Решение по дело №3851/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1511
Дата: 16 юли 2018 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20151100903851
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

  гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                        

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 3851 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно и обективно съединени искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и чл. 108 от ЗС вр. чл. 649, ал. 2 от ТЗ.

Ищецът Н.А.П.твърди, че Държавата е кредитор на „С.с.п.“ ЕАД, спрямо което дружество е открито производство по несъстоятелност с решение № 454/21.03.2014 г., по т.д. № 1048/2013 г. по описа на СГС, ТО, като е обявена неплатежоспособността на „С.с.п.“ ЕАД с начална дата 30.08.2012 г. В производството по несъстоятелност са предявени публичните вземанията на Държавата, които са включени в списъка с приети вземания, одобрени от съда по несъстоятелността с определение от 22.12.2014 г. Поддържа, че в срока по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ длъжникът е извършил разпоредителни сделки с негови имоти в полза на втория ответник „Е.Д.“ ЕООД, при които сделки даденото значително надхвърля полученото.  Първата от тези сделки е обективирана в  нотариален акт за покупко-продажба № 38, т. 1, рег. № 769, дело № 21 от 22.01.2013 г. на нотариус Б.Т.,*** действие районен съд  - Видин, вписан в Служба по вписванията гр. Видин с вх. рег. № 307 от 23.01.2013 г. С този договор длъжникът се разпорежда със следните свои имоти:  нива в землището на с. Връв, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 12317, в местността „******“ с площ от 3,000 дка, четвърта категория, обособена като парцел № 55 от масив № 6, съставляващ имот № 006055 по плана за земеразделяне на същото село, при граници и съседи: имот № 006030 на М.П.Д.; кадастрален № 006053 Полски път и имот № 006029 на Църковно настоятелство; нива в землището на с. Връв, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 12317, в местността „Ливадите“ с площ от 3,000 дка, четвърта категория, обособена като парцел № 117 от масив № 27, съставляващ имот № 027117 по плана за земеразделяне на същото село, при граници и съседи: имот № 027118 на „А.Т.“ АДСИЦ; кадастрален № 027147 Полски път; имот № 027116 на н- ци на Н.Г.Ч.; имот № 027126 на З.Й.Д.и имот № 027127 на Е.М.З.; нива в землището на с. Връв, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 12317, в местността „*******“ с площ от 9,741 дка, четвърта категория, обособена като парцел № 3 от масив № 18, съставляващ имот № 018003 по плана за земеразделяне на същото село, при граници и съседи: имот № 018004 на на „А.Т.“ АДСИЦ; имот № 018017 на К. Ц.П.; кадастрален № 000102 Полски път и имот № 018002 на Ф.С.П.; нива в землището на е. Връв, община Брегово, област Видин, е ЕКАТТЕ12317, в местността „*******“ с площ от 14,680 дка, четвърта категория, обособена като парцел № 29 от масив 16, съставляващ имот № 016029 по плана за земеразделяне на същото село, при граници и съседи: имот № 016030 на Е.И.М.; кадастрален № 016073 Полски път; имот № 016028 на М.А.Ф.и имот № 016047 на „А.Т.“ АДСИЦ; залесена горска територия, представляваща дървопроизводителна горска площ в землището на с. Тияновци, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 72518, в местността „Кошановци“, с площ от 10,000 дка, обособена като парцел № 148 от масив № 72, съставляващ имот № 072148 по картата на възстановената собственост на горите в землището на същото село, който имот е образуван от имот № 072125, при граници и съседи: имот № 072147 на н- ци на К.