Определение по дело №412/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 323
Дата: 28 септември 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Симеон Илиянов Светославов
Дело: 20212200500412
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323
гр. Сливен, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8232 от 16.09.2021 г., подадена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Р. И.И., срещу разпореждане
№ 4055/30.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3882/2021 г. на СлРС, с което частично е
отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу М.Д.Ц.
за следните суми: 190.85 лв. за неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
25.06.2020 г. до 3.07.2021 г.; 168, 54 лв., непогасено възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „фаст“; сумата в размер на 509.96 лв., непогасено
възнаграждение за ползвана допълнителна услуга; както и претендираните разноски за
разлика от уважената част до пълния претендиран размер.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, тъй като в
заповедното производство съдът не разполагал с правомощия на този етап да се произнася
по валидността на сделката, от която заявителят черпил права. Погрешно заповедният съд не
отчел разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗЗП.
Счита още, че сключеният с длъжника договор отговарял на всички законови
императивни изисквания, като длъжникът се е запознал с всички клаузи в договора и не е
възразил по тях при подписването му, получил е екземпляр от договора, изписал е имената
си и се е подписал под същия. Изготвен е и е връчен на длъжника погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, връчен на длъжника, ведно с договора за потребителски кредит.
Кредитополучателят е получил предоставената му сума в заем. Уговореният годишен
лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. В
конкретния казус определения между страните ГПР е в границите на законодателно
1
заложения максимален праг – 50 %, поради което клаузите за договорна и мораторна лихва
не са неравноправни в процесния договор за потребителски кредит, тъй като е спазено
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Не можело да е налице недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна
норма. Претендира от отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на разноски.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
От приложеното ч. гр. д. № 3882/2021 г. се установява, че производството е
образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
М.Д.Ц., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
следните суми: 631.54 лв., представляваща непогасена изискуема главница; 190. 85 лв.,
представляваща непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.06.2020 г.
до 3.07.2021 г.; 168.54 лв., представляваща непогасено възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“; сумата в размер на 509.96 лв., представляваща неплатено възнаграждение за услуга
„Флекси“; лихва 163,63 лв. за забава от 21.03.2020 г. до 3.07.2021 г. (датата на предсрочна
изискуемост) и законна лихва в размер на 22.6 лв., дължима от 03.07.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането. За
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно чл. 6 от
ЗМДВИППП. Обстоятелствата по заявлението произтичат от договор за потребителски
кредит № ********** от 02.05.2018 г.
Към заявлението е приложен и договор за потребителски кредит № 30039603646 от
25.08.2019 г., общи условия и погасителен план.
В представения по делото ДПК от заявителя, е видно, че предоставената сума по
кредита е в размер на 850 лева, със срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 51.89
лева, ГПР – 48.86 %, ГЛП – 41, 00 %, лихвен процент на ден: 0, 11%, с посочена дължима
сума по кредита: 1245.12 лв. Предвидено е възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „фаст“ в размер на 255 лв. и възнаграждение за допълнителна услуга
„флекси“ в размер на 765 лв.,като така общото задължение по кредита е в размер на 2265.42
лв лв., а размера на вноската е 94.40 лв.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на
заповед за изпълнение за следните суми: 190.85 лв. за неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за периода 25.06.2020 г. до 3.07.2021 г.; 168, 54 лв., непогасено възнаграждение за
закупена и използвана допълнителна услуга „фаст“; сумата в размер на 509.96 лв.,
непогасено възнаграждение за ползвана допълнителна услуга; както и претендираните
разноски за разлика от уважената част до пълния претендиран размер.
