Определение по дело №8/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 436
Дата: 28 януари 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2019 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                    Номер   436               Година   28.01.2020                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми януари                                                                        Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 8 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата не е подала писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито ответницата не е представяла, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 4119/2018 г. на СтРС.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особеният представител на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че въз основа на договор за мобилни услуги от 25.03.2014 г. ответницата ползвала предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението й било фактурирано под клиентския номер *********. Съгласно чл. 26 от ОУ на ищеца, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител - страна по него, бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъдела издавана фактура. Неполучаването й не го освобождавало от задължението за плащане на дължимите суми. За потребените от ответницата услуги за периода от 15.07.2016 г. до 14.12.2016 г., ищецът й издал фактура № **********/15.08.2016 г. за отчетен период 15/07/2016-14/08/2016 г., с начислена за същия сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 38.54 лева с ДДС, от които 16.92 лева без ДДС за пропорционален месечен абонамент Р. 14.99 лева, лизингова вноска 18.59 лева. Дължимата сума била платима в срок 30.08.2016 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; фактура № **********/15.09.2016 г. за отчетен период на потребление 15/08/2016-14/09/2016 г., с начислена за същия сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 34.48 лева с ДДС, от които 12.49 лева без ДДС за пропорционален месечен абонамент Р. 14.99 лева, лизингова вноска 18.59 лева. Дължимата сума била платима в срок 30.09.2016 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; фактура № **********/15.10.2016 г. за отчетен период на потребление 15/09/2016-14/10/2016 г., с начислена за същия сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33.58 лева с ДДС, от които 12.49 лева без ДДС за пропорционален месечен абонамент Р. 14.99 лева, лизингова вноска 18.59 лева. Дължимата сума била платима в срок 30.10.2016 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът потребил и не бил платил мобилни услуги на обща стойност 106.60 лева, които били фактурирани за три последователни отчетни месеца - за 08/2016 г., за 09/2016 г. и за 10/2016 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението му. С кредитно известие № **********/15.11.2016 г. за извършена корекция по дълга, била сторнирана сума от 3.86 лева с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване абонаментни такси, начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на 18.59 лева и бил отразен незаплатения баланс в размер на 106.50 лева за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на 121.33 лева. Неизпълнението му да плати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 121.33 лева, ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № ********* на дата 15.12.2016 г. крайна фактура № **********, с начислена обща сума за плащане 573.90 лева. В нея била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 192.31 лева; фактурирана била цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 260.26 лева и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 121.33 лева. Датата на деактивация на процесния абонамент била 07.11.2016 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на неплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като не бил спазил крайния срок за ползване на абонамента Р. 14.99 лева за мобилен номер 0898/318773 до 12.02.2018 г., съгласно договор за мобилни услуги от дата 12.02.2016 г. В настоящото производство операторът нямал претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 192.31 лева, като същата не била част от предмета на иска. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка НТС модел Desire 620 Grey били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0898/318773, „Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на ищеца. При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 15-то число от месеца. Така падежът на лизинговите вноски бил указаният в месечните фактури срок за плащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 12/2016 г., когато била издадена крайната фактура № **********/15.12.2016 г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство НТС модел Desire 620 Grey, взето във връзка с мобилен номер 0898/318773, се дължала цената в размер на 260.26 след месец 12/2016 г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил след м.12/2016 г. до м.01/2018 г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор Т., ответницата се съгласила и приела общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответницата. При неспазване на което и да било задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл. 20 от Общите условия било посочено че, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца. Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26, неполучаването на фактура не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретния случай ответницата подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала мобилен номер 0898/318773 не изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднала в забава. Издадени били фактури и в срок не ги била заплатила. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но ответницата сключила договор и ползвала съответната далекосъобщителна услуга, задължила се да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същата била в неизпълнение на договора си. 

Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца 121.33 лева за главница от неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № 00501234 за периода от 15.07.2016 г. до 14.12.2016 г. и законна лихва върху тази главница от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4119 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, както и да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 260.26 лева за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.02.2016 г. за посочения в поправената искова молба мобилен номер за периода след декември 2016 г. до януари 2018 г. Претендира за сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане - нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, а на предявения осъдителен иск – нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала писмен отговор, не е взела становище по предявените искове, не е претендирала самостоятелни права и възражения, не е посочила и представила доказателства.

          Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в поправената му искова молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове, респективно ищецът носи тежестта да докаже посоченото в поправената му искова молба основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези вземания, както и неговия размер и изискуемост.

          На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че е не е представил по делото в цялост посочените в исковата му молба общи условия, при които е сключен всеки един от договорите за мобилни услуги и за лизинг, действащи за исковия период, нито доказателства за влизането им в сила.

         

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за мобилни услуги от 25.03.2014 г., декларация за съгласие за подписване на документ/-и от непълнолетно лице от 25.03.2014 г., приложение – ценова листа за частни клиенти от 25.03.2014 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 12.02.2016 г., договор за лизинг от 12.02.2016 г.; запис на заповед от 12.02.2016 г., част от общи условия, приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 12.02.2016 г., декларация – съгласие от 12.02.2016 г., копие отлична карта, фактура № **********/15.08.2016 г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер, фактура № **********/15.09.2016 г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер, фактура № **********/15.10.2016 г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер, фактура № **********/15.11.2016 г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер и фактура № **********/15.12.2016 г.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4119 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.02.2020 г. от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: