№ 76
гр. С., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
Членове:Андон Г. Миталов
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
в присъствието на прокурора Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241800600197 по описа за 2024 година
С присъда № 22 от 10.10.2023 г. на Районен съд – гр.И., постановена по
н.о.х.д. № 716/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимия Д. И. Ч., от гр.С.,
ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 30.07.2021 г., около 21,00
ч., в гр.М. п., С. област, на ул.”Х. Б.”, е управлявал МПС – лек автомобил
марка „С.”, модел „И.”, с рег. № СА ****МВ, с концентрация с алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 3,03 на хиляда, установено по
надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0094,
след като е осъден с влязла в сила на 28.11.2018 г. присъда по НОХД №
1177/2017 г. на СРС за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.343б ал.2 от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК са му наложени
наказания лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца,
което на основание чл.57 ал.3, вр. ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС е постановено да
изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и глоба в размер на 500
/петстотин/ лева.
1
Със същата присъда, на основание чл.343г, вр. чл.343б ал.2, вр. ал.1 от
НК подсъдимия Д. И. Ч. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1
/една/ година и 9 /девет/ месеца.
С присъдата е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК, подсъдимия
Д. И. Ч. да изтърпи наложеното му по НОХД № 1177/2017 г. по описа на СРС,
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение е
било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/
години, считано от влизане в сила на присъдата. Постановено е и това
наказание подсъдимия да изтърпи при първоначален „общ” режим.
С горепосочената присъда, в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски в размер на 77,00 лева, които е осъден да
заплати в полза на държавата - по сметка на Районен съд – гр. И..
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат Я. А. – упълномощен защитник на подсъдимия Д. И. Ч., с оплакване
за нейната неправилност и незаконосъобразност. Оспорват се изводите на
първата инстанция за доказаност на повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Аргументите на защитата в тази насока са свързани с твърдения за
липса на доказателствена обезпеченост на приетите от районния съд
фактически констатации. В този аспект се посочва, че в показанията си
разпитаните като свидетели полицейски служители, не дават сведения за
това, да са били изпартени на адреса по сигнал на свидетеля И.; че
показанията им, относно мястото на извършване на деянието, се
опроверагават от свидетелстването на А. И., който дава сведения за това, че е
възприел пред дома си автомобила на подсъдимия, в деня след деянието.
Излагат се от защитникът и доводи за опороченост на нормативно
предвидения ред за констатиране употребата на алкохол от страна на
подсъдимия, което пък от своя страна довело до липса на съставомерен
обективен признак на инкриминираното му деяние. В тази връзка се сочат
твърдения за това, че „пробата за наличието на алкохол” не била взета на
място, а в полицейското управление. С оглед на тези съображения,
защитникът твърди в жалбата, че неправилно и необосновано районния съд е
изградил решаващите се изводи за съставомерността на извършеното от
подсъдимото лице деяние. Иска се от въззивния съд, на основание чл.335
ал.2, вр. чл.334 т.1 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови
2
нова такава, с която подсъдимия Ч. да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.2 от
НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на
подсъдимия Д. Ч. в лицето на адвокат Я. А., поддържа жалбата срещу
първоинстанционната присъдата, като моли последната да бъде отменена и
подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържат се
основните оплаквания, изнесени във въззивната жалба за липса на
осъществено от подсъдимия, съставомерно деяние. Оспроват се и изводите на
първостепенния съд за авторството на процесното деяние в лицето на
подсъдимия Ч.. В тази насока се твърди, че доколкото по делото несъмнено се
установява, че към момента на полицейската проверка подсъдимия не е носил
в себе си документи за самоличност, това поставяло под съмнение
самоличността на порвереното лице.
В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание,
представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като
обоснована и законосъобразна. Твърди се, че първоинстанционният съд
правилно е преценил събраните по делото гласни и писмени доказателства,
като е приел, че обвинението досежно подсъдимия Ч. е доказано по безспорен
и категоричен начин. Според прокурорът, наложените на подсъдимия
наказания, също са напълно справедливи и законосъобразно определени, при
спазване на разпоредбата на чл.54 от НК.
Във въззивното съдебно заседание, подсъдимият Д. И. Ч. се
солидаризира изцяло с доводите и оплакванията, изложени от защитника му.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в
хода на първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивният съд намира
за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
3
На 30.07.2021 г., вечерта, подсъдимият Д. И. Ч. бил на втория етаж от
къща, находяща се на ул. „Х. Б.” № 79а в гр.М. п., където консумирал алкохол
заедно със свидетеля С. П.. Последният бил братовчед на жената, с която
подсъдимия живеел на съпружески начала. След като приключили
консумацията, подсъдимият Ч. решил да слезе на първия етаж от къщата,
където живеел свидетеля А. И., негов тъст. Свидетелят И. забелязал, че
подсъдимия е в нетрезво състояние. Подсъдимият Ч. започнал да се заяжда с
момчето, което помагало на свидетеля И. в този момент, тъй като момчето
имало психични отклонения. Тогава свидетелят И. направил забележка на
подсъдимия и го помолил да си тръгва, но последния отказал. Тъй като скоро
бил претърпял кардиологична операция, свидетелят И. се притеснил, че ако
подсъдимия го удари, това може да има фагални последици за живота му.
Поради това, свидетелят И. подал сигнал в полицията. На място бил изпратен
дежурния автопатрул от РУ на МВР К. – свидетелите А. М. и В. А.. При
пристигането им на адреса, полицейските служители установили подсъдимия
Ч. пред къщата на свидетеля И.. Последният им обяснил, че не желае да
допуска подсъдимия в дома си, тъй като не се разбира с дъщеря му.
Полицейските служители казали на подсъдимия, че трябва да напусне адреса,
за да не възникват бъдещи конфликти, след което двамата си тръгнали.
След оттеглянето на полицейските служители, подсъдимият Д. Ч.
потеглил за гр.С., като привел лекия си автомобил марка „С.” с рег. № СА
**** МВ в движение, правейки обратен завой.
В същото това време свидетелите М. и А., извършили обход на града и
решили да се върнат отново в района на адреса на свидетеля И.. Тогава
двамата свидетели възприели как лекия автомобил марка „С.” с рег. № СА
**** МВ прави обратен завой по ул.”Х. Б.” с посока на движение към гр.С.,
като при извършване на маневрата засякъл насрещно движещ се автомобил.
Със светлинен и звуков сигнал, спрели водача на автомобила, като при
проверката му установили, че това е същото лице, с което разговаряли във
връзка със сигнала по-рано – подсъдимия Д. Ч.. На полицейските служители
им направило впечатление, че подсъдимия лъха на алкохол. Свидетелят М.
извършил на подсъдимия проверка за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № 0094, който отчел
положителен резултат – 3,03 промила в издишания въздух. На подсъдимият
му бил съставен акт за установяване на административно нарушение и му бил
4
издаден талон за изследване, съгласно чл.6 ал.1 от Наредба № 1 за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози. В посоченият талон подсъдимия
саморъчно отбелязал с подписа си, че избира да бъде изследван за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, с медицинско и
химическо изследване /л.10 от ДП/. Подсъдимият бил придружен от
свидетеля М. до ФСМП – К., където в 21,45 ч. на същата дата, отказал да му
бъде взета кръвна проба за извършване на химическо изследване, което било
удостоверено във фиш за спешна медицинска помощ амб. № 1536 /л.14 от
ДП/.
Подсъдимият Д. И. Ч. е роден на 12.07.1986 г. в гр.С. и живее в същия
град, със средно образование, неженен, безработен. Осъждан е - с влязла в
сила на 28.11.2018 г. присъда на Районен съд – С., постановена по НОХД №
1177/2017 г. по описа на същия съд, е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е наложено наказание -
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение е било
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от 3 /три/ години, и
глоба в размер на 300 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за
срок от 1 /една/ година. С влязло в сила на 19.04.2007 г. решение на РС П.,
постановено по НАХД № 70/2007 г. по описа на същия съд, подсъдимия е бил
освободен по реда на гл.28 от НПК от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Подсъдимият Ч. се води на отчет като водач на МПС в сектор „Пътна
полиция” при СДВР, издадено му е СУМПС на датата 16.08.2004 г. Същият е
наказван по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП /с влязли
в сила наказателни постановления – 8 на брой и фишове – общо 6 на брой/.
Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани
по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд
фактически констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си
изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на
доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените
материали не са били допуснати и логически грешки. В пълно съответствие
със законовите изисквания, районният съд е обсъдил доказателствените
5
материали по делото - анализирал е показанията на разпитаните по делото
свидетели и писмените доказателствени средства, поради което е приел за
несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която
/както бе вече посочено по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.
За да обоснове тези си изводи по фактите, правилно първостепенният
съд е кредитирал показанията на свидетелите – полицейски служители А. М.
