, в полза на които с Решение № 25145 от
08.10.1997г. на ПК гр.Стара Загора и Решение №60/29.07.1997г., постановено по
гражданско дело № 426/1997г. по описа на PC гр.Стара Загора е възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари граници на следните
недвижими имоти: ……………..
Твърди, че определеният в Заповед №
10-00-522/24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора имот ….., върху които е
възстановено в съществуващи стари реални граници с Решение № 25145 от
08.10.1997г. на ПК гр.Стара Загора и Решение №60/29.07.1997г., постановено по
гражданско дело № 426/1997г. по описа на PC гр.Стара Загора.
Оспорва административния акт по следните съображения:
върху притежаваните от общия наследодател поземлени имоти, респ. върху
възстановените ни в стари реални граници поземлени имоти и новообразуван
поземлен имот № 331.8 по неодобрения план за землището на с...., никога не е
било предоставяно право на ползване на граждани или ако такова право е било
предоставяно, то не е било по реда и на основание на актовете, посочени в §63
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Считат, че в полза на посочените в заповедта лица не
било предоставяно право на ползване върху имота, от който по настоящем е
образуван имот № …. по неодобрения план за землището на с..... Притежаваният от
наследодателя ни недвижим имот никога не е имал характеристиката или
предназначението на овощна градина. Имотът, от който е образуван имот № 331.8
никога не е представлявал овощна градина, поради което изложеният в заповедта
мотив, че „към момента на подаване на заявлението за трансформиране имота е
представлявал овощна градина” не отговаря на действителността. Правото на
собственост е признато при отсъствие на законовите предпоставки за
трансформиране на правото на ползване по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в
нарушение на установените за това правила.
Молят съда да постанови решение, с което да моля да
отмени Заповед № 10-00-522/24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора като
незаконосъобразна.
В срока по чл. 163, ал. 2 АПК не е постъпил отговор от
въззиваемата страна, която чрез пълномощника си в о.с.з. от 10.07.2020 г. заема
становище за неоснователност на жалбата, която оспорва, включително, че към
датата на подаване на заявлението имотът е представлявал овощна градина /към м.
март 1991 г./.
Заинтересованите страни редовно призовани не се явяват
и не вземат становище по жалбата в срока по чл. 136, ал. 2 АПК.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение № 163/04.06.1992 г. /л. 20 от делото/
на ОбНС Стара Загора в изпълнение на 11-то ПМС от 02.03.1982 г. и решение №
111/ 21.09.1978 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него /л. 21-23 от делото/,
на Кота И.С. е предоставено право на ползване върху земя /парцел по помощния
план № 8/ от 400,00 кв.м. в землището на с. ..., местност …………...
Удостоверението е без подпис и печат на издалия го зам. Председател на ИК на
ОбНС.
На 04.06.1992 г. К.И.С. е подала заявление вх. № 0801087
/л. 19 от делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право на
собственост на предоставения й имот, находящ се в землището на с. ..., местност
„Седми километър“ /“Найденови пръти“/, при съседи: гора/път, ..., ... и .... В
заявлението е отразено липсата на сграда в имота, а в т. 2 „имотът
представлява“ не е попълнено нищо с думи, като всички изрази освен овощна
градина са зачертани.
Подаденото от К.И.С. заявление от 04.06.1992 г. е било
разгледано от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ /така представения по делото протокол от 02.05.2018 г. /л.24-25 от
делото/. От съдържанието на този протокол се установява, че Комисията е взела
решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с
която да се признае правото на подалия заявлението ползвател К.И.С. да придобие
собственост върху ползвания имот № 8 с площ 400,00 кв.м. по помощен план на с. ...,
с мотивите, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имота е
имало овощна градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и
обжалваната в настоящото производство Заповед № 10-00-522/24.02.2020г. на Кмета
на Община Стара Загора, с която е признато на К.И.С., правото да придобие
собственост върху 400/800 идеални части от имот …………
С решение № 60/29.07.1997 г. на Старозагорски районен
съд по гр.д. № 426/1997 г. /л.10-12 от делото/, и решение № 25145/08.10.1997 г.
на ПК-Стара Загора /л.8-9 от делото/, е било възстановено правото на собственост
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на ..., на
недвижими имоти, в т.ч. и не само на: ……….. От приложените удостоверения за
наследници /л. 13-14 от делото/ се
установява, че наследниците на ... са жалбоподателите Ю.Д. и Н.К. и заинтересованата
страна М.К..
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява,
че ползваният имот 331.8 с площ 800,00 кв.м. /400/800 кв.м. за К.С./ включва средната основна част от ползван имот №
8 по неодобрен кадастрален план от 1992 г. - бивш имот 833.2, записан на наследниците
на ... /съгласно решението на ПК
Стара Загора, л. 8-9 от делото/. Новообразуваният
имот … по неодобрения план на новообразуваните имоти за с. ... /………./,
изработен през 2019 г., е с площ 800 кв.м. и е записан в регистъра към плана и
разписния лист на … И.С. и ... по 400/800 кв.м. за всеки /л. 22 и 23 от делото/.
