№ 1653
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110165761 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и шеста от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК)
Подадена е искова молба от СТ. Г. Д. (ищец) срещу В. Д. Д. (ответник). Предявен е
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове.
Представени са писмени приложения към исковата молба. Направени са
доказателствени искания.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника на исковата
молба. Същият е направил възражение, че с исковата молба са му били връчени преписи
единствено от посочените доказателства в т. 1 и т. 2 от нея, което е отбелязано като
възражение в съобщението до ответника.
По направеното възражение от ответника, съдът констатира, че на същия не са
връчени за отговор декларация за материално и гражданско състояние, съобщение за
прекратен граждански брак (което се попълва от страните и се изпраща от деловодителя в
ГРАО заедно с препис от решението за прекратяване на брака) и сведение за съпрузите
(което е във връзка с изискването за вписване на ЕГН в съдебните решения за прекратяване
на брака). Въпреки, че те по своята същност не са част доказателствата по смисъла на ГПК и
представляват статистически данни и последните не подлежат на връчване на другата
страна, настоящият съдебен състав счита, че следва да ги връчи на ответника, предвид
направеното възражение, за становище по същите.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2022 г. от
09:40 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, на
ответника да се изпратят преписи от приложенията към исковата молба отбелязани от т. 3 до
т. 5 (декларация за материално и гражданско състояние, съобщение за прекратен граждански
брак и сведение за съпрузите), като съдът дава възможност на ответника да вземе
становище по тях в срок до вкл. първото по делото съдебно заседание. Да се призове
компетентната ДСП с препис от исковата молба и отговора по местоживеене на страните,
като й се укаже, че до датата на съдебното заседание следва да изпратят представител по
делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Докладът следва да съдържа, информация относно
родителския капацитет на родителите, доходи, условия за отглеждане на детето (след
извършено посещение на жилищата на страните), подкрепяща среда, емоционална
привързаност на детето към всеки от родителите (да се наблюдава среща) и т.н., както и в
случай, че детето е навършило 10 г. дали е в негов интерес изслушването му от съда. В
случай, че на ДСП е необходим по-дълъг срок за събиране на изисканата информация,
следва да уведомят съда за това.
Изготвя следния проект на доклад по делото:
Подадена е искова молба от СТ. Г. Д. (ищец) срещу В. Д. Д. (ответник). Предявен е
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника на исковата
молба.
Приема на основание чл. 157 ГПК представените писмени документи от страните,
като писмени доказателства по делото.
По направените доказателствени искания, съдът ще се произнесе в първото по
делото съдебно заседание, след изслушването на страните.
Указва на страните да съдействат на ДСП за изготвяне на социалните доклади.
Задължава страните да се явят лично в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, относно упражняването на родителските права
по отношение на детето, като в случай, че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по
реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до
300,00 лева.
Указва на ищеца, че следва да се яви лично в първото по делото съдебно заседание,
като при неявяване без уважителна причина и не представяне на доказателства за наличие
на такава, производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 от ГПК).
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ
ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че
за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и
2
че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд „Център за спогодби и медиация“. За
повече информация и връзка с координаторите на Програма ”Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Николова/Мария Георгиева на тел. 02/8955 423, мобилен телефон:
3
0889 515 423, електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Указва на страните, че ако постигнат споразумение помежду си преди провеждане
на първото по делото съдебно заседание, следва да уведомят съда за това, като подадат
молба, към която приложат постигнатото споразумение и посочат телефонни номера, на
които да бъдат уведомени за пренасрочване на делото за разглеждане за по-ранна дата, в
случай че желаят това.
Указва на страните при възможност, в случай на постигане на споразумение
помежду им, да го изпратят и на служебния имейл на деловодството на състава:
*************@***.*******.
Указания за страните
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес
за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4