РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Враца, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.06.2021 г. /двадесет
и втори юни две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 149 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на К.Г.С. *** против Решение № 260002 от 06.01.2021 г., постановено по АНД № 987 по описа за 2020
г. на Районен съд - Враца, с което е изменено Наказателно постановление №
26-0000249/09.06.2020 г., издадено от директора на РД "АА" – Враца. С
последното на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на
500,00 /петстотин/ лева на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) за извършено нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
издадена от министъра на транспорта.
В
касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
наказателното постановление.
Ответникът
– РД "АА" – Враца, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
делото.
Представителят
на ОП - Враца дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Излага
съображения за неправилно приложение на материалния закон.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 260002 от 06.01.2021 г.,
постановено по АНД № 987 по описа за 2020 г. на Районен съд - Враца, с което е изменено
Наказателно постановление № 26-0000249/09.06.2020 г., издадено от директора на
РД "АА" – Враца. С последното на К.Г.С. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева на
основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр за извършено нарушение
по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
издадена от министъра на транспорта.
В обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган е
приел за установено, че на 03.06.2020 г. около 11:30 ч. на път I-1
/152+808 км/ с посока на движение гр. Враца К.Г.С. е управлявал товарен автомобил Щаер с рег. № ********,
с който е извършвал превоз на товари /асфалт/ от гр. *** до с. ***, видно от
товарителница № 0006377 от 03.06.2020 г., без пътен лист.
При осъществен контрол
за законосъобразност на НП районният съд е приел, че при реализиране на
административно - наказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и
обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и
несъмнен начин е установено и доказано описаното в НП нарушение и извършването
му от санкционираното лице. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, като
същите са приети за неоснователни.
При тези констатации
въззивният съд е направил извод за законосъобразност на издаденото НП. Взел е
предвид последвалата по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба,
предвиждаща по-леко административно наказание и е изменил НП в частта на
наложената санкция, която е намалена от 500,00 /петстотин/ лева на 100,00 /сто/
лева.
Решението е
правилно.
В съответствие с доказателствата
първоинстанционният съд е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено от
компетентни органи и в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна
на НП.
Неоснователно е възражението на
касатора за допуснато нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН поради
съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел. Съгласно посочената
разпоредба, актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство,
съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, се отразява изрично в акта.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в
хипотезата, когато самото нарушение е установено въз основа на официални
документи (чл. 40, ал. 4 от ЗАНН).
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на касатора и
освен подписа на актосъставителя, съдържа подписа на един свидетел, който е
посочен в АУАН като очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при
съставянето на акта. Свидетелят е индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и
адрес – данни, достатъчни за установяване на лицето, което е удостоверило с
подписа си констатациите на актосъставителя. Липсата на втори свидетел при
съставянето на АУАН не засяга правото на защита на санкционираното лице и не представлява
съществено процесуално нарушение. Задължението в АУАН да са посочени двама
свидетели произтича от разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, която се прилага
само в хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в
присъствието на такива свидетели. Само в тези два случая актът се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Противно на твърденията
в жалбата, в АУАН и НП са посочени времето и мястото на извършване на
нарушението – 03.06.2020 г. около 11:30 часа на път I-1
/152+808 км/ посока на движение гр. Враца,
поради което възражението на касатора в този смисъл е неоснователно.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че при разглеждане на делото
въззивният съд е събрал по надлежния процесуален ред необходимите за
правилното му изясняване доказателства. В резултат на техния анализ е достигнал
до направените от него правни изводи за
законосъобразност на НП, които са обосновани и законосъобразни и се споделят от
касационната инстанция.
При анализа на доказателствата се
налага извода, до който е достигнал и районният съд, че описаното в НП и в АУАН
нарушение е извършено от лицето, чиято отговорност е ангажирана.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Условията и редът за
извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България
са уредени в Наредба № 33 от 03.11.1999 г.,
издадена от министъра на транспорта.
Съгласно чл. 89, т. 2 от Наредбата, по
време на работа водачът представя при поискване от контролните органи попълнен
пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при
придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България
до товарен пункт, като част от международен превоз.
По делото е доказано, че на посочените
в АУАН и в НП дата и място касаторът е управлявал товарен автомобил, с който е
извършвал превоз на товар на територията на страна, без редовно издаден и
попълнен пътен лист по образец, поради което деянието правилно е квалифицирано
от административния орган като нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. Наложеното наказание е в предвидения в чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр
фиксиран размер. Задължението за представяне на пътен лист по образец при
проверка на контролните органи е вменено именно на водача, поради което
правилно същият е наказан за неизпълнението на това задължение. Възражението на
касатора в тази насока е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването, че в
случая не е приложима посочената Наредба № 33, тъй като превозвача притежава
международен лиценз за превоз на товари. Това обстоятелство не се оспорва от
страните по делото, като е изрично посочено и в наказателното постановление.
Съгласно чл. 1, т. 3 от Наредба № 33, същата определя условията и редът за
извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България.
Не е предвидено изключение за който е да е превозвач, независимо от лиценза,
който притежава. Доколкото в конкретния случай е извършван превоз на товар на
територията на Република България, именно Наредба № 33 е нормативният акт,
който следва да се спазва при реализирането на превоза.
Предвид изложеното,
настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния закон при спазване на съдопроизводствените правила.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната
му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон,
извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен
състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на закона, поради
което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против
него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260002 от 06.01.2021 г., постановено по АНД № 987 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Враца.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.