Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20.02.2009 г.
гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на шести февруари
две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Т.
секретар Д.М.
като разгледа докладваното от съдия М.Т. гражданско дело № 1268 по описа за 2008 г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.221, 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов
договор от 25.02.2008 г. е заемала длъжността “дърводелец мебелист” в ответното
дружество. Със заповед на ответника № 247/24.09.2008 г. на осн.чл.327 ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ответника, считано от 24.09.2008 г.
При прекратяване на трудовия договор ищецът не е получил полагащото му се
обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 240 лева, както и сумата от 180 лева –
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск. Ето защо моли да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 240 лева – представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие и сумата 180 лева представляваща обезщетение за
неизползван годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 13.11.2008 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът не взема становище по
предявения иск.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Между страните по делото е сключен
трудов договор № 96 от 25.02.2008 год. за неопределено време, съгласно който
ищеца е започнал да изпълнява длъжността “дърводелец мебелист” на пълно работно
време при основно трудово възнаграждение от 230 лева. Трудовото правоотношение
между страните е съществувало до 24.09.2008 г., когато трудовият договор е
прекратен със заповед на работодателя № 247 от същата дата.
Добросъвестното полагане на
труд от работника през периода от 25.02.2008 г. до 24.09.2008 г. се предполага. Ответникът не е оборил тази
презумпция, поради което за него като работодател е възникнало задължението,
предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При прекратяване на трудовото правоотношение от работника
без предизвестие в случай на чл.327 т.2 работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при
безсрочно трудово правоотношение, както и парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. Размерът на обезщетенията за срока на предизвестие и за неизползвания платен годишен отпуск е
изчислен със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Обезщетението
по чл.221 от КТ е в размер на БТВ, което е начислено по ведомост за работна
заплата на ищеца за отработени 21 дни през м.август 2008г, месецът предхождащ
освобождаването му от работа при ответника възлиза на 238.28 лева, а
обезщетението по чл.224 от КТ за 15 работни дни неизползван платен годишен
отпуск от ищеца на база БТВ за месец август 2008 г. възлиза на 170.20 лева.
Общата сума на двете обезщетения е в размер на 408.48 лева, начислена във
ведомост за работна заплата на ответника заедно с размера на трудовото
възнаграждение за месец септември 2008 г. В графа подпис за получател на
чистата сума от 367.63 лева за посочените две обезщетения няма положен подпис
за получател на сумата от ищеца. Тежестта на доказване за тази претенция е
върху работника, които иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати същия сумата 408.48 лева
/обезщетението по чл.221 от КТ - 238.28 лева и обезщетението по чл.224 от КТ -
170.20 лева/, а до пълния предявен размер от 420 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 86 от ЗЗД главницата
следва да бъде присъдена ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2008 г. до окончателното
й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски -
сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение, а на Районен съд Асеновград на
основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 50 лева държавна такса и 60 лева за
съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “Кловър” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.”***”
№12, ЕИК *********, представлявано от К.А.Ф.И., роден на **** г. да заплати на Н.С.Н., ЕГН ********** *** сумата от общо 408.48 (четиристотин и осем лева и четиридесет и
осем стотинки) лева, представляваща обезщетението по чл.221 от КТ за срока на
предизвестие - 238.28 лева и обезщетението по чл.224 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск - 170.20 лева,
ведно със законната лихва, считано от 13.11.2008 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 200 (двеста) лева, направени по производството
разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 420 (четиристотин
и двадесет) лева, като недоказан.
ОСЪЖДА “Кловър” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул.”***” №12, ЕИК *********, представлявано
от К.А.Ф.И., роден на **** г. да заплати
на Районен съд – Асеновград по сметка на Висшия съдебен съвет София сумата от
110 /сто и десет/ лева - от които 50 /петдесет/ лева, дължима държавна такса и
от 60 /шестдесет/ лева, разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че
ще бъде обявено - 20.02.2009 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/