За да достигне до този решаващ извод, заповедният съд е заключил, че посочените
по-горе суми се основават на неравноправни клаузи, тъй като отпуснатата главница по
2
договора била в размер на 850 лв., а възнаграждението за договорени допълнителни услуги в
размер на 1020.24 лв. От представеното споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги не било извършено договаряне на допълнителен пакет услуги, а самите
допълнителни услуги са съставени в типов формуляр, част от самия договор за
потребителски кредит. Констатирал още, че в договора няма посочен размер на договорната
лихва за целия период и след сборуване на сумите се установявало, че договорната лихва е в
размер на 395.41 лв., т.е. почти половината от главницата.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по
чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Преценката на съда за наличие на някое от основанията, посочени в чл. 410, ал. 1 от
ГПК се основава и на представените към заявлението приложения съгласно чл. 410, ал. 3 (
ДВ. бр. 100 от 2019 г. ). Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане е
налице и нова редакция на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК ( ДВ. бр. 100 от
2019 г. ), с която изрично е предвидено правомощието на заповедния съд да откаже издаване
на заповедта за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави
или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. Ето защо, доводът на частният жалбоподател за
липса на правомощие на заповедния съд да се произнесе по наличието на неравноправни
клаузи или както е посочено – валидността на сделката, е неоснователен.
Заповедният съд правилно е отхвърлил искането за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 190.85 лв. за неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода 25.06.2020 г. до 3.07.2021 г.; 168, 54 лв., непогасено възнаграждение за закупена и
използвана допълнителна услуга „фаст“; сумата в размер на 509.96 лв., непогасено
възнаграждение за ползвана допълнителна услуга; както и претендираните разноски за
разлика от уважената част до пълния претендиран размер.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения
текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Съдът намира, че
уговорените услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с усвояването и управлението на кредита
3
и те реално не предоставят допълнителни възможности или преференциални условия, от
които кредитополучателят да може да се възползва, и да носят допълнителни ползи за него.
Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги. В
случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би
следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище
по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя
кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски,
следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане.
Настоящият съдебен състав счита, че клаузите, съдържащи уговорените допълнителни
услуги представляват „скрит“ добавък към уговорената възнаградителна лихва и прикрити
като допълнителни услуги по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, поради което договорът е нищожен в тази част на основание чл. 21 от ЗПК. В
допълнение следва да бъде посочено, че размерът на тези допълнителни услуги – 678,50 лв.
(общ) е по-голям от размера на главницата - 631.54 лв., което осъществява и хипотезата на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а това освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
Настоящият съдебен състав стигна до крайния решаващ извода, че макар формално
ГПР по договора да е 48,86%, тъй като към договора е включен пакет от услуги – Флекс и
Фаст, които не са допълнителни по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, ( предмет и на
заявлението ), цената на този пакет не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя страна,
води до нарушение и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при
това положение ГПР надхвърля многократно петкратния размер на законовата лихва.
Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително – независимо дали се
ползва някоя от услугите, което го превръща фактически в част от кредита, която формално
е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е
калкулирана в ГПР по кредита. С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на
допълнителните услуги, надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1,
т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 22 от ЗПК.
От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от ЗПК
че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви
и други разходи по него, поради което длъжникът не дължи заплащане на договорната
лихва – предмет на настоящата частна жалба и заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на тази възнаградителна лихва е неоснователно. Следва само да
се отбележи, че разпореждането в частта относно уважаване на заявлението по отношение
на мораторната лихва не е предмет на въззивното обжалване и настоящия инстанционен
контрол.
4
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за изцяло
неоснователна, тъй като са налице основанията, които са визирани в чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 8232 от 16.09.2021 г., подадена от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Р. И.И., срещу
разпореждане № 4055/30.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3882/2021 г. на Сливенския
районен съд, с което частично е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение срещу М.Д.Ц. за следните суми: 190.85 лв. за неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 25.06.2020 г. до 3.07.2021 г.; 168, 54 лв., непогасено
възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „фаст“; сумата в размер на
509.96 лв., непогасено възнаграждение за ползвана допълнителна услуга "флекси"; както и
претендираните разноски за разлика от уважената част до пълния претендиран размер.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5