и В. А., включително и приобщените от досъдебното производство, по реда
на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, показания на тези свидетели. За
настоящият състав на въззивната инстанция също не е налице никакво
съмнение в тяхната безпристрастност, незаинтересованост и обективност при
излагане на фактите от значение за делото. В показанията си, посочените
свидетели дават еднопосочни сведения за констатираното от тях /в
качеството им на дежурни полицейски служители в населеното място/ на
инкриминираните дата, час и място, управление на моторно превозно
средство от страна на подсъдимия; за обстоятелствата, че при извършената на
подсъдимия проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер”, последното отчело наличие на такъв в издишания въздух,
в концентрация над 1,2 промила; че на подсъдимия му бил издаден талон за
медицинско изследване; че подсъдимият отказал да предостави кръвна проба
за извършване на медицинско изследване за установяване на употребата на
алкохол.
В частност, в показанията си посочените свидетели подробно изясняват
обстоятелствата, че в момента, в който същите спряли процесния автомобил
за проверка, последния бил в движение, управляван от подсъдимия Ч., и че
същият пътувал сам в автомобила. В тази насока въззивният съд счита, че
следва да се обърне особено внимание на категоричността, с която и двамата
свидетели М. и А. при разпита си заявяват, че са видяли процесния
автомобил, управляван от подсъдимия, да се движи по ул.”Х. Б.” в гр.М. п., в
момент, в който водача му извършвал маневра - обратен завой, с която
засякъл насрещно движещ се автомобил. Така, при излагане на показанията
си, свидетелят М. цитиран дословно твърди: „..Тогава видяхме автомобил,
който направи обратен завой, като застраши насрещно движещ се, тогава
решихме да го проверим, защото маневрата беше странна”. В същият смисъл
са и показанията на свидетеля А.., който по категоричен и недвусмислен
начин е заявил при разпита му хода на проведеното пред районния съд
6
съдебно следствие:”…Повода да го спрем беше неразрешен обратен завой, не
съобрази, засече колата и затова го проверихме”. В тази насока, с основание
първостепенният съд е отхвърлил изразените от защитата съмнения в
доказаността на факта, че в момента на спирането на процесния автомобил от
полицейските служители и извършването на проверката за алкохол на
подсъдимия, лекия автомобил е бил в движение.
По отношение на така очертаните главни факти е налице пълно
съответствие между показанията на свидетелите М. и А., и последните се
подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателствени източници,
каквито са писмените доказателствени средства /акт за установяване на
административно нарушение, талон за изследване № 074270, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и наркотични вещества, фиш за СМП/; показанията на свидетеля А.
И.; заключението на приетата почеркова експертиза по протокол № 1/2022 г.,
установяваща, че подписите в посочените документи /талон за изследване и
протокол за медицинско изследване/ са положени от подсъдимия.
Въззивната инстанция се солидаризира и с направената от
първостепенния съд оценка на показанията на свидетеля А. И.. Правилно е
посочено, че показанията на този свидетел са особено информативни относно
главния факт – употребата на алкохол от страна на подсъдимия. В частност,
свидетелят И. подробно, детайлно и последователно дава сведения за
възникналата въпросната вечер, между него и подсъдимия конфликтна
ситуация; за конкретните действия и поведението на подсъдимия; за
подадения от него сигнал в полицията; за извършената от подсъдимия
консумация на алкохол.
Изтъкнатите и поддържани пред въззивната инстанция съмнения на
защитата в обективността и достоверността на показанията на свидетелите М.
и А. /относно мястото на извършване на деянието/, мотивирани с твърдението
за опровергаването им от свидетелстването на И., който е дал сведения за
това, че е възприел пред дома си автомобила на подсъдимия, в деня след
деянието, не се оправдават по делото. И двамата свидетели при рзпита си
пред първостепенния съд, недвусмислено заявяват, че са спряли подсъдимия
за проверка на място, в близост до адреса на свидетеля И.. Така, свидетелят
М. в показанията си твърди /цитиран дословно/: „Разстоянието на къщата на
7
тъста и мястото на спиране беше на около 50 метра, може и повече”, а
свидетелят А.. заявява: „от адреса може би на 30-35 метра го спряхме”.
