№ 292
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502027 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение №1334/19.02.2020г., постановено по гр.д.№15278/2013г., СГС е :
ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Л. А. К., ЕГН**********,
действаща лично и със съгласието на своя попечител А. Б. Б., ЕГН**********, и В. Т. Д.,
ЕГН**********, Л. Ц. Д., ЕГН**********, И. Т. И., ЕГН**********, Л. В. И.,
ЕГН**********, А.Р. А., ЕГН**********, П.Р. А., ЕГН********** и „Иса Инженеринг“
ЕООД, ЕИК130389551, съществуването на престъпно обстоятелство изразяващо се в
извършено от В. Т. Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК – използване на неистински
документ, а именно: Пълномощно рег. № 1491/14.02.2001 г. на нотариус М. Е., с рег. № ***,
при сключване на Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н. а. №
23/07, 03, 2001 г. на нотариус М. Е., с рег. № ***, където в качеството на пълномощник на
ищцата прехвърлил сам на себе си собственият и недвижим имот, а именно: апартамент №
1, ет. 1, вх. "А", в сграда на ЖСК „***“, бл. ***, ул.“***“, м-ст „***“, с правно основание чл.
124, ал. 5 ГПК ;
ОТХВЪРЛИЛ исковете на Л. А. К., ЕГН**********, действаща лично и със
съгласието на своя попечител А. Б. Б., ЕГН**********, предявени срещу В. Т. Д.,
ЕГН**********, Л. Ц. Д., ЕГН**********, И. Т. И., ЕГН**********, Л. В. И.,
ЕГН**********, А.Р. А., ЕГН**********, П.Р. А., ЕГН********** и „Иса Инженеринг“
ЕООД, ЕИК130389551, за установяване съществуването на престъпно обстоятелство,
1
изразяващо се в извършено от В. Т. Д. престъпление - документна измама по чл. 212, вр. чл.
209 НК, при сключване на Договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в
н. а. № 23/07, 03, 2001 г. на нотариус М. Е., с рег. № ***, където в качеството на
пълномощник на ищцата прехвърлил сам на себе си собственият и недвижим имот, а
именно: апартамент № 1, ет. 1, вх. "А", в сграда на ЖСК „***“, бл. ***, ул.“***“, м-ст „***“,
с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК ;
ОСЪДИЛ В. Т. Д., ЕГН********** да заплати на Л. А. К., ЕГН**********,
действаща лично и със съгласието на своя попечител А. Б. Б., ЕГН**********, сумата 10
000/десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на извършено от В. Т. Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК – използване на
неистински документ, а именно: пълномощно рег. № 1491/14.02.2001 г. на нотариус М. Е. Е.,
с рег. № ***, при сключване на Договор за покупко продажба на недвижим имот
обективиран в н. а. № 23/07, 03, 2001 г. на нотариус М. Е., с рег. № ***, където в качеството
на пълномощник на ищцата прехвърлил сам на себе си собственият и недвижим имот, а
именно: апартамент № 1, ет. 1, вх. "А", в сграда на ЖСК „***“, бл. ***, ул.“***“, м-ст „***“,
като е отхвърлил иска за сумата 70 000/седемдесет хиляди/лв., която е разлика над
присъдените 10 000лв. до общо претендираните 80 000лв., на основание чл.45 ЗЗД ;
ОТХВЪРЛИЛ иска на Л. А. К., ЕГН**********, действаща лично и със
съгласието на своя попечител А. Б. Б., ЕГН**********, предявен срещу В. Т. Д.,
ЕГН**********, за присъждане на сумата 102 000/сто и две хиляди/лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на продаденото с Договор
за покупко -продажба на недвижим имот обективиран в н. а. № 23/2001 г. имущество,
претърпени в резултат на извършено от В. Т. Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК –
пълномощно рег. № 1491/14.02.2001 г. на нотариус М. Е. Е., с рег. № ***, при сключване на
Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н. а. № 23/07.03.2001 г. на
нотариус М. Е., с рег. № ***, където в качеството на пълномощник на ищцата прехвърлил
сам на себе си собственият и недвижим имот, а именно: апартамент № 1, ет. 1, вх. "А", в
сграда на ЖСК „***“, бл. ***, ул.“***“, м-ст „***“, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищцата Л. А. К.,
действаща лично и със съгласието на своя попечител А. Б. Б., в която се правят оплаквания
за неговата неправилност. Вследствие на виновното и противоправно поведение на
ответника В.Д. ищцата е претърпяла неимуществени вреди и имуществени вреди, които са
пряка последица от извършените от последния престъпни действия.Определеното от съда
обезщетение е крайно несправедливо и е несъобразено с принципа на справедливост, както
и с невъзможността ищцата да ползва жилището си за претендирания в исковата молба
период.С оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените искове.
В срок е постъпил отговор от ответниците „ИСА-Инженеринг“ЕООД, А. А. и П. А., в
който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на
решението в обжалваната му част.
2
Срещу решението в частта, в която съдът е : приел в отношенията между Л. А. К.,
ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на своя попечител А. Б. Б.,
ЕГН**********, и В. Т. Д., ЕГН**********, Л. Ц. Д., ЕГН**********, И. Т. И.,
ЕГН**********, Л. В. И., ЕГН**********, А.Р. А., ЕГН**********, П.Р. А.,
ЕГН********** и „Иса Инженеринг“ ЕООД, ЕИК130389551, съществуването на престъпно
обстоятелство изразяващо се в извършено от В. Т. Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 309
НК – използване на неистински документ, а именно: Пълномощно рег. № 1491/14.02.2001 г.
на нотариус М. Е., с рег. № ***, при сключване на Договор за покупко продажба на
недвижим имот обективиран в н. а. № 23/07, 03, 2001 г. на нотариус М. Е., с рег. № ***,
където в качеството на пълномощник на ищцата прехвърлил сам на себе си собственият и
недвижим имот, а именно: апартамент № 1, ет. 1, вх. "А", в сграда на ЖСК „***“, бл. ***,
ул.“***“, м-ст „***“, с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК ; осъдил В. Т. Д.,
ЕГН********** да заплати на Л. А. К., ЕГН**********, действаща лично и със съгласието
на своя попечител А. Б. Б., ЕГН**********, сумата 10 000/десет хиляди/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършено от В. Т. Д.
престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК – използване на неистински документ, а именно:
пълномощно рег. № 1491/14.02.2001 г. на нотариус М. Е. Е., с рег. № ***, при сключване на
Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н. а. № 23/07, 03, 2001 г. на
нотариус М. Е., с рег. № ***, където в качеството на пълномощник на ищцата прехвърлил
сам на себе си собственият и недвижим имот, а именно: апартамент № 1, ет. 1, вх. "А", в
сграда на ЖСК „***“, бл. ***, ул.“***“, м-ст „***“, е постъпила жалба от ответниците В.Д. и
Л.Д., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Съобразно общите правила за
разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следва да установи както обективния факт на настъпила
вреда, така и интензитета на търпените болки и страдания.В процесния случай твърдението
за претърпени неимуществени вреди е останало голословно и неподкрепено с доказателства,
което е основание предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.
Ищцата не е депозирала отговор на подадената жалба.
Постъпила е и въззивна жалба от ответниците „ИСА-Инженеринг“ЕООД, А. А. и П.
А., срещу решението в частта, в която съдът е приел и по отношение на тях съществуването
на престъпно обстоятелство изразяващо се в извършено от В. Т. Д. престъпление по чл. 316,
вр. чл. 309 НК – използване на неистински документ, а именно: Пълномощно рег. №
1491/14.02.2001 г. на нотариус М. Е., с рег. № ***, при сключване на Договор за покупко
продажба на недвижим имот обективиран в н. а. № 23/07, 03, 2001 г. на нотариус М. Е., с
рег. № ***, където в качеството на пълномощник на ищцата прехвърлил сам на себе си
собственият и недвижим имот, а именно: апартамент № 1, ет. 1, вх. "А", в сграда на ЖСК
„***“, бл. ***, ул.“***“, м-ст „***“, в която се правят оплаквания за неговата
недопустимост.Жалбоподателите не са надлежни ответници по тази претенция, тъй като не
са от кръга на лицата, на които ще бъде противопоставено престъпното обстоятелство като
основание за права или за отмяна на изгодно за тях решение.Това е така, тъй като
3
основателността на иска за разкриване на престъпно обстоятелство не би се отразил по
никакъв начин на придобитото от тях право на собственост върху недвижим имот,
прехвърлен от И.И. и Л.И. с договор за покупко-продажба по н.а.№100, н.д.№95/2001г. на
Нотариус В.Я..С оглед на горното моли съда да обезсили решението в обжалваната му част
и постанови друго по същество, с което да прекрати производството по отношение на тях
като недопустимо.
