№ 120 15. 10. 2020г.
град Брезник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Брезнишкият районен съд
на 08. 10. 2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : М. Г.,
като разгледа докладваното от съдия Величков гражданско дело № 120 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 415, ал.1 вр. с чл. 422 ГПК.
По съображения изложени в исковата молба, ищецът А.Й.М., моли да бъде признато за установено, че „АГРОНОМИКС“ ЕООД гр. Брезник му дължи , съгласно клаузите на договора за аренда, вписан в СВ - гр. Брезник под №***, т.2, д. № ****/**. **. 2014г., вх. Per. № ****/**. **. 2014г., сумата от 1272 лева - арендна вноска за стопанската 2018/2019г., ведно със законната лихва за забава плащането на главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 18. 03. 2020г. до окончателното изплащане, както и да му заплати направените разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът поддържа исковата молба и в съдебно заседание, чрез адвокат Д.Х.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът „АГРОНОМИКС“ ЕООД гр. Брезник, оспорва иска като недопустим, тъй като към датата на предявяване на исковата молба, процесния договор за аренда е прекратен по взаимно съгласие. По същество оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв. Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат В.П.. Моли да му се присъдят направените разноски по делото.
Брезнишкият районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено, следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Спорът е между процесуално правоспособни и дееспособни субекти, който е подведомствен на Брезнишкия районен съд. Исковият процес е предшестван от заповедно производство по ч. гр. д. № 80 / 2020г. по описа на Брезнишкия районен съд, по което въз основа на договора за аренда, с нотариална заверка на подписите и надлежно вписан, е издадена Заповед № 59 от 09. 04. 2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Дружеството длъжник в двуседмичен срок от връчването на заповедта е подало възражение, а заявителят в едномесечен срок от получаване на съобщението за подаденото възражение е предявил установителния си иск за вземането. Следователно искът се явява процесуално допустим - налице са положителните процесуалните предпоставки за неговото предявяване и не са налице отрицателни процесуални предпоставки, които да водят до неговото погасяване. Обстоятелството дали арендния договор е бил прекратен, не е относимо към допустимостта на иска.
Преценявайки събраните доказателства по делото, както и доводите на страните, Брезнишкият районен съд намира следното :
На **. **. 2014г. е бил сключен договор за аренда в земеделието, съгласно който А.Й.М., лично и като пълномощник на брат си И,Й. И.е отдал под аренда описани в договора земеделски земи с обща площ от 73,809дк., находящи се в землището на с. Б., Б. община, на арендатора „Агрономикс“ ООД гр. Брезник. Срокът на договора е пет стопански години, поради което и с оглед разпоредбите на §2, т.З от ДР към Закона за арендата в земеделието, той е действал включително и за процесния период от 1 октомври на 2018г. до 1 октомври 2019г. Договорът е сключен в писмен вид, с нотариална заверка на подписите от **. **. 2014г. и е надлежно вписан в СВ - гр. Брезник под №***, т.2, д. № ****/**. **. 2014г., вх. Per. № ****/**. **. 2014г. Следователно този договор отговаря на изискванията на чл. 3, ал.1 и ал.2 от ЗАЗ, валиден е и е породил правно действие. В договора е била уговорена цена от 17лв. на декар, което означава, че за всяка стопанска година включително и за стопанската 2018г. / 2019г., дължимото арендно плащане е в размер на 1 254,75лв.
По делото не се спори от страните, че за стопанската 2018 / 2019г. от страна на арендатора са били обработвани 57,804дк., тъй като ищецът-арендодател е продал имотът в м. „Л.“ с площ от 16,005дк. За тази обща площ от 57,804дк. арендната цена е в размер на 982,66лв.
Основния спорен въпрос е дали впоследствие подписаните споразумение и договор между същите страни, с които е променена арендната цена, са породили правно действие.
Съдът намира, че договор от **. **. 2018Г. за наем на земеделска земя, сключен между А.Й.М. и „Агрономикс“ ООД, е несъотносим към предмета на делото и не следва да се обсъжда, тъй като той касае стопанската 2019г./2020г.
На **. **. 2019Г. е било сключено споразумение между „Агрономикс“ ЕООД и А.Й.М. - арендодател по договор за аренда от **. **. 2014г., съгласнно което „Агрономикс“ ЕООД се задължава да заплати на арендодателя А.М. дължимата сума по договора за аренда /след актуализация/ за стопанската 2018г./2019г. в общ размер на 1 272лв., платима на два транша, подробно описани в споразумението. По отношение оспорването на съдържанието на това споразумение, беше открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, като върху ответника тежеше доказателствената тежест да докаже неинстинността на същото. Такива доказателства не бяха ангажирани, поради което съдът признава направеното оспорване на съдържанието за недоказано.
Съдът следва да отбележи, че този договор не е подписан с нотариална заверка на подписите и не е вписан, поради което не са спазени изискванията на чл. 3, ал.1 и ал.2 от ЗАЗ и договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2, предложение 3-то от ЗЗД, като сключен без да е спазена изискуемата от чл. 3, ал.2 и ал.З от ЗАЗ форма. След като договорът е нищожен, то същият не е породил никакво правно действие.
В производството беше открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване съдържанието на покана за покана за доброволно изпълнение и на съдържанието на пълномощно от **. **. 2019Г. Доказателствената тежест за доказване съдържанието на тези два документа беше върху ищеца, но той не ангажира доказателства в тази насока, поради което съдът признава направеното оспорване съдържанието на тези два документа за недоказано.
При това положение за стопанската 2018г./2019г. е действал първоначалния договор за аренда от **. **. 2014г. /за който няма никакви данни да е прекратен/ при цена от 17 лв. на декар и след като за процесната стопанска година не се спори, че са ползвани /арендовани/ общо 57,804дк., то дължимата арендна цена е в размер на 982,66лв., както беше отбелязано и по - горе. Съдът е указал на ответника, че върху него тежи доказателствената тежест да докаже извършването на плащане, доколкото неплащането представлява отрицателен факт, но ответното дружество не е ангажирало никакви доказателства за извършено пълно или пък частично плащане.
Следователно искът се явява основателен за сумата в размер на 982,66лв. и за този размер следва да бъде уважен. За горницата над 982,66лв. до пълния претендирай размер от 1272 лева /т.е. за 289,34лв./ искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Искът за сумата от 982,66лв. следва да бъде уважен ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 18. 03. 2020г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът е направил разноски в размер на 425лв. в заповедното производство, от тях 25лв. държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение и в размер на 400лв. в исковото производство пред Брезнишкия районен съд, за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 328,32лв., представляваща направените от него разноски в заповедното производство и в размер на 309,01лв., представляваща направените от него разноски в исковото производство.
Ответното дружество е направило разноски в размер на 700лв. в исковото производство за адвокатско възнаграждение. В тази насока съдът намира, че възражението на адвокат Х. за прекомерност на адвокатското възнаграждение, се явява основателно - делото не представлява нито фактическа, нито правна сложност, поради което направените от ответното дружество разноски следва да бъдат зачетени в минимално предвидения размер - от 400лв. С оглед отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал.З от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата 90,98лв., представляваща направените от дружеството разноски в исковото производство.
Тъй като ищецът не е внесъл дължимата държавна такса, нито я е доплащал, то същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Брезнишкия районен съд сумата 25лв. държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ПРИЗНАВА за установено по иска на ищеца А.Й.М., с ЕГН **********,***, по отношение на ответника „АГРОНОМИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *********, че същото дружество му дължи съгласно клаузите на договора за аренда, вписан в СВ - гр. Брезник под №***, т.2, д. № ****/**. **. 2014г., вх. Per. № ****/**. **. 2014г., сумата от 982,66 лева - арендна вноска за стопанската 2018/2019г., ведно със законната лихва за забава плащането на главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 18. 03. 2020г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 59 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 09. 04. 2020г. по ч. гр. д. № 80 / 2020г. по описа на Брезнишкия районен съд, като за горницата над 982,66лв. до пълния претендирай размер от 1272 лева /т.е. за 289,34лв./, отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда „АГРОНОМИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *********, да заплати на А.Й.М., с ЕГН **********,***, сумата 328,32лв., представляваща направените от него разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от иска и сумата 309,01лв., представляваща направените от него разноски в исковото производство пред Брезнишкия районен съд, съразмерно уважената част от иска.
Осъжда А.Й.М., с ЕГН **********,***, да заплати на „АГРОНОМИКС“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *********, сумата 90,98лв., представляваща направените от дружеството разноски в исковото производство пред Брезнишкия районен съд, съразмерно отхвърлената част от иска.
Осъжда А.Й.М., с ЕГН **********,***, да заплати на по сметка на Брезнишкия районен съд сумата 25лв. държавна такса ведно със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок, от датата на връчването му на страните.
Съдия: