№ 1035
гр. Варна, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503103 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 298374/17.09.2021 по
ч.гр.д.№ 3103/2021 на ВОС, подадена от Д. СТ. Д. против протоколното определение на
ВРС-ХХХІІІс-в от с.з. на 10.09.2021 по гр.д.№ 787/2021, с което е спряно производството по
делото до приключването на това по гр.д.№ 91/2021г на ВОС, на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Счита определението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като делото
бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага следните доводи:
Част от задълженията за местни данъци и такси - предмет на производството по гр.д.
№ 787/2021г по описа на ВPC-ХXXIIIс-в изобщо не касаят имотите, намиращи се в
индустриалната зона на с.Тополи, описани в ИМ като : ЗАВЕДЕНИЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНО
ХРАНЕНЕ, състоящо се от кухненски блок, две зали за хранене и сервизни помещения, с
обща застроена площ от 120кв.м., и СТОМАНОБЕТОНОВ СКЛАД, състоящ се от
сглобяеми стоманобетонни колони, греди и панели, със застроена площ от 804кв.м., заедно с
ид.части от УПИ № III-999 в кв.20 по плана на Западна промишлена зона, в землището на
с.Тополи, общ.Варна, целият с площ от 10 000кв.м., при описаните граници, за които е
висящ правният спор за собственост по гр.д.№ 91/2021г на ВОС, ГО.
Така претендираните като заплатени вместо ответника по спора задължения са за :
1) по т.1-1,1-2,1-5 и I-6 от ИМ - за местни данъци и такси към Община Варна за 2017,
2018, 2019 и 2020г за апартамент с адрес - с.Тополи ул.„Медвен" № 16 вх.А ет.4 an.12 и
прилежащите ид.ч. от ПИ, върху който е построена жилищната сграда;
2) по т. I-3 и I-7 от ИМ -за местни данъци и такси към Община Варна за 2018г и 2020г
за два съседни ПИ с предназначение за ниско застрояване /до 10м/ в с.Тополи, общ.Варна, а
именно: УПИ LIII-340 и УПИ LIV-340 в кв.34, ведно с построената в УПИ LIII-340 сграда;
1
3) по т.I-4 и I-8 от ИМ- за местни данъци и такси към Община Варна за 2018г и 2020г
за ПИ с адрес: гр.Варна м-ст"Боровец" № 516;
4) по т.I-9 от ИМ - за местни данъци и такси към Община Варна за 2020г за
самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.4504.449.3.5 с адм.адрес-гр.Варна
ж.к.“Вл.Варненчик № 17 вх.3 ет.2 ап.35;
5) по т.1-10 от ИМ са за местни данъци и такси към Община Вълчи дол за 2019г за
недв.имот в с.Червенци, общ.Вълчи дол, представляващ ПИ, ведно с построените в него
сгради;
6) по т.1-11,1-12,1-13, II-2 и II-3 от ИМ - за местни данъци към Община Вълчи дол за
моторни превозни средства.
По отношение на нито един от така посочените обекти на задължения за местни
данъци и такси производството по гр.д.№ 91/2021г на ВОС, касаещо спор за собствеността
на съвсем други недвижими имоти, не може да бъде преюдициален.
Поради това не е имало основание съдът да спре производството по делото за
описаните задължения до приключване на неотносимото към тях гр.д.№ 91/2021г на ВОС.
Дори РС да счита, че следва да спре производството по делото за задълженията за
местни данъци и такси за имота в индустриалната зона на с.Тополи, той би могъл да отдели
само тези вземания в отделно производство, което да бъде спряно, а по отношение на
останалите вземания за обекти, несвързани с делото пред ОС - гр.Варна, да продължи
разглеждането.
Това разделяне не би могло да утежни производството, тъй като всяко вземане за
местни данъци и такси си има отделно основание, начислява се по отделна партида и не се
намира в зависимост от другите задължения.
Освен това, счита, че и по отношение на вземанията за МДТ към Община Варна за
2012г, 2013г, 2014г, 2015г и 2016г за имотите в индустриалната зона на с.Тополи – обект на
претенцията по т.11-1 от ИМ по гр.д.№ 787/2021г на ВPC, спорът по гр.д.№ 91/2021г на
ВОС не е преюдициален.
Основанието за това е свързано с обстоятелството, че задълженията за местни данъци
и такси са лични и възникват въз основа на данъчна декларация или служебно, въз основа на
установени от приходната администрация на общината обстоятелства.
В настоящия случай задълженията за местни данъци и такси са били начислени по
партиди на Кольо Д. Янков, баща на М.Д. и негов наследодател, и с извършеното плащане
от ищцата същите са били погасени.
Към датата на извършване на плащането наследодателят на ответника е имал
изискуеми задължения към Община Варна за МДТ за описаните имоти в с.Тополи.
В случай, че по-късно, въз основа на решението по гр.д.№ 91/2021г на ВОС, се
установи, че Кольо Д. Янков не е бил съсобственик в недвижимите имоти в с.Тополи,
2
неговият наследник М.Д. ще има право да подаде заявление до Община Варна, че на
наследодателя му са били начислени и заплатени в негова полза местни данъци и такси,
които не е следвало да дължи, защото не е бил собственик на имотите, и съответно да иска
да бъде образувано ревизионно производство, в резултат на което да му бъдат върнати или
прихванати с други задължения съответстващата на неговия дял от наследството част от
надвнесените суми.
Дори, обаче, Община Варна да прехвърли /в нарушение на ДОПК и ЗМДТ/
заплатените местни данъци и такси за недвижимите имоти в с.Тополи от партидата на Кольо
Д. Янков към партидата на Димчо Д., то М.Д. би имал претенция към Димчо Д. за
неоснователно обогатяване за съответстващата на неговия дял от наследството част от
прехвърлените суми.
Това, обаче, в никакъв случай няма да се отрази на основателността на претенцията
на доверителката ми, която е погасила на 04.04.2017г съществуващи към тези дати
задължения на Кольо Д. Янков.
Поради изложеното счита, че не е налице преюдициалност на спора за собственост
върху имота, по отношение на настоящото производство, като моли да се има предвид, че
същото становище е застъпено в сходно по материални предпоставки производство, а
именно Определение № 1282/03.07.2017г по адм.д.№ 1339/2017г на АС-гр.Бургас.
Следва да се посочи и това, че ищцата не е страна в производството, образувано от
съпруга й Димчо Колев Д. под № 91/2021г на ВОС, както и че не е задължителен другар по
предявения от съпруга й иск за собственост на част от процесиите имоти /арг.TP 3/2016г от
29.06.2017г по тълк.д. № 3/2016г на ОСГК/.
Поради изложеното моли за отмяна постановеното от ВРС протоколно определение
за спиране на производството по гр.д.№ 787/2021г на ВPC-XXXIIIс-в и делото да бъде
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Моля за присъждане на в полза на жалбоподателката сторените от нея съдебно-
деловодни разноски.
В законовия срок по чл.263 ГПК ответната страна по ч.жалба М. К. Д. е депозирал
писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата.
Позовава се на това, че предмет на спора е иск от Димчо Колев Д. – съпруг на
настоящата ищца Диана Ст.Д., срещу М. К. Д., Димитра Янкова и Кольо Миленов Д., по
който ищецът се домогва да установи, че се явява едноличен собственик на УПИ № III-999и
изградените в него обекти : стоманобетонов склад и обществено заведение за хранене,
позовавайки се на персонална симулация по договора от 2010г, по силата на който е била
придобита собствеността върху посочените обекти и в резултат на това действителният
собственик на имота не е бащата Кольо Д.Янков, а неговият син Димчо Колев Д..
Предвид, че към него момент синът Димчо К.Д. е бил в брак със съпругата Диана
3
Ст.Д., при евентуален позитивен резултат по предявения положителен установителен иск за
собственост биха се приложили правилата за прикритата сделка, т.е. ще се счита, че Димчо
К.Д. и съпругата му Диана Ст.Д. ще са придобили в режим на СИО процесния имот при
равни квоти.
Затова счита, че от значение за правилното решаване на спора спора по спряното
производство е разрешаването на спорът относно собствеността на имота и затова
последният има преюдициален характер. Поради това е налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.4
ГПК за постановяване спиране на производството, обусловено от изхода на спора за
собственост.
Счита за несъстоятелни доводите в жалбата, ако се установяло, че бащата Кольо
Д.Янков не бил собственик, то М.Д. имал право да подаде искане до община Варна за
възстановяване на неправилно начислените на Кольо Д.Янков МДТ.
Излага още, че между страните има спор, доколкото с ПО ответната страна е
възразила, че Диана Ст.Д. не е заплащала претендираните от Милен К.Д. данъци и такси и
се възразява, че всичките суми са били заплатени лично от ответника и от неговата съпруга,
за което са представени доказателства. Счита за житейски нелогично в един и същи момент
– в един и същи ден в един и същи салон с разлика от няколко минути ответникът да
извършвал плащания за себе си, а ищцата Диана Ст.Д. - вместо него. От това се прави довод,
че М.Д. бил поставен изкуствено в положение на длъжник, за да бъде осъден за недължими
от него суми. Аналогични доводи се правят и за преводи, извършени в салон на български
пощи.
Счита за правилни мотивите на ВРС, с които е отказано разделянето на
производството по делото поради това, че начинът, по който е заведено значително би
затруднил процеса по смисъла на чл.210 ГПК.
Поради изложеното моли за потвърждаване постановеното от ВРС определение за
спиране на производството по делото.
Подадената частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирана
страна.
Разгледана по същество се явява основателна по сл.съображения:
ВРС е сезиран с искова молба от Д. СТ. Д., предявена против М. К. Д., с която са
предявени множество кумулативно обективно съединени осъдителни претенции, всички с
правно основание чл.59 ЗЗД, общо в размер на 3116,49лв, за която се твърди, че ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата. Процесната сума представлява сбор от
множество погасени от ищцата вместо починалия баща на ответника - Кольо Д. Янков
парични задължения за местни данъци и такси към Община Варна за различни години,
дължими за недвижи имоти, заедно с таксите за битови отпадъци; данъци за МПС; както и
4
лизингови вноски към „Сожелиз-България“ЕООД, дължими въз основа на индивидуален
договор за финансов лизинг № 162001417723/4.05.2016г, сключен от Кольо Д. Янков, ведно
с полагащите се обезщетения за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
всяка една от главниците, последните дължими на осн.чл.86 ЗЗД – всички подробно
индивидуализирани в ИМ и уточненията към нея.
Посочено е още, че заплатените през периода 2017г-2020г от ищцата с нейни лични
средства задълженията на ответника се отнасяли за МДТ за имотите,
-намиращи се в с.Тополи, общ.Варна, за които ответникът имал запазено право на
ползване, както и за имоти, находящи се в гр.Варна, които притежавал в собствености;
-намиращи се в с.Червенци, общ. Вълчи дол, от които ответникът притежавал
1/6ид.част като наследник на баща си Кольо Д. Янков, поч.22.10.2018г, както и
за МПС, притежавани от ответника и неговия баща Кольо Д. Янков.
Твърди се от ищцата, че всички задължения на ответника е погасявала с нейни лични
средства, които последният не й е възстановил. Това била сторила със знанието и съгласието
на задължените лица и при условие, че заплатените суми ще й бъдат възстановени. Затова и
оригиналите на платежните документи се намират у нея.
Поради изложеното ответникът, в качеството му на наследник на починалия му баща
Кольо Д. Янков, заедно с брат му Димчо Колев Д. и преживялата спъруга Димитра
Михалева Янкова, носи отговорност до размера от 1/3ид.ч. от всички задължения на
наследодателя си.
До датата на подаване на ИМ ищцата сочи, че М.Д. не й бил възстановил заплатените
от нея суми, с които били погасени неговите лични задължения, както и припадащата му се
част от задълженията на неговия наследодател Кольо Янков.
Затова претендира присъждането на процесните суми.
За да постанови протоколното определение за спиране на настоящото производство,
на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на производството по гр.д.№ 91/2021 на ВОС,
ГО, РС е приел, че е налице преюдициална връзка между двете дела.
От представеното копие от ИМ, и след служебно извършена справка по висящото
гр.д.№ 91/2021 по описа на ВОС, се установява, че Димчо Колев Д. /съпруг на настоящата
ищца Диана Ст.Д./ е предявил положителен установителен иск за собственост, на осн.чл.124
ал.1 ГПК, срещу неговата майка Димитра Михалева Янкова и неговия брат М. К. Д., за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на сл.
имоти: 6665кв.м.ид.ч. от ПИ № 72709.516.999 по КК на с.Тополи, община Варна с площ от
9989кв.м., при описаните граници; 170/300ид.ч. от сграда - заведение за обществено
хранене с площ от 120кв.м., както и 170/300ид.ч. от сграда – стомано бетонов склад с
площ от 804 кв.м., и двете построени в същото ПИ № 72709.516.999, по силата на договори
за покупко-продажба, обективирани в нот.актове с №№ 197 том ІI рег.№ 9226, н.д.№
5
358/23.12.2010г и № 196 том ІІ рег.№ 9224 н.д.№ 357/23.12.2010г, позовавайки се на
нищожност на посочените сделки, на осн.чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД - поради персонална
симулация по отношение на купувача, т.е. привидният купувач е вписаният в договорите
Кольо Д. Янков, а прикритият и действителен такъв е неговият син Димчо Колев Д..
При това положение ВРС е приел, че в хода на производството по гр.д.№ 91/2021 на
ВОС съпругът на настоящата ищца следва да установи, че е собственик на твърдяните
ид.части от процесните имоти и при това положение е налице преюдициалност на
образуваното пред ВОС съдебно производство, тъй като спорът по него цели да отрече
изцяло правото на собственост на ответника по настоящия спор.
Въззивният съд не споделя тези съображения и затова наведените с частната жалба
доводи намира за основателни.
На първо място.
Настоящият спор има за предмет удовлетворяването на множество притезателни
права на ищцата за парични суми чрез предявяването на множество кумулативно обективно
съединени осъдителни искове. Поради това няма пречка същите да бъдат разгледани и в
отделни производства доколкото се касае за различни погасени задължения през различни
години, за различни обекти и са дължими от ответника в различно негово качество : за една
част - в лично качество, а за друга част – като наследник на починалото задължено лице и
негов баща, при което му се полага припадащата се ид.част от наследството, включващо
права, задължения и фактически състояния. При това, крайният резултат по всеки един от
обективно съединените искове може да бъде различен. Затова няма пречка разделянето на
исковете да стане по групи на някакъв обединяващ признак, като напр. : за всеки от имотите,
за МПС и пр., или според качеството на ответника, от когото се претендират – лично или
като наследник на баща си; или според основанието на дължимата сума – за МДТ, за
лизингови вноски и пр.
При това, с изключение на претендираните суми за заплатени МДТ и за лихви за
имота, намиращ се в с.Тополи – обект на спора за собственост по в.гр.д.№ 91/2021 на ВОС,
всички останали претенции нямат касателство към последния и затова няма основание за
производството по делото на ВРС да бъде спряно изцяло. Това може да бъде допълнителен
аргумент за обособяването на исковете в две производства
На следващо място.
При евентуално разделяне в две отделни производства, основният спорен въпрос се
концентрира върху това дали има основание за спиране на производството по гр.д.№
787/2021 на ВРС досежно исковете на Диана Ст.Д. срещу Милен К. Д. за заплатените от нея
вместо ответника парични суми за дължими от последния към община Варна МДТ за
неговата наследствена част от имота в с.Тополи, представляващ ПИ № 72709.516.999, ведно
с построените в него сгради : заведение за обществено хранене с площ от 120кв.м., както
и стомано бетонов склад с площ от 804 кв.м.
6
И на този въпрос следва да се даде отрицателен отговор поради следното:
Преюдициален е този спор, по който със СПН ще бъдат признати или отречени права
или факти, от значение за постановяването на решението по настоящото дело.
В конкретния случай висящото дело по исковете по чл.124 ГПК ал.1 ГПК вр.чл.26
ал.2 предл.5-то ЗЗД не е обуславящо спрямо висящото дело с предмет искове по чл.59 ЗЗД,
тъй като не е от значение за правилното му решаване поради липсата на пълно тъждество
между лицата , които са адресати на СПН на решението по предявените установителни
искове и страните по спряното дело с правно основание чл.59 ЗЗД.
Обсъдено по-подробно, означава следното:
Заплащането на местни данъци и такси е задължение към трето както за настоящия
спор, така и за спора за собственост, лице – Държавата, респ.общината, което е от
категорията на публичните вземания. Между лицето и органа за съответното публично
вземане се създава административното правоотношение, което възниква от факта на
отправеното от самото лице изявление пред държавния орган, че се легитимира като
собственик на дадена вещ,
Така в процесния случай се твърди, че титуляр на партидите е бил бащата на
ответника - Кольо Д. Янков. След неговата смърт задължението като имуществено и
наследимо преминава в патримониума на неговите наследници по закон.
Затова предмет на изследване в настоящото производство е установяването само
фактите на извършено плащане по партидата на Кольо Д., от кого е било направено и кога,
и дали с това ответникът се е обогатил за сметка на ищцата.
Без значение за изхода на спора е дали Кольо Д. е бил действителният собственик
към момента на възникване на данъчните задължения за съответните години, които са
станали ликвидни /определени по основание и размер/ и изискуеми с изтичането на
предвидения в закона срок.
Спорът за собствеността касае вътрешните отношения между спорещите лица и
резултатът от него не може да рефлектира върху настоящия спор след като липсва пълна
идентичност между страните по двете дела. Затова какъвто и да бъде изходът от спора за
собственост, настоящата ищца Д.Стоянова няма да бъде обвързана от СПН на
постановеното решение, щом като не е страна в производството по гр.д.№ 91/2021.
В допълнение може да се посочи и това, че при отхвърляне на положителния
установителен иск, това не би довело до никаква правна промяна във възникналата по
силата на наследственото правоприемство съсобственост.
А в случай, че ПУИ бъде уважен и със СПН бъдат отречени правата на бащата Кольо
Д. като собственик, респ. на неговия син Димчо Д. за припадащата му се наследствена част
от имота в с.Тополи, то това би могло да бъде само основание за уреждане на бъдещи
имуществени отношения между двамата братя чрез претендиране на парични суми, с които
отв.М.Д. евентуално се е обеднил. Това, обаче, не може да бъде основание за отхвърлянето
7
на настоящия иск, след като титуляр на задължението за МДТ е бил бащата, респ. неговият
син Димчо Д. за неговата наследствена част. Да се мисли противното би означавало ищцата
да бъде принудена след време да предявява нов иск срещу съпруга си, който не е бил
титуляр на тази част от задължението към Държавата и само на това основание искът би бил
отхвърлен, с което правата на ищцата биха били увредени. Още повече, че се касае за
облигационни претенции, за които е приложима погасителната давност.
Поради всичко изложено по-горе, се налага изводът, че съдът, разглеждащ делото по
иска по чл.59 ЗЗД, не е обвързан от съдебното установяване по иска по чл.124 ал.1 ГПК
вр.чл.26 ал.2 предл.5-то ЗЗД, каквото задължение би се породило само при наличие на
идентичност между лицата, обвързани със СПН, каквато в случая липсва.
Що се отнася до наведените в ПО доводи от ответната страна по спора, то същите са
несъстоятелни. Недопустимо е в рамките на настоящото производство да бъдат обсъждани
възражения и доказателства, имащи отношение към основателността на главния иск, а
именно, че Диана Ст.Д. не била заплащала претендираните от Милен К.Д. данъци и такси и
че всичките суми били заплатени лично от ответника и неговата съпруга, за което са
представени доказателства и на същите е направен коментар.
Гореизложеното мотивира въззивния съд да приеме, че няма основание за спиране на
производството по делото нито изцяло, нито частично и затова постановеното определение
следва да бъде отменено, като делото се върне на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на ВРС-VІІІс-в от с.з. на 14.05.2020 по гр.д.№ 1271/2020,
с което е спряно производството по делото, на осн.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
8
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9