В.П.; имот № 072114 на н- ци на П.М.Г.; имот № 072115 на н- ци на Н.Й.С.; имот № 072149 на „Е.К.“ ООД и Землищна граница; залесена горска територия, представляваща дървопроизводителна горска площ в землището на с. Тияновци, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕМ72518, в местността „Плечка“ с площ от 6,500 дка, обособена като парцел № 26 от масив № 59, съставляващ имот № 059026 по картата на възстановената собственост на горите в землището на същото село, който имот е образуван от имот № 059014, при граници и съседи: имот № 059025 на н- ци на К.П.Д.; имот № 059013 на П.М.С.; имот № 059027 на н- ци на М.П.В.и кадастрален № 000165 Полски път и залесена горска територия, представляваща дървопроизводителна горска площ в землището на с. Делейна, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 20568, в местността „Периш“ с площ от 5,483 дка, обособена като парцел № 666 от масив № 127, съставляващ имот № 127666 по картата на възстановената собственост на горите в землището на същото село, при граници и съседи: имот № 127017 на н- ци на М.П.К.; имот № 127039 на н- ци на П.Г.М.; имот № 127040 на н- ци на В.Й.Б.; имот № 127041 на н- ци на Й.М.Т.; имот № 127033 на З.М.П.; имот № 127026 на н- ци на Т.Ф.Й.; имот № 127025 на Н.Г.Д.; имот № 127024 на н- ци на Ф.С.Н.; имот № 127019 на н- ци на Й.П.Б.и имот № 127018 на н- ци на П.К.П.. Покупко-продажната цена на тези имоти е в размер на 7 000 лева, при данъчна оценка на същите в размер на 6186.70 лева. Втората от тези сделки е обективирана в  нотариален акт за покупко-продажба № 37, т. 1, рег. № 768, дело № 20 от 22.01.2013 г. на нотариус Б.Т.,*** действие районен съд  - Видин, вписан в Служба по вписванията гр. Видин с вх. рег. № 306 от 23.01.2013 г. С този договор длъжникът се разпорежда със следния свой имот:  урегулиран поземлен имот № 769, съгласно действащия застроителен и регулационен план на с. Връв, община Брегово, област Видин, одобрен със Заповед № 594/1981 г., с площ от 68,304 дка, който представлява част от Източния стопански двор в с. Връв, ведно с построените в имота: Обор- бивша тапицерска работилница със застроена площ от 564 кв.м.; Кладенец с шахти със застроена площ от 201 кв.м.; Шахти с корита, със застроена площ от 40 кв.м.; Обор с железарска работилница със застроена площ от 462 кв. м.; Краварник- бивша конюшня със застроена площ от 464 кв.м.; Свинарник за 20 св. майки със застроена площ от 223 кв.м.; Свинарник за 500 свине със застроена площ от 1095 кв.м.; Свинарник-         открит за свине- майки със застроена      площ от 451 кв.м.; Зърноплощадка с         навес със застроена площ от          386 кв. м.; Зърноплощадка със застроена площ от 2620 кв. м.; Обор за 60 гл. със застроена площ от 228 кв.м.; Сграда и землянка за ГСМ със застроена площ от 42 кв.м.; Бензиностанция със застроена площ от 30 кв.м.; Обор 60 гл., преустроен за свинарник, със застроена площ от 250 кв.м. Покупко-продажната цена на този УПИ, ведно с построените в него сгради е в размер на 35 000 лева, при данъчна оценка на същия в размер на 171045.70  лева. Предвид изложеното моли на основание чл.  647, ал. 1, т. 3 от ТЗ да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността гореописаните сделки, като в случай на уважаване на тези искове да беде осъден вторият ответник, на основание чл. 108 от ЗС да върне имотите – предмет на оспорените сделки в масата на несъстоятелността. Претендира направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнагаждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника „Е.Д.“ ЕООД адвокатско възнаграждение.