Правилно при извеждане на изводите си по фактите, първостепенният
съд не е приел за достоверни показанията на свидетеля С. П., отчитайки
тяхната нелогичност, противоречивост, тенденциозност и безспорната
установеност на факта, че посочения свидетел е в близки отношения с
подсъдимия. Неправдиво се явява и за въззивната инстанция твърдението на
този свидетел, че въпросната вечер не е консумирал алкохол заедно с
подсъдимия, доколкото това твърдение противостои на показанията на
свидетеля А. И.. Основателно първостепенният съд е съзрял и наличното
вътрешно противоречие, непоследователност и нелогичност в показанията на
свидетеля П. – първоначално в разпита си заявява, че не е употребявал
алкохол заедно с подсъдимия, а впоследствие – че не си спомня този факт;
първоначално твърди, че след срещата си с подсъдимия отпред пред къщата,
се прибрал и си легнал, а след това сочи, че е възприел спряла полицейска
кола пред къщата. С оглед тези характеристики на показанията на свидетеля
П., правилно е отбелязано от районния съд, че същите са недостоверни,
тенденциозни и нагласени, и че единствено целят оневиняване на
подсъдимия.
В обобщение следва да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно
дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото
доказателствен материал. При извършеният от настоящата инстанция
собствен анализ на доказателствените материали, съдебният състав прие, че
събраните гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават
непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно
установени фактически обстоятелства по делото.
Предвид гореизложеното, неоснователно се явява оплакването на
защитата на подсъдимия, че обвинението не е доказано. Неоснователно е и
оплакването, че присъдата е необоснована, тъй като въззивната инстанция
констатира, че въз основа на правилно установените фактически положения,
подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото /обстоен и задълбочен
анализ, на които е извършен/, районният съд законосъобразно е направил и
решаващия си извод, че подсъдимия Ч. е извършил твърдяното престъпление.
Напълно голословно е и оплакването на защитата, че първият съд е основал
8
изводите си по фактите, на показанията на свидетелите – полицейски
служители, които едностранчиво е кредитирал. Както бе посочено по-горе,
въззивният съд напълно споделя виждането на първата инстанция да се
довери на показанията на свидетелите А. М. и В. А., като отчете, както
пълната кореспонденция по между им, така и с останалите доказателствени
източници. Същите са и много подробни, последвателни и в детайли
възпроизвеждат отделните етапи на случилото се. Несъстоятелно е и
възражението на защитата за липса на доказаност на всички обстоятелства по
извършване на процесното деяние, а именно на мястото на осъществяването
му. Показанията на свидетелите А.. и М. пряко и по несъмнен начин
установяват датата и мястото на извършване на престъпното деяние.
Въззивният съд се солидаризира и с изводите на първата инстанция
досежно обективната съставомерност на извършеното от подсъдимия Д. Ч.
деяние. От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че
подсъдимият Ч. на датата 30.07.2021 г., около 21,00 ч., на ул.”Х. Б.” в гр.М. п.,
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда – 3,03 промила. Последното обстоятелство, като елемент
от състава на престъплението по чл.343б ал.2 от НК, е установено по
надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер” модел 7510,
съобразно разпоредбите на чл.1 ал.3 и чл.3 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози, /в редакцията й
след изм. Дв.бр. 81 от 02.10.2018 г./. От показанията на свидетелите М. и А., и
от представените по делото като писмени доказателства - акт за установяване
на административно нарушение, талон за изследване, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби, фиш за СПМ,
безспорно се установява, че употребата на алкохол от страна на подсъдимия и
неговата концентрация в кръвта на последния, е установена с техническо
средство “Алкотест Дрегер”, чийто положителни показания са били в
порядъка на 3,03 промила. Въззивният съд също възприема за достоверни
данните, съдържащи се в съставения на подсъдимия акт за установяване на
административно нарушение и приложения към него талон за изследване,
сочещи, че към инкриминирания момент същият е употребил алкохол и
неговата концентрация е била 3,03 промила, доколкото неговата употреба е
била установена по надлежния ред, съобразно определените чл.1 ал.3, чл.3
9
ал.1 и чл.6 ал.1 и ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози, процедурни норми. В показанията си,
горепосочените свидетели също така дават сведения и за липсата на заявено
пред тях искане от страна на подсъдимия да му бъде извършено изследване с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, като същия е заявил желание да
бъде подложен на медицинско и химико-лабораторно изследване за
установяване на употребата на алкохол в кръвта, което се потвърждава и от
саморъчно отразеното в талона за изследване /л.10 от ДП/. Освен това, при
разпита си полицейските служители свидетелстват и за това, че пред тях
подсъдимия не е оспорил резултата на извършената му проверка с техническо
средство, а напротив – писмено е обективирал съгласието си с него, както и
самия той е признал, че е употребил алкохол. Също така при явяването му във
ФСМП К., подсъдимият е отказал да предостави кръвна проба за
извършването на медицинско изследване за употреба на алохол, което е
удостоверение в приложения по делото фиш за СМП /л.14 от ДП/. В случай,
че подсъдимия Ч. не е бил съгласен с показанията на техническото средство и
е оспорил същите, той е следвало не само да заяви искане употребата на
алкохол да му бъде установена по един от горепосочените два начина,
регламентирани в разпоредбата на чл.3а от Наредбата, а и реално да се
подложи на съответния тип изследване. Фактът, че на практика подсъдимия е
отказал да бъде изследван по един от двата начина за установява
концентрацията на алкохол в кръвта му, означава, че същия е бил съгласен с
показанията на техническото средство и същите следва да се ползват за
установяване на употребата и концентрацията на алкохол /чл.6 ал.4, изр.
последно от Наредбата/.
С оглед на тези съображения, въззивният съд категорично не може да се
съгласи и да приеме за основателен довода на защитата, релевиран във
въззивното съдебно заседание, че в случая е бил опорочен нормативно
предвидения ред за констатиране употребата на алкохол от страна на
подсъдимия Ч., което пък от своя страна е довело до липса на съставомерен
обективен признак на инкриминираното му деяние. В този аспект конкретно
нарушение не се изтъква от защитата. Посочва се единствено, че пробата с
техническото средство не била взета на подсъдимия неспосредствено след
10
спирането на автомобила му от полицейските служители, а по-късно в
полицейското управление. На това защитно възражение, първостепенният съд
подробно и аргументирано е отговорил, като съображенията му изцяло се
споделят и от въззивната инстанция.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав счита, че в случая
са спазени очертаните в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., ред и методология на
изследването за установяване с техническо средство, употребата на алкохол
от подсъдимия като водач на МПС и величината на нейната концентрация
към момента на деянието, поради което съмнение в сторените в този смисъл
изводи на първостепенния съд, не може да съществува.
Също от обективна страна се установи, че на инкриминираните дата и
място, подсъдимият Ч. е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, след като е бил осъден за управление на МПС с
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда /престъпление по чл.343б ал.1 от
НК/ - с влязла в сила на 28.11.2018 г. присъда на СРС, постановена по НОХД
№ 1177/2017 г. по описа на същия съд.
Първоинстанционният съд е дал правилна и законосъобразна оценка и
на субективната страна на престъплението, като обосновано е приел, че
същото е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като подсъдимия Ч. е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е
искал настъпването им. Субектвино подсъдимият е съзнавал, че управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда и то след като
е бил осъден преди това с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б
ал.1 НК. Наличието на пряк умисъл у подсъдимия Ч. се извежда от
поведението му по време и след извършване на деянието.
При извършената проверка на атакуваната присъда и в частта й, относно
наложените на подсъдимия Ч. наказания, въззивната инстанция намира
следното:
При индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода” в
определеният размер от 1 година и 2 месеца, първият съд е отчел в насока
утежняване на наказателно-правното положение на подсъдимия Ч.,
обстоятелствата, че същия е извършил процесното деяние в изпитателния
срок, определен му по предишно осъждане; високата концентрация на
11
алкохол в кръвта на същия – 3,03 на хиляда, значително надхвърляща
границата от 0,5 на хиляда; че след употребата на това количество алкохол,
подсъдимия е предприел пътуване от гр.М. п. за гр.С., в тъмната част на
денонощието, с което е създал опасност за живота и здравето на други
участници в движението. Неправилно, обаче факта на осъждането на
подсъдимия за престъпление по чл.343б ал.1 от НК е отчетено от първият съд
като отегчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като същото вече е
взето в предвид при правната квалификация на деянието – аргумент от
разпоредабата на чл.56 от НК.
Към отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
въззивния съд следва да добави и данните, касаещи профила му като водач на
МПС. Подсъдимият Ч. е наказван по административен ред за множество
извършени от него нарушения по ЗДвП - с влезли в сила наказателни
постановления – 8 на брой и с фишове – общо 6 на брой, за нарушения
осъществени от него системно в периода от 2004 г. до 2021 г. При тези данни,
първостепенният съд е подценил значението на наложените по отношение на
подсъдимия административни санкции за допуснати нарушения на правилата
за движение, многобройността на които според въззивният съд, го очертават
като недисциплиниран водач, относящ се пренебрежително към установените
изисквания за безопасност на движението.
Като смекчаващо вината и отговорността на подсъдимия Ч.
обстоятелство, първостепенният съд е отчел единствено данните за семейното
му и социално положение /същия полага грижи за две деца/.
Така при извършената проверка на присъдата в частта й, относно
наказанието, следва да се отбележи, че съставът на въззивната инстанция
категорично счита, че при определяне размера на наложеното на Ч. наказание
лишаване от свобода, първостепенния съд е проявил известна
снизходителност, доколкото съобразно преобладаващото наличие на
отегчаващите отговорността му обстоятелства /подробно изложени по-горе/,
тяхната относителна тежест и значение, е следвало да определи това
наказание над средния към максималния, предвиден в закона размер. Поради
липса на протест против тази част на атакуваната присъда и предвид
наличната забрана за влошаване положението на подсъдимия, това
нарушение по приложението на закона, не може да бъде отстранено от
12
въззивната инстанция.
Законосъобразно първият съд е наложил и кумулативно предвиденото
за конкретното престъпление наказание „глоба”, чийто размер предвид
индивидуализиращите личността на подсъдимия и деянието обстоятелства, в
това число и тези досежно материалното му състояние, е определил в размер
на 500 /петстотин/ лева.
Правилно и законосъобразно е прието от първата инстанция и, че в
случая не са налице формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане на изпълнението на наложеното на подсъдимия Ч. наказание
лишаване от свобода, тъй като същият вече е осъждан на лишаване от
свобода за извършено от него престъпление от общ характер.
Относно първоначалния режим, при който подсъдимият следва да
изтърпи наложеното му за процесното престъпление, наказание 1 /една/
година и 2 /два/ месеца лишаване от свобода, в пълно съотвествие с
разпоредбата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, първоинстанционния съд е определил
„общ” режим.
Въззивният съд също намира, че в случая следва да намери приложение
нормата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, съгласно която „съдът може да определи
първоначален общ режим в случаите по ал.1, т.2, когато осъдения не е с
висока степен на обществена опасност”. По отношение личността на
подсъдимия Ч. това заключение се основава на наличните данни, относно
семейната ангажираност и социална интеграция на същия; липсата на
отрицателни характеристични данни за него. Освен това данните, касаещи
съдебното минало на подсъдимия Ч., също не характеризират личността му,
като такава със завишена степен на обществена опасност – същият е осъждан
само веднъж /осовобождаван е от наказателна отговорност по реда на гл.8 от
НПК/ и то за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, което само по себе си не се
отличава с висока степен на обществена опасност. При тези обстоятелства,
въззивната инстанция намира, че определянето на общ режим в рамките на
изключението по ал.3 на чл.57 от ЗИНЗС, е оправдано и не противоречи на
действителния смисъл на материалния закон.
Доколкото престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство е извършено от подсъдимия Ч. в рамките на определения му
изпитателен срок по влязла в сила на 28.11.2018 г. присъда на СРС,
13
постановена по НОХД № 1177/2017 г. по описа на същия съд, то следва да
намери приложение разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, като се постанови на
основание цитираната разпоредба, подсъдимия да изтърпи така определеното
му по тази присъда наказание – лишаване от свобода за срок от 1 /една/
година. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е активирал по реда на
чл.68 ал.1 от НК наложеното на подсъдимия наказание по тази присъда.
Обоснован е и изводът на районния съд, че приведеното в изпълнение
наказание подлежи на изтърпяване при „общ” режим.
Правилно и в съотвествие с разпоредбата на чл.343г, вр. чл.343б ал.1,
вр. чл.37 ал.1, т.7 от НК, първостепенният съд е наложил на подсъдимия Ч. и
наказание – лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 година и 9
месеца. Това наказание също е определено съобразно наличните смекчаващи
и отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и
при отчитане на обстоятелството, че същото по вид наказание, но за много
по-кратък срок, е било налагано на подсъдимия при предишното му
осъждане, но очевидно то не е постигнало целения поправителен и възпиращ
ефект спрямо него.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК,
законосъобразно първостепенният съд е възложил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
Предвид всичко гореизложено и след извършената на основание чл.314
от НПК, служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт,
при която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде
потвърден изцяло.
По тези съображения и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 22 от 10.10.2023 г. на Районен съд
14
– гр.И., постановена по н.о.х.д. № 716/2022 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15