Вещото лице е посочило, че този новообразуван имот … се намира около 140 м. от
спирката/паметника/ на седми километър по шосето за Старозагорските бани. Този
имот е с площ от 800 кв.м. /400/800 кв.м. за К.С./ и заема средната основна
част на ползвания имот № 8 по неодобрения кадастрален план от 1992 г. При
извършен оглед на място вещото лице е установило, че новообразуван имот 331.8
представлява пустееща земя с отделни саморасли дървета, пустееща земя, в
уверение на което е и снимковия материал, неразделна част от заключението /л.
62 от делото/. В съдебно заседание вещото лице изясни, че няма овошки, а само
един голям стар орех.
При така установеното, съдът от правна страна намира
следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване
е в законовоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ
предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в
състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал.
2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината
издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на
собственост.
С оглед подаденото от К.С. заявление с описание на
имота като представляващ овощна градина, за да се трансформира правото й на
ползване в право на собственост по смисъла на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е
необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на ползвателя
да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в §
63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът
да представлява овощна 3. Да е подадено заявление в определените от закона
срокове.
Първото законово условие, за да се преобразува правото
на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ,
е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че
изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно.
Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да
стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто
безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане /така решение №
3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4572/2019 г., IV о./. След като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право
на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от
закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по
смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе,
овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на
ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът
или земята да е общинска или държавна. /така решение № 12766/28.10.2014 г. на
ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./
Преценка за наличието в имота на овощна градина се
прави към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя /така решение
№ 5727 от 10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о./.
В случая, безспорно се установи по делото, че правото
на ползване е предоставено на К.С. по силата на предвиден от закона акт и е подадено
заявление в срок, т.е. първата и третата предпоставка са налице. Неоснователни
са възраженията в жалбата за липса на надлежно учредено право на ползване,
тъй като право на ползване не било предоставяно по реда на актовете в § 63 от
ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. От представеното по делото
удостоверение № 163/04.06.1992 г. се установява, че на К.С. на основание ПМС №
76/5.12.1977 г., е предоставено за трайни насаждения, с площ от 0.400 дка, в м.
„Седми километър“ в землището на гр. Стара Загора който имот може да се ползва
за трайни насаждения. Това ПМС е сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ актове, поради което дава право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя
на трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане
цената на земята. Изрично в решение № 101А от 21.09.1978 г. на ОбНС Стара
Загора е посочено като основание за предоставяне на право на ползване 11-то ПМС
от 02.03.1982 г., т.е. акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а в списъка към това решение фигурира К.И.С..
Срокът според действащия към момента на подаване на заявлението закон, е
тримесечен от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ.
бр. 28 от 03.04.1992 г./. Следователно процесното заявление, като подадено на
04.06.1992 г. се явява подадено в срок.
Не се установи обаче втората, посочена от
административния орган, предпоставка за издаване на обжалвана заповед – а
именно имотът да е бил овощна градина към момента, в който лицето е заявило
искането си за издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 1992 г. Тежестта
на доказване на това обстоятелство е на наследниците на ползвателя и на
административния орган /изрично разпределена им с доклада по делото/, които не
ангажираха никакви доказателства в тази насока. Напротив – от събраните по
делото доказателства - и заключението на вещото лице по СТЕ се установява,
че имотът не е бил обработван и представлява пустееща земя без насаждения и
постройки в нея.
Отделно от това цената на земята в имот 331.8 не е
била заплатена от ползвателите, което също е основание за отмяна на
административния акт /вж. решение № 3853/12.03.2020 г. на ВАС по адм.д. №
8755/2018 г., IV о., в което се сочи, че съгласно § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при
спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него,
придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху
земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по
цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен
срок от влизането в сила на оценката/. Доказателства за плащане не бяха
ангажирани, а от т. 4 от на заключението на съдебно техническата експертиза се
установи, че земята не е била заплатена.
Следователно не може да се приеме, че по отношение на
правото на ползвателя са налице всички предпоставки на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това налага отмяна на
обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото компетентността на
кмета на общината да признае или не правото да се придобие собствеността върху
имота не е специална, съдът следва да се произнесе с решение по същество, като
откаже да признае правото на ползвателя да придобие процесния имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите
направените от тях разноски, както следва: 300,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение /л. 5 от делото/ и 335,00 лв. – за вещо лице или общо 635,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 1 АПК,
Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Юлиян
Х.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** и Н.К.К., ЕГН: ********** и адрес: ***
Заповед № 10-00-522/24.02.2020г. на Кмета на
Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62,
ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018г. на комисия, назначена със Заповеди №
10-00-244/15.02.2017г.; №10-00-1985/02.10.2017г.; № 10-00-20/09.01.2018г. и №
10-00-619/02.05.2018г., на основание § 62, ал.1, от ПЗР на ПМС №
456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на К.И.С., ЕГН: **********, е признато правото да
придобие собственост върху 400/800 идеални части от имот …………, като незаконосъобразна.
ОТКАЗВА ДА
ПРИЗНАЕ на ползвателя К.И.С., ЕГН: **********, правото да придобие
собственост, на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот …………
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107, представлявана
от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Юлиян Х.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** и Н.К.К., ЕГН: ********** и
адрес: ***, направените от тях разноски по делото в размер на 635,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба пред Старозагорски административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: