Р Е Ш Е Н И Е № 2894
гр. Пловдив, 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав,
в публичното
заседание на двадесет и девети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15167 по описа
за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с
чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу Я.И.А., с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 600
лева – главница по договор за паричен заем № *** от ***, сключен между ответника
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, 40 лева договорна лихва за периода 05.08.2017 г. до
18.11.2017 г. 230.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
45 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение,
30.88 лева – лихва за забава върху непогасената главница за периода 06.08.2017
г. до 19.04.2018 г ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба се
твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за
паричен заем № *** от ***, съгласно който на ответникът е отпуснат заем в
размер на 600 лева, усвоен веднага след сключване на договора. По договора
ответникът дължал и договорна лихва в размер на 40 лева, така общо дължимата
сума по договора възлиза на 640 лева, платима на 16 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 40 лева, включваща главница и договорна лихва. Твърди
се, че по договора ответникът не е заплатил главница в размер на 600 лева,
възнаградителна лихва в размер на 40 лева за периода 05.08.2017 г. до
18.11.2017 г
В договора ответникът
се задължил да в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е
съгласил, при неизпълнение на това задължение да дължи неустойка. Неустойката
се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на договора и се
дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Дължимата
неустойка по договора е в размер на 230.08 лева.
Съгласно договора и
Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска
с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лева за на всеки 30
дневен период до максимален размер от 45 лева. В случая на ответника е
начислена такса в размер на 45 лева.
Твърди се, че крайният падеж
на договора е 18.11.2017 г., като ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора, поради което му е начислена лихва за забава в размер на 30.88 лева за
периода 06.08.2017 г. – датата на забава на погасителна вноска до 19.04.2018 г.
– датата на подаване на заявлението в съда.
Излагат се твърдения,
че така описаните вземания са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения принадлежности от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от ** и Приложение 1 към него от 01.02.2018 г.
Твърди се, че за
вземанията, предмет на настоящото производство е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 7943/2018 г. по описа на ПРС,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С молба от 01.11.2018 г.
/л.29/ ищецът е оттеглил претенциите си за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 45 лева и иска за обезщетение за забава в размер
на 30.88 лева за периода 06.08.2017
г. до 19.04.2018 г.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че договорът е
сключен в противоречие на закона на чл.10 ЗЗД, при противоречие с добрите нрави
и при липса на дадено информирано съгласие за сключването, поради което счита,
че договорът е нищожен на посочените основания. Счита, че уговорените в
договора клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143-146 ЗЗП. Алтернативно се
иска постановяване на унищожаемост на договора, поради явно неизгодни условия
за ответника, на основание чл.33, във вр. с чл.32 ЗЗД.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
7943/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са
установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД , чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. чл.92 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът
следва да установи наличието на валидно сключен договор за заем, в това
число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на
договорна възнаградителна лихва, размер, падеж на задълженията за главница и
договорна лихва, наличие на уговорка за неустойка, размер на неустойката,
извършване на дейности по събиране на вземането, сключване на договор за
прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането
от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента. В тежест на
ответника, при установяване на горното от ищеца, че е платил главницата и
договорните лихви по договора за заем, че е изпълнил задължението, за което му
е начислена неустойка, че е платил в срок задълженията си, което води до
отпадане отговорността за дължимост на такси за събиране на вземането и
обезщетението за забава. Ответникът носи тежест да установи, че договорът е нищожен
на посочените в отговора основания, както и че е сключен при явно неизгодни
условия.
От представения по делото договор за паричен заем №
*** от *** г. /л.7/ е видно, че между „Изи Асет Мемиджмънт“ АД в
качеството на кредитодател и ответника Я.И.А., като заемател е възникнало
заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума
в размер на 600 лева, която сума заемателят, съгласно чл.3 от договора,
удостоверява с подписването на договора, че е получил изцяло и в брой. Уговорен
е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.00 %, дължимата
договорна лихва за целия период на договора е 40 лева. Уговорено е че заемът ще
се връща на 16 броя седмични вноски по 40 лева всяка. В договора е уговорено,
че първата погасителна вноска се дължи на 26.08.2017 г., а последната - на
18.11.2017 г. В договора чл.4, ал.1 и ал.2 е предвидено заемателят, в 3-дневен срок от подписването му, да представи на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като при неизпълнение на
това задължение се начислявала неустойка в размер на 230.08 лева, разпределена
в погасителни вноски, като към всяка погасителна вноска се добавя сума в размер
на 14.38 лева.
Съгласно трайно
установената съдебна практика на ВКС /Решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска,
представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор,
предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7, ал.2
от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл.7, ал.1 от договора/, право да се откаже от договора /чл.7, ал.3/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия не съществуват като самостоятелен документ, а
са инкорпорирани в договора, който е подписан на всяка страница от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен.
По материално-правната легитимация
на ищеца
Видно от представения по делото
договор за прехвърляне на вземания от *** г. и приложение № 1 към него /л.13 и
л.19/ вземанията по процесния договор
срещу ответника са цедирани на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е
посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.10.5 от
договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 22/. Предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.6/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал.
3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не
участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последниците на чл.99, ал. ЗЗД, не
може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в
качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба
и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така,
доколкото процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно
надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса,
посредством института на особения представител. Респективно същият е надлежен
адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително
такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198
от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е
постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване
на уведомление от назначения на ответника особен представител, съдът счита, че
е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на 600
лева, която е останала незаплатена. С подписване на договора, ответникът е
удостовери, че е получил изцяло и в брой сумата от 600 лева - чл.3 от договора.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане
срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 600 лева, което се
установява и от приетата по делото ССчЕ /л.79/. Падежът и на последната вноска
за главница е изтекъл на 18.11.2017 г., поради което цялата сума е изискуема
към датата на подаване на заявлението. Искът се явява основателен до пълния
предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна
лихва върху главницата за периода от датата на входиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 16.05.2018 г. до окончателното
плащане.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 40 лева за периода
от 05.08.2017 г. до последната погасителна вноска 18.11.2017 г. По договора е
предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 %. Няма пречка страните да
уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая
съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по
производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който
носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на
волята. Размерът на договорнота лихва за целия период на договора е в размер на
40 лева, размерът на отпуснатия кредит е 600 лева, кредитът е отпуснат за срок
от 16 седмици – кратък период от време, не е обезпечен, поради което съдът
приема, че размерът на лихвата е
съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият
като небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба,
която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната
сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. От ССчЕ
се установява, че остатъка от неплатеното задължение за договорна лихва е в
размер на 40 лева за периода 05.08.2017 г г. до 18.11.2017 г. Неблагоприятните последици от недоказването
на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът
приема, че ответникът дължи лихва в претендирания от ищеца размер и искът
следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на неустойката за
неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за
противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза. В този смисъл решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и
др.
Съдът
намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите
нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка във фиксиран размер от 230.08 лв. Така предвидената клауза за
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока, повече от
1/3 от отпуснатия кредит.
Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от
договора.
Ето защо претенцията за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение в размер на 230.08 лева ще се отхвърли изцяло, поради противоречието
на клаузата от процесния договор на добрите нрави.
По обезщетението за
забава и таксите за събиране на вземането
С молба от 01.11.2018 г. /л.29/ ищецът е
оттеглил претенциите си за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението
в размер на 45 лева и иска за обезщетение за забава в размер на 30.88 лева за
периода 06.08.2017 г. до 19.04.2018 г.,
предвид което в тази част производството следва да бъде прекратено поради
оттегляне на исковете. Оттеглянето е направено преди връчване препис на
исковата молба и приложенията към нея на ответника, така и съгласие от него не
следва да се търси.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете
страни. Доколкото ответникът е участвал в производството чрез назначен особен
представител, същият не е направил разноски по делото.
От страна на ищеца са представени доказателства за направата
на разноските за ДТ в размер на 125 лв., 150 лева – депозит за особен
представител, 150 лева – депозит за ССчЕ.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общо разноски в исковото производство 525
лева
На основание чл.78, ал.1 на ищеца ще се присъдят разноски за
исковото производство в размер на 386.17
лева, съобразно уважената част от претенцията.
В заповедното
производство са направени разноски 25 лева – държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от претенцията ще
се присъдят разноски в общ размер на 55.16
лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.И.А., ЕГН
**********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К. сумата
в размер на 600 лв., главница
по договор за паричен заем № *** от ***, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с подписване на Приложение № 1 от 01.02.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и 40 лева - договорна лихва за периода
05.08.2017 г. до 18.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 16.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7943/2018 г.
по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на
230.08 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Я.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Т. Я. К.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 386.17 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 55.16
лева – разноски по ч.гр.д. № 7943/2018 г. на
ПРС.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 15167/2018 г. по описа на ПРС, в частта по предявения
иск за признаване за установено дължимостта на
обезщетение за забава в размер на 30.88 лева, за периода 06.08.2017 г.
до 19.04.2019 г. и на сумата в размер на 45 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7943/2018 г. по описа на ПРС, поради
оттеглянето на исковете.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №
4414 от 17.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 7943/2018 по описа на ПРС В ЧАСТТА, издадена за сумата в размер на 30.88 лева - обезщетение за забава за периода
06.08.2017 г. до 19.04.2019 г. и за сумата в размер на 45 лева - разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
В прекратителната си част и в частта, с която е обезсилена
частично заповедта за изпълнение решението има характер на определение и
подлежи на обжалване от страните пред Пловдивския окръжен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ЛЮДМИЛА
МИТРЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.