Ищцата не е депозирала отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
По иска за установяване между страните съществуването на престъпно обстоятелство
изразяващо се в извършено от В. Т. Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК :
Срещу решението в посочената част са били подадени жалби както от ответниците
В.Д. и Л.Д., така и „ИСА-Инженеринг“ЕООД, А. А. и П. А..Независимо от обстоятелството,
че в жалбата на последните трима ответници се правят ограничен по обхват оплаквания,
които са свързани с допустимостта на този иск, съдът следва да се произнесе и по
наличието на останалите положителни процесуални предпоставки за неговото упражняване,
които са посочени в разпоредбата на чл.124, ал.5 от ГПК.
От представените по делото доказателства се установява, че с Постановление на СРП
от 24.09.2001г. е образувано предварително производство по пр.пр.№23868/2001г. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК за това, че
през 2001г. в гр.София възбудил заблуждение у Л.К., че е служител на Социални грижи и че
за предоставянето й на социални услуги следва да подпише празен лист, като по този начин
й причинил вреда в големи размери.С постановление от 29.08.2011г. досъдебното
производство е било прекратено, а впоследствие прекратено от съда, като причините за това
са били, че е изтекла предвидената от закона давност за преследване.В постановеното от
съда определение по НЧД№18669/2011г. на СРС е формиран извод, че са налице данни за
реализирано документно престъпление по чл.316, вр. чл.315, вр. чл.309, ал.1 от НК, по
отношение на което също е изтекла предвидената от закона давност.
В исковата молба се твърди, че ответникът В. Д. е извършил престъпление по чл.316,
вр. чл.315, вр. чл.309, ал.1 от НК, тъй като при сключването на договор за покупко-продажба
по н.а.№23/2001г. на Нотариус Е., съзнателно се е ползвал от частни документи, носещи
подписа на издателя – Л.К., попълнени със съдържание, което не съответства на нейната
воля – Пълномощно рег.№1491/14.03.2001г. и 2бр. декларации за семейно и имотно
състояние, като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна
отговорност. Установява се, че на този ответник не е било повдигнато обвинение за
извършването на това престъпление, а давността за преследване е изтекла пет години след
осъществяване на твърдяното деяние на 07.03.2001г.Налице са формалните предпоставки за
4
допустимост на предявения иск, след като се отчете и това, че описаното в исковата молба
деяние е съставомерно.
Надлежни ответници по този иск е както лицето, за което се твърди че е извършило
престъплението, така и лицето, на което ще бъде противопоставено извършеното
обстоятелство.Искът по отношение на ответникът В.Д. и неговата съпруга е допустим, тъй
като евентуалното установяване на твърдяното престъпление би имало значение както за
действителността на договор за покупко-продажба от 07.03.2001г., доколкото в този случай
лицето би действало в качеството си на мним пълномощник на продавача, съвместяващ
едновременно с това качеството на приобретател, така и на заявените обезщетителни
претенции, тъй като всяко престъпление съставлява и граждански деликт.Неоснователни са
оплакванията на ответниците „ИСА-Инженеринг“ЕООД, А. А. и П. А. за недопустимост на
производството по отношение на тях, тъй като същите са придобили впоследствие правото
на собственост върху имота, който е бил предмет на посочения договор, и установяването
на престъпното деяние ще има значение и за техните права. Не може в настоящото
производство съдът да се произнесе по евентуалната основателност на бъдещата гражданска
претенция, тъй като това излиза извън предмета на делото.С оглед на това е ирелевантно
обстоятелството дали тези ответници са станали собственици на имота въз основа на изтекла
в тяхна полза кратка придобивна давност.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част.По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.Жалбата на В.Д. и Л.Д. е бланкетна по отношение на правилността на
решението в посочената част, а в тази на останалите ответници е изложена само
аргументация за недопустимост на производството, поради което съдът не следва да се
произнася служебно по този въпрос, доколкото не се установява, че е налице нарушение на
императивна правна норма.
По иска за установяване между страните за установяване съществуването на
престъпно обстоятелство, изразяващо се в извършено от В. Т. Д. престъпление - документна
измама по чл. 212, вр. чл. 209 НК :
Този иск е допустим поради аргументацията, което е изложена във връзка с
предходния иск.Жалбата на ищцата Л.К. е бланкетна в тази си част, поради което съдът не
следва да се произнася служебно по правилността на решението по отношение на тази
претенция.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в
стойността на продадения недвижим имот по договор за продажба от 07.03.2001г.,
обективиран по н. а. № 23/2001г., претърпени в резултат на извършено от В. Т. Д.
престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК :
5
Не е спорно по делото, че ищцата Л.К. е собственик по дарение на недвижим имот,
представляваща ап.№1, находящ се в гр.***, ул.“***“№29-31, вх.“А“, ет.1.С договор за
покупко-продажба от 07.03.2001г., обективиран по н.а.№23, н.д.№21/2001г. на Нотариус
М.Е., Л.К. чрез пълномощника си В. Т. Д. е продала на В. Т. Д. собствения се недвижим
имот.Установи се, че пълномощникът, участващ в нотариалното производство и като
купувач, е представлявал продавачът като мним пълномощник.Мнимо представляваният
може да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД както извънсъдебно, така и
пред съда – чрез иск или възражение.След позоваване на този порок на сделката
недействителността става окончателна, тъй като отпада възможността договорът да бъде
потвърден и да породи целените с него правни последици.В процесния случай ищцата се е
позовала на недействителността на сделката по гр.д.№964/2021г. на СГС, като е предявила
установителен иск за това. Същевременно пред Софийски апелативен съд е висящо в.гр.д.
№2346/2012г., предмет на което е предявен от ищцата по настоящото производство иск с
правно основание чл.108 от ЗС за връщане на собствения й недвижим имот.По иска за
заплащане на пазарната стойност на процесния имот съдът не може да се произнесе преди
приключване на спора по в.гр.д.№2346/2012г., защото ако бъде постановено връщане на
имота в натура, облигационният иск се явява недопустим.Това налага отмяна на хода по
същество по отношение на тази претенция и спиране на производството по делото в частта
на предявения иск за заплащане на пазарната стойност на имота до приключване на
обуславящото дело.
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния
съд относно основателността на предявения иск и размера, в който същия следва да се
уважи.
Неоснователни са оплакванията на ответника В.Д. за недоказаност на заявената
претенция.По делото не са били изслушвани свидетели или вещи лица, от които да се
установи естеството и интензитета на търпените от ищцата вреди, вследствие на които е
била отстранена от имота.Съдът приеме, че предвидими вреди в този случай са стресът,
който е изживян от отстраняване на лицето от собственото жилище, продължителният
период, в който не може да се ползва имота/искът по чл.108 от ЗС е все още висящ/, както и
6
негативните емоционални преживявания от необходимостта да се водят съдебни процеси за
защита на правата му.Тъй като не се установява особено висок интензитет на търпените
вреди, то искът следва да се уважи за сумата от 10 000лв., а за разликата отхвърли като
неоснователен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Страните не са представили доказателства за направени разноски, поради което и
такива не следва да се присъждат за производството пред въззивната инстанция.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ хода по същество само по отношение на иска на Л. А. К., ЕГН**********,
действаща лично и със съгласието на своя попечител А. Б. Б., ЕГН**********, предявен
срещу В. Т. Д., ЕГН**********, за присъждане на сумата 102 000/сто и две хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
продаденото с Договор за покупко -продажба на недвижим имот обективиран в н. а. №
23/2001 г. имущество, претърпени в резултат на извършено от В. Т. Д. престъпление по чл.
316, вр. чл. 309 НК – пълномощно рег. № 1491/14.02.2001 г. на нотариус М. Е. Е., с рег. №
***, при сключване на Договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в н. а.
№ 23/07.03.2001 г. на нотариус М. Е., с рег. № ***, където в качеството на пълномощник на
ищцата прехвърлил сам на себе си собственият и недвижим имот, а именно: апартамент №
1, ет. 1, вх. "А", в сграда на ЖСК „***“, бл. ***, ул.“***“, м-ст „***“, като СПИРА
производството в тази му част до приключване на в.гр.д.№2346/2012г. по описа на
Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО в тази си част има характер на определение и може да се обжалва в
седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1334/19.02.2020г., постановено по гр.д.№15278/2013г.
на СГС в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8