Като съищец по делото е конституиран синдикът на „С.с.п.“ ЕАД, на основание чл. 649, ал. 3 от ТЗ. Същият заявява доводи да недопустимост на предявения от кредитора иск по чл. 108 от ЗС, тъй като счита, че този и иск следва да се предяви от самия синдик. Не оспорва обстоятелството, че исковете по чл. 647 от ТЗ са допустими, доколкото законоустановения срок синдикът не е предявил такъв иск.

Ответникът „С.с.п.“ ЕАД не подава отговор на исковата молба  в законоустановения срок  и не изразява становище по исковете в хода на производството.

Ответникът „Е.Д.“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва обстоятелството, че даденото от длъжника по сделките значително надхвърля полученото. Първата от оспорените сделки е сключена на цена по-висока от данъчната оценка на имотите. По отношение на втората сделка поддържа, че постигнатото от страните съгласие относно продажната цена отчита факта, че при сключване на договора описаните сгради са били разрушени и негодни за употреба. Освен това с определената продажна цена, длъжникът е погасил стари свои задължения към „Е.Д.“ ЕООД. Моли съда да отхвърли предявените отменителни искове, както и обусловения от тях осъдителен иск. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

С Решение № 454 от 21.03.2014 г. на СГС, ТО, VI-14 състав, постановено по т. д. № 1048/2013 г. по описа на СГС, е обявена неплатежоспособността на „С.с.п.“ ЕАД с начална дата на неплатежоспособността 30.08.2012 г ., открито е производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото и е назначен за временен синдик  С.Б..

От представения по делото списък на приетите и неприети вземания на кредиторите на „С.С.П.“ ЕАД /н/, изготвен от синдика на дружеството С.Б., се установява, че вземането на НАП е в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството, а с определение № 23238 от 22.12.2014 г., съдът е одобрил списъка на приетите вземания на „С.с.п.“ ЕАД /н/, публикуван в ТР под № 20141002111943.

С определение от № 2122 от 27.03.2015 г., СГС, VI-14 с-в, освобождава С.Б. като постоянен синдик на „С.с.п.“ ЕАД и назначава В.П.А. за постоянен синдик на дружеството.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38 том I, рег. № 769, дело № 21 от 2013 г. на нотариус Б.Т., с рег. № 161 на НК, вписан под акт № 192, т. I, дело № 102/2013 г., вх. рег. № 307/23.01.2013 г., на Службата по вписвания, „С.с.п.“ ЕАД, представлявано от Р.К., продава на „Е.Д.“ ЕООД, представлявано от М.П., следните свои недвижими имоти: нива в землището на с. Връв, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 12317, в местността „******“ с площ от 3,000 дка, четвърта категория, обособена като парцел № 55 от масив № 6, съставляващ имот № 006055 по плана за земеразделяне на същото село; нива в землището на с. Връв, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 12317, в местността „Ливадите“ с площ от 3,000 дка, четвърта категория, обособена като парцел № 117 от масив № 27, съставляващ имот № 027117 по плана за земеразделяне на същото село; нива в землището на с. Връв, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 12317, в местността „*******“ с площ от 9,741 дка, четвърта категория, обособена като парцел № 3 от масив № 18, съставляващ имот № 018003 по плана за земеразделяне на същото село; нива в землището на е. Връв, община Брегово, област Видин, е ЕКАТТЕ12317, в местността „*******“ с площ от 14,680 дка, четвърта категория, обособена като парцел № 29 от масив 16, съставляващ имот № 016029 по плана за земеразделяне на същото село; залесена горска територия, представляваща дървопроизводителна горска площ в землището на с. Тияновци, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 72518, в местността „Кошановци“, с площ от 10,000 дка, обособена като парцел № 148 от масив № 72, съставляващ имот № 072148 по картата на възстановената собственост на горите в землището на същото село; залесена горска територия, представляваща дървопроизводителна горска площ в землището на е. Тияновци, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕМ72518, в местността „Плечка“ с площ от 6,500 дка, обособена като парцел № 26 от масив № 59, съставляващ имот № 059026 по картата на възстановената собственост на горите в землището на същото село; залесена горска територия, представляваща дървопроизводителна горска площ в землището на с. Делейна, община Брегово, област Видин, с ЕКАТТЕ 20568, в местността „Периш“ с площ от 5,483 дка, обособена като парцел № 666 от масив № 127, съставляващ имот № 127666 по картата на възстановената собственост на горите в землището на същото село, за сумата от 7000 лева. 

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том I, рег. № 768, дело № 20 от 2013 г. на нотариус Б.Т., с рег. № 161 на НК, вписан под акт № 191, т. I, дело № 101/2013 г., вх. рег. № 306/23.01.2013 г., на Службата по вписвания, „С.с.п.“ ЕАД, представлявано от Р.К., продава на „Е.Д.“ ЕООД, представлявано от М.П., следния свой недвижим имот: урегулиран поземлен имот № 769, съгласно действащия застроителен и регулационен план на с. Връв, община Брегово, област Видин, одобрен със Заповед № 594/1981 г„ с площ от 68,304 дка, който представлява част от Източния стопански двор в с. Връв, ведно с построените в имота: Обор- бивша тапицерска работилница със застроена площ от 564 кв.м.; Кладенец с шахти със застроена площ от 201 кв.м.; Шахти с корита, със застроена площ от 40 кв.м.; Обор с железарска работилница със застроена площ от 462 кв. м.; Краварник- бивша конюшня със застроена площ от 464 кв.м.; Свинарник за 20 св. майки със застроена площ от 223 кв.м.; Свинарник за 500 свине със застроена площ от 1095 кв.м.; Свинарник- открит за свине-майки със застроена площ от 451 кв.м.; Зърноплощадка с навес със застроена площ от 386 кв. м.; Зърноплощадка със застроена площ от 2620 кв. м.; Обор за 60 гл. със застроена площ от 228 кв.м.; Сграда и землянка за ГСМ със застроена площ от 42 кв.м.; Бензиностанция със застроена площ от 30 кв.м.; Обор 60 гл., преустроен за свинарник, със застроена площ от 250 кв.м., за сумата от 35 000 лева.

Ответникът „Е.Д.“ ЕООД представя служебна бележка, издадена на 22.04.2015 г. от гл. специалист „ТСУ“ към община Брегово, в която се удостоверява, че сградите в поземлен имот – 769 по плана на с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин са премахнати.

Представено е също така споразумение от 25.01.2013 г., сключено между „Е.Д.“ ЕООД и „С.с.п.“ ЕАД. В споразумението е посочено, че „С.с.п.“ ЕАД има задължение към „Е.Д.“ ЕООД, в размер на 54 990.25 лева с ДДС по издадени фактури, а „Е.Д.“ ЕООД има задължение към „С.с.п.“ ЕАД в размер на 43 899.31 лева с ДДС по издадени фактури. Със споразумението страните се споразумяват да извършат прихващане на съществуващи помежду им вземания за задължения, като „С.с.п.“ ЕАД погасява частично с 43 899.31 лева задължението си към „Е.Д.“ ЕООД по издадени фактури, като остава задължение в размер на 11 090.94 лева, а „Е.Д.“ ЕООД погасява напълно задължението си към „С.с.п.“ ЕАД по издадени фактури.

Представени по делото са и две фактури № ********** и №********** от 22.01.2013 г., с издател по фактурите „С.с.п.“ ЕАД, а получател „Е.Д.“ ЕООД. Фактура № ********** е за стойност 7 000 лева, с описание на стока- земя-ниви и горска площ, съгласно нотариален акт № 38/22.01.2013 г., а фактура № ********** е за стойност 36 899.31 лева, с описание на стоката- земя УПИ 769, с. Връв, общ. Брегово, съгласно нотариален акт № 37/22.01.2013 г., селскостопански постройки, съгласно нотариален акт № 37/22.01.2013 г.

От заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Р.К. се установява, че от изследвани налични ортофотокарти от самолетно заснемане и от панорамни наземни фотографски изображения от 2011-2012 г. и 2013 г., е видно, че почти всички сгради, находящи се в ПИ 769 са разрушени или саморазрушили се. На ортофотокартата от 27.07.2013 г. ясно се вижда, че всички сгради освен най-северните три са напълно разрушени, като личат основите им. Голямата стопанска сграда южно от кантара е с полуразрушен покрив. Личат останки от северната стена на северозападната стопанска ограда. Вижда се най-малката сграда – кантар до входа на имота. На снимките от февруари и март 2012 г. се вижда, че покривът на кантара е с липсващи на места керемиди. На снимките от февруари 2012 г. личат останки от североизточната стопанска сграда. Покривната конструкция на сградата липсва и сградата е полуразрушена.  На снимки от март 2012 г. личат останки от сграда кантар и стопанска сграда зад кантара.  Кантарът не функционира, покривът на сградата е полуразрушен. Една трета от покривната конструкция на стопанската сграда южно от кантара е напълно  разрушена, останалата част от покрива е полуразрушена, липсва дограма. Сградата е полуразрушена. Личат останки от силажните ями. Личат останки от сградите в северозападната част на имота и от н-образната сграда в югозападната част на имота. Към януари 2013 г. останалите сгради или части от сгради са били без или със сериозно разрушени покриви, без инсталации, някои са прорасли с храсти и дървовидна растителност. Към януари 2013 г. повечето сгради и съоръжения са били разрушени или саморазрушили се, а останалите постройки или части от тях са неизползваеми по предназначение поради видимо лошото им състояние. Използвайки метода на пазарните аналози, вещото лице стига до извод, че  към момента на разпореждане с процесните имоти, пазарната стойност на горите е 14 891 лева, пазарната стойност на нивите е 18 210 лева, а пазарната стойност на  УПИ 769 с площ от 68 304 кв. м., част от източен стопански двор на село Връв, възлиза на 166 600 лева или 2.44 лева на квадратен метър. В о.с.з., проведено на 15.11.2017 г., вещото лице К. допълва, че не разполага с данни за реално сключени сделки, а е използвал предложения за продажби, за да определи стойността по метода на пазарните аналози. Посочва, че не е можел да открие пазарни аналози и предложение за продажба на гори в землището на оценяваните имоти.

От заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Н.М. се установява, че към момента на разпореждане с процесните имоти, пазарната стойност на залесената горска територия, определена съобразно пазарния подход ,  е 3 297 лева, пазарната стойност на  нивите, изчислена, съобразно критериите на  Наредбата за реда на определяне на цени на земеделските земи      е 12 433 лева, а пазарната стойност на  УПИ 769 с площ от 68 304 кв. м., определена съобразно пазарния подход, е 62 519 лева. Вещото лице посочва, че всички сгради в УПИ 769 са разрушени и негодни за ползване. Според вещото лице пазарната стойност на недвижимите имоти не подлежи на оценка, тъй като дори строителните материали са негодни за използване, а стърчащите стени са опасни за пора и животни.  В о. с. з. от 21.02.2018 г. вещото лице М.  допълва, че без да бъде почистен, обектът е неизползваем, дори и като земеделска земя. Посочва, че има много бетон и основи, които следва да се разчистят, за да се използва имотът като земеделска земя. Посочва, че не е имал за задача изчисляването разходите за почистване, като дадената от него оценка не включва разходите за разчистване на имота. Посочва, че разходите, които ще бъдат направени за разчистване ще дадат отражение върху стойността на обекта. Допълва, че следва да се направи оценка дали бетонните основи трябва да се извадят, като зависи и за какво ще се използва обектът.

От допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертиза на вещото лице  М. се установява, че разходите по разчистване на имота възлизат  на 20 663 лева. В такъв случай пазарната стойност на имот УПИ 769 за ползване като земеделска земя ще бъде 41 856 лева, а стойността на всички имоти по исковата молба ще бъде 57 586 лева.

Фактическият състав на разпоредбата на чл. 647, ал. 1,  т. 3 от ТЗ изисква, за да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездна сделка, наличието на сключена от длъжника възмездна сделка, същата да е извършена преди откриване на производството по несъстоятелност в двугодишен срок, но не по рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото, като стойността на престациите следва да се преценява към момента на сключване на сделката.

