ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. В**, 15.02.2022 г.
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Н* Д. Н*
като разгледа докладваното от АН* М. П* Въззивно частно гражданско дело
№ 20221300500022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано e по частна жалба на "А* за с* на в*" ЕАД с ЕИК : **** против
Разпореждане №849/16.11.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2211/2021 г. по описа на РС-В*,
с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Т. М. от гр.В*, за вземания по договор за
потребителски кредит, сключен с кредитора „ У* К*т К* Ф*г“ЕАД на 22.11.2019 г. със срок
на издължаване до 01.12.2020 като нередовно.
Частният жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно. Поддържа, че
в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и не е
необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяването му. Считат, че
заявлението им е съобразено с изискванията на закона за редовност, а претендираното
вземане е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което молят за отмяна на
атакуваното разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК. Претенция за разноски за въззивното производство не е
заявена.
В**т окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законовия срок и от
легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
1
Съображенията са следните:
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК със заявител „А* ЗА С** В** “ ЕАД - София, чрез ю.к. Ц* П* против Д. Т. М. от гр.
В*, с ЕГН ********** за вземания по договор за потребителски кредит, сключен с кредитор
- У*К*т К* Ф*“ ЕАД на на 22.11.2019 г. със срок на издължаване до 01.12.2020 г.
Съдът е констатирал, че в заявлението е посочено, че заявителят основава
претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но доказателства за това не са
представени. Именно заради това, с разпореждане от 27.10.2021г. е оставил заявлението без
движение и е дал указания на заявителя да представи доказателства в подкрепа на
изложеното в т. 12 от заявлението за цедиране на вземанията, доказателства за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, както и да посочи дали длъжникът е извършил плащания
по кредита в какъв размер и от кога е в просрочие.
С молба вх. № 3904/16.11.2021г. заявителят, чрез процесуален представител е
посочил, че заповедното производство е едностранно, което изключвало възможността
съдът да изследва въпросите за прехвърлянето на материалното право посредством договор
за цесия. Развити са доводи относно уведомяването на длъжника за извършената цесия и
последиците от това.
„А*ЗА С* НА В* “ ЕАД - София не е изпълнила указанията на съда, поради което
заявлението като нередовно е върнато.
Абсолютна положителна предпоставка за допустимост на производството е
наличието на процесуална легитимация у заявителя, още повече, че от представените
доказателства - договор за стоков кредит, се установява, че длъжникът е сключил договор за
кредит с лице, различно от заявителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който
го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него -
цедент и цесионер. С постигане съгласието на страните цесията произвежда своето
действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на длъжника - съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно субектът комуто трябва да бъде връчено съобщението за цесията е
длъжникът, но неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе
върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитор, който от своя страна се
2
е разпоредил с вземането.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по Договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът предвижда такава възможност. Съдебната практика е еднозначна, че е допустимо,
както е сторено и по настоящото дело, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи
извършената цесия на длъжника (Р. № 137/2.06.2015 г., ГД № 5759/2014 г., III г. о.; Р. №
156/30.11.2015 г., ТД № 2639/2014 г., II т. о. и др.).
Редовността на заявлението, материализиращо искането на кредитора за издаване на
заповед за изпълнение, е поставена в зависимост от изпълнението на императивните
разпоредби на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Необходимостта от
спазването от страна на заявителя изцяло на всички изисквания на цитираните императивни
норми на ГПК при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК произтича не само от ясното и
еднозначно препращане в чл.410,ал.2 от ГПК, а и от санкционната процесуалноправна норма
на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, приложението на която в случая е допълнителен аргумент за
постановяване на отказ за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът е изискал заявителят да представи доказателства за извършената цесия именно
за да провери дали съшият е активно легитимиран кредитор по вземането. Това е така,
защото от представените доказателства - договор за стоков кредит, се установява, че
длъжникът е сключил договор за кредит с лице, различно от заявителя. Именно, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като вземането произтича от
договор, сключен с потребител, съдът е изискал от заявителя да представи доказателства за
извършеното прехвърляне на вземането / цесията/ между първоначалния кредитор и новия
кредитор.
ВОС приема, че въпреки дадената възможност, заявителят не е отстранил
констатираните нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на
заявителя и изсикуемостта на вземането. Не е представил и доказателствата за обявяване на
кредита за продсрочно изискуем , които са необходими, за да се прецени дали е налице
изискуемост на претендираната главница.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №№849/16.11.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 2211/2021 г. по описа на РС-Видин.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4