Безспорно установено по делото и общоизвестно от обявяването в ТР-АВ е, че с решение от 21.03.2014 г., постановено по т.д. № 1048/2013 г. на СГС, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „С.с.п.“ АД. Не е спорно, че предявените искове са допустими, като подадени в едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ от откриване на производството по несъстоятелност - 21.03.2014 г. / датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ / и в съответните срокове, посочени в чл. 647, ал. 1 т. 3 ТЗ, а именно исковата молба, по повод на която е образувано настоящото дело, е постъпила в съда на 21.03.2015 г.  Атакуваните сделки са сключени на 21.01.2013 г., а началната дата на неплатежоспособността е 30.08.2012 г., така изложеното, сочи наличие и на вторият елемент от сложния фактически състав на чл. 647, ал. 1 т. 3 ТЗ. Искът,  предявен от кредитора е допустим  поради обстоятелството, че за перода от 21.03.2014 г. – 21.03.2015 г. синдикът на дружеството не е предявил иск по отношение на процесните сделки. Неоснователен се явява доводът на синдика, изразен в първото по делото заседание, че предявеният от кредитора ищец обусловен от главния иск осъдителен иск по чл. 108 от ЗС е недопустим, доколкото разпоредбата на чл. 649, ал. 2 от ТЗ дава възможност на кредитора да предяви този иск, в случай на бездействие на синдика по ал. 1 от с.з.

Не се спори, а и от всички писмени доказателства се установява, че са налице възмездни сделки, извършени от длъжника, чрез два договора за покупко-продажба на собствени на длъжника  недвижими имоти, а именно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38 том I, рег. № 769, дело № 21 от 2013 г. на нотариус Б.Т., с рег. № 161 на НК, с който длъжникът се разпорежда с правото си на собственост на описаните в нотариалния акт недвижими имоти срещу цена от 7000 лева и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37 том I, рег. № 768, дело № 20 от 2013 г. на нотариус Б.Т., с рег. № 161 на НК, с който длъжникът се разпорежда с правото си на собственост на описания в нотариалния акт недвижим имот срещу  цена от 35 000 лева. Спорно между страните е, дали пазарната стойност на прехвърленото право на собственост с тези сделки значително надхвърля получената продажна цена. За установяване на пазарната стойност на имотите, с които се е разпоредил длъжникът по делото са изслушани две оценителни експертизи. Доколкото заключението по повторната експертиза на вещото лице М. е определило пазарната стойност на имотите, съобразно специфичния характер на всеки един от тях /ниви, залесени горски територии и поземлен имот със стопански сгради/, то Съдът приема, че в частта относно пазарната стойност на имотите следва да бъда кредитирано повторното заключение на вещото лице М., съгласно което общата пазарна стойност на процесните имоти по двата договора за покупко-продажба възлиза на 78 249 лева. Съдът кредитира и двете заключения по първоначалната и повторната експертиза в частта относно състоянието на сградите в поземления имот № 769, тъй като в тази част изводите на двете вещи лица се припокриват. Вещото лице К. е направило обстоен анализ на състоянието на сградите към момента на сделката въз основа на изследване на налични ортофотокарти от самолетно заснемане и от панорамни наземни фотографски изображения от 2011-2012 г. и 2013 г. по отношение на този имот. Съдът намира, че при определяне пазарната цена на имот УПИ №769 следва да се вземат предвид и разходите за почистване на имота /от заключенията безспорно се установява, че описаните в нотариалния акт сгради са напълно негодни за използване и дори строителните материали, от които са изградени не може да се продадат/, доколкото вещото лице М. заявява, че без това разчистване, имотът е неизползваем, съответно при определянето на справедлива пазарна оценка следва да се отчете и стойността на разходите за почистване на терена, които са в размер на 20 663 лева. Приспадайки тези разходи от дадената от вещото лице М. пазарна стойност /при определяне на която не е отчетена необходимостта от разчистване на имота за неговото ползване от купувача/, се получава справедлива пазарна стойност на имота от  41 856 лева /62 519 – 20663 лева/. 

Съгласно приетото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 107/14.11.2011 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 742/2010 г., равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката /в случай на замяна/. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки /имущество/ през релевантния период. Наличието на неравностойност т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации /в случай на замяна/ не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. Не може да бъде въведен единен критерии относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай. В случая, Съдът намира, че констатираната разлика между пазарната стойност на имотите /съответно 15730 лева и 41856 лева/ и уговорената по процесните сделки цена /съответно 7 000 лева и 35 000 лева/ сама по себе си не обосновава извод за значителна неравностойност на престациите. Това е така, доколкото видно от ангажираните от ответника „Е.Д.“ ЕООД доказателства,  между страните по процесните сделки -„Е.Д.“ ЕООД и  „С.с.п.“ ЕАД съществуват и други облигационни правоотношения, по които „С.с.п.“ ЕАД има непогасени задължения към купувача -„Е.Д.“ ЕООД в размер над 11 000 лева. Затова при постигане на съгласие между страните за продажната цена на имотите по двата процесни договора от 22.01.2013 г., страните са взели предвид непосените задължения на  продавача към купувача и същите са отчетени при формиране на договорената цена на имотите. Договорената цена е изцяло платена от купувача „Е.Д.“ ЕООД. Ето защо не може да се приеме, че в случая е налице значително несъответствие между престациите на страните по атакуваните две сделки, съответно че това е действие,  имащо увреждащ характер  за кредиторите на продавача, които ако не беше отчуждителната сделка биха се удовлетворили именно от пазарната стойност на имущественото право, което е излязло от масата на несъстоятелността.

Ето защо, с оглед липсата на един от елементите на фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ – значителност на несъответствието на престациите, искът по чл. 647, ал. 1 т. 3 ТЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед този извод следва да бъде отхвърлен и обусловения осъдителен иск по чл. 108 от ЗС.

На основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, при отхвърляне на иска дължимите държавни такси за производството се събират от масата на несъстоятелността, поради което ответникът „С.с.п.“ ЕАД /в несъстоятелност/ следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 1202.20 лева.

Ищецът  НАП е освободен от внасяне на държавни такси, съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК, но не и от съдебни разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът НАП следва да бъде осъден да заплати направените от ответника „Е.Д.“ ЕООД съдебни разноски в производството. С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, „Е.Д.“ ЕООД претендира разноски в общ размер на 3700 лева, в това число 2400 лева адвокатско възнаграждение и 1 300 лева депозит за вещи лица.

Ищецът НАП прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ответника „Е.Д.“ ЕООД адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 2 400 лева е в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 6 вр. ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2148 лева/ и не се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца НАП за прекомерност е неоснователно и дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на действително уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение от 2400 лева, доколкото  този размер е в рамките на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника в настоящето производство процесуални действия.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Н.А.П., гр. София, ул. „*********и съищеца синдикът на „С.с.п.“ ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК *********искове против „С.с.п.“ ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и „Е.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38 том I, рег. № 769, дело № 21 от 2013 г. на нотариус Б.Т., с рег. № 161 на НК, вписан под акт № 192, т. I, дело № 102/2013 г., вх. рег. № 307/23.01.2013 г. на Службата по вписвания и договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37,  том I, рег. № 768, дело № 20 от 2013 г. на нотариус Б.Т., с рег. № 161 на НК, вписан под акт № 191, т. I, дело № 101/2013 г., вх. рег. № 306/23.01.2013 г. на Службата по вписвания и чл. 108 от ЗС вр. чл. 649, ал. 2 от ТЗ за осъждане на ответника „Е.Д.“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността  имотите – предмет на посочените нотариални актове, като неоснователни.

ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, масата на несъстоятелността на „С.с.п.“ ЕАД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СГС, дължимата държавна такса по исковете в размер на 1 680 лева /хиляда шестстотин и осемдесет лева/.

ОСЪЖДА Н.А.П., гр. София, ул. „*********да заплати на „Е.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по делото в размер на  3 700 лева /три хиляди и седемстотин лева/.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: